РЕШЕНИЕ
№ 2832
гр. Бургас, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Е. Г. Х.
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20252120106137 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н. М. К. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Б.******, с която са предявени осъдителени
искoве с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ срещу „КРЗ ПОРТ БУРГАС“ АД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б.****, за заплащане
на сумата от 98 000 лв., представляваща претърпени от ищеца неимуществени
вреди, както и за заплащане на сумата от 734,66 лв., представляваща
претърпени имуществени вреди, вследствие на настъпила на ****.2024г.
трудова злополука.
Ищецът твърди, че работи и понастоящем по трудово правоотношение
в „КРЗ ПОРТ БУРГАС“ АД, считано от ****.2023г. на длъжност „*********“.
В „КРЗ ПОРТ БУРГАС“ АД постъпил за първи път на ****.2015г. като
„****** /зърнен терминал/“. Оттогава досега извършвал безупречно
възложената му работа.
Сочи, че на 16.10.2024г. бил дневна смяна, като изпълнявал
възложените му по трудов договор служебни задължения, състоящи се в
ръчно обиране на останалото зърно в силоз №7. Естеството на работата се
състояло в следното: след като приключи гравитационното изтичане на
зърното от силоза през отвор, находящ се в долната част на съоръжението, той
и колегата му Б. К. следвало да влязат във вътрешността на силоза и ръчно,
посредством гребла и метли да оберат останалото около 10% от общото
количество зърно до пълното изпразване на силоза. Влизането в силоза се
извършвало през отвор, който се намирал на стената на цилиндричната част на
1
съоръжението на височина около три метра от земята. До входния отвор се
стигало по пътека от метални плоскости, поставени върху редлер /подвижна
машина изнасяща зърното от силоза до кея/.
След като вече бил преминал по металната пътека /редлер/, ищецът се
бил хванал за ръба на люка, през който се влиза в силоза. Този отвор бил с
диаметър 65 см и влизането през него ставало доста трудно. За да влезе в
силоза на ищеца се налагало да свие силно тялото си, да постави първо единия
си крак вътре в силоза, да се хване здраво с едната ръка и след това да
прехвърли останалата част от тялото си вътре, стъпвайки на стъпало, което е
монтирано на стената на силоза и е с размер 20x40 см. Това стъпало се
намирало на външната част на силоза, на височина около три метра от земята,
като през цялото време положението на тялото му е крайно нестабилно. Точно
по време на прехвърляне на тялото му през люка, за да влезе през него, се
държал за ръба му. Тогава се изпуснал и паднал първо върху редлера на
дясната си страна, а след това по гръб на земята.
След падането ищецът бил настанен в Неврохирургично отделение на
УМБАЛ Б.. Установили се счупване на раменна кост, счупване на
ладиевидната кост на китката, счупване на свода на черепа, съчетано счупване
на долните краища на лакътната и лъчевата кост. Тези счупвания го
обездвижили за един твърде дълъг период от време. Възстановяването било
труден и тежък процес. Ищецът бил непрекъснато в болнични поради
временна нетрудоспособност от ****.2024г. до ****.2025г., когато се върнал
отново на работа.
Така осъществилата се злополука била призната за трудова с
Разпореждане №******/****.2024г., ТП на НОИ - Бургас, на основание чл. 60
ал.1 от КСО.
Твърди, че в продължение на 10 месеца се възстановявал от травмите
си, като след сваляне на поставените му ортези, провел амбулаторно
физиотерапия, която не дала очаквания резултат. Провел два курса по 7 дни
физиотерапия. Поради неовладяване на болковия синдром, ограничени и
болезнени движения при абдукция, външна ротация и елевация, намалена
мускулна сила в дясната му ръка и хипотония на мишничната мускулатура се
наложило от 22.01.2025г. до 29.01.2025г. да провежда допълнително
физикална терапия и рехабилитация. Били му поставени ортези на лакътя и
китката, които носил първоначално около 35-40 дни. След свалянето им и
започване на раздвижването на ръката и рамото се наложило отново да ги
носи и така до петия месец, по препоръка на ортопед. Ищецът сочи, че това
изключително влошило качеството му на живот. Изпитвал затруднение при
обслужването си, тъй като било засегнато дясното му рамо, десен лакът, а той
си служил основно с дясната си ръка.
Твърди още, че и понастоящем изпитва болки в засегнатите от
фрактурите места. Излага, че не може да вдига тежко, да извършва
продължително време тежък физически труд. Работодателят му бил обещал, че
след възстановяването му и завръщането на работа, ще бъде преназначен на
по-лека работа, но това не се случило.
2
Ищецът сочи, че получените наранявания му донесли значителен
дискомфорт, затруднения в чисто битов план - при обслужване на най-
елементарни физиологични и хигиенни нужди в продължение на месеци след
злополуката. Освен изживените от него болки и страдания, имал нужда от
помощ за най-елементарни дейности - обличане, събличане, къпане. В
резултат на трудовата злополука бездействал за твърде дълъг период от време
- 10 месеца. Това го потискало емоционално, чувствал се безполезен за себе си
и семейството му. От продължителното обездвижване, съчетано с
емоционалната потиснатост, която изпитвал, наддал килограми над
нормалното си телесно тегло. Не можел да осъществява и нормалната за него
двигателна активност, с която бил свикнал преди злополуката - разхождал се
редовно, работел на село, където обработвал бащиния си двор с площ около 3
дка.
Освен останалите затруднения и неудобства, лекарите му обяснили, че
въпреки младата му възраст, последиците от травмата вероятно ще го следват
през целия му живот - по време на преходни сезони, влажност, студ ще
изпитва болка в засегнатите места.
Ищецът сочи, че претендирани от него суми за имуществени вреди
представляват разходите, които е направил по лечението си – болнично и
извънболнично, физикална терапия и рехабилитация. По тази причина
претендира и тяхното репариране.
По изложените съображения ищецът предявява исковите си претенции,
като моли същите да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Същият излага, че намира предявените искове за допустими, но
неоснователни. Твърди, че настоящия случай работникът е проявил груба
небрежност като е нарушил инструкциите за безопасна работа. Сочи, че
съгласно т.3.5 от Инструкция за безопасна работа в ограничени (затворени)
пространства (Инструкция за безопасна работа), каквото пространство е
силозът, влизането и излизането в ограничено пространство се извършва, с
използване на стационарни стълби (там където са налични) или подходящи
преносими стълби. При постъпване на работа, на Н. К. е бил проведен начален
инструктаж по безопасност на труда, като същият е запознат от страна на
работодателя „КРЗ Порт Бургас” АД с Инструкцията и е удостоверил този
факт със своя подпис. Същият е бил запознат и с изготвената от работодателя
Карта за оценка на риска №24, в която е посочено, че има „опасност от
подхлъзване, загуба на равновесие и падане при движение, при почистване на
зърнения терминал и силозите”, което може да доведе до контузии и
наранявания. Сочи, че въпреки, че е бил своевременно и надлежно
инструктиран от страна на работодателя, при извършване на работа К. е
нарушил Инструкцията за безопасна работа и както сам посочил в исковата
молба, е влязъл в силоза не като използва стълба, а по метални плоскости,
поставени върху редлер (подвижна машина изнасяща зърното от силоза до
кея), находящ се по външната страна на силоза. Влизайки по този начин в
3
силоза, ищецът е паднал и е получил описаните увреждания. Твърди, че ако
ищецът е ползвал стълба за влизане в силоза, то злополуката не би настъпила.
Отделно от горното ответникът излага, че претендираното от ищеца
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено с получените
от същия обезщетения по общественото осигуряване, във връзка с неговата
временна нетрудоспособност, по повод на процесната трудова злополука, на
основание чл. 200, ал. 3 от КТ. Намира още, че така претендираното от ищеца
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено с полученото
от същия застрахователно обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 200,
ал.4 от КТ. В тази връзка заявява, че „КРЗ Порт Бургас” ДД е сключило със
ЗАД „Алианц България” АД Застраховка „Трудова злополука”, във формата на
Застрахователна полица №********/020/000037. Ищецът бил застрахован по
посочената застраховка и във връзка с процесната трудова злополука е
получил обезщетение в размер на 3 239.49 лева. Предвид това счита, че
претендираното обезщетение следва да бъде намалено с изплатеното му
застрахователно обезщетение.
Въз основа на изложеното моли предявените искове да бъдат
отхвърлени, както и за присъждане на сторените в процеса разноски.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира за установено от фактическа страна следното:
Представен е трудов договор № 6/****.2015г., сключен между Н. М. К.
и ответното дружество, видно от който К. е заемал длъжността „******“.
Представено е и допълнително споразумение от 01.08.2022г., с което страните
са се договорили да променят длъжността на работника, която е изменена на
„*********“. По делото е приложена трудова характеристика на длъжността
„*********“, както и служебна бележка, от която е видно, че на ищеца е
проведен първоначален инструктаж по безопасност на труда на 02.02.2015г.
Приложен е и инструктаж за безопасна работа в ограничени пространства,
видно от който служителите, които влизат и излизат в ограничено
пространство следва да използват стационарни стълби (там където са
налични) или подходящи преносими стълби.
