Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 157 05.06.2018г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на
девети май, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и с участието на прокурора Петко Г.
като
разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 95 по описа
за
2018г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. л.203 от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 198 ал.2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба на И.С.С. с адрес: ***, против
Заповед № Г-134 от 05.02.2018г., издадена от Началника на Затвора - Стара
Загора, с която на основание чл.198 ал.3 от ЗИНЗС е наредено осъденият И.С.С.
да продължи да изтърпява наказанието „Доживотен затвор“ при специален
режим. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради
издаването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в
противоречие с материалния закон. Твърди, че не е налице сочената в заповедта
пречка за промяна на режима на изтърпяване на наказанието в по-лек. Изтърпява
наказанието от 1997г. досега при специален режим. Счита, че продължаващата
спрямо него над 20 години изолация, с каквато е свързан специалният режим,
представлява нарушение по чл.3 от КЗПЧОС и е изтезание спрямо него. Иска се
отмяна на оспорената заповед.
Ответникът – Началник на Затвора - Стара Загора, чрез
процесуалния си представител – юр.П.,
заема становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че промяната в режима на
изтърпяване на наказанието е обусловена от положителна промяна в самото осъдено
лице и наличие на положителни становище на началник сектор „СДВР“,
зам.началника „РНОД“ и психолога съобразно чл.198 ал.1 от ЗИНЗС. С оглед липса
на тези предпоставки, обосновава че заповедта е законосъобразна.
Окръжна прокуратура - Стара Загора чрез участващия по
делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и
пледира за отхвърлянето й като такава.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Със
заповед № Г-52 от 18.01.2018г. на Началника на Затвора-Стара Загора е възложено
на зам.началник „РНОД“, началник сектор „СДВР“, началник сектор ЗО „Черна
гора“, и ВПД началник сектор ЗО „Стара Загора“ да дадат становище, вкл. относно
: разглеждане правното положение на осъдените на доживотен затвор относно
продължаване на изтърпяване на наказанието при специален режим съгласно чл.198,
ал. 3 от ЗИНЗС, като сред изброените лица е и И.С.С. ЗПС 0804 /л.46-47/.
Изготвени
са в тази връзка и на основание чл.198 ал.1, вр. с ал.3 от ЗИНЗС: становище от
25.01.2018г. на зам.началника „РНОД“ в Затвор-Стара Загора; становище на
гл.инспектор НС СДВР от дата 26.02.2018г., Доклад на ИСДВР на осъдените на
доживотен затвор, настанени във ІІ ЗПС в затвора, психологическо становище от
02.02.2018г /л.20-24 по делото/.
С оспорената по делото Заповед № Г-134 от 05.02.2018г. на
Началника на Затвора - Стара Загора, на основание чл.198 ал.3 от ЗИНЗС, е
наредено осъденият И.С.С. да продължи да
изтърпява наказанието „Доживотен
затвор“ при специален режим. Заповедта е издадена в условията на заместване -
от гл.инспектор С. К. К., на длъжност заместник – началник „РНОД“
в Затвора-Стара Загора, определен да замества титуляра на длъжността Началник
на Затвора Стара Загора със Заповед № Г-113 от 01.02.2018г.,за времето на ползвания
от последния отпуск /л.19/.
В
заповедта са изложени данни за осъжданията на лицето и изтърпяваното наказание.
И.С.С. изтърпява наказания: 1г и 5м по чл.195 и доживотен затвор по чл.116 от НК, с начало 21.08.1997г. Наказание
доживотен затвор е наложено на С.
с присъда №11/31.01.2000г по н.о.х.д.№76/1998г на ОС – Хасково, изменена
частично с Решение №126 /07.11.2000г по в.н.д.№ 471 /2000г на Апелативен съд –
Пловдив. С определение № 101 /07.02.2003г по Н.О.Х.Д. № 76/1998г на ОС Хасково
съдът определя общо наказание по присъди по НОХД № 125/1997 и НОХД № 76 /1998г
–доживотен затвор. На основание чл.68 от НК привежда в изпълнение отложеното
наказание по НОХД № 28/1995г /във връзка с предходно осъждане на лицето/ в
размер на 1 година и 5 мес. лишаване от свобода, в сила от 12.06.2003г.
Постановен е специален режим на изтърпяване на наказанията. Постъпил в затвора
на 16.04.1998г. с начало на наказанието 21.08.1997г. Към 16.01.2018г. е
изтърпял 18г, 11м и 25 дни. Първоначално С. е постъпил в Затвора в
гр.Пазарджик, като от м.юли 2001г. е в Затвора гр.Стара Загора. Същият е настанен
в зона за повишена сигурност. Оценката на риска от рецидив е 48 бала /средна/,
остава висок като степен рискът от сериозни вреди към обществото и другите.
Сочи се, че С. активно е участвал в различни мероприятия с други лишени от
свобода, като се изброяват проведени курсове и тържества. По време на престоя
си е награждаван веднъж, а в периода април 2016г. - май 2017г. е наказван
дисциплинарно пет пъти. Посочени са насоките на корекционния процес, провеждан
с доживотно осъдения С., същият бил затруднен поради липса на съдействие и
разбиране. Към актуалния момент се сочи, че не се отчитат промени по оценката
на риска от рецидив и риск от вреди. Препланиране на присъдата не се налага,
посочени са насоки на работата с осъдения - изграждане умения за балансирано
поведение и включване в мероприятия с цел туширане на напрежението. По тези
изложени съображения и на основание чл.198, ал.3 ЗИНЗС и становищата на
началник сектор „СДВР“, зам.началник „РНОД“, инспектор–психолог и доклад на
ИСДВР, органът е разпоредил доживотно
осъдения И.С.С. да продължи да изтърпява наказанието при специален режим.
