№ 19527
гр. С., 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110160629 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Б. В. Ц., чрез адв. Б., срещу Д. К. И., с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 6 500 лв. (след отказ от иска за разликата над 6500
лв. до 12 500 лв.), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, изразяващо
се в ползване без правно основание за периода 01.03.2022 г. – 30.04.2024. на собствената на
ищеца ½ идеална част от недвижим имот с идентификатор 68134.608.207, находящ се в гр.
С., район „П.“, ул. „******* № 34А, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 14.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата
на сключени договори за дарение и покупко-продажба на недвижим имот е собственик на ½
идеална част от поземлен имот с идентификатор 68134.608.207, с адрес: гр. С., район „П.“,
ул. „******* № 34А. Излага доводи, че считано от 08.02.2022 г. до 30.04.2024 г. ответникът
осъществявал фактическа власт върху целия поземлен имот без правно основание, като били
паркирани моторни превозни средства в него и заключвал вратата към входа на имота с
верига и катинар. Твърди, че ответникът използвал припадащата му се част от имота
неоснователно и незаконосъобразно, с което препятствал упражняването на правото му на
собственост. В тази връзка, с нотариална покана № 16934/18.04.2024 г., указал на ответника,
че в седемдневен срок от датата на получаването й, следва да премахне находящите се в
имота движими вещи и да осигури свободен достъп до имота. С последваща нотариална
покана № 17914/25.04.2024 г., получена от ответника на 05.06.2024., ищецът поканил Д. И.
да му заплати дължимото обезщетение за лишаването от правото му да ползва припадащата
му се част от процесния имот в периода от месец март 2022 г. до месец април 2024 г. Счита,
че ответникът се обогатил неоснователно за негова сметка със стойността на спестения от
него наем за ползването на имота, поради което му дължал заплащането на обезщетение,
изчислено съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот.
Поддържа, че вследствие от неоснователното ползване на припадащата му се част от имота
1
от страна на ответника е пропуснал да реализира граждански плодове от правото му на
собственост. В тази връзка, моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение
за лишаването от правото му да ползва припадащата му се ½ идеална част от процесния
имот в периода от 01.03.2022 г. до 30.04.2024 г., в общ размер на 6 500 лв., ведно със
законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на дълга.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Д., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че не е налице неоснователно
обогатяване в негова полза. Оспорва твърденията на ищеца, че е ползвал процесният имот
без правно основание, както и че е ограничил достъпа до същия. Твърди, че в периода от
01.02.2022 г. до 01.02.2024 г. е упражнявал фактическа власт спрямо имота, въз основа на
договор за наем от 01.02.2022 г., с двугодишен срок на действие, сключен със съсобственик
на имота – И.М. Ц.а. Излага доводи, че ползването на имота се изразявало единствено в
паркиране на един брой лек автомобил, непосредствено след портата на имота откъм ул.
„*******, съгласно т. 1, изр. второ от договора. Сочи, че никога не е заключвал входната
врата на имота, предвид необходимостта от осигуряването на достъп до имота на останалите
съсобственици. Твърди, че в процесния период между него и ищеца били проведени
разговори, в които по никакъв начин не се противопоставял на ползването на имота от
страна на ищеца, като последният нямал възражения относно начина на ползване на имота
от негова страна. Излага доводи, че считано от датата на изтичането на срока на договора за
наем – 01.02.2024 г., е преустановил ползването на имота. Поддържа, че за периода от месец
март 2022 г. до месец януари 2024 г. било налице правно основание за ползването на имота,
като оспорва държането на имота след месец февруари 2024 г. Твърди, че по никакъв начин
не е създавал пречки на останалите съсобственици на имота да упражняват правото си на
собственост. Оспорва наличието на пряка и причинно-следствена връзка между
използването на имота от негова страна и обедняването на ищеца. С оглед изложеното,
моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
На 07.09.2017 г. бил съставен Нотариален акт за признаване на правото на собственост
по наследство № ***, том VI, рег. № *****, дело № *** г., по силата на който М.Н.С. бил
признат за собственик на наследство на недвижими имоти, в т.ч. и на ¼ ид.ч. от процесния
поземлен имот с идентификатор 68134.608.207, находящ се в гр. С., район „П.“, ул. „*******
№ 34-А, с площ от 252 кв.м., без идеални части от построената в имота сграда.
От представеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № РСЛ21-УГ01-
1380/08.02.2021 г., издадено от Столична община – район „Слатина“, се установява, че
М.Н.С. е починал на 03.02.2021 г., като е оставил за свои наследници по закон: Й.Й.С.
(съпруга) и двете си дъщери – Н.М.В. и И.М. Ц.а.
От представения по делото Нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот №
***, том VII, рег. № ****, дело № ******* г. от 10.12.2021 г., се установява, че на посочената
дата описаните в акта съделители поделили собствеността на процесния недвижим имот,
находящ се в гр. С., район „П.“, ул. „******* № 34-А, с площ от 252 кв.м., без идеални части
от построената в имота сграда, по следния начин: дял I – Й.Й.С., Н.М.В. и И.М. Ц.а,
получили в дял и изключителна собственост и владението на 48/96 ид.ч. от описания
недвижим имот при равни квоти; дял II – С.С.Д./ и И.С.К. получили в дял и изключителна
собственост и владението на общо 48/96 ид.ч. от същия имот при равни квоти.
От представения по делото договор за наем от 01.02.2022 г., се установява, че на
посочената дата между И.М. Ц.а, в качеството й на наемодател, и ответника – Д. К. И., в
качеството му на наемател, било постигнато съгласие наемодателят да предостави на
2
наемателя за временно и възмездно ползване процесния недвижим имот, а именно: поземлен
имот с идентификатор 68134.608.207, находящ се в гр. С., район „П.“, ул. „******* № 34-А,
с площ от 252 кв.м., като съгласно чл. 1 от договора, имотът е бил предоставен на наемателя
единствено за паркиране в него на един брой лек автомобил.
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 77, том I,
рег. № ***, дело № ****** г. от 08.02.2022 г., се установява, че на посочената дата Н. И. Д. и
С.С.Д./ – като собственици на 25/100 ид.ч., притежавани от дарителите в режим на
съпружеска имуществена общност, дарили на Б. В. Ц. общо 1/100 (една стотна) идеална част
от поземлен имот с идентификатор 68134.608.207, находящ се в гр. С., район „П.“, ул.
„******* № 34-А, с площ от 252 кв.м., без идеални части от построената в имота сграда.
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
78, том I, рег. № *****, дело № ******* г. от 08.02.2022 г., се установява, че на посочената
дата Н. И. Д. и С.С.Д./ – като собственици на 24/100 ид.ч., А.Д.К. и И.С.К. – като
собственици на 25/100 ид.ч., продали на Б. В. Ц. общо 49/100 (четиридесет и девет върху
100) идеални части от поземлен имот с идентификатор 68134.608.207, находящ се в гр. С.,
район „П.“, ул. „******* № 34-А, с площ от 252 кв.м., без идеални части от построената в
имота сграда.
Представена е по делото и нотариална покана от 18.04.2024 г., изпратена от Б. В. Ц. до
Д. К. И., в която е било посочено, че ищецът е собственик на идеални части от процесния
поземлен имот. Било посочено още, че считано от 08.02.2022 г. имотът се ползвал от
ответника и от негови близки, без правно основание и без разрешение на ищеца, като в него
били паркирани моторни превозни средства, а вратата към входа на имота била заключена с
верига и катинар, за който ищецът не притежавал ключ. С цитираната нотариална покана
ищецът поканил ответника в 7-дневен срок от получаването й да премахне всички движими
вещи, находящи се в описания имот, както и да отстрани поставения катинар и вериги от
входната врата към двора. В нотариалната покана е отразено, че същата била връчена на
бабата на ответника на 01.04.2024 г.
Представена е по делото и нотариална покана от 25.04.2024 г., изпратена от Б. В. Ц. до
Д. К. И., в която е било посочено, че ищецът е собственик на идеални части от процесния
поземлен имот. Било посочено още, че считано от 08.02.2022 г. имотът се ползвал от
ответника и от негови близки, без правно основание и без разрешение на ищеца, като в него
били паркирани моторни превозни средства и се съхранявали различни движими вещи. С
цитираната нотариална покана ищецът поканил ответника да му заплаща обезщетение за
ползата, от която бил лишен в общ размер на 12 500 лв., равняващи са на 500 лв. месечно,
считано от м.03.2022 г. до м.04.2024 г. В нотариалната покана е отразено, че същата била
връчена на бабата на ответника на 05.06.2024 г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. В.а Ц.а-Г. и
Н. Б. С. (на страната на ищеца), както и И. Р. Г. и М. Д. Ч.-И.а (на страната на ответника).
