РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Тервел , 01.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на първи март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Ив. Балкански
при участието на секретаря Жулиета П. Жекова
като разгледа докладваното от Росен Ив. Балкански Гражданско дело №
20203250100242 по описа за 2020 година
Първоначално производството е образувано по искова молба депозирана
при РС Добрич.
С Определение № 260072 от 19.08.2020 година по гр.дело № 1279 / 2020
година производството по делото е прекратено , като делото е изпратено по
подсъдност на Тервелски районен съд .
Предявен е иск от „ СП ОДИТ“ ООД , вписано в ТР към АВ с ЕИК
*********,със съдалище и адрес на управление гр. Добрич , ул. „ Отец
Паисий“ № 23 , ет. 2, представлявано от управитела – С. Н. П. , чрез
упълномощеното Адвокатско дружество „Я.. и съдружници” , представлявано
от адв. М.Я. и адв. В.З. срещу „АГРОИМПУЛС 2000“ ООД, със седалище и
адрес на управление град Тервел, ул. „Генерал Столетов“ № 20, вписано в ТР
към АВ с ЕИК *********, представлявано от ЛЮБЧ. ЗДР. АР. и ЕК. Д. Н..
Според анализа на исковата молба е предявен осъдителен иск с правна
квалификация чл. 79 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 266 от ЗЗД,като е
заявено искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовата
страна сумата от 4 608.00 лева (четири хиляди шестстотин и осем),
представляваща неплатени услуги по Договор за извършване на счетоводни
услуги, сключен между страните на 14.12.2016година и анекс към него от
31.12.2018 година с който действието на договора е било удължено от
страните до 31.12.2019 година .,
по издадени и незаплатени Фактури както следва:
Фактура № **********/30.09.2019г. на стойност 1152.00 лева с ДДС; Фактура
№ **********/31.10.2019г. на стойност 1152.00 лева с ДДС, Фактура №
**********/29.11.2019г. на стойност 1152.00 лева е ДДС и Фактура №
1
**********/30.12.2019г. на стойност 1152.00 лева с ДДС, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата .
Заявен е акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД ответната страна
да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 278.11 лв.
(двеста седемдесет и осем лева и единадесет стотинки), представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на главното парично задължение по
издадените фактури, а именно:
1. По Фактура № **********/30.09.2019г. на стойност 1 152 лева - сумата
от 84.17 лева за периода от 01.10.2019 г. до 19.06.2020г.;
2. По Фактура No **********/31.10.2019г. на стойност 1 152 лева сумата от
74.25 лева за периода от 01.11.2019г. до 19.06.2020г.
3. По Фактура № **********/29.11.2019г. на стойност 1 152 лева сумата от
64.97 лева за периода от 30.11.2019г. до 19.06.2020г.
4. По Фактура № **********/30.12.2019г. на стойност 1 152 лева сумата от
54.72 лева за периода от 01.01.2020г. до 19.06.2020г.
Заявена е претенция на ищеца да се присъдят и сторените разноски –
адвокатски хонорар и заплатени съдебно деловодни разноски.
С Определение от 19.06.2020 година състав на РС Добрич се е
произнесъл по искането с правно основание чл. 390 и сл. От ГПК .
С Разпореждане от 25.06.2020 година ,състав на РС Добрич е приел
исковата молба да редовна и на основание чл. 131 от ГПК е разпоредил
препис от исковата молба ведно с доказателствата да се изпратят на ответнита
страна .
По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба вх. №
260065 от 07.08.2020 година.С дадения писмен отговор страната е направила
възражение за подсъдност .В цялост исковете се приемат от законния
представител на ответното дружество за допустими , но страната намира
същите за неоснователни , като и в дадения писмен отговор е изложила
подробно съображенията си в тази насока . В цалост страната не оспорва
наличието на сключен между страните договор за счетоводно обслужване от
14.12.2016 година и последвалите анекси към него – последен 31.12.2018
година с който действието на договора е било удължено от страните до
31.12.2019 година, но са излагат съображения, че ИЗПЪЛНИТЕЛЯ по
договора - в случая ищцовото дружество не е извършвало за посочения
период от време задълженията си към възложителя, така както предполага
добрата практика.В цялост налага се с писмения отговор тезата , че се
претендира по цитираните фактури възнаграждение за усрлуги които реалн
оне са преноставени на Възложгителя , поради което не се дължат и никакви
суми по договора за претендирания период.