Становището по чл.198, ал.1 от ЗИНЗС, основание за
издаване на оспорената заповед също е изготвено от С. К.
К., заместник началник „РНОД“ в Затвора гр.Стара Загора /л.20-21/.
Приложени са и са приети като
доказателства по делото документите приобщени по административната преписка по
издаване на оспорената заповед, Протокол № 1/06.02.2017г. с данни за решение на
Комисията по чл.73 от ЗИНЗС, заповед №Г-113 / 01.02.2018г. на Началника на
Затвора – Стара Загора.
При така установената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Оспорването, като насочено срещу
подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност индивидуален административен акт, от процесуално
легитимирано лице, адресат на акта и за което той се явява неблагоприятен, в
законоустановения 14 дневен срок, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспорената Заповед № Г-134 от
05.02.2018г. е постановена от материално и териториално компетентния административен
орган по смисъла на чл.198, ал.3 от ЗИНЗС – Началника на Затвора гр.Стара
Загора, в условията на заместване,
видно от Заповед №Г-113/ 01.02.2018г. на Началника на Затвора – Стара Загора.
Заповедта е постановена в изискуемата
от закона писмена форма и е надлежно мотивирана - посочено е както
материалноправното основание, така и фактическите обстоятелства, въз основа на които административният
орган е приел, че осъденият на доживотен затвор И.С.С. следва да продължи да
изтърпява наказаието „доживотен затвор“ на специален режим.
Оспореният акт обаче е издаден при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, достатъчни да
обуславят отмяната му като
незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл.198, ал.3
от ЗИНЗС, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, началникът
на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието
„доживотен затвор“ при специален режим периодично, но не по-късно от една
година от предходното си произнасяне. Следва се реда, предвиден в ал.1 на
чл.198 ЗИНЗС, според която законова норма началникът на затвора се произнася с
мотивирана заповед след вземане становищата на ръководителя на направлението за
социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по
режимно-охранителна дейност и на психолога относно основанията за продължаване
на специалния режим по отношение на осъдения. В случая едно и също лице, в
качеството си на заемащо длъжност „заместник-началник“ РНОД, е
дало становище и съответно, в качеството си на заместник на титуляра на
длъжността Началник на Затвора – Стара Загора, е и решило въпроса за продължаване изтърпяване на наказанието
„доживотен затвор“ при специален режим
от страна на осъдения И. Ст.С..
С това е нарушен основен принцип на
административното производство, регламентиран в чл.10 от АПК, задължаващ
административния орган да осъществява производството самостоятелно, както и да
не участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода
му. Допуснато е в случая едно и също лице да даде становище по решаване на
въпроса за промяна режима на изтърпяване на наказанието /чл.198, ал.1 ЗИНЗС/ и
същевременно да реши този въпрос с издаването на оспорената заповед на
основание чл.198, ал.3 от ЗИНЗС. Длъжностното лице С. К. К. - заместник
началник „РНОД“ в Затвора - Стара Загора, е дал на 25.01.2018г. отрицателно
становище по въпроса за замяна първоначално определения „специален“ режим на
изтърпяване на наложеното на С. наказание със следващия по-лек режим /л.20/.
Същевременно С.К., в качеството си на
заместващ началника на затвора–Стара Загора, и като се е основал на становището
си от 25.01.2018г. по същия въпрос, е издал Заповед № Г-134 от 05.02.2018г., с
която нарежда осъденият И.С. да продължи да изтърпява наказанието си на
специален режим. Следователно налице е произнасяне на едно и също лице в
различно процесуално качество. Издателят на оспорената заповед е и длъжностно
лице, заинтересовано от изхода му. След като Колев, като заемащ длъжност
заместник „РНОД“ в затвора, е дал становище по замяна на режима на изтърпяване
на наказанието на осъденото лице, същият не е следвало да се произнася с
оспорената заповед, с която на практика е възприел изцяло становището си от 25.01.2018г.,
а е трябвало да се отведе, предвид задължението по чл.10, ал.2, предл.последно АПК.
Ето защо в случая неспазването на основния
принцип за безпристрастност, обективиран в чл.10, ал.2 от АПК, задължаващ
административния орган да не участва в производство, от изхода на което е
заинтересован, се явява съществено нарушение на
административно-производствените правила по см. на чл.146, т.3 от АПК и като
такова – абсолютно основание за отмяна на оспорената на заповед, като
незаконосъобразна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 предл.второ
от АПК, Старозагорски административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ, по жалба на И.С.С.,
Заповед № Г-134 от 05.02.2018г., издадена от Началника на Затвора - Стара
Загора, с която на основание чл.198, ал.3 от ЗИНЗС е наредено осъденият И.С.С.
да продължи да изтърпява наказанието „доживотен
затвор“ на специален режим, като незаконосъобразна.
Решението
е окончателно на основание чл.198, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража.
СЪДИЯ: