Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 82
град Добрич, 10.12.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание на десети декември, две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. МОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ДИМИТРОВА
АТАНАС КАМЕНСКИ
При участието на прокурор Румяна Желева и съдебен
секретар Елица Александрова разгледа докладваното от
съдия П. Монев н.ч.д. №396/2019г. по
описа на ДОС и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по реда на чл.32 ал.І във
вр. с чл.16 ал.І от ЗПИИРКОРНФС, за разглеждане на постъпило в Окръжен съд-гр.Добрич
Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, изменено с
Рамково решение относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции, издадено от Окръжна финансова служба в гр.Г.-У.г, Р Австрия
на 15.10.2019г., засягащо българския гражданин П.Ж., с ЕГН ********** ***, роден
на ***г. в гр.В..
От служебно
извършената справка, изискана от НБД
„Население” се установява, че се касае за българския гражданин П.Г.Ж. – роден
на ***г***, с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***.
В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Добрич
изразява становище за признаване на решението за налагане на финансовата
санкция.
Процесуалният представител на П.Ж. в лицето на адв.Т.А.Ч. от АК-гр.Добрич, редовно назначен
за служебен защитник по производството не оспорва фактическото и правно
основание за признаване на чуждото решение и пледира за признаването му,
поради наличие на
всички предпоставки за
това.
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции е представено за признаване и изпълнение на решение №BHGU-15.1-32837/2017г.,
постановено на 16.01.2018г. от съдебен орган в издаващата държава – Окръжна финансова служба в
гр.Грац-Умгебунг, Р Австрия, влязло в сила на 22.02.2018г., с който на българския
гражданин П.Г.Ж. – роден на ***г***, с
ЕГН **********, са възложени сторените по делото разноски в размер на 1760.00
евро, равностойни на 3 442.26 лева
по курс на БНБ към датата на постановяване на решението 16.01.2018г.
Осъждането е за деяние, реализирано на територията на
Република Австрия на 28.09.2014г. и квалифицирано като такова по чл.336, ал.4
от НПК, чл.335, ал.1 от НК, с прилагане на чл.374, чл.375 и чл.396, ал.1 от НПК
на издаващата държава.
Решението на Окръжна финансова служба в гр.Грац-Умгебунг,
Р Австрия е постановено на 16.01.2018г.
и е влязло в сила на 22.02.2018г.
По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции,
Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по
признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова санкция.
Изпратеното в Окръжен съд-гр.Добрич удостоверение
съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения съдебен
акт, чието признаване се иска.Касае се за решение за налагане на финансова
санкция, което съгласно нормата на чл.3 ал.І т.1 от ЗПИИРКОРНФС е акт за налагане на задължение
за плащане на глоба, имуществена санкция или всякакъв друг вид парична санкция,
наложена с акт на съдебен или несъдебен орган за извършване на престъпление или
административно нарушение, включително паричните санкции, наложени за наказуемо
деяние по националния закон на решаващата страна.
Деянието, осъществено от засегнатото лице П.Г.Ж.
попада сред изброените в чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, въпреки, че и по
българското законодателство аналогично поведение съставлява административно
нарушение и се санкционира съгласно разпоредбите на Закона за движение по
пътищата.
Не е налице нито едно от основанията, при които може
да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова
санкция, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС.
Удостоверението е издадено по образец /съгласно
Приложение №2 към чл.4 ал.І от ЗПИИРКОРНФС/,
в писмена форма, придружено от превод на български език, от компетентен
орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от
ЗПИИРКОРНФС.
Срещу П.Г.Ж. за същото деяние в Република България или
в друга държава, различна от издаващата, няма постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансови санкции.
Давността за изпълнение на решението не е изтекла по
българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на
българския съд.
Не са налице данни за имунитет или привилегия по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо.
Решението на съдебния орган - Окръжна финансова служба в гр.Грац-Умгебунг, Р
Австрия не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат
за извършени изцяло или отчасти на територията на Р България, или пък за деяния,
извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство
не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива
деяния.