След администринатето на делото при деловодството на Тервелски
районен с Определение № 196 от 08.09.2020 година изготви проекто доклад
по делото с който и разпредели на страните доказателствената тежест.
2
В съдебно заседание ищцовата страна редовно призована , по делото се
представлява от процесуалния си представител – адвокат В.З. АК Добрич.
В съдебно заседание проведено на 22.10.2020 година – по което и съдът
допусна и назначи съдебно – счетоводна експертиза със задачи към вещото
лице поставени от страните по делото, ответното дружество редовно
призовано по делото се представлява от управителя ЕК. Д. Н. .
В съдебно заседание проведено на 11.01.2021 година ответното дружество
редовно призовано по делото се представлява от управителя ЕК. Д. Н. .
За съдебно заседание проведено на 01.03.2021 година ответното дружество
редовно призовано не се представлява от свой законен представител , не се
представлява от процесуален такъв по делото .
Ищцовата страна формира претенциите си както следва :
Ищцовото дружество твърди , чрез пълномощника си адвокат В. З. -
адвокат при Адвокатско дружество „ Я..и съдружници“ представлявано от
адв. М. Я.. и адв. В. З. ,че на 14.12.2016 година е сключило с ответното
дружество договор за счетоводни услуги, които ищецът в качеството на
ИЗПЪЛНИТЕЛ се е задължил да предостави на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ срещу
заплащане на възнаграждение. Твърди, че съгласно постигнатото съглашение
срока на договора бил определен от страните за една година – 2017 и с цена
на извършваната услуга – 920 ,00 лева ,без дължимия ДДС , като и в
последствие с два анекса действието на договора било удължавано – при
което и с последния анекс от 31.12.2018 година действието на договора било
удължено от страните до 31.12.2019 година, като и страните са постигнали
съгласие по цената на извършваната услуга от изпълнителя, която страните
определили в размер на 960,00 лева - месечно, без начислен ДДС и влиза в
сила от 01.01.2019 година .
Твърди се с исковата молба, че за извършваните счетоводни услуги
са били издаване фактури получени от ответното дружество – възложителя ,
като същите били заплащани по банков път.
Твърди се ,че за услугите предоставяни от изпълнителя на
възложителя за последните месеци на 2019 година а именно за месец
септември до месец декември включително услугите останали незаплатени.
Според ищцовата страна дължими и незаплатени са задълженията на
възложителя за посочените месеци - за които и има издадени описаните по-
горе фактури .
Според твърдения обектвирани по исковата молба ответното дружество не
е заплатило дължимото по предоставените услуги, така както е посочено в
чл. 2 от подписания Договор - не по – късно от 20-то число на текущия
месец. Твърди се ,че задълженията на ответника към ищцовото дружество са
в общ размер на 4608,00 лева .
Твърди се ,че до ответника е пратено покана за доброволно
изпълнение – заплащане на дължими суми и получаване на счетоводни
документи - получена от законен представител на отв. Дружество на
09.06.2020 година , но въпреки това не е последвало плащане на
3
задължението по издадените фактури за посочените месеци от действието
на договора .
Има формирана претенция- дължима лихва за забава която е в размери
посочени по – горе по делото .
Претендират се разноски.
Ответното дружество чрез свой законен представител оспорва исковете.
Признава, че е налице договор между страните за извършване на
счетоводни услуги от страна на ищеца срещу заплащане на възнаграждение
от страна ответника, но твърди , че договорът не е бил изпълняван от
ищеца добросъвестно съгл. наложената счетоводна практика , което и е
довело до загуби за възложителя .
Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е налице спор относно обстоятелството , че са
обвързани от сключен в писмена форма договор за извършване на
счетоводни услуги от 14.12.2016 година , действието на който договор с
последвал анекс - с последния анекс от 31.12.2018 година страните
страните удължили до 31.12.2019 година .Не се спори по това какъв е
договорения размер за заплащане на извършваната услуга от изпълнителя –
страните видно от анекса определили в размер на 960,00 лева - месечно.