Свидетелят Д. В.а Ц.а-Г. – сестра на ищеца Б. В. Ц., показанията на която съдът
преценява по реда на чл. 172 ГПК, заявява, че живее в съседство до процесния недвижим
имот, поради което познава ответника Д. И.. Изяснява, че имотът се намира в гр. С., ул.
„******* № 34А, като е наясно със спора, който датирал от 2010 г. В момента спорът бил за
това, че Д. И., без да е собственик, ползвал имота, като складирал в него вещи, владеел го
като собствен - поставил вериги и катинари, и по този начин ограничи напълно достъпа на
други хора към имота. Изяснява, че имотът е в размер на около 244 кв.м., като в същия има
стара постройка, в която навремето живеели двама възрастни хора, чийто синове починали
впоследствие и имотът бил безстопанствен дълги години - повече от десет години не била
извършвана никаква поддръжка. В момента имотът бил обрасъл и пълен с боклуци, като в
същия се паркирали коли, които свидетелят не знае чия собственост са, но активно се
ползвал от някой. Едната кола била черен джип - пикап, а другата кола била бяла на цвят.
3
Имотът имал ограда от всички четири страни, като от момента на завеждане на настоящото
дело били премахнати веригите и катинарите, както и не се паркирали коли. Преди това
обаче вратите били заключени, като имотът имал два входа - една пешеходна врата и една
дворна врата, през която влизали коли. Б. Ц. нямал достъп до тези врати, на които преди
образуване на делото имало поставени вериги с катинари. Свидетелят изяснява, че лично не
е виждала и не може да каже кой е поставил тези вериги с катинари, но същевременно
заявява, че през 2016 г. Д. И. сложил вериги с катинари на вратите, като Б. Ц. не е
разрешавал на Д. И. да паркира коли в имота. Изяснява още, че в процесния имот има
постройка – собственост на свид. Ц.а-Г., но откакто било предадено владението през 2016 г.
не са имали достъп до постройката, въпреки че имотът е бил ограден с мрежа, която се
затваряла и отваряла, а материалите, които били складирани в имота не били нито на Б.,
нито на неговото семейство.
Свидетелят Н. Б. С. – приятел на ищеца Б. Ц., заявява, че живее в гр. С. на ул. „*******
№ 20А, като познава ответника Д. И. и е запознат с процесния имот, за който се води
настоящото дело и който се намира на около 400-500 метра от неговия адрес. Доколкото знае
страните по делото имали спор за собствеността на мястото, като последната една-две
години същото било занемарено - имало бурени, строителни материали и не се
стопанисвало. Към момента не знае кой е собственик на това място, но минавал всеки ден от
там и последно време нямало паркирани автомобили. Заявява, че в периода от 2022 г. до
2024 г. е виждал паркирани в процесния имот различни автомобили, но за кратък период от
време – ден или два, като е имало дни, в които имотът е бил празен. Виждал е също така в
процесния имот разни строителни отпадъци, бурени и клони, като мястото имало ограда,
порта за автомобили, както нормална врата, на която в момента нямало поставен катинар.
Миналата година обаче имало катинар на вратата, както и верига на портата за автомобили.
Свидетелят изяснява още, че Б. Ц. му е споменавал, че е имал проблем със собствеността на
мястото, а също така и някакви дразги с Д. И.. Ищецът споменавал също така на свидетеля,
че не е давал мястото му да се ползва, а в същото време виждал паркирани автомобили
вътре. Б. Ц. е казвал още на свидетеля, че нямат договорка с Д. И., а той си вкарвал колата в
процесното място. През 2024 г. свидетелят е виждал за по ден-два паркирани автомобили в
имота, но не знае дали е било всеки месец, като изрично заявява, че не стои постоянно
паркиран автомобил в процесното място. За 2022 г. и 2023 г. не си спомня дали е имало
паркирани автомобили в имота, както и да е заключвана вратата с верига и катинар.