По делото е представен опис на лицата, които са били запознати с
инструкция за безопасна работа в закрити пространства. В лист две от същата
(лист 64 от делото) е попълнено името на ищеца, срещу което е поставен
подпис.
Видно от застрахователна полица №********/020/000037 КРЗ Порт
Бургас” АД е сключил със ЗАД „Алианц България“ застраховка „Трудова
злополука“, по която ищецът е бил застрахован за риска от трудова злополука.
Приложено е и преводно нареждане от 22.08.2025г., видно от което ищецът е
получил обезщетение в размер на 3 239,49 лева.
Видно от Удостоверение № ******/28.10.2025г. на НОИ Бургас, за
периода от месец октомври 2024г. до месец юли 2025г. в полза на ищеца е
било заплатено обезщетение за временна неработоспособност за периода в
4
общ размер на 19 992,37 лв.
Прието е Разпореждане № ****** от ****.2024 г. (лист 7), издадено от
ТП на НОИ, гр. Бургас, издадено на основание чл. 60, ал. 1 от КСО въз основа
на декларирана злополука с вх. № ****** от 16.10.2024 г. на ТП на НОИ -
Бургас от осигурителя „КРЗ Порт Бургас“ АД, станала с Н. М. К. на ****.2024
г. С разпореждането е прието, че инцидентът е трудова злополука на
основание чл.55, ал.1 от КСО. В разпореждането е отразено, че се касае за
внезапно травматично увреждане на здравето, станало през време и във
връзка с извършваната работа.
В работното си време операторът Н. К. е бил зает с ръчно изваждане на
стока /зърно/ от силоз № 7. Около 16:20 часа придвижвайки се по редлер,
находящ се от външната страна на силоза, при опит да влезе през люка, докато
се е наемал К. е изгубил равновесие. Изтървал мястото, за което е бил
захванат, при което паднал първо по лице надясно, върху редлера, а след това
паднал по гръб на бетоновата площадка. След свестяване, поради
невъзможност да се движи, К. с усилия е успял да позвъни на колега за
подаване на сигнал.
При пристигане на спешен екип Н. К. е бил отведен за преглед в
УМБАП - Бургас АД. След прием и в резултат на множество изследвания
медицински специалисти от Неврохирургично отделение поставят
окончателна диагноза на пострадалия: счупване на свода на черепа, закрито, а
придружаващи са: счупване на тялото на раменната кост, закрито, счупване на
ладиевидната кост на китката, закрито и счупване на лопатката, закрито. По
делото е приложена и самата декларация за трудова злополука, подадена от
работодателя и ответник в настоящия процес.
По делото е представена Фрактура № **** и фискален бон от
17.10.2024г., видно от които Н. К. е заплатил на УМБАЛ Б. сума от 240 лв. с
ДДС за настаняване в болничното заведение. Представен е касов бон, от който
е видно, че К. за заплатил потребителка такса на УМБАЛ Б. в размер на 23,20
лв. на 17.10.2024г. Представени са и Фактура № ******/22.01.2025г. и
фискален бон, от които се установява, че К. е заплатил сумата от 348,50 лв. на
СБР Вита, за настаняване в болничното заведение за седем дни. Представени и
са множество касови бонове за заплатени от ищеца суми за прегледи,
потребителски такси на медицински заведения и медикаменти, като общата
стойност на заплатени суми възлиза на 123,04 лв.
По делото е изготвена и приета комплексна съдебномедицинска
експертиза, вещите лица по която, след като са се запознали с медицинските
документи по делото и са извършили преглед на ищеца, са приели, че
телесните увреждания, които К. е получил при процесната злополука са
закрито счупване на костите на черепа, счупване и мекотъканни увреди на
костите формиращи дясна раменна става и счупване на костите формиращи
дясна гривнена става /китка/. Посочено е, че възстановителният период при
ищеца е определен от ЛКК и ТЕЛК като същият е бил приет за временно
нетрудоспособен за времето от ****.2024г до 09.07.2025г. След ползване на
платен отпуск Н. К. е възстановен на работа в предприятието на 09.08.2025г.,
5
като към момента на изготвяне на заключението работоспособността му е
била възстановена напълно. Експертите са посочили, че в резултат на
претърпените травми и последвалото лечение и обездвижване на десен горен
крайник и установените с проведения МРТ увреди на раменната става,
ищецът е търпял болки и страдания и затруднение в ежедневните битови и
физиологични нужди, както и невъзможност да извършва физически
натоварвания на десен горен крайник. Тези затруднения са били по-
интензивни в първите 3-4 месеца след травмата, но към настоящия момент
няма данни за трайни последствия върху подвижността на дясна ръка и рамо
на лицето. Не са установени и трайни последици от счупването на черепа,
водещи до проблеми във вестибуларния апарат. Счупването е засягало само
черепната кост като от проведения скенер не са отбелязани травматични
промени на главен мозък. В заключението си вещите лица са приели, че
ищецът може да извършва обичайни движения свързани с физическо
натоварване в трудова и битова среда. Интензитетът на натоварване обаче
следва да се определи от ТЕЛК съгласно Наредбата за медицинската
експертиза.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на
допуснатите в полза на страните свидетели.