Установи се ,че на посочените дати изпълнителя е издал посочените
фактури :
Фактура № **********/30.09.2019г. на стойност 1152.00 лева с ДДС;
Фактура № **********/31.10.2019г. на стойност 1152.00 лева с ДДС, Фактура
№ **********/29.11.2019г. на стойност 1152.00 лева е ДДС и Фактура №
**********/30.12.2019г. на стойност 1152.00 лева с ДДС .
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
според което процесните фактури са отразени в счетоводството на двете
страни. Съгласно неоспореното от страните заключение на вещото лице са
налице убедителни доказателства за това, че през процесния период от
време са били действително извършвани счетоводни услуги, съгл. Договора
– подробно посочени от експерта в установителната част на експертизата
.Според заключението на вещото лице настоящия ответник е ползвал
данъчен кредит по четирите процесни фактури . Според заключението на
вещото лице плащане по четирите фактури не е било извършвано .Вещото
лице дава становище по въпроса за изчисляването на на законната лихва за
забава върху всяка една от издадените фактури. Предвид установеното от
вещото лице, на основание анализа на счетоводните документи на
дружеството възложител , съдът намира за установено по делото ,че са
налице извършвани от страна на ищеца дейности по счетоводно-
консултантското обслужване на ответното дружество – така както са
посочени задълженията на извършителя по договора и в изпълнение на
задълженията му по договора .
4
Между сраните липсва спор по отношение на връчването на покана за
заплащане на дължимите сум и за получаване на счетоводни книжа – същата
е връчена на законен представител на ответното дружество на 09.06.2020
година .
Ответното дружество възразява срещу така формираната претенция-
като сочи доводи в свой интерес .
По делото от правна страна :
По делото не се спори, че между страните са възникнали облигационни
правоотношения по повод сключен между тях договор за счетоводно-
консултантско обслужване от 14.12.2016 година , действието на който
договор с последвал анекс от 31.12.2018 година е удължено до
31.12.2019 година .Не се спори по това какъв е договорения размер за
заплащане на извършваната услуга от изпълнителя – страните видно от
анекса определили в размер на 960,00 лева - месечно.
Сключеният между страните по делото договор за счетоводно-
консултантско обслужване е консенсуален договор и сключването му може
да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
Договорът за счетоводно обслужване съдържа съществените белези на
договор за изработка, доколкото с него се възлагат фактически действия по
постигането на определен трудов резултат и едновременно с това съдържа и
белези на договор за поръчка, доколкото същият има за предмет и правни
действия. И при двата вида договори е провъзгласен принципа, че частичната
невъзможност за изпълнение на изпълнителя - довереник води до право на
частично намаление на уговореното насрещно парично възнаграждение /вж. 3
чл.267, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл. 288, ал.2 ЗЗД/.
Съгласно договореното ищеца / изпълнителя / е приел срещу
възнаграждение да извършва писмени и устни счетоводно-консултантски
услуги, обезпечаващи функционирането на дружеството-възложител в
съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство .В т. 1 от
Договора са посочени задълженията на изпълнителя -същия се задължава
да извършва ежемесечно счетоводно обслужване на възложилетя –
дружеството ответник , като изрично по договора са изброени задълженията
.
Съгл. т.2 От Договора и анекса към него от 31.12.2018 година
ответника пък от своя страна в качеството си на възложител се е задължил
да изплаща на ищеца – изпълнителя месечно възнаграждение в размер на
960 ,00 лева / съгл. Анекса / уговорено такова по т. 2 от Договора , което
следва да бъде заплатено по банков път на изпълнителя не по- късно от 20-
то число на текущия месец. По т. 2 от Договора е посочено , че така
договорената цена на месечната услуга не вкл. Данък ДДС, и той ще
начислява допълнително .
Така подписаният между страните договор за счетоводно-
консултантско обслужване е сключен като срочен и може да се прекрати от
възложителя , след отправяне на писмено предизвестие в 30 дневен срок /
чл. 6 т. 2 от Договора / .
По договора страните са посочили правото на изпълнителя да прекрати
5
договора - хипотезата на чл. 7 от Договора .
