РЕШЕНИЕ
№ 646
гр. Б., 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20211210103130 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ц. Г. С., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б., община Б., ул. „С.“ № , Ю. К. Б., с ЕГН **********, е
постоянен адрес: гр. Ш., община Ш., ул. „Г. Д.“ № , Х. К. С., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Б., община Б., ул. „П.“ №, В. К. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б.,
община Б., ул. „К. Б.“ № , М. З. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., община Б.,
ул. „П.“ № , Г. З. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., община П., ж.к. „Т.“ № ,
Ж. М. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., община С., ул. „М. М.“ № , срещу Б.
А. П., с ЕГН **********, „Е.“, бл., Л. Г. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ж.к. „Е.“, бл.,
И. Б. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „Е.“, бл. .
С исковата молба се иска да се признае за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици на основание наследство и земеделска реституция на следния
недвижим имот, а именно:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 27231.24.2 (двадесет и седем хиляди двеста
тридесет и едно точка двадесет и четири точка две), по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Еленово, одобрени със Заповед №РД-18- 1352/26.07.2018г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: местност Равнако, с площ от 1 000 кв.м (хиляда
квадратни метра), с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м/, при граници, съседи: имоти с идентификатори №№
27231.24.4, 27231.24.10, 27231.24.8, който имот по документ за собственост - Решение № Н-
45-11 от 24.01.2018г. на Общинска служба по „Земеделие“ гр. Б., влязло в законна сила на
09.03.2018г., вписано СлВП - Б., при АВ - София, с вх. peг № 1815/26.04.2018г. ,
представлява: поземлен имот № 024002 (нула, двадесет и четири хиляди и две), с площ от
1,000 дка (един декар), начин на трайно ползване: индивид, застр., находящ се в землището
на с. Еленово, община Б., при граници /съседи/: имот № 024008 - залесена територия на
ЮЗДП ДП ТП „ДГС- Б.“; имот № 024010 - залесена територия на ЮЗДП ДП ТП „ДГС -
Б.“; имот № 024004 - залесена територия на наследници на Т. С. Г.;
- да се осъдят ответниците да предадат на ищците владението върху - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор 27231.24.2 (двадесет и седем хиляди двеста тридесет и едно точка двадесет
и четири точка две), по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Еленово,
одобрени със Заповед №РД-18- 1352/26.07.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с
1
адрес на имота: местност Равнако, с площ от 1 000 кв.м (хиляда квадратни метра), с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10м/, при граници, съседи: имоти с идентификатори №№ 27231.24.4, 27231.24.10,
27231.24.8, който имот по документ за собственост - Решение № Н-45-11 от 24.01.2018г. на
Общинска служба по „Земеделие“ гр. Б., влязло в законна сила на 09.03.2018г., вписано
СлВП - Б., при АВ - София, с вх. peг № 1815/26.04.2018г. , представлява: поземлен имот №
024002 ( нула, двадесет и четири хиляди и две), с площ от 1,000 дка (един декар), начин на
трайно ползване: индивид, застр., находящ се в землището на с. Еленово, община Б., при
граници /съседи/: имот № 024008 - залесена територия на ЮЗДП ДП ТП „ДГС- Б.“; имот №
024010 - залесена територия на ЮЗДП ДП ТП „ДГС - Б.“; имот № 024004 - залесена
територия на наследници на Т. С. Г..
Претендират се и сторените по делото разноски.
В исковата молба ищците твърдият, че са наследници по закон на общия наследодателя -
Т. С. Г. /с имена Т. С. Г./, роден на г., бивш жител на с. Еленово, община Б., че Т. С. Г., бил
собственик на множество имоти в землище на с. Еленово, включително и процесния по
делото имот. След създаване на ТКЗС имотите, са внесени в ТКЗС и са се ползвали от
трудово кооперативното земеделско стопанство.
Поддържат, че този имот винаги е бил собственост на общия им наследодател - Т. С. Г.,
той е обработвал имота, заедно с неговата съпруга и деца. Наследодателя - Т. С. Г. е
придобил процесния имот по плана на местността „Карталите” /Г.ица/, землището на
с.Еленово, община Б. по силата на давностно владение, продължило повече от 20 години до
внасянето на имота в ТКЗС през 1957- 1958г. Сочат, че със съдебно решение №
5522/19.12.2006г., по гр.д. № 1460/2005г. на БлРС, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, било
признато за установено по отношение на ОЗСГ /сега ОСЗ/, че ищците като наследници на Т.
С. Г. имат правото да възстановят правото си на собственост върху имот № 024003, с площ
от 3,200 дка. С протоколно решение 1Г-13/26.11.2009г. на ОСЗ Б. било признато правото им
на собственост върху имот с площ от 3200 дка по плана на местността „Карталите“ /Г.ица/,
землище на с. Еленово. С решение изх.№ RTH- 03.12.2009г. на ОСЗГ на ищците, като
наследници на Т. С. Г., било възстановено правото на собственост в стари реални или
възстановими граници на поземлен имот № 024004, с площ от 2152 кв.м., начин на трайно
ползване залесена горска територия, находящ се в местността „Карталите“, землище на с.
Еленово, при граници: имот № 024002-залесена територия на Л. Г. П., имот № 000041-
залесена територия на ДАГ-ДГС Б., имот № 022001-нива на нсл. на Т. С. Г., имот № 000041-
залесена територия на ДАГ-ДГС Б.. С нарочно писмо /изх. № ПО-04-79 на ОСЗ Б./, било
уведомени, че остатъкът до 3,200 дка попада върху имот 024002, който е бил възстановен на
наследници на Д. Х. К., с решение от 28.11.2005г„ като е налице спор за материално право и
ОСЗ Б. е спряла произнасянето за частта от 1,048 дка до решаване на спора в съда.
Поддържа се в исковата молба, че във връзка с горното било образувано гражданско дело
№ 2467/2012г. по описа на БлРС. С влязло в сила решение по същото /гр.д. № 2467/2012г. на
БлРС/, на основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, било признато за установено по отношение на
наследниците на Д. Х. К., че общият наследодател на ищците - Т. С. Г., е бил собственик
към момента на образуване на ТКСЗ през 1956г. на поземлен имот с площ от 3 200 кв.м. по
плана на местността „Карталите“ /Г.ица/, землището на с.Еленово, община Б., при съседи Г.
С., дере, гора и пътя за с. Еленово, част от който имот по сега действащия план представлява
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 024002, с площ от 1000 кв.м., начин на трайно ползване-залесена
горска територия, находящ се в местността „Карталите” /Равнако/ в землището на с.
Еленово, ЕКАТТЕ 27231, общ. Б., при граници /съседи/: имот № 024001-залесена територия
на Л. Г. П., имот № 000041-залесена територия на ДАГ-ДГС Б..
С решение № 2320/24.09.201 Зг., на ОбСЗ Б. било признато отново правото им на
собственост върху имот с площ от 1.048 дка, девета категория, находящ се в землището на с.
Еленово, в м. Карталите, имот № 024002, при съседи, посочени в същото. В решението бе
посочено, че имот № 024002 е собственост на Л. Г. П., поради което окончателно
възстановително решение и скица не може да бъде издадено и такова щяло да се издаде след
2
решаване на спора по общия исков ред. Недоволни от така постановеното решение № 2320
от 24.09.201 Зг. с изх. № 08- 252/25.09.2013г. на ОбСЗ Б., ищците депозирали жалба, по
която било образувано адм.д. № 24/2013г. по описа на Районен съд Б..
Сочи се в исковата молба, че при реституцията на наследствените имоти на името на Д.
