№ 233
гр. Враца, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
Членове:Христо Н. Христов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело №
20251400500317 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6926/13.05.2025 г. на ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК ***, представлявано от С. П. и К. К., чрез адв. А. И. срещу
Решение № 269 от 28.04.2025 г., постановено по гр. д. № 3373/2024 г. по описа
на Районен съд – Враца в частта, в която исковата претенция на С. П. С. за
обезщетяване на причинени неимуществени вреди е уважена за сумата от 10
000 лв.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно,
необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила и в противоречие с материалния закон.
С обжалваното решение съдът уважил предявения иск, като приел за
доказан механизма на твърдяното ПТП, основан единствено на двустранен
констативен протокол за ПТП от 16.03.2023 г., подписан от участниците в
инцидента. С отговора на исковата молба бил оспорен факта на настъпване на
ПТП, така и неговият механизъм, като се поддържа, че представеният ДКПТП
от 16.03.2023 г. представлявал частен документ, подписан от участниците, но
без задължителна доказателствена сила спрямо застрахователя, който не бил
страна по този документ.
В графа „Пострадали“ в протокола било записано „да“, но не се
посочвали конкретни пострадали лица, нито вид или тежест на евентуални
увреждания, което правело съдържанието му неясно, неубедително и
несъответстващо на твърденията в исковата молба относно претърпени
1
телесни увреждания. Липсвала влязла в сила присъда или друг акт на
наказателен орган, който да установява виновно поведение или причинен
вредоносен резултат - телесна повреда. При наличие на пострадали лица в
резултат на ПТП, водачите били длъжни да изпълнят задълженията си по чл.
123, ал. 2, б. „а“ от ЗДвП, включително да уведомят компетентните органи на
МВР. В случая това не било сторено, което допълнително подкрепяло
становището, че твърденията за телесни увреждания били изфабрикувани в
последствие с цел получаване на обезщетение.
Съдът напълно пренебрегнал направеното възражение, че без доказан
механизъм на ПТП не можел да се направи извод за противоправно поведение,
а без установена противоправност не била приложима и презумпцията за вина
по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Съдебно-автотехническата експертиза била приета без да е обсъдено
какво е възприела като входни данни, в каква степен се е базирала на
съдържанието на оспорвания ДКППТП и дали е разгледала алтернативни
възможности за механизъм на ПТП. Липсвал критичен анализ от съда относно
експертизата, като съдържанието й било възприето изцяло без съпоставка с
останалия доказателствен материал и без оценка на нейната обоснованост в
контекста на оспорените факти.
Съдът обезпечил правно необосновано преимущество на ищеца, като
приел за установено вината на застрахования водач въз основа единствено на
частния протокол, подписан при липса на участие от страна на МВР, без да са
били ангажирани други обективни доказателства за механизма на ПТП.
Изготвената само върху този документ съдебно-автотехническа била изцяло
опорочена и на практика преповтаряла документ, която не носи
доказателствена сила срещу ответника по делото.
Решението било постановено при нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК,
доколкото съществените възражения на ответника по съществото на спора не
били обсъдени нито поотделно, нито в съвкупност с доказателствата. Съдът
приел за безспорни обстоятелства, които всъщност били оспорени и не били
доказани по съответния ред.
Съдът неправилно възприел, че ДКППТП сам по себе си установявал
механизма на ПТП и вината, като напълно пренебрегнал факта, че този
документ има задължителна доказателствена сила само между подписалите го
лица. Освен това, с подписа си в ДКППТП, ищецът де факто декларирал, че
при инцидента няма пострадали лица, тъй като в графата за пострадали няма
нито негово име, нито посочено конкретно лице. Съответно, в този документ
липсвал съдържателен елемент, който да поддържа по-късно заявените в
исковата молба телесни увреждания.
Било допуснато съществено нарушение на материалния и процесуалния
закон, от първоинстанционния съд, състоящо се в недопустимото прехвърляне
на доказателствената тежест върху ответника, при положение че ищецът не
бил установил безспорно наличието на пряка причинна връзка между
твърдените увреждания и конкретното ПТП, за което се иска обезщетение.
2
Съдът легитимирал с решението си една напълно незаконосъобразна и
обществено опасна практика, при която страните по ПТП избирали да не
уведомяват органите на МВР, въпреки евентуални травми, а впоследствие
една от тях (в случая - ищецът) се снабдявал с медицински документи от
неясен контекст и време и търсел обезщетение въз основа на доказателства,
които той сам си е осигурил.