По делото не се събраха убедителни писмени доказателства сочещи
на това , настоящия ответник - възложителя да се е ползвал от правото си
визирано по чл. 6 т. 2 от Договора – да прекрати договора с едномесечно
писмено предизвестие до изпълнителя . В конкретния случай, по делото в
дадения писмен отговор не се твърди и не се ангажират доказателства от
ответника за това ,че по време на действието на договора – последния да е
правил изявления за оттегляне на поръчката или да е искал разваляне на
договора, или за едностранното му прекратяване , след отправяне на
едномесечно писмено предизвестие от ответника до ищеца .
Предвид това, съдът приема, че сключеният между страните договор
за счетоводно-консултантско обслужване е действал до 31.12.2019 година ,
предвид на което и приема ,че страните за посочения период от време са
обвързани от постигнатите в него уговорки.
На основание на посочените по горния абзац мотиви ,Съдът не
може да сподели тезата на ответното дружество – възложителя по договора ,
за това , че при и по повод изпълнение на поетите ангажименти по
предоставянето на ежемесечни счетоводно-консултантски услуги
изпълнителя е действал в разрез с добрата счетоводна практика, при което и
на дружеството възложител са били нанесени имуществени вреди , което да
послужи като мотив да не се изпълнява поетото по чл. 2 от Договора
задължение .
В цялост от заключението на вещото лице и от представените
писмени доказателства към експертизата се налага извода, че „ СП ОДИТ“
ООД , с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр. Добрич , ул.
„ Отец Паисий“ № 23 , ет. 2, представлявано от управителя си – С.Н. П. е
изпълнявалао задълженията си по договора, като за процесния период е
предоставял в полза ответника – възложителя „АГРОИМПУЛС 2000“ ООД с
ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление град Тервел, ул.
„Генерал Столетов“ № 20, представлявано от ЛЮБЧ. ЗДР. АР. и ЕК. Д. Н.
договорените счетоводни услуги, поради което съдът намира възраженията на
ответника в тази насока за неоснователни. Следва да се отбележи, че
фактурата, като счетоводен документ не е основание за плащане, основанието
е извършването на услугата (доставката), като фактурата само удостоверява
този факт, а в конкретния случай извършването на услугите от страна на
ищцовото дружество е безспорно установено от доказателствата по делото- в
цялост от заключението по назначената по делото ССЕ .
Анализирайки доказателствата и Договора , следва за съда
еднозначния извод , че така постигнатата между страните договорка за
ежемесечно възнаграждение по същността си представлява заплащане на
възнаграждение на абонаментен принцип, което е обусловено единствено от
настъпване на падежа на задължението и не е обвързано с резултите от
осъществяваните от ищеца счетоводни консултации и обслужване на
ответното дружество или от настъпването на каквито и да е негативни
стопански резултати за възложителя .
Следва да се приеме , че заплащането на възнагражденията по
договора за счетоводно-консултантско обслужване на абонаментен принцип –
6
за посочените по- горе месеци ,не е обусловено нито от изпълнението на
насрещните задължения, нито от издаването на ежемесечни фактури за
извършените услуги, поради което ответникът дължи на ищеца договорените
възнаграждения, след като падежът им е настъпил. Съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за установяване на факта на
изпълнение на задължението си ответникът следва да докаже, че е платил
цената на предоставяното му абонаментно счетоводно обслужване от страна
на ищеца. Такива доказателства ответното длужество не представи .
Ето защо, предявеният иск съдът намира за доказан , по основание
и по размер .
С оглед основателността на главния иск за дължимост на
възнагражденията по договора за счетоводно-консултантско обслужване от
14.12.2016 година и анекс към него от от 31.12.2018 година , основателна се
явява и акцесорната претенция за дължимост на законната лихва върху
претендираната сума – главница , считано от подаване на исковата молба
пир съда - 19.06.2020 година до окончателното изплащане на вземането.
Установяването на главното задължение , като последица касае
основателността и на акцесорния иск за обезщетение за забава с правно
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Доколкото в случая се касае за парично вземане основано на
претенция по договор с периодично изпълнение - не по- късно от 20-то
число на текущия месец и наличието на валидно връчена на възложителя
покана за доброволно изпълнение , то и се следва извода за
основателност и на акцесорния иск .