Свидетелят И. Р. Г. – приятел на Д. И., заявява, че познава ответника от 5-6 години и
знае за имота, за който се води делото, тъй като е ходил на гости при Д. в къщата при
неговата баба, където правили барбекю на двора. Изяснява, че имотът на бабата на
ответника се намирал на същия номер на ул. „*******, в съседство с процесния имот, който
изглеждал като едно паркомясто, постлано с плочки и зад него имало някаква порутена
постройка, а мястото било обрасло в храсти. На процесното място свидетелят Г. понякога си
паркирал колата, за да не е на тротоара и да не пречи на майките, които преминават с
колички, тъй като отсреща имало детската площадка. Д. И. му разрешавал да паркира колата
вътре, като мястото не се заключвало, а просто се дърпала едната врата и след това си
вкарвал колата. Имотът имал една по-голяма врата, една средно малка и една входна врата,
като свидетелят не е виждал някоя от вратите на имота да е била заключена с верига или
катинар. Свидетелят заявява още, че доколкото знае от Д. И., последният имал договор със
съсед да ползва имота и да си паркира колата там. Също така, ответникът не живеел в този
имот, но го посещавал, докато неговата баба била жива. Д. И. притежавал две моторни
превозни средства, едното от които било доста обемист пикап, а другото „Пежо Партнер“,
както и мотор. Тъй като пикапът бил много голям и обемист, в повечето случаи той бил
паркиран в процесния имот, тъй като мястото било много малко - около 40 кв.м., а отделно
от това отвсякъде било обрасло с храсти и нямало как да се паркира и друга кола или
каквото и да било.
4
От показанията на свидетеля М. Д. Ч.-И.а – съпруга на ответника, преценени по реда
на чл. 172 ГПК, се изяснява, че знае за имота, който е предмет на настоящия спор. Това бил
съседен двор до двора на бабата на Д. И., а именно Л. В., която починала. Имотът се
намирал в гр. С., ул. „******* № 34А, а бабата на съпруга й е живяла на №34, като
процесният двор граничил с нея - 34А. Д. И. паркирал някой от автомобилите си в
процесния имот, но много рядко. В имота имало доста дървета и храсти, както и една зелена
решетка с павета около 20 кв.м. за паркиране на един автомобил. Отстрани имало врата, от
която можело да се влиза и излиза, която била отворена. Свидетелят изяснява още, че
единият от собствениците на процесния имот, а именно И., сключила с Д. И. договор, по
силата на който ползвал от време на време мястото с паветата като паркомясто, което не се
заключвало. Точно срещу къщата имало голяма детска площадка, в близост до която много
хора паркирали, а ответникът ползвал това паркомясто от време на време, когато ходил при
неговата баба. Процесното място имало по-малка врата, която постоянно била отворена и с
годините вътре пораснали големи храсти. Другата гаражна врата не се заключвала, а само се
затваряла, като през 2024 г. изтекъл срокът на договора за наем и след това ответникът не
бил ползвал повече имота и не паркирал автомобил там. До 2024 г. имотът не бил ползван за
други дейности, освен за паркиране на автомобил на определеното за това място.
Свидетелят потвърждава също така, че познава ищеца Б. Ц., който идвал при сестра си и
баща си в съседната къща на ул. „Б.Т.“, като дворът му граничил с процесния имот и те си
влизали в двора, тъй като имало една метална ограда, от която имали достъп, тъй като се
отваряла и затваряла. Миналото лято ищецът и семейството му правили ремонт, като
влизали и си оставяли разни неща неща в двора, тъй като там имало нещо като барака или
къщичка, където имало материали и боклуци. На следващо място свидетелят заявява, че
пролетта на 2022 г. присъствала на разговор между Б. Ц. и Д. И., защото тогава се обособили
имотите и разбрали, че има собственик И. Ц.а, която впоследствие говорила с ответника и
му дала под наем там да си паркира колата. По време на този разговор от пролетта на 2022 г.