Така се заобикаляли не само нормите на ЗДвП и подзаконовата
нормативна уредба, но и принципът на обективно разследване и превенция на
злоупотреби, с който законодателят предвидил задължително участие на
полицейските органи при травматични ПТП.
По приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът допуснал съществено нарушение,
като присъдил прекомерно високо обезщетение, което не отговаряло на
реалната неимуществена вреда. Предвид описаните данни в представената
медицинска документация и направеното заключение, вследствие на
процесното ПТП, С. С. получил черепно-мозъчна травма, изразяваща се в:
мозъчно сътресение (без анамнестични и клинични данни за изпадане в
безсъзнателно състояние, без видими и други белези от налична травма по
главата), основаващо се на оплаквания от световъртеж и гадене без
повръщане. Следвало да се обърне внимание, че бил съставен ДКППТП, тоест
ПТП-то и травмите от него се базирали изцяло на анамнестични данни, тоест
твърдения от ищеца, без конкретни обективни находки, с които да бъдат
сравнени тези твърдения на заинтересования ищец. Посочената травма, ако
въобще я е имало, а не била плод на субективизъм, била причинила временно
разстройство на здравето неопасно за живота (лека телесна повреда, по
смисъла на чл.130, ал.1 от НК), с обичаен оздравителен период около две до
три седмици. Нямало представени данни за настъпили усложнения. Ако
ищецът бил получил някаква травма от описаното ПТП, то явно тя била
толкова незначителна, че участвал в съставянето на двустранен КППТП.
Обезщетението от 10 000 лв. било раздуто и прекомерно. С оглед на така
предоставената медицинска документация с описаните данни и липсата на
настъпили усложнения адекватната сума за обезщетение била около 1 000 лв. ,
ако искът се докажел по основание и без да се отчитало евентуално
съпричиняване на вредата. Цитира се практика на ВКС.
Иска се отмяна на обжалваното решение в частта, в която исковата
претенция на С. П. С., за обезщетяване на причинените му неимуществени
вреди от ПТП на 16.03.2023 г., е уважена за сумата от 10 000 лв., ведно с
лихвата и разноските в обжалваната част, както и да се постанови решение, с
което да се отхвърли исковата претенция изцяло или да се намали размерът на
присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Претендират се разноски за двете инстанции.
С въззивната жалба не се представят доказателства и не се правят
искания за събирането на такива.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от С. П. С. чрез адв. Н.
Н. Д..
3
С него се оспорва въззивната жалба в нейната цялост, тъй като се счита,
че с оглед събраните и представени по делото доказателства решението в
обжалваната част е правилно, законосъобразно и обосновано, в съответствие с
материалния закон.
Считат се за неоснователни твърденията, че двустранният протокол бил
попълнен неправилно, което имало значение за изясняване механизма на ПТП,
както и, че ищецът не е претърпял вредите, описани в исковата молба. Всички
тези твърдения се опровергавали от заключенията на допуснатите експертизи
пред първата инстанция, както и от разпитите на допуснатите свидетели.
По делото било безспорно, а и от събраните по делото писмени
доказателства, се установявало съществуването към датата на процесното
ПТП на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на л.а.
„Дачия Докер“ с peг. № BP *** СС. В настоящия случай бил представен
двустранен протокол за ПТП, съставен без участието на служител на МВР.
Този протокол бил един от трите предвидени в чл. 2 от Наредба №13-
41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд способи за документиране факта и последиците от
настъпило ПТП. Той бил приложим, когато при инцидента били причинени
само материални щети, когато между участниците в събитието имало съгласие
относно обстоятелствата при осъществяването му и когато нямало съмнение
за това някои от тях да е употребил алкохол или да не притежава СУМПС /чл.
5, ал.1 от Наредбата/. При дадената законова регламентация не възниквало
съмнение, че протоколът по чл. 5, ал.1 от Наредбата, съставен при условията
на разпоредбата и по съгласието на участниците в ПТП, се ползвал със същата
доказателствена и обвързваща застрахователя стойност, както и този, съставен
от служител на МВР.
Несъстоятелни били възраженията на застрахователя, че в случая не
следвало да се съставя такъв протокол. Съгласно разпоредбата на чл. 125, т.7
от ЗДвП. /изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г./ службите за
контрол на Министерството на вътрешните работи посещавали задължително
мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между участниците в
произшествието имало разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Посочената разпоредба не намирала приложение, тъй като между участниците
в ПТП нямало разногласия за обстоятелствата, свързани с него.