В показанията си свидетелят Б. К. излага, че с ищеца са колеги и заедно
са тръгнали да обират силоза на ****.2024г. Свидетелят влязъл първи в силоза
и започнал да го обира и чакал ищеца да влезе, но минало известно време и се
усъмнил и излязъл да види какво става. При излизането от силоза видял, че
ищецът лежи долу на земята, при него видял че беше стифадор Евгени.
Свидетелят попитал „Какво става?“ и му казали, че ищецът е паднал при
качването в силоза. К. излага, че се качил до люка на силоза по редлера,
защото по стълба не може да се достигне. Излага, че няма къде да се постави
стълба, тъй като точно под люка е редлерът, по който вървят вериги. Сочи, че
работи на това място от 16.10.2023г. и е обучаван да влизал в силозите по този
начин, като върви по редлера. Обучаван бил от Н. и от К. С.. Сочи още, че
никога не му е била давана стълба за качване в силоза и никога не му казвали
как по друг начин да влиза в силоза. Никога не му били четени и инструкции
за безопасност, но служителите се подписвали редовно, че такива са им
четени, защото така били заставяне да правят. Свидетелят сочи още, че към
настоящия момент има изградени стълби, след злополука, която се е случила с
него на 06.01.2025 год. Два месеца след това – около м. март или м. април
изградили на всички големи и на един малък силоз стълби. Твърди, че никога
не е имало изисквания към операторите на силози да носят преносими стълби.
К. сочи, че многократно е бил в един наряд с ищеца, но поради силни
болки в ръката и рамото той не можел да обира силоз и вършел другата
работа, която е приемане на коли и следене на работния процес.
По делото е разпитана и свидетелката К. Д. Д., която живее на семейни
начала с ищеца и имат две деца. Същата излага, че след инцидента Н. е бил
настанен в неврохирургия за 5 дни. През първите дни на болничния престой тя
стояла с него, тъй като той не можел да става, имал температура, силни болки
6
и не можел да става до тоалетна, защото е бил обездвижен.
Сочи, че Н. имал главозамайване, силно главозамайване, не можел да се
навежда, виело му се свят, като това продължило около 3-4 месеца, заедно с
болките в ръката. Той имал изписани ортези – едната за рамото и лакътя, а
другата на китката. Бил обездвижена за около 40 дни, с ортезата, но след това
се наложило да я носи още дълги дни, защото не можел да прави пълни
движения на ръката. След махането на първата ортеза минал физиотерапия и
започнал и упражнения, но малко повече да си вдигне ръката му отнело около
6 месеца, и пак не можел да прави пълния радиус на движение на рамото.
След 40-я ден му казали да се премахне ортезата, за да си движи
ръката, но тя продължавала да го боли. Д. твърди, че дори и до ден днешен
ищецът продължава да подпира ръката си на чантичката си. Той носел
ортезата около 2-3 месеца, по препоръка на ортопед. Около два месеца след
изписването му от болницата продължил да има световъртеж и главоболие,
като избягвал да гледа телевизия и предимно лежал. Било му трудно да става
заради болките в ръката и замайването. В дома му било трудно да полага
хигиенни грижи за себе си – тоалетна и къпане и се налагало свидетелката да
му помага. Тя му помагала и към момента с обличането. През първите два
месеца го хранела тя, защото по принцип си служел с дясната ръка, която била
пострадалата от злополуката. Около 6 месеца след злополуката той не
управлявал и автомобил, защото му било трудно да превключва скоростите с
дясната си ръка, а освен това и бил замаян и му ставало лошо.
Д. излага още, че ищецът бил паднал духом, защото не можел да
извършва ежедневните си дейности, не можел да помага с децата. Чувствал се
безполезен и се притеснявал, че повече никога няма да възвърне пълния си
потенциал. Вече не можел да ходи на село и да помага и на майка си в
обработката на земята в двора. И към настоящия момент ищецът не бил
напълно възстановен. С дясната си ръка не можел да вдига тежко и понякога
получавал главоболие.