Б. Ц. казал, че вече е съсобственик на половината от двора, а ответникът му отговорил, че на
основание договор за наем, сключен с другия собственик, има право да ползва едно
паркомясто. Говорили също така ищецът да си изчисти имота, помолили го също, ако
заключва да даде ключ на ответника, който да ползва това място, като Б. Ц. не е казвал да
има нещо против, след като е разбра, че мястото ще се ползва за паркиране.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-оценителна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: процесният имот представлява дворно
място, оградено към ул. „******* с ограда от метални колове и метална решетка, с
правоъгълна форма и с равнинен характер, без денивелации; монтирана е метална двойна
врата за достъп за автомобил с метални профили и мрежа, а след нея е направена настилка с
пресовани паркинг плочи с отвори за паркиране на един автомобил с размери около 13 кв.м.;
в оградата е монтирана и единична дворна врата, като в дворното място има и постройка,
намираща се след обособената зона за паркиране, която е изпълнена от стени с тухлен зид,
дървена едноскатна покривна конструкция с покритие с хидроизолация с посипка;
процесното дворно място е силно обрасло с ниски дървета и храсти, като видимо не се
ползва от дълго време; възможно е ползване на мястото само за паркиране на автомобил,
като за останалата част е необходимо да се извършат дейности по премахване на
растителността; средният пазарен наем за процесния недвижим имот за периода 01.03.2022
г. – 30.04.2024. възлиза в размер на 5 398,18 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС,
5
неоснователно обогатяване е налице всякога при неоснователно разместване на
имуществени ценности, тоест - не само при увеличаване имуществото на дадено лице, но и
при спестени му средства за сметка на имуществото на друго лице. Такава е хипотезата,
когато собственикът е лишен от ползване на вещта, а друго лице я ползва без основание.
Обстоятелството, че ответникът реално не е използвал тази чужда вещ или не е реализирал
приходи е без значение за успешното провеждане на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, когато е
установено, че ответникът я ползва без правно основание, а ползването обективно е било
възможно. Задължението да обезщети собственика произтича от създадената възможност
той да спести наема, който би плащал за ползването, а обедняването на собственик се
съизмерява със същата сума – пазарният наем за процесното имущество за съответния
период. Целта на разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е при неоснователно разместване на
имуществени блага имущественото равновесие между отделните субекти да бъде
възстановено, като всеки, който се е обогатил за сметка на другиго, бъде осъден да върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
В конкретния случай фактическият състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва следните
елементи: 1/ ищецът да е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот; 2/ ответникът да е
ползвал през исковия период фактически ½ от имота без правно основание за това; 3/
обедняване на ищеца и обогатяване на ответника; 4/ наличие на връзка между обогатяването
и обедняването, която произтича от един общ факт или обща група факти; 5/ липса на
валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните и липса
на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец; 6/ размера на вредата,
изчислена на база сумата, с която ищецът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от
принадлежащото му право на ползване на имота - наемната цена на този имот.
Безспорно е между страните по делото, че ищецът е собственик на ½ идеална част от
процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., район „П.“, ул. „******* № 34А. Не е
спорно и обстоятелството, че през исковия период от 01.02.2022 г. до 01.02.2024 г.
ответникът е ползвал част от имота, за да паркира моторно превозно средство.
Спорният между страните въпрос по същество в настоящото производство е свързан с
това дали е налице правно основание за ползването от ответника на процесния имот, в т.ч.
припадащата се на ищеца ½ ид.ч., през исковия период – от 01.02.2022 г. до 01.02.2024 г.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, уредени в чл. 154,
ал. 1 ГПК, ответникът трябва да установи чрез пълно и главно доказване, че е ползвал имота
на действително правно основание. Правно основание по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД
представлява годен юридически факт, който поражда определено материално
правоотношение, което да оправдава имущественото разместване. Наличието на основание
по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД означава някакво облигационно правоотношение между
страните, по силата на което ответникът да може да ползва вещта или учредено вещно право
на ползване.
В случая в отговора на исковата молба ответникът е изложил твърдения, че в периода
от 01.02.2022 г. до 01.02.2024 г. е упражнявал фактическа власт върху имота, за да паркира
един брой лек автомобил, въз основа на договор за наем от 01.02.2022 г., с двугодишен срок
на действие, сключен със съсобственик на имота – И.М. Ц.а.
