РЕШЕНИЕ
№ 409
гр. К., 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20255320101070 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 150 от СК.
Ищецът А. М. с ЕГН **********, чрез законния си представител и
баща МД И. Х., роден на **********г. живущи в Ш. твърди, че с решение
№2844/15.11.2024г. на НБПП е предоставена правна помощ на детето А. М.,
родено на ***г., чрез неговия баща и законен представител Мд И. Х. за
получаване на решение за издръжка на детето срещу майка му Д. Р. Б..
Правната помощ е предоставена след постъпило Писмо с изх.№16-07-14#7 от
13.11.2024г. от Министерство на правосъдието, където е постъпила молба от
централния орган на Ш. - Ш. агенция за социално осигуряване по реда на
Регламент /ЕО/ №4/2009г. на Съвета на Европейската общност от 18 декември
2008 година, която молба е с правно основание чл. 56, nap. 1, б. „в“ от
Регламента. С решение на НБПП е назначен адвокат, който да осъществи
правната помощ на детето и който от негово име предявява иск за издръжка.
Съгласно удостоверение за раждане №**********/17.01.2019г.,
издадено от Община П., детето А. М. е роден на ***г. в К., Като П., Л., ЕГН
**********, гражданство ***, майка Д. Р. Б., ЕГН ********** и баща МД И.
Х., роден на **********г. Според приложеното копие от удостоверение за
раждане на детето подадената молба попада в приложното поле на
Регламента, като съгласно чл. 1, той се прилага към задължения за издръжка,
произтичащи от семейни, родствени, брачни отношения или отношения по
сватовство. С решение от 17.02.2023г. на Окръжен съд - Атунда, Ш. за развод
между родителите на детето, е предоставено еднолично попечителство върху
детето на неговия баща МД И. Х.. Към постъпилата молба в МП са приложени
освен посоченото решение и извлечение от регистъра на населението на Ш. с
1
данните за детето и за попечителя, паспорт на детето, издаден от МВР на
24.09.2019г., паспорт на бащата, издаден в Б. на 29.07.2020г., удостоверение за
раждане на детето, трудов договор на бащата на детето, фишове за заплата за
месеците септември-ноември 2023г., документи за разходите за наем на
жилището, в което живеят бащата и детето, молба за прием в целодневна
детска градина за учебната 2023/2024г., фактура от 02.08.2024г. за плащане за
такса занималия, фактура от 04.07.2023г. за плащане на детска градина,
фактури за плащане на електроенергия за месец юни 2023г., фактура от
05.07.2023г. за плащане на електроенергия, фактура от 01.07.2023г. за плащане
на телекомуникационна компания.
Детето А. М., което е български гражданин и неговият баща живеят в
Ш.. Семейството живее под наем, а бащата работи на трудов договор. Детето е
записано на детска градина като посещава и допълнително частни занимания.
От представената справка от Управление за социално осигуряване на Ш. за
издръжка на дете до 7 години включително е определена сумата от 1673
шведски крони на месец за 2023г., което в лева към датата на завеждане на
исковата молба са 284.41 лева. Претендирания от законния представител в
молбата за правна помощ размер на издръжката е в размер на 1250 шведски
крони или 212.50 лева към 2023г., която сума е близка до минималната
издръжка на дете в България за 2023г. Майката е с постоянен и настоящ адрес
в Република България. Съгласно чл. 143, ал.2 от СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Минималната издръжка за едно дете на месец е в размер на една четвърт от
минималната работна заплата за страната, която към момента е 1077 лева или
269.25 лева.
В т. 12 от молбата по Приложение VII от Регламента, в която се
попълват данни за банкова сметка, по която да се превеждат определените със
съдебно решение суми за издръжка, е посочена сметката на Ш.та агенция за
социално осигуряване. Съгласно шведския Кодекс за социалното осигуряване
и решение от 13.12.2023г. задължения да предоставя издръжка на
непълнолетните лица родител изплаща всеки месец опредената издръжка по
банкова сметка на Ш.та агенция за социално осигуряване.
Молбата по Приложение VII от Регламента от страна на Мд И. Х. -
баща и законен представител на детето А. М. е подадена на 19.04.2024г. и в
тази връзка, на основание чл. 149 от СК, претендираме и издръжка за минал
период в размер на минималната издръжка, съгласно чл. 142, ал.2 от СК,
считано от 19.04.2024г. до датата на подаване на настоящата искова молба,
ведно със законна лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска от
падежа до окончателното плащане.
За целите на това производство сочи, че съгласно писмо с изх.№ 16-
07-14/24 от 08.01.2025г. от Министерство на правосъдието, безплатната
правна помощ е предоставена на основание чл. 46, пар.1 вр. чл.46, пар.1 от
Регламента и в нейния обхват се включва, съобразно чл. 45, б. „в“,
освобождаване или поемане на разноските в производството. Предвид пряката
приложимост на разпоредбите на Регламента, в досегашната практика по тези
молби ищецът се освобождава от таксите и разноските или същите се поемат
от бюджета на съответния съд и впоследствие се събират от ответника. В тази
2
връзка моля ищецът да бъде освободен от такси и разноски в това
производство или същите да бъдат поети от бюджета на съда.
МОЛИ съда да постанови решение, с което:
да осъди Д. Р. Б. с ЕГН ********** от село И., община К., област П.,
*** да заплаща на детето си А. М. с ЕГН **********, чрез неговия баща и
законен представител МД И. Х., роден на **********г., двамата живущи в Ш.,
месечна издръжка в размер на 269.25 лева (двеста шестдесет и девет лева
двадесет и пет стотинки), платима до 10-о число на съответния месец, считано
от предявяване на иска – 24.02.2025 г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане;
да осъди Д. Р. Б. с ЕГН ********** от село И., община К., област П.,
*** да заплати на детето си А. М. с ЕГН **********, чрез неговия баща и
законен представител МД И. Х., роден на **********г., двамата живущи в Ш.,
месечна издръжка в за минало време в размер на минималната работна
заплата, както следва: 233.25 лева месечно за периода от 19.04.2024 г. до
31.12.2024 г. включително и 269.25 лева месечно за периода от 01.01.2025 г. до
предявяване на иска.
Ответницата Д. Р. Б. с ЕГН ********** от село И., община К., област
П., *** оспорва иска.
Твърди, че е безработна, в момента била в майчинство, имала малко
дете - З. МД И. Х., ЕГН **********, което още не навършило една година, не
получавала майчинство, не получава дори детски надбавки (в момента имало
висящо производство за оспорване на произход по отношение на малкото й
дете З. и социалните институции отказвали да отпуснат каквито и да било
помощи за детето докато не бъде сменена официално фамилията на З.) и
нямала възможност да плаща издръжка за А. М..
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като
неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от приетите като доказателства
удостоверения за раждане и съдебно решение от 17.02.2023 г. по дело № Т-
4393-22 на Окръжен съд Антуда, че малолетният А. М. е роден на *** г. в К., с
родители Д. Р. Б. и МД И. Х., детето е български гражданин и за раждането му
е съставен акт за раждане № 0072 от 17.01.2019 г. в град П.. Установява, че
родителите на А. са били съпрузи като бракът им е прекратен с посоченото
съдебно решение и на бащата е предоставено упражняването на родителските
права върху детето А.. Посочено е в решението, че майката е признала
исканията на бащата. Представено е по делото решение на шведските служби
по социално осигуряване, с които е постановено майката да плаща издръжка
на детето си. Представено е известие за наем, от което се установява, че МД И.
Х. заплаща годишен наем в общ размер на 12753 крони, а месечната сума е в
размер на 637 крони. От представения трудов договор се установява, че МД И.
Х. работи като *** с начална заплата 26 000 крони. От представения фиш за
заплата за периода от 22.08.2023 г. до 21.09.2023 г. се установява, че МД И. Х.
получава нетно трудово възнаграждение в размер на 31 901 крони,
3
представени са и фишове за заплати за следващите два месеца, в което нетното
възнаграждение е както следва: 26 082 крони и 27 080 крони. От
представената справка се установява, че детето А. е посещавало детска
градина/занималня за учебната 2023/2024 година. Представена е фактура, от
която се установява, че за посещението е заплатена такса 853 крони.
Представена е друга фактура, в окято е посочена такса за детска градина 1 097
крони. Представени са фактури за заплатени битови такси от бащата на А. – за
електричество, електрическа мрежа и мобилни услуги. От представеното
удостоверение от АСП К. се установява, че майката не получава социално
подпомагане в периода от 01.01.2023 г. до 30.04.2025 г. Установява де от
постъпилото писмо от НАП, ТД П., че майката не е сключвала трудови
договори в периода от 01.01.2023 г. до 04.07.2025 г., няма данни да е
осигурявана, няма регистрация като едноличен търговец и участие в
търговски дружества, няма регистрация като самоосигуряващо се лице.
Установява се от представеното удостоверение за раждане, че родителите имат
родено второ дете, З. МД И. Х.М., роден на 11.062024 г., като не се спори, че
понастоящем е висящ съдебен процес по оспорване на произхода му от бащата
МД И. Х.М..
Във връзка с установяване възраженията на ответницата съдът е
изслушал свидетел.