В полза на ответника е разпитан свидетелят И. П. С., който излага, че
работи в „КРЗ Порт Бургас“ АД като отговорник „************“ и
****************. Сочи, че познава ищеца като стар работник в КРЗ и знае за
инцидента. Сочи, че има разработена инструкция за безопасна работа в
затворени пространства, каквито са силозите. В тази инструкция било
упоменато какво представляват затворените пространства като обект, който
може да предизвика опасности, по време на работа, както и мерките, които
трябва да бъдат съобразявани преди започване на работа, по време на работа и
след приключване на работния процес. Тази инструкция се давала на всеки
работник, при постъпване на работа. Работникът се запознавал с нея и се
подписвал на специален списък. Освен това всеки ден, преди започване на
работната смяна дежурният стифадор, който е и пряк ръководител разпределя
задачите на всички работници в смяната в момента, разпределял всяка една от
групите и длъжностите, които трябва да спазва и изпълнява. Той не четял
инструкции за безопасност. Свидетелят сочи, че е запознат със силоза и за
достъп до него има преносима стълба, която да се използва за влизане. С.
виждал как работниците, които обират силозите, влизат в тях ходейки по
7
редлер – ламаринен покрив, който е част от съоръжението, както и да влизат
по стълби. Запитан изрично, свидетелят сочи, че не може да определи какъв е
обичайният начин, по който служителите влизат в силозите. Нямало и лице,
което да има ангажимент да следи как работниците влизат в силозите. Пряк
ръководител на тези работници бил служител на длъжност стифадор, но
свидетелят не е виждал стифадор да се намесва, когато операторите на силози
влизат в тях по редлера. Правилото било, че преди да започнат да обират
силоз, операторите трябва да извикат стифадор, който да присъства отвън, ако
има необходимост от него да може той да реагира. Дежурният стифадор, който
е бил на смяна на ****.2024г. казал на свидетеля, че не е бил уведомен, че
ищецът и колегата му започват да обират силоза.
Свидетелят излага още, че се води много стриктно документация при
започване на работа, и е запознат с това, тъй като в изпълнява длъжността
„Отговорник“ и знае, че към самите инструкции има прикрепен списък на
хората, назначени като оператори и там саморъчно са вписали имена си и са се
подписали, че са запознати с инструкциите. На списъците с инструкции
нямало дати, тъй като се издавало служебна бележка, за това, че е проведен
инструктаж на всеки работник.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените главни искове намират правното си основание в нормата
на чл. 200, ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител
има вина за настъпването им.
Отговорността на работодателя по своята правна същност е безвиновна
и гаранционно-обезпечителна. Работодателят отговаря за уврежданията,
причинени на работника при изпълнение на неговите трудови задължения,
независимо дали тези увреждания се дължат на виновно поведение на
длъжностно лице, тъй като работодателят е задължен да осигури безопасни
условия на труд и предотврати настъпването на злополуки. Работодателят
носи имуществена отговорност, както за имуществените, така и за
неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от
трудовата злополука.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО, Трудовата злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или смърт.
В настоящото дело между страните на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от
8
ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства: че между ответното дружество и ищеца е бил сключен трудов
договор, по силата на който К. е заемал при ответника длъжност „*********“,
както и, че злополуката от ****.2024г. е приета за трудова по смисъла на чл. 55
от КСО.
В случая липсва спор, че злополуката, станала на ****.2024 г., при
която е пострадал работникът, е трудова по смисъла на чл. 55 от КСО, тъй
като е станала през работно време и при изпълняване на задълженията му като
работник на заеманата от него длъжност в ответното дружество.
Следователно налице е основание да бъде ангажирана отговорността
на работодателя по реда на чл. чл. 200, ал. 1 от КТ, тъй като се установява
кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на
приложимата норма – настъпило увреждане на работника на ****.2024 г.,
което е внезапно по своя характер събитие; злополуката е настъпила по време
на изпълнявана от работника К. работа по трудово правоотношение с
работодателя „КРЗ Порт Бургас” АД, както и причинна връзка между
увреждането и неблагоприятния резултат – наранявания на работника.
Тъй като съдът намери, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на работодателя, то останалите спорни въпроси пред
настоящата инстанция се свеждат до справедливия размер на обезщетението,
дължимо на ищеца за претърпените болки и страдания от настъпилата трудова
злополука, както и приложението на чл. 2001 от КТ с оглед твърдяното
съпричиняване на вредоносния резултат, поради проявена от работника груба
небрежност.