К., установилие, че са били извършени противоправни деяния, за което била сезирана РП Б.
и било образувано ДП № 1160/2010г. по описа на 01 РУП Б., което в последствие било
прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство от 11.07.2011 г.
на РП Б. по НП № 442/2010г. по описа на РП Б.. Видно от постановление на РП Б. от
11.07.2011 г. по пр. № 442/2010г. във връзка с реституцията на наследници на Д. Х.в е било
повдигнато обвинение на бившия кмет на с. Еленово и му е било наложено наказание за
престъпление по нохд № 352/2011г. по описа на PC Б.. В хода на водените наказателни дела
- ответниците по настоящия иск били многократно разпитвани и същите знаели за наличието
на престъпления, извършени във връзка с преписката за възстановяване на имотите на
наследници на Д. Х.в.
Сочи се, че на 20.12.2005 г. нотариус К. Д. е изповядал сделка за покупко-продажба на
имот с площ 1.000 дка, залесена територия, находящ се в м. „Равнако”, собственост на
наследниците на Д. Х.в К.. За горното бил съставен нотариален акт за покупко-продажба №
141, том 2, peг. № 8762, дело № 331/21.12.2005г. Страни по сделката били св.Л. П. /купувач -
ответник/ и В. Ц. и Д. Х.ва /продавачи/ - част от наследниците на Д. Х.в К.. Ц. и Х.ва били
представлявани от обв.М. Ю., легитимираща се с пълномощно, заверено от нотариус Д..
Установено било при разследването по ДП № 1160/2010г. по описа на 01 РУП-Б., че
пълномощното е с невярно съдържание. Видно от заключението на вещото лице по съдебно-
графологическата експертиза било, че то не е подписано от В. Ц. и Д. Х.ва. С оглед горното,
„разпореждането” с нотариален акт за покупко-продажба № 141, том 2, peг. № 8762, дело №
331/21.12.2005г. е извършено само от една част от наследниците на целия имот и
извършената сделка няма транслативен ефект по отношение правата на останалите
съсобственици. Отделно от това, при покупко-продажбата било използвано пълномощно,
което не било подписано от наследниците на Д. Х.в К. и в тази насока е налице нищожност
на ползваното пълномощно, както нищожност и на самата сделка за покупко-продажба,
оформена с НА № 141, том 2, рег.№ 8762, дело № 331/21.12.2005г.
След извършена справка в имотен регистър Б. - АВ, установили, че на 08.02.2013г.
първите двама ответници са продали на третия ответник И. Б. П. с НА за продажба от
08.02.2013г. процесния недвижим имот, като сделката за покупко-продажба била оформена
с НА, вписан в АВ - имотен регистър с вх.Рег.№ 278, акт №136, том 1, дело № 121/08.02.201
Зг. със страни: продавачи първите двама ответници - Б. А. П. и Л. Г. П. и купувач-И. Б. П..
Третият ответник И. Б. П. е син на първите двама ответници Б. А. П. и Л. Г. П.. Първите
двама ответници не са придобили валидно правото на собственост върху процесния имот,
при което и третият ответник И. Б. П., не би могъл да придобие правото на собственост и не
е собственик на процесния недвижим имот.
Твърди се, че горното ги мотивирало, да депозират в PC Б. искова молба срещу
ответниците - Б. А. П., Л. Г. П., И. Б. П., с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за
установено, че ответниците не са собственици на следния недвижим имот, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 024002, с площ от 1000 кв.м., начин на трайно ползване - индивид.
Застр., находящ се в местността „Карталите” /Равнако/, в землището на с. Еленово, ЕКАТТЕ
27231, общ. Б., при граници /съседи/: имот № 024001 - залесена територия на ДАГ - ДГС Б.,
имот № 000041 - залесена територия на ДАГ - ДГС Б. и имот № 024004 - залесена терит. на
наел. на Т. С. Г.. По така депозираната искова молба, било образувано производство по гр.д.
№ 118/2014 год. по описа на Районен съд Б.. Към онзи момент реституционното
производство в полза на ищците, в качеството им на наследници на общия наследодател Т.
С. Г., не било приключило с издаване на окончателно решение за възстановяване правото ни
на собственост по отношение на имота. Междувременно, както посочили, от страна на
ответниците били предприети действия, включително по снабдяване с нотариални актове
/изповядване на сделки/, което освен, че пряко накърнило правата им като наследници на
3
правоимащия собственик - Т. С. Г., но било и пречка за административния орган по
земеделска реституция, да постанови положително решение за възстановяване правото на
собственост. За ищците бил налице правен интерес от депозиране на отрицателен
установителен иск за признаване спрямо тях, че ответниците не са собственици на
процесния имот, като при отричане със съдебно решение на собственически права на
ответниците, за тях билае открита възможността да придобият имота с окончателно
приключване на процедурата по земеделска реституция.
Поддържа се в исковата молба, че с Решение № 4545/09.06.2015г., постановено по гр.д. №
118/2014г. по описа на районен съд - Б., било признато за установено по отношение на
ищците в настоящото производство, че ответникът - И. Б. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Б., ж.к. „Е.“, бл. , вх. „“, ап., не е собственик на следния имот - поземлен имот № 024002. с
площ от 1 000 кв.м., начин на трайно ползване: индивид, застр.находящ се в м. „Карталите“/
Равнако, в землището на с. Еленово, общ. Б., при граници /съседи/: имот № 024001 -
залесена територия на ДАГ - ДГС Б., имот № 000041 - залесена територия на ДАГ - ДГС Б. и
имот № 024004 - залесена територия на наел. на Т. С. Г.. Със същото решение съдът
прекратил производстовто по делото, в частта по предявения от ищците иск срещу
ответниците Б. А. П. и Л. Г. П., с който се иска да бъде признато за установено по
отношение на ищците, че ответниците не са собственици на процесния имот /описан по-
горе/. С Решение 4957/02.11.2015г. по в.гр.д. № 664/2015г. по описа на БлОС, било
потвърдено решение № 4545/09.06.2015г., постановено по гр.д. № 118/2014г. по описа на
БлРС, в частта, с която на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК било признато за установено по
отношение на ищците, че ответникът - И. П., не е собственик на имот № 024002, по картата
на землището на с. Еленово /който имот подробно е индивидуализиран в решението/.
Отменено било първоинстанционното решение, в частта, в която бе прекратено
производството по отрицателния установителен иск по чл. 124 от ГПК по отношение на
ответниците Б. и Л. П.и, като вместо това било постановено връщане на делото на друг
състав на съда за разглеждане по същество на делото в тази му част. С Определение № 155
/11.03.2016г., по гр.д. № 635/2016г. на ВКС, не било допуснато касационно обжалване на
въззивното решение по в.гр.д. № 664/2015г.
Сочи се, че с решение № 4054/26.05.2016г., по гр.д. № 547/2016г., по описа на PC Б.
(производството след връщане на делото с Решение № 4957/02.11.2015г. по в.гр.д. №
664/2015г. по описа на БлОС за разглеждане на делото по иска срещу ответниците Б. и Л.
П.и), било признато за установено по отношение на ищците, че ответниците - Б. А. П., с ЕГН
********** и Л. Г. П., с ЕГН **********, не са собственици на следния имот - поземлен
имот № 024002, с площ от 1 000 кв.м., начин на трайно ползване: индивид, застр.находящ се
в м. „Карталите“/ Равнако, в землището на с. Еленово, общ. Б., при граници /съседи/: имот
№ 024001 - залесена територия на ДАГ - ДГС Б., имот № 000041 - залесена територия на
ДАГ - ДГС Б. и имот № 024004 - залесена територия на наел. на Т. С. Г.. Решението било
потвърдено с Решение № 5921/14.11.2016г. по в.гр.д. № 588/2016г. на БлОС. С Определение
№ 461/27.07.2017г. по гр.д. № 699/2017 по описа на ВКС, не е допуснато касационно
обжалване на въззивното решение.
