Р Е Ш Е Н И Е
№ 80 07.06.2021
г. град Търговище
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище касационен състав
На първи юни година 2021
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор: Васил Ангелов
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 74 по описа за 2021
година,
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Делото е образувано по касационната
жалба на Д”ИТ” гр.Търговище, чрез ст.юрк. Р.Хр. против Решение № 84/ 04.03.2021
г., постановено по НАХД № 20203530200932/ 2020 г. по описа на РС – Търговище, с
което е изменено НП № 25-000130/ 12.11.2020 г., издадено от директора на Д”ИТ”
гр. Търговище, с което за нарушение чл. 303, ал. 3 от
КТ и на основание чл. 414, ал. 1 от КТ на „Акцент 9084“ ЕООД със седалище гр.
Търговище, представлявано от управителя Е. М., е наложено адм. наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв., като на основание чл. 415в,
ал. 1 от КТ налага адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лв. В жалбата
е посочено като касационно основание за отмяна – нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от ст. юрк. Р.Хр,
която изразява становище за отмяна на постановения съдебен акт и присъждането на
разноски в размер на юрк. възнаграждение.
Ответникът по жалбата – „Акцент 9084“
ЕООД със седалище гр. Търговище, представлявано от управителя Е. М., редовно
призован се представлява от а.. П. ***, който изразява становище за
неоснователност на жалбата и потвърждаване на оспорения съдебен акт.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Търговище изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй
като решението на въззивния съд е правилно и следва да се потвърди.
Съдът, след като обсъди оплакванията по
жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази правомощията си в
касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните
съображения:
За
да измени процесното НП, РС – Търговище е приел за установено от фактическа
страна, че на 01.07.2020 г. в 13.06 часа е извършена проверка от инспектори в Д“ИТ“
гр. Търговище в обект – кафе „Акцент“ в гр. Търговище, пл. „Свобода“,
стопанисван от „Акцент 9084“ ЕООД гр. Търговище. При проверката е установено,
че в обекта полага труд Георги Б.Маринов, роден на *** г. (лице от 16 до 18
години) с посочен ЕГН, който работел като сервитьор – взема поръчки, сервира напитки
и приема плащания от клиенти, с работно време за деня от 11.00 ч. до 15.00 ч.,
почивни дни - по график и уговорено трудово възнаграждение в размер на 305 лв.
Контролните органи извършили проверка в книгата /регистър/ за постъпили искания
и издадени разрешения за приемане на работа на лица до 18- годишна възраст в Д“ИТ“-
гр. Търговище като от същата е установено, че към 01.07.2020 г. от работодателя
„Акцент 9084“ ЕООД няма постъпило искане и издадено от Д“ИТ“разрешение за
приемане на работа на непълнолетния Г.Б.М.. Предвид направената констатация е
съставен АУАН № 25-000130/29.07.2020г. срещу „Акцент 9084“ ЕООД - гр.
Търговище, представлявано от управителя Е. М., за нарушение на чл. 303, ал. 3
от КТ. Актът е подписан от актосъставителя и двама свидетели, същият е съставен
в присъствието на управителя на дружеството - нарушител, който е подписал без
възражения, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не са депозирани писмени
такива. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП №
25-000130/12.11.2020 г. на директора на Д“ИТ“ гр. Търговище, с което за
нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ, изразяващо се в това, че на 01.07.2020г.
работодателят приел на работа в обекта - кафе „Акцент“ в гр. Търговище, пл.
„Свобода“ непълнолетния Г.Б.М. - лице от 16 до 18 години, без разрешение на
инспекцията по труда, на „Акцент 9084“ ЕООД - гр. Търговище, представлявано от
управителя Е. Д. М., е наложено на основание чл. 414, ал. 1 от КТ
административно наказание - имуществена санкция в размер на 1500 лв. В с.з. е
разпитан като свидетел Г.Б.Маринов, който посочва, че през 2020г. е работил в
кафе “Акцент“ като сервитьор при работно време от 11ч.до 15ч. като денят на
извършената проверка бил първият му работен ден. Според свидетеля работата не му
тежала и я вършел с удоволствие без да се затруднява до началото на м.септември
2020г.
От правна страна въззивният съд е приел, че след
направен преглед на АУАН съдът е установил, че същият съдържа всички визирани
от чл. 42 ЗАНН реквизити и е изготвен по правилата на чл. 37 и чл. 40 от ЗАНН.
