Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 23.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на пети април, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Биляна Миткова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 02939 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6
срещу И.И.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която се иска да бъде признато за установено, че ответната страна
дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 95,45 лева, представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор, сключен на 29.12.2015г. за абонатен №
*********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане на сумата.
Предявени са искове за осъждане на ответника да заплати на
ищцовото дружество сумата в размер на 349,82 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с абонатен № ********* и сумата от 339,80 лева, предсталвяваща незаплатени лизингови вноски по
договор с абонатен № *********. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищеца
и ответника, на 29.12.2015 г. е сключен договор за мобилни услуги, с абонатен №
*********, с мобилен № ********** по програма Интеренет 6500 19.99 за срок до
29.12.2017 г. При възползване от преференциална условия ответникът е сключил с
ищеца договор за лизинг с предмет TABLET SAMSUNG GALAXY
TAB E.
За ползването му е дължал заплащане на месечна лизингова вноска от по 16.99 лв.
Въз основа на сключения договор ответникът е ползвал мобилни услуги, като
фактурите за това са издавани на № *********.
Сочи се, че ищецът е изпълнявал
задълженията си по сключените договори като е предоставил на ответника
възможност да ползва мобилни услуги. Ответникът е имал насрещното задължение да
ги заплаща в срок, ведно с дължимата лизингова вноска. За потребените мобилни услуги,
ищецът е издал фактури както следва: №
**********/18.01.2016 г. за отчетен период 29.12.2015 г. – 18.12.2015 г. на стойност общо 30.11 лв., платима в срок до
02.02.2016 г.; № **********/18.02.2016 г. за отчетен период 18.01.2016 г. –
17.02.2016 г. с начислени сума в размер на 0.82 лв., 16.99 лв. – лизнгова
вноска, 30.11 лв. – незаплатен баланс по предходна фактура, или общо 47.92 лв.,
платими до 04.03.2016 г.; № *********/18.03.2016 г. за отчетен период на
потребление 18.02.2016 г. – 17.03.2016 г. за отчетен период 18.02.2016 г. –
17.03.2016 г. с начислена сума за плащане в размер на 19.99 лв., 16.99 лв. –
лизингова вноска и 47-92 лв. – незаплатен баланс по предходна фактура или общо
84.90 лв., платима до 02.04.2016 г. Ищецът твърди, че ответникът не заплатил
фактурираните суми, затова е издадено е кредитно известие №
**********/18.04.2016 г., с което е сторнирана сума в размер на 6.44 лв.
Начислена е дължимата лизингова вноска в размер на 16.99 лв. и е отразен
незаплатен баланс от предходен отчетен период в размер на 84.90 лв. Общото
задължение за плащане е в размер на 95.45 лв., платимо в срок до 03.05.2016 г.
Ищецът сочи, че ответникът не е заплатил
стойността на потребените услуги, поради което е издадена фактура №
**********/18.05.2016 г. за сумата в общ размер от 785.07 лв., представляваща
незаплатен остатък от предходни периода в размер на 95.45 лв., неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 349.82 лв. и незаплатени
лизингови в вноски в размер на 339.80 лв.
Ищецът твърди, че за сумата от 95.45
лв., представляваща стойността на ползвани мобилни усулги срещу ответника е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, която е издадена по ЧГД № 7338/2017 г. по описа на ПРС и е
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Искането към съда е да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 95.45 лв.,
представляваща стойността на използвани далекосъобщителни услуги по договор,
сключен на 29.12.2015 г. за абонатен № *********, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 27.10.2017 г. /датата на подаване на заявлението/,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ЧГД № 7338/2017 г. по описа на ПРС, както и да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 349.82 лв., представляваща договорна неустойка,
дължима поради предсрочно прекратяване на договор от 29.12.2015 г. за абонатен
№ *********, както и сумата от 339.80 лв., представляваща лизингови вноски по
договор от 29.12.2015 г. за абонатен № *********. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски в исковото и заповедното производство.
Исковата молба е връчена на ответника
чрез назначения му особен представител – адв. И.А.. В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор. Искът е оспорен по основание и размер. Твърди се, че
ответникът не е ползвал мобилни услуги на претендираната от ищеца стойност.
Сочи се, че не са били налице предпоставките за предсрочно прекратяване на
договора, тъй като ответникът е заплащал редовно потребените от него услуги.