Предвид изхода на делото и направеното от ищеца искане по чл.78, ал.1
ГПК, на същата страна следва да бъдат присъдени сторените по делото
съдено деловодни разноски и адвокатски хонорар. По делото ищцовата
страна е внесла държавна такса в размер на 235,00 лева , депозит - внесено
възнаграждение за вещо лице по допусната и назначено от съда ССЕ - в
размер на 350,00 лева ,, както и сторените разноски по упълномощен
адвокат – видно от договор за правна защита и съдействие от 19.05.2020
година и фактура № ********** от 18.06.2020 година страната е направила
разноски по упълномощен процесуален представител в размер на 520,00
лева . В този и размер разноските следва да се присъдят за репариране на
ищцовата страна .
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правна квалификация чл. 79 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 266 от ЗЗД ответника „АГРОИМПУЛС 2000“ ООД с ЕИК *********
, със седалище и адрес на управление град Тервел, ул. „Генерал Столетов“ №
20, представлявано от Л.. З.. АР. и ЕК. Д. Н., да заплати на ищеца-„ СП
ОДИТ“ ООД , с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.
7
Добрич , ул. „ Отец Паисий“ № 23 , ет. 2, представлявано от управителя си –
С. Н. П. сумата от 4 608.00 лева (четири хиляди шестстотин и осем),
представляваща неплатени услуги по Договор за извършване на счетоводни
услуги, сключен между страните на 14.12.2016година и анекс към него от
31.12.2018 година с който действието на договора е било удължено от
страните до 31.12.2019 година .,
по издадени и незаплатени Фактури както следва:
Фактура № **********/30.09.2019г. на стойност 1152.00 лева с ДДС; Фактура
№ **********/31.10.2019г. на стойност 1152.00 лева с ДДС, Фактура №
**********/29.11.2019г. на стойност 1152.00 лева е ДДС и Фактура №
**********/30.12.2019г. на стойност 1152.00 лева с ДДС, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата .
ОСЪЖДА по иска с правна квалификация чл. 86 от ЗЗД ответника
„АГРОИМПУЛС 2000“ ООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление град Тервел, ул. „Генерал Столетов“ № 20, представлявано от
ЛЮБЧ. ЗДР. АР. и ЕК. Д. Н., да заплати на ищеца-„ СП ОДИТ“ ООД , с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр. Добрич , ул. „ Отец
Паисий“ № 23 , ет. 2, представлявано от управителя си – С.Н. П. сумата от
278.11 лв. (двеста седемдесет и осем лева и единадесет стотинки),
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главното парично
задължение по издадените фактури, а именно:
1. По Фактура № **********/30.09.2019г. на стойност 1 152 лева - сумата
от 84.17 лева за периода от 01.10.2019 г. до 19.06.2020г.;
2. По Фактура No **********/31.10.2019г. на стойност 1 152 лева сумата от
74.25 лева за периода от 01.11.2019г. до 19.06.2020г.
3. По Фактура № **********/29.11.2019г. на стойност 1 152 лева сумата от
64.97 лева за периода от 30.11.2019г. до 19.06.2020г.
4. По Фактура № **********/30.12.2019г. на стойност 1 152 лева сумата от
54.72 лева за периода от 01.01.2020г. до 19.06.2020г.
ОСЪЖДА ответника „АГРОИМПУЛС 2000“ ООД с ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление град Тервел, ул. „Генерал Столетов“ №
20, представлявано от ЛЮБЧ. ЗДР. АР. и ЕК. Д. Н., да заплати на ищеца-„
СП ОДИТ“ ООД , с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.
8
Добрич , ул. „ Отец Паисий“ № 23 , ет. 2, представлявано от управителя си –
С. Н. П. сторените от ищцовата страна по делото съдебно деловодни
разноски и адвокатски хонорар , както следва : сумата от 235,00 лева-
представляваща внесена държавна такса по делото , сумата от 350,00 лева
представляваща внесено възнаграждение за вещо лице по допусната и
назначено от съда ССЕ и сумата от 520,00 лева - представляваща сторени
от ищеца разноски по упълномощен адвокат – съгласно договор за правна
защита и съдействие от 19.05.2020 година и фактура № ********** от
18.06.2020 година .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички
окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________
9