РЕШЕНИЕ
№ 876
гр. Пловдив, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300501096 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ищеца по спора „
Фронтекс Интернешънъл „ ЕАД, ЕИК ********* срещу Решение № 525 от 07.02.2023 г.,
пост. по гр.д. № 1932/2022 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от
въззивника установителен иск по чл. 422 от ГПК срещу А. Н. Б., ЕГН – ********** за
признаване за установено че Б. дължи на дружеството вземанията по издадената по ч.гр.д. №
11 108/2021 г. на РС – Пловдив Заповед по чл. 410 от ГПК № 5996/05.07.2021 г.,
произтичащи от сключен между А. Б. и *** Договор за кредит № *** от *** г. както следва:
1 336, 99 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 02.07.2021 г. до
окончателното изплащане; 65,21 лв. – възнаградителна лихва за период 20.02.2020 г. –
14.09.2020 г.; 131, 29 лв. обезщетение за забава за период 21.02.2020 г. – 01.06.2020 г..
Въззивникът поддържа оплаквания за неправилност и искане за отмяна на решението
и уважаване на иска. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата и по спора чрез особения си представител по чл. 47 ал. 6 от
ГПК адвокат Г. П. е депозирал отговор за нейната неоснователност
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от „ Фронтекс
Интернешънъл „ ЕАД, ЕИК ********* срещу А. Н. Б., ЕГН – ********** установителен иск
по чл. 422 от ГПК – за признаване за установено че Б. дължи на дружеството вземанията по
издадената по ч.гр.д. № 11 108/202 г. на РС – Пловдив Заповед по чл. 410 от ГПК №
5996/05.07.2021 г., произтичащи от сключен между А. Б. и *** Договор за кредит № ***от
***г. както следва: 1 336, 99 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от
02.07.2021 г. до окончателното изплащане; 65,21 лв. – възнаградителна лихва за период
1
20.02.2020 г. – 14.09.2020 г.; 131, 29 лв. обезщетение за забава за период 21.02.2020 г. –
01.06.2020 г..
Претенцията се основава на твърдения, че по казаната облигация Б. е заплатил само
погасителните вноските за месеците септември, октомври и ноември 2019 г. в размери
съответно 214, 28 лв., 214,28 лв. и 204, 54 лв., за февруари 2020 г. в размер на 204,54 лв.,
престирал и още едно плащане в размер на 214, 54 лв. на 06.04.2020 г., след което до
крайния падеж, както и до депозиране на заявлението не е изпълнявал задълженията си по
договора. Извършените плащания погасили задълженията му досежно предоставената
главница / получената заемна сума / до размер на 793,01 лв. и за възнаградителната лихва
върху нея в размер на 258, 91 лева. Непогасени са главница в размер на исковата сума и за
възнаградителна лихва в размер на исковата сума за посочените периоди, дължи се и
законната лихва за забава в претендирания й размер за период 21.02.2020 г. – 01.06.2020 г..
Процесните вземания на кредитодателя *** са прехвърлени на ищеца „ Фронтекс
Интернешънъл „ ЕАД, ЕИК ********* по силата на сключен между тях Договор за цесия от
*** г. и Приложение № 1а към договора, в което е подробно индивидуализирано процесното
вземане към Б..
Ответникът чрез назначения му на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК особен представител
адвокат Г. П. е депозирал отговор за неоснователност на иска с единственото възражение, че
процесните вземания не се дължат поради неуведомяването на Б. за договора за цесия –
преди датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и понастоящем.
Поддържа че връчването на договора за прехвърляне на вземанията и Приложение № 1а на
него в качеството му на особен представител не следва да се счита за уведомяване на
длъжника по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД.
Възражението е прието за основателно от районния съд и на това само основание
искът е отхвърлен. Прието е, че ответника Б. не е уведомен за прехвърлянето на вземането
от кредитора *** на ищцовото „ Фронтекс Интернешънъл „ ЕАД - уведомлението за цесията
преди депозиране на заявлението е останало невръчено на длъжника, а след предявяването
на иска е връчено – като приложение към ИМ, на особения му представител по чл. 47 ал. 6
от ГПК и като така не е породило правно действие по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. Така липсва
вземане от страна на ищеца „ Фронтекс Интернешънъл „ ЕАД спрямо ответника на
основание договора за цесия.
Въззивникът твърди този извод на съда да е противоречие със закона. Поддържа че в
хода на образуван исков процес връчването на уведомлението за прехвърляне на вземането
чрез особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник за
нея, което съдът е длъжен да вземе предвид на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК. Поддържа
още че длъжникът – в случай че не е погасил задължението си по договора за заем, не може
да възразява да не го дължи на цесионера поради липса на уведомяване за цесията,
възражения за недължимост на това основание може да заяви успешно само в случай че е
изпълнил на стария кредитор преди уведомяването. Цитира съдебна практика, която счита
да е в подкрепа на тези му твърдения – Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г.
на ВКС и Определение № 987/18.7.2011 г. по гр.д. № 867/2011 г. на ВКС, IV г.о.
Въззиваемият чрез особения си представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК адвокат Г. П. е
депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Поддържа да е правилен извода на
районния съд че след като длъжникът – ответник не е уведомен за цесията, то същата не е
породила предвиденото в чл. 99 ал. 4 от ЗЗД действие и ищецът не е придобил качеството на
кредитор по отношение на ответника - длъжник за процесните вземания. Счита че
релевантния момент за уведомяването следва да предхожда заповедното производство, в
случая – да е преди 02.07.2021 г., което изискване не е изпълнено.