Твърди се от ищците, че след решаване на споровете по отрицателните установителни
искове, през 2018г. с Решение № Н-45-11 от 24.01.2018г. на Общинска служба по
„Земеделие“ гр. Б., влязло в законна сила на 09.03.2018г., вписано СлВП - Б., при AB-София,
с вх.рег.№ 1815/26.04.2018г., в качеството им на наследници на Т. С. Г., било възстановено
правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на поземлен
имот № 024002, с площ от 1,000 дка /един декар/, начин на трайно ползване: индивид, застр.,
находящ се в землището на с. Еленово, община Б., при граници /съседи/: имот № 024008 -
залесена територия на ЮЗДП ДП ТП „ДГС - Б.“; имот № 024010 - залесена територия на
ЮЗДП ДП ТП „ДГС - Б.“; имот № 024004 - залесена територия на наследници на Т. С. Г..
Имотът е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри на село Еленово,
одобрени със Заповед № РД-18-1352/26.07.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, като
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 27231.24.2 по КККР на с. Еленово, с адрес на имота:
4
местност Равнако, с площ от 1 000 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, при граници, съседи:
имоти с идентификатори №№ 27231.24.4; 27231.24.10; 27231.24.8.
С оглед гореизложеното, на основание земеделска реституция и наследствено
правоприемство от общия наследодател - Т. С. Г., ищците твърдят, че са собственици на
процесния имот, предмет на исковата молба и представляващ:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 27231.24.2, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18—1352/26.07.2018г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: местност Равнако, с площ от 1 000
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на тройно ползване:
ниско застрояване /до 10м/, при граници, съседи: имоти с идентификатори №№ 27231.24.4,
27231.24.10, 27231.24.8, който имот по документ за собственост - Решение № Н-45-11 от
24.01.2018г. на Общинска служба по „Земеделие“ гр. Б., влязло в законна сила на
09.03.2018г., вписано СлВП - Б., при АВ - София, с вх. per. № 1815/26.04.2018г.,
представлява: поземлен имот № 024002, с площ от 1,000 дка, начин на трайно ползване:
индивид, застр., находящ се в землището на с. Еленово, община Б., при граници /съседи/:
имот № 024008 - залесена територия на ЮЗДП ДП ТП „ДГС - Б.“; имот № 024010 - залесена
територия на ЮЗДП ДП ТП „ДГС - Б.“; имот № 024004 - залесена територия на наследници
на Т. С. Г.;
Твърдят, че Решение № Н-45-11 от 24.01.2018г. на Общинска служба по „Земеделие“ гр.
Б., влязло в законна сила на 09.03.2018г„ вписано СлВП - Б., при АВ - София, с вх. pen №
1815/26.04.2018г. е валиден акт и със същото е възстановено правото на собственост върху
имота, предмет на настоящата искова молба.
С влезли в законна сила съдебни актове /по предходни водени дела - съдебни решения по
гр.д. № 118/2014г. и по гр.д. № 547/2016г. и двете по описа на Районен съд Б./, по
отношение на ищците, било признато за установено, че ответниците: Б. А. П., с ЕГН
**********, Л. Г. П., с ЕГН ********** и И. Б. П., с ЕГН **********, не са собственици на
имот № 024002. с площ от 1 000 кв.м., начин на трайно ползване: индивид, застр.находящ се
в м. „Карталите“/ Равнако, в землището на с. Еленово, общ. Б., при граници /съседи/: имот
№ 024001 - залесена територия на ДАГ - ДГС Б., имот № 000041 - залесена територия на
ДАГ - ДГС Б. и имот № 024004 - залесена територия на наел. на Т. С. Г.. Така посоченият в
съдебните решения имот е идентичен на - поземлен имот № 024002, с площ от 1,000 дка,
начин на трайно ползване: индивид, застр., находящ се в землището на с. Еленово, община
Б., при граници /съседи/: имот № 024008 - залесена територия на ЮЗДП ДП ТП „ДГС - Б.“;
имот № 024010 - залесена територия на ЮЗДП ДП ТП „ДГС - Б.“; имот № 024004 - залесена
територия на наследници на Т. С. Г., съгласно Решение № Н-45-11 от 24.01.2018г. на
Общинска служба по „Земеделие“ гр. Б., който имот е отразен в КККР на с. Еленово,
одобрени със Заповед № РД-18-1352/26.07.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, като
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 27231.24.2, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1352/26.07.2018г. на изпълнителния директор на
АГКК с адрес на имота: местност Равнако, с площ от 1 000 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на тройно ползване: ниско застрояване /до 10м/, при
граници, съседи: имоти с идентификатори №№ 27231.24.4, 27231.24.10, 27231.24.
Твърди се в исковата молба, че въпреки постановените съдебни актове, които отричат
права на ответниците по отношение на имота, предмет на исковата молба, същите ползват
имота без основание, въпреки изричното противопоставяне на ищците и въпреки
постановените съдебни актове, с които е признато за установено, че Б. А. П., с ЕГН
**********, Л. Г. П., с ЕГН ********** и И. Б. П., с ЕГН **********, не са собственици.
С разпореждане № 52/11.01.2022г. съдията докладчик след като е извършил проверка за
редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявеният с нея иск, в
съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
5
2 от ГПК.
Съобщението до ответниците е връчено на 02.02.2022г., като видно от данните по делото
в законоустановения срок на 01.03.2022г. е постъпил отговор по исковата молба от
ответниците. Претендират се сторените по делото разноски.
Поддържа се в писмения отговор, че И. Б. П. не владее процесния имот към момента на
предявяване на исковата молба, а същият се владее от първите двама ответници - Б. А. П. и
Л. Г. П..
По отношение на основателността на иска заявяват следното:
Твърди се в писмения отговор, че на 21.12.2005г., по време на брака първите двама
ответници - Б. А. П. и Л. Г. П., закупили ИМОТ с № 024002, който имот е с площ от 1 декар,
находящ се в местността „Равнако”, землището на село Еленово, община Б. и представлявал
по време на закупуването му ЗАЛЕСЕНА ГОРСКА ТЕРИТОРИЯ в отдел/подотдел 3008а, с
начин на трайно ползване - залесена територия, вид на горите или вид на подотдела -
ПАСИЩЕ в Горски фонд при граници (съседи): имот с №024001 - залесена територия; имот
с №000041 - залесена територия на ДАГ - ДГС Б.. Закупуването на описания по-горе имот
установяваме с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 141, том II, per.
№ 8762, дело № 331/21.12.2005 г., вписан в СВ при PC-Б. с вх. per. № 4292/21.12.2005г., акт с
№7, том XIV, дело №3447/2005г. и скица № Ф0035 1/17.11.2006г., издадена от ОСЗГ- Б..
Този имот купили с идеята да си построят в него две жилищни сгради и лятна кухня,
където да се събират цялото семейство, имат трима сина, семейството е голямо и задружно и
искали да имат място, в което да се събират с децата и техните семейства. Поддържат, че
след като закупили горепосочения имот, на първо място, започнали необходимата
процедура и подали съответната документи за изваждането на имота от горския фонд и
промяна на предназначението му, за да може да извадят необходимите строителни книжа, в
която извършили разноски, че вследствие на процедирането на необходимите документи
била издадена Заповед №РД49- 179/04.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, с
която ИМОТ с №024002 бил изключен от горския фонд. Било променено и
предназначението на имота на начин на трайно ползване - индивидуално застрояване и на
второ място, извършили върху имота подобрения като добросъвестни владелци на имота,
тъй като не знаели, че лицата, от които са го купили, не са собственици на имота, нито са
знаели, че ответниците са негови собственици.