Съдът правилно приел, че представеният в случая протокол за ПТП,
който разкривал изискванията на чл. 5 от Наредбата, притежавал обвързваща
доказателствена сила, до доказване на противното, по отношение на лично
възприетите от участниците в ПТП обстоятелства - фактът на настъпилото
ПТП, местоположението на автомобилите спрямо пътното платно и датата и
часа на тези факти. Насрещно доказване не било проведено от ответника,
поради което данните следвало да се възприемат изцяло.
От съдебно-автотехническата експертиза, при обсъждане данните по
4
конкретното произшествие, от техническа гледна точка се стигало до извода,
че причина за настъпването му са субективните действия на водача на л.а.
Дачия Докер“ с peг. № BP *** CC, който поради не осигуряване на достатъчна
дистанция блъснал л.а. „Ауди А4“ с peг. № BP *** СК, управляван от С. С..
Вещото лице по съдебно - медицинската експертиза дало заключение,
че уврежданията на ищеца, установени с приложената медицинска
документация, е възможно да са получени при ПТП с твърдения от него
механизъм.
Неоснователно било твърдението на ответника, че присъденото от
районния съд обезщетение за неимуществени вреди било прекомерно
завишено.
Твърденията във въззивната жалба за това, че присъденото
застрахователно обезщетение на ищеца било завишено, не кореспондирали с
доказателствения материал по делото.
По делото не били установени при условията на пълно доказване
твърденията на ответника за отсъствие на доказателства, че липсвали
претърпени негативни емоции, претърпени болки и страдания по-дълбоки и
по-интензивни от обичайните за подобни случаи, както и въобще каквито и да
е било доказателства, че искът се явява прекомерен. Всички съображения на
ответника за прекомерност се явявали напълно неоснователни. Неоснователен
бил наведеният от въззивника довод, че с решението не били обсъдени
събраните по делото доказателства и обстоятелства, които били от значение за
определяне на справедлив размер на претендираното от ищеца обезщетение за
вреди. Решаващите изводи на първоинстанционния съд за размера на
дължимото обезщетение били формирани в съответствие със задължителната
практика на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, като били взети
предвид установените по делото правно релевантни факти, които в конкретния
случай попълвали съдържанието на понятието „справедливост”, като били
съобразени както общите критерии, указани в ППВС № 4/68 г., така и
специфичните за спора факти като възраст на пострадалия, обстоятелствата,
при които са получени телесните увреждания, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца в резултат на ПТП болки и
страдания, отчетена била степента на преживяваните от него отрицателни
емоции, проведените няколко операции и рехабилитация, а също така и
дългият лечебен и възстановителен период, който продължавал и към
настоящия момент.
Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна и необоснована и да се постанови решение, с което да се
потвърди първоинстанционното такова в обжалваната от ответната страна
част.
Претендират се разноски, в това число адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата във връзка.
С отговора на въззивната жалба не се представят доказателства и не се
правят доказателствени искания.
5
Окръжен съд - Враца, като взе предвид оплакванията в жалбата и
събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима.
При извършената служебна проверка по чл. 269 от ГПК въззивният съд
констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо; същото
не страда от пороци, водещи до неговата нищожност - постановено е от
законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е
в писмена форма, подписано е и е разбираемо, не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен
за разликата над сумата 10 000 лв. до предявения размер от 20 000 лв. /
частичен от 30 000 лв./, а ответникът е обжалвал решението в частта, в която
искът е уважен за сумата от 10 000 лв., поради което в останалите части
решението е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
За да се произнесе по правилността на обжалваното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд - Враца е бил сезиран с осъдителен иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от ПТП, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр.
с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, ведно със законната лихва, съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ,
считано от датата на уведомяване на ответното дружество с извънсъдебна
претенция -18.04.2024 г. до окончателното изплащане.
Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на
виновния водач, 3. претърпените неимуществени вреди и 4. наличието на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Спорът във въззивното производство се съсредоточава върху самия факт
на настъпване на ПТП, неговият механизъм и размерът на претърпените
неимуществени вреди от пострадалия-ищец, в съответствие с критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е
изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал
6
всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал
до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са
ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от
районния съд фактическа обстановка, поради което, Окръжен съд - Враца я
възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е
необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Въззивната
инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на районния съд за
доказаност на предявеният иск по основание, като препраща към мотивите на
решението на основание чл. 272 ГПК.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към
съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Релевантните за спора факти са следните:
На 16.03.2023 г. около 10:00 часа на ул. „***“ в гр. Враца в светлата част
на денонощието ищецът С. П. С. управлявал лек автомобил „Ауди А4“ с рег.