Въззивният съд не споделя решаващия извод на районния съд за отхвърляне на иска.
2
В съдебната практика трайно се приема, че когато уведомлението по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД е
приложено към исковата молба/ както е в случая /, длъжникът – ответник по иска, се счита
уведомен за цесията от датата на връчването на исковата молба и приложенията към нея и
съдът следва да отчете този правно значим факт на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Особения представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК е представител на ответника с право да
заявява всички възражения срещу иска - в т.ч. и тези с материално правни последици
спрямо ищеца, с оглед което се приема че може и да приема изявления с материално правни
последици за ответника, за което законова забрана не е налице – в който смисъл е също
формирана съдебна практика - напр., но не само Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. №
193/2018 г. на ВКС, I т.о.. Освен това, връчването на съобщението за прехвърлянето на
вземането има за цел длъжникът да бъде известен за кредитора, на който следва да престира,
за да бъде предотвратено извършване на плащане на стария кредитор след цедирането на
вземанията. Затова възражение от длъжника за неуведомяване за цесията би го освободило
от отговорност към цесионера / новия кредитор / само ако едновременно с това възражение е
заявил и доказал плащане на цедента / стария кредитор / - каквото в случая не е налице.
От представения по делото Договора за кредит № *** от *** г. между *** и А. Н. Б.
и Общите условия към него се установява, че на последният е предоставена заемна сума в
размер на 2 000 лв. за срок от 16 месеца, при фиксиран за целия срок на договора годишен
лихвен процент от 26, 84 % и годишен процент на разходите от 39, 07%, ведно с погасителен
план – съдържащ се в самия договор, всяка погасителна вноска се състои от съответните
части главница и възнаградителна лихва. Възражения за недействителност/нищожност на
договора или на отделни негови клаузи не са заявени от въззиваемия - ответник и не се
констатират от съда при дължимата се служебна проверка в тази насока. Не са заявени
възражения от ответника и относно основанието и размера на претендираните като
непогасени задължения за главница и възнаградителна лихва, погасяване на същите - чрез
плащане или на друго основание, не се установява – не се и твърди.
От представения към исковата молба Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от *** г. и Приложение № 1а, съставляващо неразделна част от този договор, се
установява прехвърлянето на процесните вземанията на към ответника Б. на ищеца.
Съответно последният е материално правно легитимиран по иска.
Предвид изложеното въззивният съд намира искът да е доказан по основание и
размер, поради което се уважава - след отмяна на обжалваното първоинстанционно решение
дза неговото отхвърляне.
С оглед този инстанционен резултат на въззивника – ищец се присъждат направените
за заповедното производство разноски, както и за исковото за двете инстанции. Разноските
по заповедното са в общ размер от 80, 67 лв. / 30, 67 лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение /, за исковото пред районния съд - общо 460,15 лв. / 122, 81 лв. ДТ и 337,
34 лв. възнаграждение за особения представител /, за въззивното - общо 426, 74 лв. / 76, 74
лв. ДТ и 350 лв. възнаграждение за особения представител /. На въззивника – ищец се
присъжда и юрисконсултско възнаграждение за исковото производствата пред районния и
окръжния съд в размер на 100 лв. за всяка инстанция – общо 200 лева.
И съдът
РЕШИ:
Отменя изцяло Решение № 525 от 07.02.2023 г., пост. по гр.д. № 1932/2022 г. по описа на
РС – Пловдив, вместо което Постановява:
Признава за установено на основание чл. 422 от ГПК, че А. Н. Б., ЕГН –
3
********** дължи на „ Фронтекс Интернешънъл „ ЕАД, ЕИК ********* вземанията по
издадената по ч.гр.д. № 11 108/2021 г. на РС – Пловдив Заповед по чл. 410 от ГПК №
5996/05.07.2021 г. - произтичащи от сключен между А. Б. и *** Договор за кредит № *** от
*** г. и на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г. и
Приложение № 1а, съставляващо неразделна част от този договор, сключен между *** и „
Фронтекс Интернешънъл „ ЕАД, ЕИК *********, както следва: 1 336, 99 лв. – главница,
ведно със законната лихва, считано от 02.07.2021 г. до окончателното изплащане; 65,21 лв. –
възнаградителна лихва за период 20.02.2020 г. – 14.09.2020 г. и 131, 29 лв. обезщетение за
забава за период 21.02.2020 г. – 01.06.2020 г..
Осъжда А. Н. Б., ЕГН – ********** да заплати на „ Фронтекс Интернешънъл „ ЕАД,
ЕИК ********* разноски за заповедното производство в размер на 80, 67 лв. / осемдесет
лева и шестдесет и седем стотинки/.
Осъжда А. Н. Б., ЕГН – ********** да заплати на „ Фронтекс Интернешънъл„ ЕАД,
ЕИК ********* разноски за първоинстанционното исково производство в размер на 460, 15
лв. / четиристотин и шестдесет лева и петнадесет стотинки/.
Осъжда А. Н. Б., ЕГН – ********** да заплати на „ Фронтекс Интернешънъл „
ЕАД, ЕИК ********* разноски за въззивното производство в размер на 426, 74 лв. /
четиристотин двадесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/.
Осъжда А. Н. Б., ЕГН – ********** да заплати на „ Фронтекс Интернешънъл „ ЕАД,
ЕИК ********* юрисконсултско възнаграждение за производството пред районния съд в
размер на 100 / сто / лева и юрисконсултско възнаграждение за производството пред
окръжния съд в размер на 100 / сто / лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4