Наложената финансова санкция с решението не е по-малко
от 70 евро, респ. левовата им равностойност.Осъдителният диспозитив на
решението, подлежащо на изпълнение, касае парична сума в общ размер на 1760.00 евро,
равностойни на 3 442.26 лева по
курс на Българска Народна Банка към датата на постановяване на решението – 16.01.2018г.,
представляващи парична сума, която е наложена с решението за осъждане за
престъпление и разноски.
Решението е
постановено срещу пълнолетно /съгласно българското законодателство/ лице, което
може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за
деянието, предмет на решението.
Производството срещу П.Г.Ж. е било писмено, като
лицето е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично
или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си
да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно отразеното
изрично в удостоверението. Това отбелязване е достатъчно доказателство за
уведомяването на лицето и съдът не следва да изисква изрично други
доказателства за това съобразно чл.6 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции-признаването на решение, предадено в
съответствие с чл.4 от Рамковото решение да е без всякакви допълнителни формалности, освен ако компетентният орган
реши да предяви някоя от причините за отказ от признаване и изпълнение.
Както вече се посочи, не са налице основания за отказ
от признаване и изпълнение на финансовата санкция, като основанията за отказ
по рамковото решение са идентични с тези
по ЗПИИРКОРНФС.
Предвид
обстоятелството, че П.Г.Ж. е български гражданин, с постоянен адрес *** и
настоящ адрес:***, т.е. местоживеенето му е на територията на Република
България, съдът намира, че е налице и една от алтернативно предвидените
предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция,
съдържащи се в чл.30 ал.ІІІ от ЗПИИРКОРНФС.
Липсват доказателства от засегнатото лице за друго,
извън посоченото по-горе пълно или частично изпълнение във връзка с решението
за налагане на финансова санкция.
На основание чл.16 ал.8 във вр.с чл.32 ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС, тъй като финансовата санкция е в евро, съдът следва да определени
равностойността й в български лева по курс на БНБ към датата на постановяване
на решението за налагане на финансова санкция, или 1760.00 евро и към 16.01.2018г.
са равностойни на 3 442.26 лева.
Съдът намира, че следва да осъди П.Г.Ж. да заплати и
сторените по делото разноски, относно извършения превод на акта за нарушение,
които са в размер на 208.00 лева, видно от представените от преводача
справки-декларации.
По гореизложените съображения и на основание чл.32
ал.І във вр. с чл.17 във вр. с чл.16 ал.7 т.1 от от ЗПИИРКОРНФС, Добричкият окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
Решение №BHGU-15.1-32837/2017, постановено на 16.01.2018г.,
влязло в сила на 22.02.2018г., на съдебен орган в издаващата държава – Окръжна финансова служба
в гр.Грац-Умгебунг, Р Австрия, с което на българския гражданин П.Г.Ж. – роден на ***г***, с ЕГН **********,***
и настоящ адрес ***, е наложена финансова санкция, ведно със сторените разноски
или 1760.00 евро и към 16.01.2018г. равностойни на 3 442.26 лева по курса на БНБ към датата на постановяване на
решението 16.01.2018г.
ОСЪЖДА П.Г.Ж. ***, живущ ***, с ЕГН **********,
да заплати сторените по делото разноски в размер на 208.00 лева, по сметка на ОС-гр.Добрич.
СЛЕД влизане в сила на решението,
преписи от същото ведно с решението, постановено от Окръжна финансова служба в
гр.Грац-Умгебунг, Р Австрия от 16.01.2018г.,
влязло в сила на 22.02.2018г. да се изпратят на органите на „Националната агенция по приходите” за изпълнение.
СЛЕД получаване на решението, НАП
незабавно да уведоми ОС-гр.Добрич за предприетите действия по изпълнение на
решението на основание чл.36 във вр. с чл.22 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като след
приключване на изпълнението следва също да уведоми настоящия съд, за да се
уведоми компетентния орган на издаващата държава.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
засегнатото лице.
ДА СЕ
УВЕДОМЯТ
компетентните органи на издаващата държава и
Министерство на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред
Апелативен съд– гр.Варна в 7-дневен срок от съобщаването му.
Председател: Членове: 1. 2.