№ ВР *** СК , като се движел с посока на движение към центъра на града, в
дясната лента по платното за движение, а в същото време и на същото място Т.
Т. управлявал лек автомобил „Дачия Докер“ с рег. № ВР *** СС, който се
движел зад управлявания от ищеца автомобил. В определен момент
управляваният от С. П. С. автомобил намалил скоростта и спрял, за да
пропусне пресичащ по пешеходна пътека „зебра“ пешеходец, а движещият се
зад него автомобил, управляван от Т. Т., поради неосигуряване на достатъчно
разстояние Танков се блъснал с предната си част в управлявания от С.
автомобил. В протокола е отразено волеизявлението на Т. Т., че вината за
настъпилото ПТП е негова, а в графата „Пострадали, дори и леко“ е
отбелязано „Да“.
По делото е открито производство по чл. 193 ГПК и от назначената
съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписите за „Т. Т.“ като
водач на превозно средство „А“ и за „С. С.“ като водач на превозно средство
„В“ в двустранния констативен протокол за ПТП от 16.03.2023 г. са копия на
подписи, изпълнени от същите лица – Т. Г. Т. и С. П. и С..
От допусната и приета пред първата инстанция съдебна-
автотехническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че
причината за настъпване на ПТП-то са субективните действия на водача на
лек автомобил „Дачия Докер“ с рег. № ВР *** СС с органите на управление,
което в довело до движението му на разстояние (дистанция) от движещия се
пред него лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ВР *** СК, което е недостатъчно
да избегне удара и да не блъска отзад спрелия на пешеходна пътека „зебра“
лек автомобил. Експертизата посочва също, че липсва втора причина за
настъпване на ПТП.
Не е спорно по делото и се установява от служебно изготвеното от
първоинстанционния съд извлечение от електронната база данни на
Гаранционния фонд гр. София, че лек автомобил „Дачия Докер“ с рег. № ВР
*** СС е бил застрахован при ответното застрахователно дружество „Бул Инс“
АД по застраховка „Гражданска отговорност” за периода от 14.06.2022 г. до
7
13.06.2023 г.
За установяване на причинените на ищеца травматични увреждания,
техния интензитет и продължителност на лечение пред районния съд са
представени писмени доказателства – лист за преглед от 16.03.2023 г., издаден
от МБАЛ „Христо Ботев“ АД – гр. Враца, история на заболяването №
3332/2023 г., направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни
процедури от 16.03.203 г. /л.13 –л.14 от първоинстанционното производство/,
анамнеза, резултати от лаболаторни изследвания /л.17 –л.19/, резултати от
ренгенологично изследване, скала за оценка на коми по Glasgow –Liege от
МБАЛ „Христо Ботев“ АД – гр. Враца, допълнителни листове за преглед на
пациент /л.27 – л.28 от първоинстанционното производство/, епикриза от
хирургично отделение на МБАЛ „Христо Ботев“ АД – гр. Враца, медицински
протокол на ЛКК № 127 от 20.03.2023 г., както и болничен лист №
Е20230317653 за отпуск поради временна неработоспособност общо 20
календарни дни.
От приетата от първоинстанционния съд и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза и дадените от вещото лице обяснения в
съдебно заседание се установява, че ищецът С. С. при процесното ПТП е
получил контузия на главата и шията и е бил лекуван в Хирургично отделение
на МБАЛ „Христо Ботев“ гр. Враца с диагноза „Мозъчно сътресение“, която
диагноза е правилно поставена, тъй като се касае за степен на промяна на
съзнанието и при ищеца такава степен на промяна е била налице. С. не е губил
съзнание по време на или след инцидента. Уврежданията са причинили на С.
болка и страдание, но не ставало дума за средна телесна повреда. Нямало
данни за настъпили усложнения при ищеца след претърпяното ПТП.
Претърпените от ищеца болки и страдания са с характерен интензитет за този
вид наранявания, като към момента ищецът не търпи такива. Медицинското
състояние на ищеца позволява пълно възстановяване и липсват данни за
настъпили остатъчни последици и усложнения от получените травми.
Причинените на С. С. травми не са довели до драстично намаляване на
физическата му активност, както и до затруднения в ежедневните му
дейности.