Сочи се в писмения отговор, че на 08.02.2013 г. с Договор за покупко- продажба на
недвижими имот, обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот с
вх.рег.№278 от 08.02.201 Зг., акт с №136, том 1, дело №121/2013г. по описа на СВ при PC-Б.,
първите двама ответници - Б. А. П. и Л. Г. П., прехвърлили поземления имот на единия им
син - И. Б. П., но НЕ ПРЕДАДОЛИ ВЛАДЕНИЕТО НА ИМОТА, КОЙТО ВЛАДЕЯТ И
ПОНАСТОЯЩЕМ. Причината била, че при продажбата прехвърлили, респ. получили цената
само на земята, а подобренията, които са направили не им били заплатени и поради тази
причина продължили да владеят имота, като се споразумяли с купувача, че докато не им
плати подобренията, те ще владеят имота. Поддържа се, че това е видно от сключеното
между тях Споразумение от 10.08.2021 г., а именно от т. 3 на Констативната част на
споразумението, както и от т. 1 и т. 2 на частта „Права и задължения“ на споразумението.
Сочи се от ответниците по писмения отговор, че през 2014 година ищците образували
срещу Б. А. П., Л. Г. П. и синът им И. Б. П. гражданско дело №118/2014г. по описа на PC- Б.
е правно основание на иска чл. 124 от ГПК - отрицателен установителен иск, като искали от
съда да признае за установено по отношение на тях, че ответниците не са собственици на
ИМОТ с №024002, който имот е с площ от 1 декар, находящ се в местността „Равнако”,
землището на село Еленово, община Б. и представляваше по време на закупуването му
ЗАЛЕСЕНА ГОРСКА ТЕРИТОРИЯ в отдел/подотдел 3008а, с начин на трайно ползване -
залесена територия, вид на горите или вид на подотдела - ПАСИЩЕ в Горски фонд, а
понастоящем е с начин на трайно ползване - индивидуално застрояване, при граници
(съседи): имот с №024001 - залесена територия на ДАГ — ДГС Б.; имот с №000041 -
6
залесена територия на ДАГ — ДГС Б. и имот № 024004 - залесена територия на
наследниците на Т. С. Г.. Съдът прекратил делото по отношение на Б. А. П. и Л. Г. П., и
постановил Решение № 4545/09.06.2015 г. по гр. д. 188/2014 г. по описа на PC - Б., с което
признава за установено по отношение на ищците, че И. Б. П. с ЕГН ********** не е
собственик на гореописания поземлен имот.
Решение № 4545/09.06.2015 г. по гр. д. 188/2014 г. по описа на PC - Б. било обжалвано
като било образувано въззивно гр. д. № 664/2015г. по описа на БлОС. С Решение №
4957/02.11.2015г. по въззивно гр. д. № 664/2015г. по описа на БлОС е отменено Решение №
4545/09.06.2015г. по гр. д. 188/2014 г. по описа на PC - Б., в частта, с която е прекратено
производството по отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу Б. А. П.
и Л. Г. П., като е постановено връщане на делото на друг състав на PC-Б. за разглеждане по
същество на делото в тази му част. С Решение № 4957/02.11.2015г. по въззивно гр. д. №
664/2015г. по описа на БлОС е потвърдено Решение № 4545/09.06.2015 г. по гр. д. 188/2014
г. по описа на PC - Б. в останалата му част. С Определение № 155/11.03.2016г. постановено
по гр. д. № 635/2016г. на I г.о. на ВКС не е допуснато до касационно обжалване въззивно
Решение №4957 от 02.11.2015г. по в.гр.д.№ 664/2015г. по описа на Окръжен съд-Б..
С Решение № 4054/26.05.2016г. по гр.д. № 547/2016г. по описа на РС- Б. (производството
след връщане на делото с Решение № 4957/02.11.2015г. по в.гр.д. № 664/2015г. по описа на
БлОС), било признато за установено по отношение на ищците, че ответниците - Б. А. П. и Л.
Г. П., не са собственици на гореописания поземлен имот. Решение № 4054/26.05.2016г. по
гр.д. № 547/2016г. по описа на РС- Б. било потвърдено с Решение № 5921/14.11.2016 г. по
в.гр.д. № 588/2016г. на БлОС. С Определение № 461/27.07.2017г. по гр.д. № 699/2017г. по
описа на ВКС, не било допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
В хода на горепосочените дела ответниците разбрали, че ищците са водили дела срещу
нправодатели им (спор за материално право към минал момент по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ),
които са спечелили и са образували реституционна процедура в тяхна полза.
Сочи се в писмения отговор, че така ищците по настоящето дело оборили право на
собственост на ответниците върху гореописания поземлен имот, но двамата ответници - Б.
А. П. и Л. Г. П. продължили да стопанисват и владеят имота, тъй като в същия са направили
подобрения на значителна стойност и поискали ищците да им ги заплатят, преди да им
предадат имота. Ето защо им отказали предаването на процесния имот, докато не заплатят
общо сумата в размер на 30732 лева за извършените подобрения и им казали, че ще
задържат имота, докато не заплатят тази сума.
Сочи се още от ответниците, че в началото на 2020 година получили покана от ищците,
която е адресирана до Б. А. П. и Л. Г. П. и И. Б. П. (последният изобщо не държи и ползва
имота), с която покана отново ги канят да освободят имота или ако не го освободят, да им
плащат обезщетение за това, че ползват имота. Твърди се, че ответниците - Б. А. П. и Л. Г.
П. предявили осъдителен иск срещу ищците, по който било образувано гр. д. № 906/2020г.
по описа на PC-Б., да им заплатят общо сумата от 30732 лева, представляващи стойността на
извършени в имота на ищците подобрения в периода втората половина на 2011г. до края на
първата половина на 2012г., както и законовата лихва върху вземането за подобрения,
считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, което дело понастоящем не е приключило със съдебно решение и съгласно чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК се явява дело, решението по което ще има значение за правилното
решаване на настоящия спор.
В писмения отговор Б. А. П. и Л. Г. П. правят ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРАВО НА
ЗАДЪРЖАНЕ на ИМОТ с №024002, който имот е с площ от 1 декар, находящ се в
местността „Равнако”, землището на село Еленово, община Б. и представляваше по време на
закупуването му ЗАЛЕСЕНА ГОРСКА ТЕРИТОРИЯ в отдел/подотдел 3008а, с начин на
трайно ползване-залесена територия, вид на горите или вид на подотдела - ПАСИЩЕ в
Горски фонд, а понастоящем е с начин на трайно ползване - индивидуално застрояване, при
граници (съседи): имот с №024001 - залесена територия на ДАГ — ДГС Б.; имот с №000041
- залесена територия на ДАГ — ДГС Б. и имот № 024004 - залесена територия на
7
наследниците на Т. С. Г., срещу ищците до изплащането от тях на сумата от 30732 лева,
представляваща стойността на извършени в имота подобрения.
С протоколно определение №513/11.05.2022 година съдът е оставил без уважение
искането на ответниците за спиране на производството по настоящото гражданско дело
№3130/2021 година по описа на Районен съд Б. до приключване на производството по
Гражданско дело №906/2020 година по описа на Районен съд Б. с влязло в сила решение.