Заявява се възражение с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за нищожност
на договорната клауза за дължимост на неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, като противоречаща на добрите нрави. Твърди се, че същата не е
уговорена с цел да осигури изпълнение на договора и обезпечаване на вредите без
същите да бъдат доказвани, а за да гарантира обогатяване на мобилния оператор,
за което не е налице основание.
Пернишкият районен съд,
след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Ищцовото
дружество “Теленор България” ЕАД е депозирало пред районния съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу И.И.С. за сумата от 785,07 лева,
представляваща главница за неплатени далекосъобщителни услуги по Договор за
далекосъобщителни услуги от дата 29.12.2015г., потребени в периода от
30.06.2016г. до 09.10.2017г., за които е издадена крайна фактура №
**********/18.05.2016г., сумата от 107,72 лв., представляваща мораторна лихва
за забава за периода от 03.06.2016г. до 09.10.2017г., ведно със законната лихва
върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Районният
съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 07338 по
описа за 2017г.
на Пернишки районен съд, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за което
са дадени указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията
си. Такъв е предявен за сумата до размера на 95,45 лв., в законоустановения
едномесечен срок, поради което искът се явява допустим.
По
делото е приложен договор за мобилни услуги от 29.12.2015 г., сключен между
“Теленор България” ЕАД и И.И.С.. Същият се отнася за мобилен номер ********** и е за срок от 24 месеца, считано от 29.12.2015г.
до 29.12.2017г. Ответникът е поел да заплаща за срока на договора месечна
абонамента такса в размер на 19,99 лева. В договора има клауза, според която
при прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок, което е по вина на
ответника, то последният дължи неустойка в размер на оставащите месечни
абонаментни такси за срока на договора. Ищцовото дружество е поело задължение
да издава фактура на 18- то число на месеца, което води до извод, че ответният
период е от 18 – то число на месеца до 17- то число на следващия месец.
Последното се установява и от приложените фактури по делото, в които са
отразени съответните отчетни периоди.
По
делото е приложен договор за лизинг от 29.12.2015г., сключен между „Теленор
България” ЕАД и И.И.С.. По силата на този договор ищцовото дружество
предоставило за временно ползване мобилно устройство - таблет марка „Самсунг”,
модел „Галакси Таб Е”, а ответникът се задължил да заплати 23 месечни лизингови
вноски, всяка в размер на 16,99 лева, т. е. общата лизингова цена е 390,77
лева. Срокът на договора за лизинг е за 23 месеца, считано от датата на
подписването му - 29.12.2015г.
Ответното дружество издало 3 броя фактури (№ ********** от
18.01.2016г.; № ********** от 18.02.2016 г. и № ********** от 18.03.2016г.), в
които начислило цена на далекосъобщителни услуги, месечни абонаменти и лизингови
вноски.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
По предявения установителен иск по реда на чл. 415 ал. 1 т. 1 вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен между
страните договор за преодставяне на далекосъобщителна услуга. Следва да се
докаже съдържанието на това облигационно правоотношение – цена на
далекосъобщителна услуга (абонаментен
план, допълнителни пакети, разговори, данни и смс – и). Ищецът следва да докаже, че е предоставил далекосъобщителна услуга на
ответника, при което се дължи претендираната стойност на услугата.
Неоспореният по делото Договор за мобилни услуги от 29.12.2015
г., сключен между “Теленор България” ЕАД и И.И.С., доказва наличието на
облигационно отношение между страните.
От
заключението на изслушаната и приета като доказателство по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че дължимата от ответника сума
за мобилни услуги за процесния период от 29.12.2015г. до 17.05.2016г. е в
размер на 95,45 лв., поради което и установителният иск за тази сума следва да
бъде уважен. Съдът намира, че цената за абонаментния план се дължи независимо
от обстоятелството дали ответникът е ползвал услуги за мобилни разговори, смс –
и, интернет и други, тъй като последните се заплащат допълнително съобразно
тарифите на абонаментния план. Месечният абонамент осигурява достъп до услугите
при определени цени, за които е сключен индивидуален договор и се предплаща от потребителя
ежемесечно в размер съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет.
По предявените осъдителен иск с
правно основание чл. 92 ЗЗД:
Съгласно чл.
92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при
неизпълнение на друго главно задължение. За да бъде уважен иск на това правно
основание, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно
доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и в съответствие с
изложените в исковата молба твърдения, наличието на следните предпоставки –
наличието на клауза за неустойка; неизпълнение на задължение и неустойката да е
уговорена между страните в определен размер, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на именно това задължение.
В
настоящия случай съществува кауза в договора за мобилни услуги, според която при прекратяване на договора преди изтичане на
неговия срок, което е по вина на ответника, то последният дължи неустойка в
размер на оставащите месечни абонаментни такси за срока на договора.
В
хода на производството, съдът, по искане на ищеца, е допуснал изменение на иска
в частта, в която същия се счита за предявен за сумата от 59,97 лв. и е
прекратил производството, досежно разликата до пълния размер на предявения иск,
а именно: за разликата от 289,85 лв., поради оттегляне на иска в тази му част.
Същевременно, ищецът е представил, респ. е приета като доказателство,
споразумение между ищеца и Комисия за защита на потребителите, според което към
настоящия момент дължимата се от абонатите на дружеството неустойка при
предсрочно прекратяване на договорите е в размер на три стандартни за
съответната ползвана месечна програма месечни абонаментни такси.
В
хода на съдебното производство, обаче, не са ангажирани доказателства, които да
сочат, че договорът е бил прекратен. Този извод не се извежда и от 19б, б. „в”
от Общите условия, където съдържа право на ищцовото дружество да прекрати
договора при неизпълнение на задължения на ответника. Следва да се отбележи, че
тази клауза не касае автоматично прекратяване на договора, а възможност на
ищеца да го прекрати едностранно. По делото не се представиха доказателства, че
е налице такова прекратяване (въпреки отразяването на това обстоятелство в
последната издадена фактура), поради което не се дължи неустойка, респ. претенцията за неустойка е
неоснователна.
По предявените осъдителен
иск с правно основание чл. 342, ал. 1 ТЗ:
В тежест на ищеца е да докаже
наличието на сключен между страните договор за лизинг, както и да се установи
предоставянето за ползване на мобилното устройство и размера на дължимите лизинговите вноски. Ответникът следва да установи
плащане на претендираните вземания.
По
делото се доказа наличието на сключен лизингов договор между страните по
делото. Установи се, че ищцовата страна е предоставила на ответника за временно ползване мобилно устройство - таблет
марка „Самсунг”, модел „Галакси Таб Е”. Установи се още, че ответникът е поел
задължение да заплати общата лизингова цена в размер на 390,77 лева, която се
плаща на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 16,99 лева. По делото
не се ангажираха доказателства за плащането на лизингови вноски, което
установяване е в тежест на ответната страна. Същевременно, дължимостта на
претендирания размер от 339,80 лева, представляваща общия размер на дължимите
лизингови вноски, се доказа от заключението на вещото лице, обективирано в
изслушаната съдебно-икономическа експертиза. Тези обстоятелства обосновават
извод за основателност на исковата претенция в размер на 339,80
лева и като такава следва да се уважи.
По отговорността за разноските:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски в размер на 735,00 лева, от които: 360,00 лв. – адвокатско
възнаграждение в исковото и заповедно производства, 150,00 лв. – държавна такса
в исковото и заповедно производства, 150,00 лв. – възнаграждение за особен
представител и 100,00 лева. – за възнаграждение на вещо лице. Съобразно с
уважената част от исковите претенции, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер на 721,64 лв.
Предвид
горното, Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че И.И.С., ЕГН: **********,
с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сумата в
размер на 95,45 лева, представляваща стойността на предоставени далекосъобщителни услуги по
Договор за мобилни услуги от 29.12.2015 г., касаещ мобилен номер **********, за отчетен период от 29.12.2015г. до
17.05.2016г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявление за издаване заповед за изпълнение – 27.10.2017г. до окончателното изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07338 по описа за 2017
г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА И.И.С., ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сумата в
размер на 339,80 лева, предсталвяваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 29.12.2015г. за
абонатен № *********., сключен между страните по
делото.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 срещу И.И.С., ЕГН: **********, с адрес: *** да бъде осъдена заплати сумата в размер на 59,97 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор
за мобилни услуги от 29.12.2015 г., касаещ
мобилен номер **********.
ОСЪЖДА И.И.С., ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4”,
Бизнес парк София, сграда № 6 сумата от
721,64 лева, представляваща направени по делото разноски в исковото и в заповедното
производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението,
изисканото ч. гр. д. № 07338 по описа
за 2017г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав,
като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето
дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: