О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1960
Бургаският окръжен съд гражданска колегия
в закрито заседание на тринадесети юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело № 1330 по описа
за 2020 година.
С Решение № 14 от 17.02.2020г., постановено по гр. дело № 686/2019г. по описа на Районен съд – Средец е осъдена Главна Дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес – гр. София 1202, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Директора Светлан Качиков да заплати на П.Н.П. сума в размер от 308, 76 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 31.09.2016г. до 30.09.2019г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.10.2019г. до окончателното й изплащане.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Янка Табакова, съдебен адрес:***. Въззивната страна изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Твърди се, че решението на Районен съд – Средец е постановено при съществено нарушение на материалния закон, БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, не е съобразено с приложимите към изплащане на претендираното възнаграждение норми и не е мотивирано. и е необосновано. Заявява, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени и има качеството на държавен служител. В жалбата се посочва, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР, защото нито ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ, че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага „съответно“, а напротив – във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко – чрез посочване на конкретните правни норми. Посочва се, че предвид качеството на държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответната ГДГП се определя от нормите на ЗМВР, издадените въз основа на него наредби, които са специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ. В жалбата се прави подробен анализ на действащото през процесния период законодателство и се сочи, че предвид посочената нормативна база, която изчерпателно урежда основанието и редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, неправилно съдът е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ, която се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния период.
В жалбата се сочи, че разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и затова им гарантира едно по-високо основно възнаграждение в сравнение с други категории служители. Посочва се, че прилаганата система за образуване на възнагражденията на служителите същевременно включва и заплащането на нощния труд, независимо дали той е реално положен или не и в този смисъл на служителите не се начислява допълнително възнаграждение за положен нощен труд. В жалбата се сочи, че за нощния труд на държавните служители в МВР разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е неприложима и поради това, че за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е необходимо да са налице следните предпоставки - подневно отчитане на работното време, работа на смени, продължителност на нощното работно време по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, а в конкретния случай последните две предпоставки ни са налице – дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от осем часа и не е налице работа по трудови норми.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, депозирана е в преклузивния срок за атакуване на първоинстанционното решение и от лице, което разполага с валидна представителна власт за това, дължимата държавна такса е заплатена.
Ответната страна по въззивната жалба – П.Н.П. не депозира по делото писмен отговор и не изразява конкретно становище по основателността на претенцията.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от П.Н.П. против Главна дирекция “Гранична полиция“ при МВР, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати сума в размер на 461, 50 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен нощен труд в размер на 71 часа за целия процесен период от време от 01.09.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на приравняването му в дневен, ведно със законната лихва върху главницата от 461, 50 лева от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В хода на производството е направено изменение на претенцията, като се намалява претендираната сума от сума в размер на 461, 50 лева на сума в размер от 308, 76 лева и на основание чл. 214 от ГПК съдът е приел направеното изменение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА на страните по въззивно гражданско дело № 1330/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас постъпилата въззивна жалба с вх. № 680/28.02.2020г. по описа на Районен съд – Средец, депозирана от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, седалище в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, с адрес за призоваване – гр. Елхово, ул. „Морава“ № 1 против Решение № 14 от 17.02.2020г., постановено по гр. дело № 686/2019г. по описа на Районен съд – Средец.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.