Решение по КНАХД №866/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител юриск. С. С. - Г. против Решение №88/07.03.2025 год., постановено по АНД №3289/2024 год. на Районен съд Стара Загора. Изложени са доводи, че неправилно районният съд е приел, че в случая е невъзможно прилагането на процедурата по чл.167а от ЗДвП. Съгласно чл.179, ал.3б от ЗДвП, законодателят е предвидил процесуалната възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност, пред каквато хипотези сме изправени в настоящето съдебно производство. Изложени са доводи, че в закона е налице изрична процедура по връчването, анулирането и влизането в сила на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. От систематичното логическо и теологично тълкуване на нормите по недвусмислен начин се установява, че редът по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е приложим и за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Иска се съдът да отмени съдебното решение и бъде постановено решение, като бъде потвърден обжалваният електронен фиш, както и се претендират направените по делото разноски за двете инстанции. Алтернативно е направено възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба предприятие „Градус - 1“ЕООД, представлявано от управителя М. В. Д., чрез пълномощника си по делото адв. П. В. П., в депозираният отговор на касационната жалба, излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че не е доказано за какъв период и за какво разстояние не е отчитало монтираното бордово устройство, което да позволи да се наложи наказанието според неговата тежест. Това противоречи на принципа на пропорционалност, като в подкрепа на това сочи и решение от 21.11.2024 год. на СЕС по дело С-61/2023 год. /т.57/. Не било установено също така, административният орган да е уведомил собственика на МПС за установеното нарушение, съгласно чл.2, §7 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/2024 на Комисията от 28 ноември 2019 год. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост. Направено е искане за потвърждаване на решението на РС Стара Загора и присъждане на сторените в касационната инстанция разноски.

Окръжна прокуратура Стара Загора счита, че касационната жалба е неоснователна и съдебният акт следва да бъде оставен в сила.

Старозагорският административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното Решение №88/07.03.2025 год., постановено по АНД №3289/2024 год., Районен съд Стара Загора е отменил електронен фиш №********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата на Агенция Пътна инфраструктура, с който на „Градус - 1“ЕООД, представлявано от управителя М. В. Д., на основание чл.179, ал.3б във вр. чл.187а, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 2 500.00 лева за нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата. В електронния фиш е посочено, че на 21.02.2022 год., в 12:18 часа е установено нарушение с ППС товарен автомобил „МАН ТГХ“ с рег. №[рег. номер], с технически допустима максимална маса 28 000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 6А, без ремарке, в община Стара Загора, за движение по път I–5 км. 239+292 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство №20812, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път I – 5 км. 239+292. Собственик, на когото е регистрирано ППС е „Градус - 1“ЕООД. Изложил е аргументи, че процедурата по чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, не е приложима към датата на издаване на обжалвания електронен фиш, а е следвало да се издаде акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление. С оглед гореизложеното е направен извод, че атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а в полза на жалбоподателят да се присъдят сторените по делото разноски. С определение №790/01.07.2025 год., съдът е уважил молбата на АПИ и е намалил присъдените разноски, като ги е намалил от 1 080.00 лв. на 550.00 лв.

Така постановеното решение е правилно като краен резултат.

Административнонаказателната отговорност на „Градус - 1“ЕООД е ангажирана за нарушение на чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, съгласно която, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция в размер 2 500.00 лв. Съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП, електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата.

В нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е предвидено, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане – ал.2. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

На съдът е служебно известен факта, че е налице образувано и приключено дело С-61/23 на СЕС, образувано по преюдициално запитване на Административен съд- Хасково по КАНД №997 по описа на Административен съд- Хасково за 2022 год. Единственият поставен преюдициален въпрос по дело С-61/23 на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО и националната правна уредба, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“.

Според Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело С-61/23, Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 год., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Според разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП, собственик на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2 500.00 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на ППС-то, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500.00 лв.

А според разпоредбата на чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, ако собственикът на ППС-то е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на ППС-то, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция по чл.179, ал.3б в размер на 2500.00 лв.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че налагането на разглежданата имуществена санкция във фиксиран размер от 2 500.00 лв., за което е издаден процесният ЕФ, се явява направено в противоречие с принципа за съразмерност, нормативен израз на който е чл.9а от Директива 1999/62/ЕО, съгласно която норма, Държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. От своя страна, противоречието с принципа за съразмерност обуславя незаконосъобразността на процесния ЕФ.

В депозираната за съдебното заседание молба от страна на касатора, е направено искане, ако се приеме, че наложената санкция противоречи на общностния принцип за пропорционалност, то моли, съдът да определи такъв размер на санкцията, който да е едновременно пропорционален, ефективен и възпиращ. За настоящата касационна инстанция не съществува процесуална възможност за това. Касационният съд само проверява законосъобразността на обжалваното решение и съгласно чл.221, ал.2 от АПК /приложим на основание чл.63в от ЗАНН/ може да го остави в сила, да го отмени или да го обезсили ако е недопустимо. Изменението на наложеното административно нарушение е възможно само от районния съд в предвидените от закона случаи – чл.63, ал.2, т.4 във връзка с чл.63, ал.7 от ЗАНН. Ето защо, същият може само да потвърди или да измени обжалваният пред него акт по чл.58д от ЗАНН, в случая електронен фиш. По делото не е установено и за какво разстояние не е отчетено движението на процесния автомобил, за да се определи какво наказание би било справедливо.

По тези съображения решението на Районен съд Стара Загора като правилно като краен резултат, следва да се остави в сила.

По делото са направени искания от двете страни а присъждане на разноски по делото, като при този изход на делото основателни са тези на ответника по касация. По делото е приложен списък на разноски с договорено и платено възнаграждение за процесуално представителство за касационното производство в размер на 840.00 лв. С оглед на направеното възражение за прекомерност и обема на процесуално представителство /депозиране на отговор на касационната жалба/ и съобразявайки с чл.18, ал.2 от Наредбата за адвокатската работа, съдът намира, че адекватните разноски са в размер на 660.00 лв. с ДДС.

Води от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение второ от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №88 от 07.03.2025 год., постановено по АНД №3289/2024 год. по описа на Районен съд – Стара Загора.

ОСЪЖДА Агенция Пътна инфраструктура – София да заплати на „Градус - 1“ЕООД, [ЕИК] представлявано от управителя М. В. Д., сумата от 660.00 /шестстотин и шестдесет/ лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.