Съставен е от компетентно за целта длъжностно лице, имащо контролни функции по
смисъла на чл. 416 ал.1 КТ. Ето защо съдът е намерил, че при съставяне и
връчване на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
НП е съставено от овластено за това длъжностно лице - директора на Д”ИТ” – град
Търговище, като овластяването му следва от разпоредбата на чл. 416 ал. 5 КТ.
При преглед на съдържанието на обжалваното НП съдът е установил, че същото
съдържа всички предвидени в разпоредбата на чл. 57 ал.1 и 2 ЗАНН реквизити. При
издаване на процесното НП съдът е приел, че са спазени процесуалните правила на
ЗАНН. Безспорно е установено извършването на нарушение по чл. 303 ал.3 КТ,
съгласно който лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай. При това положение съдът дължи
произнасяне по въпроса приложима ли е в случая разпоредбата на чл. 414в ал.1 КТ. Според конкретиката на казуса, установена от наличните по АНПреписка
доказателства и събраните свидетелски показания, установеното при проверката
непълнолетно лице, работещо като сервитьор в питейното заведение, е започнало
работа в същия ден, приемало е поръчки и плащания от клиенти, при тричасово работно
време в интервала от 11ч.до 15ч. Към деня на проверката непълнолетният е бил на
възраст 17 години и 4 месеца, т.е. 8 месеца преди да стане пълнолетен.
Следователно същият се е намирал близо до възрастта, възприета от законодателя
като критерий за достигната житейска зрялост и пълна дееспособност. Същността
на извършваната от непълнолетния работа не предполага физическо и психическо
натоварване, които да поставят в риск здравето или живота му, в какъвто смисъл
са и показанията на същия непълнолетен. По делото не са налице наведени
твърдения и събрани доказателства за това от нарушението да са произтекли
каквито и да било вредни последици за работника. От документите се установява,
че още на следващия ден след проверката – 02.07.2020г., непълнолетният е получил
издадено медицинско удостоверение и на 09.07.2020г. работодателят е подал
искане в Д“ИТ“ за издаване на разрешение по чл. 303 ал.3 КТ, като такова
разрешение е издадено на 10.07.2020г. под №20055772. Изложените данни за това,
че непълнолетният е работил не седмици и дни, а само два часа към момента на
проверката, че извършваната от него работа, на която към този момент се е
обучавал, не го е натоварвала и съответно не са настъпили вредни последици от
същата за него, както и предприетите непосредствено след проверката действия по
изпълнение на процедурата по чл. 303 ал.3 КТ, и издаденото 9 дни след
проверката разрешение от Д“ИТ“ са обстоятелства, сочещи на маловажност на
случая, който се отличава с по-ниска степен на тежест в сравнение с други
подобни нарушения. Предвид изложеното съдебният състав е намерил, че
установеното нарушение попада в хипотезата на чл. 415в ал.1 от КТ, и като не е
приложил тази разпоредба АНО е допуснал нарушение на материалния закон чрез
неправилното му приложение. Предвид отчетените данни и с оглед липсата на
сведения за финансовото състояние на търговеца – жалбоподател, съдът е счел за
справедливо налагане на имуществена санкция в средния законов размер от 200
лева. Ето защо НП е изменено като вместо наложената на основание чл. 414, ал. 1
от КТ имуществена санкция” в размер на 1500 лева на жалбоподателя е наложил
„имуществена санкция” в размер на 200 лева на основание чл. 415в ал.1 от КТ.
Предвид изменението на обжалваното НП и доколкото разпоредбата на чл. 143 АПК,
към която препраща чл. 63 ал.3 ЗАНН относно отговорността за разноски, визира
хипотези на цялостно отхвърляне на жалбата или отмяна на обжалвания акт, то в
случая не следва да бъдат присъждани разноски.
Настоящата инстанция
не споделя изводите на въззивния съд по преквалифициране на констатираното адм.
нарушение и наложеното адм.наказание, като счита подадената касационна жалба за
основателна.