Размерът на обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от
законодателя единствено от критерия на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 г. определянето на размера
на паричното обезщетение за неимуществени вреди следва да се извърши след
отчитане на характера на увреждането, начина на извършването му,
обстоятелствата при които е извършено, морални страдания, осакатявания и
др. При причиняването на телесна повреда от значение са и възрастта на
увредения, периодът на възстановяване, физическите болки и страдания,
които лицето е претърпяло, както и емоционалното отражение на
уврежданията върху пострадалия. Установи се по делото, че ищецът е получил
множество наранявания по тялото, в това число закрито счупване на костите
на черепа, счупване и мекотъканни увреди на костите формиращи дясна
раменна става и счупване на костите формиращи дясна гривнена става /китка/.
Възстановителният период при ищеца е бил определен от ЛКК и ТЕЛК
като същият е бил приет за временно нетрудоспособен за периода от
****.2024г до 09.07.2025г. След ползване на платен отпуск Н. К. е възстановен
на работа в предприятието на 09.08.2025г. От заключението по изготвената
СМЕ се установи, че в резултат на претърпените травми и последвалото
лечение и обездвижване на десен горен крайник и установените с проведения
МРТ увреди на раменната става, ищецът е търпял болки и страдания и
9
затруднение в ежедневните битови и физиологични нужди, както и
невъзможност да извършва физически натоварвания на десен горен крайник.
Тези затруднения са били по-интензивни в първите 3-4 месеца след травмата.
За обосноваване размера на претенцията за заплащане на
неимуществени вреди са ангажирани и гласни доказателства. Установява се от
показанията на свидетеля К., който е колега на ищеца, че след злополуката К.
все още изпитва силни болки в ръката и рамото, които му пречат да изпълнява
в пълнота трудовите си задължения, поради което и вършел другата работа,
която не предполагала необходимостта на използване на физическа сила. От
показанията на свидетелката Д. пък се установи, че през първите дни на
болничния престой се е налагало тя да стои с К. в болничната стая, тъй като
той не можел да става, имал температура, силни болки и не можел да става до
тоалетна, защото е бил обездвижен. Имал силно главозамайване, главоболие и
не можел да се навежда, виело му се свят, като това продължило около 3-4
месеца, заедно с болките в ръката. Наложило да се носи ортези на дясната си
ръка, което носене продължило около 2-3 месеца, по препоръка на ортопед.
Около два месеца след изписването му от болницата избягвал да гледа
телевизия заради главоболието и предимно лежал. Било му трудно и да става
заради болките в ръката и замайването. Установи се още, че ищецът е срещал
затруднения в ежедневието си, свързани с елементарните хигионно-битови
нужди, в това число не е можел да се облича сам, имал е нужда от помощ при
хранене. От показанията на свидетелката се установи още, че ищецът паднал
духом, защото не можел да извършва ежедневните си дейности и не можел да
помага с децата. Това го карало да се чувствал безполезен и се притеснявал, че
повече никога няма да възвърне пълния си потенциал. Травмите и бавното
възстановяване му попречили да ходи на село и да помага и на майка си в
обработката на земята в двора.
Реакцията на К. след злополуката, свързана с ниското самочувствие и
усещане за безполезност вследствие на липсата на сила в ръката, е резултат от
трудно възприемане на случилото се, отчаяние от дългия период, в който
подобрение от травмата не е постигнато, от тежки емоционални усещания
поради загубата на самостоятелност и активност, страх и несигурност за
качеството на живот занапред, повлиява самочувствието на ищеца като млад и
здрав човек. Налице са продължителни, неблагоприятни промени в
психическото състояние на личността на К., обусловени от важността на
функцията на ръката, внезапността на събитието и неподготвеността за
справяне с обичайните житейски препятствия. С оглед възрастта на ищеца и
характера на получените увреждания може да се приеме, че той ще продължи
да изпитва болка, страдание и неудобство в различни моменти. Не без
значение са и много силните болки, които ищецът е преживял непосредствено
след инцидента и месеци след това. Изложеното води съда до извода, че
злополуката е причинила тежки последици в емоционален план за ищеца,
които трудно са били преодолени. При определяне размера на дължимото
обезщетение следва да се съобрази и обстоятелството, че възстановяването на
ищеца продължава и до момента на подаване на исковата молба, а той се е
върнал на работа след повече от 9 месеца от датата на инцидента.
10
Съвкупната преценка на изложените факти и при отчитане на средното
ниво на икономическото благосъстояние на правните субекти в страната към
момента на настъпване на увреждането налага извода, че справедливият
размер на паричното обезщетение за установените неимуществени вреди от
трудовата злополука е 25 000 лв. Съдът намира, че не следва да присъди
пълния размер от претендираната сума, доколкото по делото все пак бе
установено, че от медицинска гледна точка ищецът е бил възстановен напълно
към датата на изготвяне на заключението по допуснатата СМЕ. В същото е
посочено, че към настоящия момент няма данни за трайни последствия върху
подвижността на дясна ръка и рамо на лицето. Също така не са установени и
трайни последици от счупването на черепа, водещи до проблеми във
вестибуларния апарат. Счупването е засягало само черепната кост като от
проведения скенер не са отбелязани травматични промени на главен мозък. В
заключението си вещите лица са приели, че ищецът може да извършва
обичайни движения свързани с физическо натоварване в трудова и битова
среда.
Във връзка с релевираното възражение за съпричиняване от страна на
работника, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, работодателят следваше да докаже, че трудовата злополука
е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при
изпълнение на работата - не само, че работникът е допуснал нарушение на
правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност.
Съобразно трайната съдебна практика, застъпена в решение №
63/10.05.2017 г. по дело № 3648/2016 на ВКС, III г. о., решение № 252 от
30.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1364/2016 г., IV г. о., решение № 25 от
16.02.2016 г. по гр. д. № 3233/2015 г., III г. о. на ВКС и др., която настоящият
съдебен състав изцяло споделя, степента на съпричиняване се определя от
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука от
работника с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са
всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Следователно,
грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините,
но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният
принос на увредения.
В случая от съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се установява съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на работника, поради проявена от него груба небрежност по смисъла на
чл. 201 от КТ. Твърденията на ответното дружество в тази насока, а именно че
К. не е спазил правилата за безопасност при работа в закрити пространства,
останаха изцяло недоказани. В тази връзка съдът намира, че твърдението на
ответника, че ищецът е бил запознат с приложената по делото инструкция за
работа в закрити пространства при постъпването си на работа, също не бе
установено. Установи се, че името на ищеца присъства в списък на лица, които
са били запознати с такава инструкция, но този списък няма дата на полагане
на подписите. В показанията на свидетелят С. посочи, че на списъците с
11
инструкции няма дати, тъй като се издава служебна бележка, за това, че е
проведен инструктаж на всеки работник. По делото действително е
представената такава служебна бележка, издадена от работодателя, но от
същата се установи, че на 02.02.2015г. (датата на постъпване на работа)
ищецът е бил запознат с инструктаж за безопасна хигиена на труда (лист 59),
но не и с въпросната инструкция за безопасна работа в ограничени (затворени)
пространства. Нещо повече, от показанията на свидетелите се установи, че
честа практика на служителите, изпълняващи длъжността „оператор силоз“ е
било влизането в силоза посредством качване по редлера. Дори в показанията
си свидетелят К. изрично посочи, че именно това е бил единственият начин,
който му е бил показан от колегите му, когато е бил обучаван да изпълнява
задълженията си. Противното не се установи и от разпита на свидетеля С.,
който като лице, отговарящо за безопасните условия на труд при ответника
заяви, че е виждал как служителите влизат в силозите именно през тези
редлери, като забележка за това не им е била правена. В случая не е доказано
кои норми на правилата на безопасност на труда са нарушени от ищцовата
страна. Дори да се приеме, че не е била спазена инструкцията за безопасна
работа, с която ищецът е бил запознат и по-конкретно изискването за
влизането и излизането в силоза да се използват стационарни или преносими
стълби (където са налични), доколкото по делото се установи, че такива
стълби изобщо не е имало, а напротив обикновено служителите са ползвали
редлерите за тази цел, то и не би следвало това несъобразяване с правилата да
бъде възприето като грубо нарушение на правилата за безопасност.
От така посочения по-горе размер на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се приспадне платеното от застрахователя по
застрахователното правоотношение обезщетение (чл. 200, ал. 4 КТ),
установено със съответните документи. В тази връзка по делото се установи,
че на ищеца е било заплатено обезщетение в размер на 3239,49 лв. С оглед
изложеното искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размера
от 21 760,51 лева, като за разликата над тази сума до претендирания пълен
размери.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че от
определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да бъдат
приспаднати получените от ищеца пенсии и обезщетения от държавното
обществено осигуряване във връзка с професионалното заболяване на
основание чл. 200, ал. 3 КТ. По този въпрос настоящият състав споделя
практиката на ВКС, според която посочените плащания не се приспадат от
обезщетението за неимуществени вреди, претърпени вследствие на трудова
злополука или професионално заболяване. Хипотезата на чл. 200, ал. 3 КТ,
която предвижда приспадане на обезщетението от общественото осигуряване,
е конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.