В първоинстанционното производство е допусната и приета и съдебно-
психологична експертиза. От същата се установява, че при С. С. няма данни за
посттравматично стресово разстройство по МКБ, нито за флашбак феномен,
нито за генерализирано тревожно разстройство. При освидетелстването не се
установяват психопатологични феномени, нито има данни за провеждано
лечение на психиатрично разстройство преди, по време или след лечението на
получените травми. Ищецът е психично здрав и с правилно психо-
физиологично развитие. Състоянието, в което е бил ищецът след настъпването
на ПТП се категоризира като остра реакция на стрес, като продължителността
на такава реакция е до 10-14 дни и тя е била преодоляна самостоятелно от
ищеца чрез формирани защитни механизми и адаптация. Адаптационният
процес не е довел до проява на протрахирана реакция на стрес със
съответните негативни последици. Към момента ищецът има изградена
защита по отношение на фрустриращото събитие и се е справил с
8
психическите последици.
За установяване на преживените от пострадалия болки, страдания и
неудобства в резултат на извършеното ПТП, пред районния съд са разпитани
като свидетели Ц. П. П. – без дела и родство с ищеца и Г. Д. П. – баба на С. С..
Ц. П. твърди в показанията си, че видял С. няколко дни след инцидента,
когато бил изписан от болницата и се бил прибрал вкъщи, като тогава той не
бил никак добре. Физическото му състояние (претърпяното мозъчно
сътресение) и шокът, който изживял му се отразили на начина на живот.
Заради процесното ПТП С. не можел да спортува, въпреки че бил много
активен човек и запален спортист, не можел да пътува до Благоевград, където
била приятелката му, а също така не можел да се грижи за малкия си син,
въпреки че преди това му отделял доста голямо внимание. В продължение на
няколко месеца С. имал затруднения при срещите си с други хора, а също и с
излизанията му извън дома.
Г. П. твърди в показанията си, че когато видяла С. в болницата той бил
прежълтял и уплашен, седял на инвалиден стол, за първи път го виждала
такъв. Внукът й по принцип почти всеки ден спортува, но известно време не
можел да го прави. Много се грижел за сина си, който тогава бил на 6 години,
но поради здравословното си състояние бил възпрепятстван да го прави. Не
можел и да пътува до Благоевград при сериозната си приятелка. Чувствал се
зле около 6 месеца. След инцидента се е променил – нямала я предишната му
увереност и споделил, че не може да излезе от тази депресия. Бил Напрегнат и
бързо се дразнел. Предвид естеството на получената травма му било
противопоказно да се напряга, а работата му била напрегната.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни,
непротиворечиви и преки, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението и при съобразяване на разпоредбата на чл. 172
от ГПК по отношение на показанията на свидетелката Г. П..
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси
относно факт на настъпване на ПТП, неговият механизъм и размерът на
претърпените неимуществени вреди от пострадалия-ищец се налагат следните
правни изводи:
Въззивният съд намира, че по безспорен начин се доказва самият факт
на настъпване на ПТП, така и неговият механизъм. Този извод се подкрепя от
представения представен в заверен препис двустранен констативен протокол
за ПТП от 16.03.2023 г. с подписи на С. П. С. и Т. Т., както и от допусната и
приета пред първата инстанция съдебна-автотехническа експертиза. От
същите се стига до непротиворечивият извод, че виновен за случилото се ПТП
е застрахованият по „Гражданска отгворност“ при ответното дружество Т. Г.
Т..
По отношение на представения двустранен протокол е открито
производство по чл. 193 ГПК и допуснатата в тази връзка съдебно-почеркова
експертиза, която установява, че че подписите за „Т. Т.“ като водач на превозно
средство „А“ и за „С. С.“ като водач на превозно средство „В“ в двустранен
9
констативен протокол за ПТП от 16.03.2023 г. са копия на подписи, изпълнени
от същите лица: Т. Г. Т. и С. П. С..
Във връзка наведените доводи във въззивната жалба, че двустранният
протокол представлява частен документ и има доказателствена сила само
между подписалите го лица, следва да се отбележи, че действително
застрахователят не е страна по този документ, но е налице застрахователно
правоотношение между виновния за настъпилото ПТП и застрахователят и за
последния е възникнала отговорността за заплащане на обезщетение.
Не може да се сподели изложеното във въззивната жалба, че тъй като
липсвала влязла в сила присъда и или друг акт на наказателен орган, не
можело да се установи виновно поведение или причинен вредоносен резултат.
Както вече отбелязано виновното поведение на водача Т. Т. се установява от
двустранния протокол от 16.03.2023 г., в който той сам е признал вината си,
както и от съдебно-автотехническата експертиза, която също стига до
заключението, че Т. Т. е прекият причинител на вредите и е налице причинно-
следствена връзка между виновното и противоправно поведение на Т. Т. и
претърпените от ищеца вреди, като липсват данни за съпричиняване от страна
на ищеца.