Оставил е без уважение и искането за приемане за съвместно разглеждане по предявения иск
по чл.108 от ЗС на стореното от ответниците възражение за право на задържане на
процесния имот.
В съдебно заседание ищцата В. К. Х. се явява лично и с процесуален представител-адв. Д.
С.. Поддържа предявения иск, ангажира писмени и гласни доказателства. По същество се
изразява становище за основателност на същия, като се иска уважаването му. Претендират
се и сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата Ц. Г. С. се представлява от адвокат Д. С., поддържа
предявения иск, по същество изразява становище за основателност. Претендират се
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищците Г. З. И., Ж. М. Б., М. З. Д., Х. К. С., Ю. К. Б., редовно
призовани не се явяват.
В съдебно заседание ответникът Б. А. П. се явява лично и с процесуален представител-
адв. А., ответниците Л. П. и Й. П., редовно призовани, не се явяват, представляват се от
адвокат А.. Поддържа се подадения отговор, като е сторено признание на предявения иск по
отношение на ответниците Б. П. и Л. П., а относно И. П. е оспорен иска в частта за
предаване на владението като се поддържа, че в тази му част е неоснователен, тъй като
ответникът И. П. не упражнява фактическа власт върху процесния имот. Сторено е искане
да не се присъждат разноски на ищците, тъй като ответниците са признали фактите и не са
дали повод за завеждане на иска, като се сочи, че има образувано друго висящо дело, по
което са предявили иск за подобрения и възражение за задържане.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
възраженията на страните, съдът приема за установено следното:
От фактическа страна:
Установява се от данните по делото, че ищците са законни наследници на Т. С. Г. /Т. С.
Г./, бивш жител на с. Еленово, общ. Б., починал на г. /удостоверение за наследници с изх. №
967/19.04.2018г., изд. от община Б./.
Няма спор по делото, прието е за ненуждаещо се от доказване и се установява от приетото
по делото Решение № Н-45-11 от 24.01.2018г. на Общинска служба по „Земеделие“ гр. Б.,
влязло в законна сила на 09.03.2018г., вписано СлВП - Б., при AB-София, с вх.рег.№
1815/26.04.2018г., че на наследниците на Т. С. Г., е възстановено правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния индивид, застр. от 1,000 дка
/един декар/, находящ се в местност Карталите /Равнако, имот № 024002 по картата на
землището на с. Еленово, община Б., при граници /съседи/: имот № 024008 - залесена
територия на ЮЗДП ДП ТП „ДГС - Б.“; имот № 024010 - залесена територия на ЮЗДП ДП
ТП „ДГС - Б.“; имот № 024004 - залесена територия на наследници на Т. С. Г..
Имотът е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри на село Еленово,
одобрени със Заповед № РД-18-1352/26.07.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, като
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 27231.24.2 по КККР на с. Еленово, с адрес на имота:
местност Равнако, с площ от 1 000 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, при граници, съседи:
имоти с идентификатори №№ 27231.24.4; 27231.24.10; 27231.24.8 видно от скица на
поземлен имот № 15-663006/22.07.2019г.
Видно от представените и приети по делото писмени доказателства е, че между страните
8
са водени дела с предмет отрицателни установителни искове, като с влезли в законна сила
съдебни актове по гр.д. № 118/2014г. и по гр.д. № 547/2016г. и двете по описа на Районен
съд Б., по отношение на ищците, е признато за установено, че ответниците: Б. А. П., с ЕГН
**********, Л. Г. П., с ЕГН ********** и И. Б. П., с ЕГН **********, не са собственици на
имот № 024002. с площ от 1 000 кв.м., начин на трайно ползване: индивид, застр.находящ се
в м. „Карталите“/ Равнако, в землището на с. Еленово, общ. Б., при граници /съседи/: имот
№ 024001 - залесена територия на ДАГ - ДГС Б., имот № 000041 - залесена територия на
ДАГ - ДГС Б. и имот № 024004 - залесена територия на наел. на Т. С. Г., като видно от
представените скици така посоченият в съдебните решения имот е идентичен на поземлен
имот № 024002, с площ от 1,000 дка, начин на трайно ползване: индивид, застр., находящ се
в землището на с. Еленово, община Б., при граници /съседи/: имот № 024008 - залесена
територия на ЮЗДП ДП ТП „ДГС - Б.“; имот № 024010 - залесена територия на ЮЗДП ДП
ТП „ДГС - Б.“; имот № 024004 - залесена територия на наследници на Т. С. Г., съгласно
Решение № Н-45-11 от 24.01.2018г. на Общинска служба по „Земеделие“ гр. Б., който имот е
отразен в КККР на с. Еленово, одобрени със Заповед № РД-18-1352/26.07.2018г. на
изпълнителния директор на АГКК, като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 27231.24.2,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
1352/26.07.2018г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: местност Равнако,
с площ от 1 000 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
тройно ползване: ниско застрояване /до 10м/, при граници, съседи: имоти с идентификатори
№№ 27231.24.4, 27231.24.10, 27231.24.
Установява се по делото, че на 08.02.2013 г. с Договор за покупко- продажба на
недвижими имот, обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №
12, том I, рег. № 410, дело № 10/2013г. по описа на Нотариус Д. А., първите двама ответници
- Б. А. П. и Л. Е. П., прехвърлили поземления имот на сина си-ответника И. Б. П.. В т. 4 от
нотариалния акт е отразено, че страните се съгласяват владението върху продавания
недвижим имот да бъде предадено от продавачите на купувача в деня на подписване на
нотариалния акт.
Видно от представените по делото и приети два броя визи за изработване на
инвестиционен проект № 0104/554/02.11.2011г. и № 0104-352/15.07.2011г. по искане на
ответницата Л. П. са издадени визи за проектиране в процесния имот на две жилищни
сгради и стопанска постройка, както и допълващо застрояване-лятна кухня.
Видно от Споразумение от 10.08.2021 г., сключено между тримата ответника същите са се
съгласили, че в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 12, том I, рег. №
410, дело № 10/2013г. по описа на Нотариус Д. А., с който са продали процесния имот на
ответника Й. П. в т. 4 е предвидено владението да се предаде на купувача в деня на
подписване на нотариалния акт, но в т. 3 на същото са приели за установено между тях, че
задължението за предаване на владението върху имота не е изпълнено като същото не е
предадено на купувача и владелци са продавачите Б. П. и Л. П., тъй като предмет на
продажбата е само поземления имот, заплатена е само стойността на поземления имот, но не
и стойността на извършените в него подобрения. Страните по споразумението-тримата
ответници, са се споразумели Б. П. и Л. П. да предадат владението върху процесния имот на
Й. П. след заплащане от последния на извършени от тях подобрения върху имота.
По делото е обявено за ненуждаещо се от доказване, като признато от ответниците, че
ответниците Б. П. и Л. П. понастоящем упражняват фактическа власт върху имота.
Видно от покана отправена от ищците до тримата ответника, която няма данни да е
връчена, със същата ответниците са поканени в 14-дневен срок от получаване на поканата да
преустановят ползването на имота и да предоставят на ищците достъп до същия, като в
случай, че не сторят това са предявили искане за заплащане на обезщетение.