Приемането на работа на
лице, ненавършило 18 години, без надлежно разрешение е регламентирано от
законодателя като състав на престъпление, за което с разпоредбата на чл.192а от НК са предвидени наказания лишаване от свобода до шест месеца и глоба от хиляда
до три хиляди лева. С посочената регламентация е налице законодателна оценка,
че засягането на този вид обществени отношения е с по-висока степен на
обществена укоримост и че те следва да са обект на по-засилена и интензивна
защита. Едновременно с изложеното от приложения по делото Констативен
протокол №ПР2017784/28.07.2020г. по
делото се установява, че при извършената проверка на място е констатирано
наемането на работа на още едно непълнолетно лице, без съответно разрешение от
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Търговище, както и наемането на работа на две
лица при неспазване на изискването на чл.63, ал.4 от КТ, което разкрива една
по-висока степен на обществена опасност.
Също така, поисканото от
дружеството разрешение от Дирекция „ИТ“-Търговище, за приемане на работа на
непълнолетния Г. Б. М., като действие не е извършено незабавно. Лицето е
констатирано да полага труд в обекта на дружеството на 01.07.2020г., а
поисканото от дружеството разрешение е
депозирано в Дирекцията не на същия или на следващия ден, а 8 дни по-късно -
на 09.07.2020г. Предвид това не може да
се изведе извод, че нарушението е било веднага отстранено, като предпоставка по
чл.415в ал.1 от КТ. Не може да се приеме и че не са настъпили вредни последици
и за работника, тъй като за да се сключи писмен трудов договор с работника,
преди това работодателят трябва да е получил разрешение от Дирекцията за приемането
на работа на непълнолетното лице. Даденото разрешение също така има действие
само занапред, с оглед на което за положения от непълнолетния труд на
01.07.2020г., правоотношението на последния с работодателят му, нито може
законосъобразно да се обяви от тази дата с постановление по чл.405а от КТ, нито
законосъобразно да се оформи от посочената дата в сключен писмен трудов
договор. Последното води до накърняване на трудовите права на работника и
реално до настъпване на вредни последици в правната сфера на последния.
В случая установеното
нарушение на чл.303,ал.3 от КТ е типично за вида си и не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с други нарушения
от същия вид. Предвид това и с оглед значимостта на обществените отношения,
обект на защита на нормите, систематично
поставени в Раздел I „Специална защита на непълнолетните“ от КТ, където
е и нормата на чл.303, ал.3 от КТ,
настоящата инстанция приема, че не са
налице признаци на „маловажен“ случай.
По отношение на конкретния случай на административно нарушение касационният съд
приема, че не са били налице
предвидените в специалната норма на чл.415в от КТ предпоставки и
прилагайки посочената разпоредба и преквалифицирайки описаното в НП
административно нарушение като „маловажен“ случай, въззивният съд е постановил
решението си при неправилно приложение на материалния закон. Последното е касационно основание за отмяна
по чл.348, ал.1,т.1, във връзка с ал.2 от НПК. Наказателното постановление е
постановено от компетентен орган, при липса на допуснати процесуални нарушения,
които да са съществени, при правилно
приложение на материалния закон, като на дружеството е наложен минимално
предвидения в чл.414, ал.1 от КТ размер
на наказанието „имуществена санкция“.
На основание всичко
гореизложено, следва оспореното решение да се отмени като
незаконосъобразно и да се постанови
ново, с което НП изцяло да се потвърди.
Предвид изхода на правния
спор на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН /ДВ бр.94/2019г./, на касатора следва да бъдат присъдени разноски в минимален размер от 80
лева, съгласно чл.27е от Наредба за заплащане на правна помощ във вр. с чл. 37
от ЗПП .
Воден от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 84/04.03.2021 г.,
постановено по НАХД № 20203530200932/
2020 г. на Районен съд гр.Търговище, с което е изменено НП №25-000130/12.11.2020г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Търговище И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП №25-000130/12.11.2020г.
на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Търговище, с което на „Акцент 9084“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Търговище, обл.Търговище, ул. „Цар Симеон“ №4, ет.7, ап.35,
представлявано от управителя Е. М., за нарушение на чл.303, ал.3 от КТ, на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ е наложено адм. наказание „имуществена санкция“
в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА „Акцент 9084“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Търговище, обл.Търговище, ул. „Цар Симеон“
№4, ет.7,ап.35, представлявано от управителя Е. М. да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Търговище разноски по делото в размер на 80 лева.
Решението не подлежи на обжалване или протест
на основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: …………….
……………..