Поради това същата следва да се тълкува в смисъл, че не допуска два пъти да
се обезщетяват едни и същи вреди – веднъж от работодателя и втори път от
общественото осигуряване. Когато обезщетението от общественото
осигуряване компенсира загубата на трудовото възнаграждение, то следва да
се приспадне от обезщетението за имуществени вреди - пропуснати ползи,
12
причинени от трудовата злополука/ професионалното заболяване, изразяващи
се в неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането
на сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно
обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира
причинените болки и страдания. Това обезщетение, съответно
неимуществените вреди нямат връзка с обезщетението по общественото
осигуряване. Поради това получаването на двете обезщетения – за
неимуществени вреди по чл. 200 от КТ и обезщетението от общественото
осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е
двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив – до
пълно и справедливо обезщетение на причинените вреди. В този смисъл са
Решение № 54/23.04.2019 г. по гр. дело № 3649/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о. и
Решение № 43/08.02.2013 г. по гр. дело № 174/2012 г. на ВКС, ІV г. о.
Съдът намира, че следва да бъде уважен и искът за присъждане на
претърпените от ищеца имуществени вреди. По делото са ангажирани
доказателства, от които се установи, че К. е направил разходи за лечение, в
това число за болничен престой, за прегледи и за медикаменти, които възлизат
на обща стойност от 734,74 лв. Тъй като ищецът претендира присъждане на
сумата от 734,66 лв., то и претенцията му следва да бъде уважена в цялост.
Тъй като съдът намери за основателни главните искове на ищеца до
горепосочените размери, следва да бъдат уважени и акцесорните искове по
реда на чл. 86 от ЗЗД, като в полза на К. бъде присъдено обезщетение за забава
от деня на трудовата злополука -****.2024г., до пълното изплащане на
задълженията.
Относно съдебните разноски:
При този изход от спора, в полза на страните следва да бъдат
присъдени разноски съобразно с уважените части от исковете. Ищецът е
представил списък на сторените разноски, видно от който претендират
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 8 650 лв. Представени са
и доказателства за действителното заплащане на възнаграждението. Предвид
горното в полза на К. следва да бъде присъдена сумата от 1 970,77 лв.
Ответната страна „КЕЗ Порт Бургас“ АД претендира разноски в размер
на 10 258,72 лв., като за целта в съдебно заседание преди даване на ход по
същество е представила списък по чл. 80 от ГПК, към който са приложени и
доказателства за действителното заплащане на разноските. Тъй като съдът
уважи частично предявените срещу ответното дружество искове, то в полза на
същото следва да бъдат присъдени разноски, съответстващи на отхвърлената
част от исковете. Предвид това ищецът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ответника сумата от 7 921,43 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на РС - Бургас сумата в размер от 899,80 лв.,
представляваща държавна такса, изчислена върху уважения размер на
исковете. Дружеството следва да бъде осъдено да заплати и разноските,
сторени в процеса по изготвяне на допуснатата съдебнопсихологическа
13
експертиза, отново съобразно уважената част от исковете или сумата от 168,59
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КРЗ ПОРТ БУРГАС“ АД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Б.****, ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. К. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Б.***********, сумата от 21 760,51 лв.,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, причинени от трудова злополука,
настъпила на ****.2024г., ведно със законната лихва, считано от ****.2024г.
до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 98 000 лв., на основание чл. 200 от КТ.
ОСЪЖДА „КРЗ ПОРТ БУРГАС“ АД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Б.****, ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. К. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Б.******, сумата от 734,66 лв.,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи
се в заплатени суми за лечение, прегледи и медикаменти, причинени в
следствие на трудова злополука, настъпила на ****.2024г., ведно със
законната лихва, считано от ****.2024г. до окончателното изплащане на
главницата, на основание чл. 200 от КТ.
ОСЪЖДА „КРЗ ПОРТ БУРГАС“ АД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Б.****, ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. К. с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Б.******, сумата от 1 970,77 лв.,
представляваща възнаграждение за процесуално представителство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. М. К. с ЕГН ********** , с постоянен адрес гр.
Б.***************, да заплати на „КРЗ ПОРТ БУРГАС“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Б.****, сумата от 7 921,43
лв., представляваща сторените разноски в процеса за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „КРЗ ПОРТ БУРГАС“ АД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Б.****, да заплати в полза на съдебната власт, по
сметка на РС Бургас, държавна такса и разноски в размер на 1 068,39 лв.,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
14