Посоченото във въззивната жалба неизпълнение на задължението за
уведомяване на компетентните органи на МВР по чл.123, ал.2, б.“а“ ЗДвП е
предпоставка за реализиране на административно-наказателна отговорност и
в случая това се явява ирелевантно за реализиране на отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетение на С. С..
Въззивният съд не споделя и доводът във въззивната жалба, че
твърденията за телесни увреждания за изфабрикувани впоследствие с цел
получаване на обезщетение, тъй като в графа „Пострадали“ в протокола било
записано „Да“, но не се посочвали конкретни пострадали лица, нито вид или
тежест на евентуалните уреждания.
Наличието на причинени вреди на С. С. се доказва както от
представените с исковата молба медицински документи, както и от
неоспореното от страните заключение по допусната пред първата инстанция
съдебно-медицинска експертиза.
Категорично въззивният съд не споделя доводът във въззивната жалба,
че с подписа си в двустранния протокол ищецът де факто декларирал, че при
инцидента няма пострадали лица, тъй като в графата за пострадали нямало
нито име, нито посочено конкретно лице. Действително в протокола не е
посочено конкретно име или конкретно лице.
При разпита на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза в
съдебно заседание обаче, същото посочва, че в двустранния протокол в раздел
трети „Пострадили, дори леко“ е даден отговор „Да“ и поради тази причина е
посочил, че има пострадали. На следващо от представената медицинска
документация с исковата молба и по-конкретно лист за пациент – л.10 от
първоинстанционното производство, се установява, че на ищеца е извършен
преглед на 16.03.2023 г. в 10:51 часа – около 51 минути след настъпилото
10
ПТП, като в графата анамнеза от листа за преглед е отбелязано, че
прегледаният С. П. С. е пострадал при ПТП и се оплаква от световъртеж,
гадене и главоболие и е уведомена полиция. Също така съдебно-
медицинската експертиза – неоспорена от страните установява, че ищецът С.
С. при настъпването на процесното ПТП е получил контузия на главата и
шията и мозъчно сътресение, без да е губил съзнание.
С оглед на гореизложеното по отношение на медицинската
документация и съдебно-медицинската експертиза, категорично не може да
бъде споделен и доводът във въззивната жалба, че липсвал валиден, годен и
надлежен доказателствен източник, който да установи, че тези травми са
пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, настъпило на
16.03.2023 г.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида,
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС № 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не
е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.".
В процесния случай ищецът С. П. С. е получил е получил контузия на
главата и шията и е бил лекуван в Хирургично отделение на МБАЛ „Христо
Ботев“ гр. Враца с диагноза „Мозъчно сътресение“. Същият е лекуван в
болница два дни и е бил в отпуск поради временна неработоспособност общо
38 календарни дни, включително дните прекарани в болницата. Уврежданията
са причинила на ищеца болка и страдание, но не става дума за средна телесна
повреда. Няма данни за настъпили усложнения при ищеца след претърпяното
ПТП. Претърпените от ищеца болки и страдания са с характерен интензитет за
11
този вид наранявания, като към момента ищецът не търпи такива.
Медицинското състояние на ищеца позволява пълно възстановяване и липсват
данни за настъпили остатъчни последици и усложнения от получените
травми. Причинените на ищеца травми не са довели до драстично намаляване
на физическата му активност, както и до затруднения в ежедневните му
дейности. През възстановителния период пострадалият е търпял болки и
страдания с интензитет, характерен за този вид увреждания. Нито от
събраните показания, нито от приетата експертиза се установява ищецът да е
търпял вреди, надхвърлящи значително по обем или времетраене обичайните
последици от този вид увреждания. През този период ищецът е нарушил за
кратко обичайният си начин на живот, търпял е неудобства, които са обичайни
за подобен род ситуации. При определяне на обезщетението следва да се
съобрази също, че ищецът е получил обичайното емоционално състояние на
пострадали при пътни инциденти, че стресът, който е изпитал, не е бил по-
голям от обичайния при такива събития. Състоянието, в което е бил ищецът
след настъпването на ПТП се категоризира като остра реакция на стрес, като
продължителността на такава реакция е до 10-14 дни и тя е била преодоляна
самостоятелно от ищеца чрез формирани защитни механизми и адаптация. В
момента че при ищеца няма данни за посттравматично стресово разстройство
по МКБ, нито за флашбак феномен, нито за генерализирано тревожно
разстройство, както и не се установяват психопатологични феномени, нито
има данни за провеждано лечение на психиатрично разстройство преди, по
време или след лечението на получените травми, същият е психично здрав и с
правилно психо-физиологично развитие.
Като взе предвид тези доказани от ищеца С. П. С. вреди, краткотрайния
престой в болница, както и факта, че е бил в активна трудоспособна възраст -
36 години към момента на настъпване на ПТП, липсата на данни за настъпили
усложнения в резултат на претърпяното ПТП, обстоятелството, че
причинените травми не са довели до драстично намаление на физическата
активност, както и до затруднения в затруднения в ежедневните му дейности;
не на последно място преживения стрес от травмиращото събитие, при
съобразяване и на икономическите условия в страната към момента на
настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция
за икономическите условия, съдът намира, че справедливото в случая
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства
следва да бъде определено в размер 4 000 лв. Този размер на обезщетението
би репарирал в пълна степен причинените на ищеца неимуществени вреди
вследствие на деликта, без да води до неоснователно обогатяване за сметка на
застрахователя. Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт
на страната към правнорелевантния момент.
При определяне този размер на обезщетението съдът взе предвид също
и обстоятелството, че ищецът към момента не търпи болка и страдания, както
и че не са налице остатъчни последици и усложнения от получените травми.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за
неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи, като се
12
осъди ответното дружество да заплати на ищеца С. П. С. обезщетение за
неимуществени вреди 4000 лв. За горницата над уважения размер до
предявения размер на обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лв.,
искът не е доказан и следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид несъвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
районния в обжалваното решение, последното следва да бъде отменено в
частта, в която искът с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във
вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД е уважен за разликата над сумата 4000 лв. до сумата
10 000 лв. и вместо него в тази част да бъде отхвърлен иска за неимуществени
вреди над присъдения размер от 4000 лв. до присъдения с
първоинстанционното решение размер от 10 000 лв., като неоснователен.
По отношение на законната лихва, районният съд е присъдил такава от
18.07.2024 г. – датата на изтичане на тримесечния срок за застрахователя да
определи и изплати обезщетение, въпреки, че настоящият състав счита, че
такава се дължи от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице -
18.04.2024г., защото застрахователят не е определил и изплатил в цялост
претендираното застрахователно обезщетение в сроковете по чл. 496 КЗ, но
поради липса на въззивна жалба от страна на ищеца С. С. и забрана за
влошаване на положението на жалбоподателя, който в случая е ответното
дружество ЗД „Бул Инс“ АД, то решението в тази му част трябва да бъде
потвърдено.
Предвид горното, Окръжен съд - Враца намира въззивната жалба за
частично основателна.
По разноските:
С оглед изхода на делото присъдените в първата инстанция разноски
следва да бъдат ревизирани, както и да се присъдят такива за въззивното
производство.
С оглед изхода на делото решението на Районен съд - гр. Враца следва
да бъде отменено и в частта, в която ответното дружество е осъдено да
заплати на адв. Н. Н. Д. адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, съобразно
уважената част от иска, за разликата над сумата 488 лева с ДДС до
присъдените 1 220,00 лева с ДДС.
Съобразно отхвърлената част от предявеният иск, основание чл. 78, ал. 3
ГПК, следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответното дружество
допълнително сумата 1952 лв. с ДДС деловодни разноски за адвокатски
хонорар за първоинстанционното производство и сумата от 433,33 лв.
разноски за вещо лице по съдебно-почерковата експертиза.
С обжалваното решение на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Районен съд –
Враца е осъдил ответното дружество да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Враца сумата от 1000 лв. –
направени от бюджета на съда разноски за вещи лица .
Поради изхода на спора пред въззивната инстанция, дължимата сума от
ответното дружество за разноски на вещи лица, съразмерно уважената част на
13
иска е 300 лв. и решението на Районен съд – Враца следва да бъде отменено и
в частта, в която ответното дружество е осъдено да заплати по сметка на
Районен съд – Враца разноски за държавна такса на вещи лица за разликата
над сумата от 300 лв. до присъдените 1000 лв.
С обжалваното решение ответното дружество е осъдено да заплати 100
лв. държавна такса, а с определение № 876/ 14.05.2025 г. ответното дружество
е осъдено да заплати допълнително сумата от 300 лв. държавна
такса.
Поради изхода на спора пред въззивната инстанция и предвид, че
Определение № 876/ 14.05.2025 г. не е обжалвано от ответното дружество и
същото е влязло в сила, то решението на Районен съд – Враца следва да бъде
отменено и в частта, в която ответното дружество е осъдено да заплати по
сметка на Районен съд – Враца сумата от 100 лв. за държавна такса.
Разноски пред въззивната инстанция:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски, като
страните са претендирали такива пред настоящата инстанция.
Въззивникът е направил разноски пред въззивното производство за
адвокатско възнаграждение в размер на 1560 лв. с ДДС, както и 200 лв. за
държавна такса. От въззиваемия е направено искане за намаляване на
претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение поради
прекомерност. В случая съдът намира, че заплатеното от въззивника
адвокатско възнаграждение от 1560 лв. с ДДС по договор за правна защита и
съдействие е прекомерно и същото, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. §2а от ДР на
Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа и уважената част от
въззивната жалба следва да бъде определено на 1080 лв. с ДДС. На
въззивника следва да бъдат заплатена и сумата от 120 лв. за държавна такса,
съобразно уважената част от въззивната жалба.
Адвокат Н. Д. –процесуален представител на въззиваемият С. П. С. е
претендирал адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 вр. с чл. 38,
ал.1, т. 3 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, съобразно
материалния интерес по делото, ведно с 20 % дължим данък ДДС, съгласно
ЗДДС и разпоредбата на параграф 2а от Наредба № 1 за възнаграждения за
адвокатска работа, като по делото е приложен документ, удостоверяващ факта
на регистрация по ДДС. С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. §2а от ДР на Наредба № 1 за възнаграждения за
адвокатска работа, настоящият състав намира, че дължимото възнаграждение
на адв. Н. Д. пред въззивната инстанция следва да бъде в размер на 336 лв. с
ДДС.
Предвид гореизложеното, Окръжен съд - Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 269 от 28.04.2025г. по гр.д. № 3373/2024г. на
Районен съд - Враца, В ЧАСТТА, в която ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *** е
14
осъдено да заплати на С. П. С. с ЕГН ********** над сумата 4000 лева до
присъдената сума 10 000 лв., или за разликата 6000 лева - остатъчна главница,
ведно със законната лихва върху тази част от 18.07.2024 г. до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило
на 16.03.2023 г. в гр. Враца, на ул. „***“, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. П. С. с ЕГН ********** и адрес *** ,
срещу ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,
иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52
ЗЗД, над сумата 4000 лв. до присъдената сума 10 000 лв., или за разликата
6000 лв. - остатъчна главница, ведно със законната лихва върху тази част от
18.07.2024 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на пътно-транспортно
произшествие (ПТП), настъпило на 16.03.2023 г. в гр. Враца, на ул. „***“ като
неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 269 от 28.04.2025г. по гр.д. № 3373/2024г. на
Районен съд - Враца, В ЧАСТТА, в която ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *** е
осъдено да заплати на адв. Н. Н. Д. с ЕГН ********** и с адрес на
упражняване на дейността *** адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на С. П. С. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, съобразно
уважената част от иска, над сумата 488 лв. с ДДС до присъдените 1 220 лв. с
ДДС, или за разликата от 732 лв. с ДДС, както и в ЧАСТТА, в която на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ***, гр. София, е
осъдено да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Враца държавна такса в размер на 100 лв., както и в ЧАСТТА, в която на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ***, гр. София, е
осъдено да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Враца разноски за държавна такса на вещи лица за разликата над сумата от
300 лв. до присъдените 1000 лв. или за разликата от 700 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 157 от 20.03.2023г. по гр.д. № 1994/2022г.
на Районен съд - Враца, в ЧАСТТА, в която е присъдена законна лихва върху
уважената част от главницата, считано от 18.07.2024 г. до окончателното й
изплащане.
В ОСТАНАЛАТА му необжалвана част съдебно решение е влязло в
сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С. П. С. с ЕГН **********
и адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ***, седалище и адрес
на управление ***, допълнително сумата 1952 лв. с ДДС деловодни разноски
за адвокатски хонорар за първоинстанционното производство и сумата от
433,33 лв. разноски за вещо лице по съдебно-почерковата експертиза,
съразмерно с отхвърлената част от предявения иск, както и сумата от 120 лв.
разноски за държавна такса и сумата от 1080 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение за производството пред въззивната инстанция, съобразно
уважената част от въззивната жалба.
15
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н. Н. Д. с ЕГН ********** и с адрес на
упражняване на дейността *** адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на С. П. С. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 336
лв. с ДДС, съобразно отвхърлената част от въззивната жалба.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване на препис от него на страните, при условията на
чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16