В показанията си св. Ч. сочи, че майката Д. Б. живее на семейни
начала с брат му и я познава от три години. Освен А., Д. има и друго дете, но
няма никакви доходи – нито детски, нито майчинство. Д. не работела, защото
второто дете било малки и го гледала. Л. не работел по трудов договор, но
отглеждали животни, които били под карантина. Свидетелят не познавал
детето А., майката не се виждала с него през последните три години откакто я
познавал. Не зае майката да е присъствала на лични празници на детето или да
му е пращала пари или подаръци. Майката живяла в Ш., но свидетелят не
знаел дали е проявявала интерес към детето А., не коментирали дали желае да
се погрижи финансово за него.Д. живеела с брат му в тяхна къща в село И., но
родом била от село Н.. Свидетелят не знаел дали има друго имущество.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Задължението за издръжка е обусловено от наличието семейна
връзка – в случая кръвно родство, а в Семейният кодекс са определени
условията и предпоставките, при които се поражда, променя или погасява.
Задължението за заплащане на издръжка на ненавършилите пълнолетие деца
съгласно чл. 143, ал.2 СК е безусловно и се определя съобразно нуждите на
детето и възможностите на родителя, който я дължи. Законодателят е приел, че
всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално
състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето, а по отношение на ненавършили пълнолетие деца, без правно значение
е дали родителите са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Нуждите на детето се преценяват, като се вземе предвид
възрастта му, здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и
разходи по обучението му. С разпоредбата на чл. 142 ал.2 от СК е въведен
минимален размер на издръжката, която родителят дължи на детето си и
4
същата се равнява на ¼ от МРЗ за страната.
От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че
родителите на А. са разведени от 2023 г. и упражняването на родителските
права е предоставено на баща му. Не се твърди и установява след развода на
родителите майката да е заплащала издръжка за детето си.
Съдът намира, че в настоящия процес не се твърдят и установяват
нужди на детето над обичайните за възрастта му, а и претендираната
издръжка е в минималните предвидени размери за съответните периоди.
С оглед претенцията за заплащане на минималната издръжка за
страната са всеки период, без правно значение са доходите на двамата
родители, както и разходите за домакинствата им, доколкото в процеса е
установено по несъмнен начин, че след развода бащата е единственият, който
полага грижи за детето, майката се е върнала в България, установила е
собствен начин на живот, и макар да полага грижи за второто си дете, същата
е задължена да издържа сина си А..
Ответницата не твърди да е заплащала издръжка през периода една
година назад от предявяване на иска, нито да е живяла с детето и да е полагала
преки грижи за него. Такива данни не се съдържат и в показанията на
доведения от нея свидетел.
По изложените съображения и двата иска следва да бъдат уважени в
пълните им предявени размери.
ОТНОСНО разноските:
Разноски от ищеца не са претендирани и не се присъждат такива.
На основание член 78 ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди
ответника да заплати държавна такса по сметка на КрлРС върху присъдената
издръжка в размер на 501.12 лева, изчислена като 4% върху издръжката за
бъдеще време за 36 месеца (387.72 лева) и 4% върху издръжката за минало
време (113.40 лева).
На основание член 242 ал.1 от ГПК, следва да се допусне
предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание член 143 от СК, Д. Р. Б. с ЕГН **********
от село И., община К., област П., *** да заплаща на детето си А. М. с ЕГН
**********, чрез неговия баща и законен представител МД И. Х., роден на
**********г., двамата живущи в Ш., месечна издръжка в размер на 269.25
лева (двеста шестдесет и девет лева двадесет и пет стотинки), платима до 10-о
число на съответния месец, считано от предявяване на иска – 24.02.2025 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното
плащане;
ОСЪЖДА, на основание член 149 от СК, Д. Р. Б. с ЕГН **********
от село И., община К., област П., *** да заплати на детето си А. М. с ЕГН
5
**********, чрез неговия баща и законен представител МД И. Х., роден на
**********г., двамата живущи в Ш., месечна издръжка в за минало време в
размер на минималната работна заплата, както следва: 233.25 лева месечно за
периода от 19.04.2024 г. до 31.12.2024 г. включително и 269.25 лева месечно за
периода от 01.01.2025 г. до предявяване на иска.
ПРИСЪДЕНАТА ИЗДРЪЖКА да бъде заплащана по банкова сметка
на Ш.та агенция за социално осигуряване с IBAN: ***,
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, Д. Р. Б. с ЕГН
********** от село И., община К., област П., *** да заплати по сметка на
КрлРС държавна такса в размер на 501.12 лева (петстотин и един лева и
12ст.).
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
АГ
6