Видно от справка по гр.д. № 906/2020г. по описа на РС-Б. и искова молба е, че на
10.06.2020г. ответниците Б. П. и Л. П. са предявили иск срещу настоящите ищци, по който е
образувано гр. д. № 906/2020г. по описа на PC-Б., да им заплатят общо сумата от 30732 лева,
представляващи стойността на извършени в имота на ищците подобрения в периода втората
9
половина на 2011г. до края на първата половина на 2012г., както и законовата лихва върху
вземането за подобрения, считано от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и да се постанови решение, с което да се
признае правото на задържане нърху собствения на настоящите ищци имот до
окончателното заплащане на извършените подобрения. Делото е висящо, като към момента
на приключване на устните състезания по настоящото дело няма постановен съдебен акт.
По делото са разпитани свидетели, от чиито показания се установи следното:
Свидетелят И. Г. Х.-съпруг на ищцата В. Х., сочи в показанията си, че имотът се намира в
село Еленово и е около 1 декар, който навремето е бил собственост на ищците, като част от
по-голям имот. Заявява, че доколкото си спомня имотът има ограда, известна част е телена,
откъм баира, отпред има около 2.20 метра висока ограда, плътна и голяма врата, има и
кучета в имота. Сочи, че е виждал в имота хора, които влизат с такси в него, като
фактически влизат в заградено место, на което имало ограда, те бутат оградата и влизат в
местото. Заявява, че в имота е виждал да влиза Б. с неговото си такси, като с него на
предната седалка е виждал сина му. Много често имало и други хора, които не познава.
Свидетелят сочи, че самият той не е влизал там, защото е много опасно, тъй като пускат
кучетата. Споделя, че съпругата му /В. Х. тази година е била на оглед на имота по повод
друго дело, заедно с вещо лице, като на място е бил и Б. П. и Ц. С.. Споделя, че когато
няколко пъти, преди две години е ходил там, не е имало кучета, се е опитвал да влезе, но не
е успял, защото е заключена вратата, там никога не е било отворено. Заявява, че знае и е
виждал, че го държи Б. и сина му този имот, като ги вижда, че те влизат и излизат от имота и
от там си прави извода, че те държат имота. Сочи още, че няколко пъти Б. П. му е казвал да
се махне.
Свидетелката В. П. П., сочи в показанията си, че знае, че ищците имат имот в село
Еленово, ходила е там заедно с Ц. С., защото са приятели от 50 години и ходи да й помага,
защото има дръвчета засадени и ги окопават в имот, намиращ се в края на село Еленово.
Заявява, че е виждала, че през имота минават коли, такси също е виждала черната кола с
младежи и с една жена, които отиват нагоре, в края на имота има постройки, в същия имот.
Този същия имот, ограда има тел, колци с тел, има някакви тухли по-нагоре, построено като
зид и едни кучета имало нагоре. Заявява, че веднъж Б. П. бил с такси спрял и говорил със Ц.,
като последната му казала, че трябва да се изнесат от там, а той отговорил с отрицателен
отговор. Заявява, че е виждала Б. с кола и е виждала млади момчета и една жена, но не
познава синът му Г., не познава и никой от другите му синове, само е виждала млади деца на
място, с кола.
Свидетелката И. Т., заявява в показанията си, че е приятелка на един от синовете на Б. –
Г., като познава Б. и съпругата му, тъй като поради това. Знае, че Б. и Л. владеят имот, като
същия има ограда, има лятна кухня в имота, има дръвчета, асма и всички тези неща са
правени от Б. и съпругата му. Чувала е от сина им Г., че са правени от тях. Сочи, че живее с
Г. в дома на родителите му, като от 2005-2006 година са купили имота. Доколкото знае са
водели дела за този имот и към настоящия момент имотът е заключен и ключовете са в Б.,
като това го знае от него. Заявява още, че имотът просто е прехвърлен на сина им И., но
същия няма никакво владение върху имота, като И. не ходи на този имот, а се обитава имота
от родителите Б. и Л.. Твърди, че в момента Б. не ходят на имота, откакто ги има делата,
само го наглеждат, за да не се разграби, като ключът е в Б.. Свидетелката споделя, че е със
сина на ищците Г. от 4 години, че е ходила в имота, но сега скоро не е ходила. Б. и Л. са
събирали синовете си преди години след това вече не, откакто се водят дела. Споделя, че
има кучета в имота, които Б. ходи и ги храни и се прибира. Свидетелката заявява, че
доколкото знае нямат ключове синовете на Б. и това е чувала в къщи от Б. и от сина им Г.
П., с който живее.
Свидетелят С. Г. сочи в показанията си, че познава Б. П. и съпругата му Л., покрай единия
син на Б.-А., който му е приятел и се познават от дълги години с тях. Знае, че Б. и съпругата
му владеят имот в село Еленово, който е голям като квадратура, ограден е от три страни с
масивна ограда, от едната страна е мрежа. Заявява, че преди години те продали имота на
10
сина им И. П., а вътре са изградили лятна кухня, имат посадени овощни дръвчета, лози и
други неща и те си ги отлеждат. Б. до преди 4-5 години си ходел изцяло там. Като го
продали на сина си, Б. продължавал да си гледа местото, като всъщност му продал на И.
имота без владението вътре, което го знае, защото е свидетел на това нещо, видял го с очите
си и те са му разказали. Заявява, че този имот се заключва, ключът за имота го държи Б. и
това го знае от него, специално за И. не знае дали е ходил в имота, за другите му синове А. и
Г. са ходили в имота, като дори и свидетелят е посещавал имота с А. последно преди 4-5
години.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели като намира същите за достоверни,
непротиворечиви и основани на лични впечатления, обсъждайки ги внимателно по реда на
чл. 172 от ГПК.
Останалите необсъдени от съда писмени доказателства, съдът намира за неотносими към
предмета на делото.
От правна страна:
Предвид установеното от фактическа страна, съдът счита, че предявеният иск е допустим,
налице е активна и пасивна процесуална легитимация с оглед на твърденията, спазени са
положителните процесуални предпоставки и отсъстват процесуални пречки за възникването
и надлежното упражняване на правото на иск.
Предявеният иск с оглед на изложените обстоятелства като негово основание и искането
за съдебна защита в петитума е ревандикационен такъв по чл.108 от ЗС.
Собствеността е вещно право от категорията на абсолютните. То е субективно вещно
право, по силата на което носителят му има право да владее, да се разпорежда и да ползува
вещта. Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи, без да има основание за това. Следователно искът по чл. 108 от ЗС
съдържа в своя предметен обхват установителен иск за собственост, тъй като търсената
петиторна защита предполага разрешаване на повдигнат спор, при който всяка от страните
може да заяви своите права върху имота във връзка с определяне на носителя на правото.
Правният интерес от водене на иска се свързва с правото на невладеещия, считащ себе си за
собственик, който по пътя на съдебната намеса цели да установи и реализира напълно
всички правомощия, които включва собствеността.
Следва още да се докаже, че вещта се намират във владение или държане на ответниците и
че ответниците владеят или държат същата без основание. За да бъде уважен предявения иск
с правно основание чл. 108 ЗС следва да са налице кумулативно и трите предпоставки.
В производството по иска с оглед правилата за разпределение на доказателствената
тежест, ищците следва да докажат правото си на собственост върху целия имот и че същия
се намира във владение на ответниците, а ответниците – основанието за упражняваната
фактическата власт.
В настоящата хипотеза ищците твърдят, че са придобили правото на собственост върху
процесния имот по силата на наследство и успешно приключила процедура по земеделска
реституция на имота. Ответниците, от своя страна не оспорват правото на собственост на
ищците, което е и признато за ненуждаещо се от доказване.
Съдът счита, че ищците доказаха по делото, че са собственици на процесния имот по
силата на наследяване и земеделска реституция, като с Решение № Н-45-11 от 24.01.2018г.
на Общинска служба по „Земеделие“ гр. Б., влязло в законна сила на 09.03.2018г., вписано
СлВП - Б., при AB-София, с вх.рег.№ 1815/26.04.2018г., че на наследниците на Т. С. Г., е
възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници
на следния индивид, застр. от 1,000 дка /един декар/, находящ се в местност Карталите
/Равнако, имот № 024002 по картата на землището на с. Еленово, община Б., при граници
/съседи/: имот № 024008 - залесена територия на ЮЗДП ДП ТП „ДГС - Б.“; имот № 024010 -
залесена територия на ЮЗДП ДП ТП „ДГС - Б.“; имот № 024004 - залесена територия на
наследници на Т. С. Г.. Имотът е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри на
село Еленово, одобрени със Заповед № РД-18-1352/26.07.2018г. на изпълнителния директор
11
на АГКК, като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 27231.24.2 по КККР на с. Еленово, с
адрес на имота: местност Равнако, с площ от 1 000 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, при
граници, съседи: имоти с идентификатори №№ 27231.24.4; 27231.24.10; 27231.24.8.
Относно втората предпоставка за уважаване на иска, а именно дали ответниците владеят
или държат процесния имот без основание съдът намира следното:
По делото не се спори и е обявено за ненуждаещо се от доказване, че ответниците Б. А. П.
и Л. Г. П. упражняват фактическа власт върху имота. Установи се и от събраните по делото
доказателства, че след влизане на съдебните решения между страните, по силата на които
спрямо всички ответници е признато, че не са собственици, Б. П. и Л. П. не са предали
държането на процесния имот на ищците, като ключът за него се държи от Б. П., което се
установява и от всички гласни доказателства. В тази връзка съдът намира, че ответниците Б.
П. и Л. П. не доказаха в процеса, че държат имота на правно основание. Същите са сторили
възражение, че държат имота, тъй като са извършили подобрения в него, за изплащането на
които са предявили иск срещу ищците в настоящото производство и по което дело са
поискали и признаване правото на задържане. Настоящият съдебен състав намира, че
посочените ответници към настоящия момент държат имота без основание. Образуваното
друго производство по иска за подобрения не е приключило, поради което и въпросът за
реализиране правото на задържане на имота не може да бъде обсъждан, включително и в
настоящето производство по предявения ревандикационен иск на собствениците против
подобрителите на имота. Това е така, тъй като правото на задържане е акцесорно право и
може да се осъществи само и дотолкова, доколкото е налице изискуемо и ликвидно право на
вземане за подобренията. То има за цел да обезпечи вземането за подобрения на
добросъвестния владелец за извършените от него подобрения и разноски, като не произтича
от "вещното правоотношение" /Определение на ВКС № 180/2006 г., Определение № 261 от
10.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2011 г., II г. о., ГК / т. е. не обезпечава владението на
подобрителя. Затова и искът за предаване на владението, предявен от собственика на имота,
не е обусловен от решаване на спора за извършените от подобрителя в този имот
подобрения. Възражение за право на задържане по чл. 72, ал. 3 ЗС зависи от наличието на
правото на вземане за подобрения, което по волята на ответниците е предмет на отделно
производство. Последното не би могло да осуети възможността на собствениците на имота
да ревандикират същия с предприетата от тях защита в настоящето производство, тъй като
предпоставките на чл. 108 ЗС не предвиждат такова ограничение.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения ревандикационен иск е основателен и
доказан по отношение на ответниците Б. А. П. и Л. Г. П. и следва да бъде уважен.
Относно ответника И. Б. П. съдът намира, че ищците не доказаха по реда на пълното и
главно доказване, че този ответник владее, държи или осъществява някаква фактическа
власт върху имота. Действително ответниците Б. П. и Л. П. са продали имота на И. П. с
Договор за покупко- продажба на недвижими имот, обективиран в Нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот № 12, том I, рег. № 410, дело № 10/2013г. по описа на
Нотариус Д. А., като в т. 4 от нотариалния акт е отразено, че страните се съгласяват
владението върху продавания недвижим имот да бъде предадено от продавачите на
купувача в деня на подписване на нотариалния акт. Липсват по делото обаче ангажирани
доказателства, че е изпълнено задължението владението да бъде предадено. Напротив по
делото е прието Споразумение от 10.08.2021 г., сключено между тримата ответника, в т. 3,
от което е приело за установено между тях, че задължението за предаване на владението
върху имота не е изпълнено като същото не е предадено на купувача и владелци са
продавачите Б. П. и Л. П., тъй като предмет на продажбата е само поземления имот,
заплатена е само стойността на поземления имот, но не и стойността на извършените в него
подобрения. Страните по споразумението-тримата ответници, са се споразумели Б. П. и Л.
П. да предадат владението върху процесния имот на Й. П. след заплащане от последния на
извършени от тях подобрения върху имота. Посоченото в споразумението не е оборено в
процеса. Ангажираните от ищците гласни доказателства не установяват, че към настоящия
12
момент имотът се държи и владее освен от ответниците Б. П. и Л. П. и от И. П.. Свидетелят
Х. заявява, че в имота е виждал да влиза Б. с неговото си такси, като с него на предната
седалка е виждал сина му, че знае и е виждал, че го държи Б. и сина му този имот, като ги
вижда, че те влизат и излизат от имота и от там си прави извода, че те държат имота, но не
конкретизира кой от синовете му и дали това е именно ответника И. П., нито сочи кога е
виждал същите на имота. Свидетелката В. П. също не дава показания, че имотът се държи от
ответника И. П.. От показанията на свидетелите С. Г. и И. Т. се установи, че дори и след
прехвърлянето на имота от първите двама ответници на синът им И. П. същите са
продължили да ползват имота и да държат ключа за него, като И. П. не е посещавал имота,
нито има ключ от него. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, като намира, че се
подкрепят от писмените доказателства по делото и не са опровергани от други
доказателства. За пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че дори и в мотивите на
Решение № 4545/09.06.2015г. по гр.д. № 118/2014г. по описа на РС-Б., които обвързват
страните, доколкото са участвали и са били страни по него, е прието, че „не са ангажирани
каквито и да било доказателства от ответника И. П., нито от другите участници, че същият
от закупуването на имота 08.02.2013г. до предявяване на иска, респ. до приключване на
устните състезания, е упражнявал фактическа власт и владял процесния имот и да е
демонстрирал това владение по отношение на ищците“.
Предвид изложеното съдът намира, че искането да бъде осъден ответникът И. П. да
предаде на ищците владението върху процесния имот е неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
От страна на ищците е сторено искане в исковата молба за присъждане на разноски.
Представен е списък по чл. 80 от ГПК единствено от процесуалния представител на ищците
В. Х. и Ц. С.. С оглед изхода на спора съдът намира, че на ищците се дължат разноски,
които са сторили за производството. Неоснователно е искането на ответниците да не се
присъждат разноски, тъй като са признали фактите по фактическия състав и не са дали
повод за завеждане на делото. Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2
от ГПК. Действително същите са признали изцяло иска срещу ответниците Б. П. и Л. П.,
както и искането за признаване, че ищците са собственици отправено срещу И. П.,
едновременно с това обаче съдът намира, че същите са станали повод за завеждане на
делото, доколкото макар и да не спорят, че ищците са собственици на имота не са предяли
владението. Твърдението, че не предават същия, тъй като са претендирали подобрения и
съответно са упражнили право на задържане не може да бъде разглеждано в настоящото
производство. Едновременно с това обаче и доколкото ответникът И. П. е признал, че
ищците са собственици на имота, а искането за осъждането му да предаде владението е
отхвърлено спрямо него, съдът намира, че същият не дължи разноски на ищците. Такива
дължат единствено ответниците Б. П. и Л. П..
Предвид изложеното на ищците следва да бъдат заплатени сторените разноски.
Видно от данните по делото ищцата Ц. С. е сторила разноски, както следва 50, 00 лв.-
държавна такса по иска, 10, 00 лв. държавна такса за вписване на искова молба, 5, 00 лв.-
такса за издаване на съдебно удостоверение, 600, 00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, а ищцата В. Х. е сторила разноски 500, 00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед изложеното ответниците Б. П. и Л. П. следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищцата Ц. Г. С. сумата от 665, 00 лв., представляваща сторени разноски и на
ищцата В. К. Х. сумата от 500, 00 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение. Останалите ищци липсва доказателство да са сторили разноски по делото.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 108 от ЗС и чл. 78, ал. 1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
13
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. А. П. с ЕГН **********, Л. Г. П. с
ЕГН ********** и И. Б. П., с ЕГН **********, и тримата с адрес: гр. Б., ж.к. „Е.“, бл. , вх.
„“, ап., че Ц. Г. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., община Б., ул. „С.“ №, Ю. К.
Б., с ЕГН **********, е постоянен адрес: гр. Ш., община Ш., ул. „Г. Д.“ №, Х. К. С., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б., община Б., ул. „П.“ №11, В. К. Х., с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Б., община Б., ул. „К. Б.“ № , ет., М. З. Д., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б., община Б., ул. „П.“ № 11, Г. З. Д., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. П., община П., ж.к. „Т.“ №, Ж. М. Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.,
община С., ул. „М. М.“ №, са собственици на основание наследство и земеделска реституция
на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 27231.24.2 (двадесет и
седем хиляди двеста тридесет и едно точка двадесет и четири точка две), по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Еленово, одобрени със Заповед №РД-18-
1352/26.07.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: местност Равнако,
с площ от 1 000 кв.м (хиляда квадратни метра), с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, при граници, съседи:
имоти с идентификатори №№ 27231.24.4, 27231.24.10, 27231.24.8, който имот по документ
за собственост - Решение № Н-45-11 от 24.01.2018г. на Общинска служба по „Земеделие“ гр.
Б., влязло в законна сила на 09.03.2018г., вписано СлВП - Б., при АВ - София, с вх. peг №
1815/26.04.2018г. , представлява: поземлен имот № 024002 (нула, двадесет и четири хиляди
и две), с площ от 1,000 дка (един декар), начин на трайно ползване: индивид, застр., находящ
се в землището на с. Еленово, община Б., при граници /съседи/: имот № 024008 - залесена
територия на ЮЗДП ДП ТП „ДГС- Б.“; имот № 024010 - залесена територия на ЮЗДП
ДП ТП „ДГС - Б.“; имот № 024004 - залесена територия на наследници на Т. С. Г., КАТО
ОСЪЖДА Б. А. П. с ЕГН ********** и Л. Г. П. с ЕГН **********, и двамата с адрес: Б.,
ЖК “Е.”, бл. , вх. , ап., да предадат на ищците – Ц. Г. С., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Б., община Б., ул. „С.“ №, Ю. К. Б., с ЕГН **********, е постоянен адрес: гр. Ш.,
община Ш., ул. „Г. Д.“ №, Х. К. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., община Б.,
ул. „П.“ №11, В. К. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., община Б., ул. „К. Б.“ №
, ет., М. З. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., община Б., ул. „П.“ № 11, Г. З. Д.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., община П., ж.к. „Т.“ №, Ж. М. Б., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С., община С., ул. „М. М.“ № владението върху
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 27231.24.2 (двадесет и седем хиляди двеста тридесет и
едно точка двадесет и четири точка две), по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с. Еленово, одобрени със Заповед №РД-18- 1352/26.07.2018г. на изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на имота: местност Равнако, с площ от 1 000 кв.м (хиляда квадратни
метра), с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10м/, при граници, съседи: имоти с идентификатори №№ 27231.24.4,
27231.24.10, 27231.24.8, който имот по документ за собственост - Решение № Н-45-11 от
24.01.2018г. на Общинска служба по „Земеделие“ гр. Б., влязло в законна сила на
09.03.2018г., вписано СлВП - Б., при АВ - София, с вх. peг № 1815/26.04.2018г. ,
представлява: поземлен имот № 024002 ( нула, двадесет и четири хиляди и две), с площ от
1,000 дка (един декар), начин на трайно ползване: индивид, застр., находящ се в землището
на с. Еленово, община Б., при граници /съседи/: имот № 024008 - залесена територия на
ЮЗДП ДП ТП „ДГС- Б.“; имот № 024010 - залесена територия на ЮЗДП ДП ТП „ДГС -
Б.“; имот № 024004 - залесена територия на наследници на Т. С. Г. И ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно искането да се осъди ответникът И. Б. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б.,
ж.к. „Е.“, бл. , вх. „“, ап. да предаде на ищците – Ц. Г. С., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Б., община Б., ул. „С.“ №, Ю. К. Б., с ЕГН **********, е постоянен адрес: гр. Ш.,
община Ш., ул. „Г. Д.“ №, Х. К. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., община Б.,
ул. „П.“ №11, В. К. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., община Б., ул. „К. Б.“ №
, ет., М. З. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., община Б., ул. „П.“ № 11, Г. З. Д.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., община П., ж.к. „Т.“ №, Ж. М. Б., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С., община С., ул. „М. М.“ № владението върху
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 27231.24.2 (двадесет и седем хиляди двеста тридесет и
14
едно точка двадесет и четири точка две), по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с. Еленово, одобрени със Заповед №РД-18- 1352/26.07.2018г. на изпълнителния директор
на АГКК, с адрес на имота: местност Равнако, с площ от 1 000 кв.м (хиляда квадратни
метра), с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10м/, при граници, съседи: имоти с идентификатори №№ 27231.24.4,
27231.24.10, 27231.24.8, който имот по документ за собственост - Решение № Н-45-11 от
24.01.2018г. на Общинска служба по „Земеделие“ гр. Б., влязло в законна сила на
09.03.2018г., вписано СлВП - Б., при АВ - София, с вх. peг № 1815/26.04.2018г. ,
представлява: поземлен имот № 024002 ( нула, двадесет и четири хиляди и две), с площ от
1,000 дка (един декар), начин на трайно ползване: индивид, застр., находящ се в землището
на с. Еленово, община Б., при граници /съседи/: имот № 024008 - залесена територия на
ЮЗДП ДП ТП „ДГС- Б.“; имот № 024010 - залесена територия на ЮЗДП ДП ТП „ДГС - Б.“;
имот № 024004 - залесена територия на наследници на Т. С. Г..
ОСЪЖДА Б. А. П. с ЕГН ********** и Л. Г. П. с ЕГН **********, и двамата с адрес: Б.,
ЖК “Е.”, бл. , вх. , ап., ДА ЗАПЛАТЯТ на Ц. Г. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Б., община Б., ул. „С.“ № сумата от 665, 00 лв. /шестстотин шестдесет и пет лева/,
представляваща сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА Б. А. П. с ЕГН ********** и Л. Г. П. с ЕГН **********, и двамата с адрес: Б.,
ЖК “Е.”, бл. , вх. , ап., ДА ЗАПЛАТЯТ на В. К. Х. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „К.
Б." № сумата от 500, 00 лв. /петстотин лева/, представляваща сторени от последната
разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Б. чрез РС-Б., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на всички странит.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
15