По материалноправния въпрос за действието на наемен договор, сключен от единия
съсобственик с трето лице, спрямо другия съсобственик, е налице константна практика на
Върховния касационен съд - Решение № 314/17.02.2012 г. на ВКС, III г. о по гр. д. №
1548/2010 г., Решение № 1236 от 5.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5465/2007 г., II г. о.,
ГКРешение № 1236 от 5.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5465/2007 г., II г. о., ГК, в които е
прието, че когато съсобствената вещ е отдадена под наем само от един или повече от
съсобствениците, които не притежават повече от половината от имота, този договор не е
противопоставим на всеки един от останалите съсобственици на имота - заедно или
6
поотделно. Възприетото в цитираните решения е доразвито в Решение № 179 от 23.07.2015
г. на ВКС по гр. д. № 3104/2014 г., IV г. о., ГК, в което са изложени и следните допълнителни
съображения: Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС управлението и ползването на общата вещ се
извършва по правило по решение, взето от съсобствениците, които имат повече от
половината от общата вещ, на което съответства задължението на малцинството да се
съобрази с това решение и да не може да го променя (извън хипотезата на чл. 32, ал. 2 ЗС).
В тази връзка, съсобствениците, които притежават повече от половината от общата вещ са
властни да вземат решение за отдаването й под наем и това решение ще обвърже всички
съсобственици. Имуществените отношения в подобна хипотеза се уреждат между
съсобствениците, а не между наемателя и неучаствалия в сделката съсобственик (чл. 31, ал.
2 ЗС). Той, поради обвързаността си в облигационното отношение, има право на ползите, но
търпи и ограниченията във връзка с изпълнението на договора (арг. чл. 30, ал. 3 ЗС). При
положение, че решението на мнозинството е вредно за вещта, съдът по искане на
недоволния съсобственик решава въпроса, като администрира по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, но
това не значи, че до тогава няма да се осъществява управление или изпълнението на взетото
решение отпада с обратна сила, съответно наемният договор с третото лице обвързва и
малцинството от съсобствениците. Освен това, съсобствениците, които притежават повече
от половината от общата вещ, макар и да могат да сключат наемен договор с трето на
съсобствеността лице, обвързващ всички съсобственици, не могат да сключват договор за
наем за повече от три години (арг. чл. 229 ЗЗД - в този случай извършват действия по
обикновено управление). Ако го сторят, договорът ще е противопоставим след тригодишния
срок на останалите съсобственици, само в хипотезата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД. Във всички
случаи, когато наемният договор, сключен с трето лице е противопоставим на
съсобствениците, те разполагат с възможност да търсят гражданските плодове, събрани
изключително от съсобствениците - наемодатели, по силата на чл. 30, ал. 3 ЗС. По
изключение, ако напр. договорът за наем е сключен по начин, вреден за общата вещ или е
явно неизгоден за съсобствениците, притежаващи по-малко от половината от общата вещ, те
могат да търсят наред с припадащата им се част от наема, още и обезщетение по чл. 31, ал. 2
от ЗС, представляващо разликата между уговорена наемна цена и средната пазарна цена,
когато първата е по-ниска (виж мотивите към ТР 7/2012 г. на ОСГК). Когато обаче сделката
не обвързва съсобствениците по чл. 32 ЗС, те могат да търсят обезщетение за това, че са
лишени от възможността да ползват своя дял от общия имот. Съгласно ТР № 7/2012 г. на
ОСГК на ВКС, лично ползване по см. на чл. 31, ал. 2 ЗС се осъществява от ползващия
съсобственик чрез непосредствени негови действия, чрез действия, осъществени от член на
неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той е предоставил общата
вещ. Щом сделката, въз основа на която третото лице е допуснато да ползва вещта е
възмездна, отговорността не е по чл. 31, ал. 2 ЗС, а по чл. 30, ал. 3 ЗС, когато тя е
противопоставима на другите съсобственици или те са я приели, съответно по чл. 59, ал. 1
ЗЗД, когато сделката е непротивопоставима на съсобственика и той не я приема. В
последната хипотеза задължено е лицето, което фактически ползва вещта, като основанието
му е непротивопоставимо на съсобственика - ищец.
При така дадените разяснения, както и при съобразяване на обстоятелството, че И.М.
Ц.а не притежава повече от половината от собствеността върху недвижимия имот, следва да
се приеме, че същата не може да го отдава под наем на трето лице без съгласието и на
другите съсобственици, в т.ч. и на ищеца Б. В. Ц.. Наемният договор с Д. К. И. е валиден, но
непротивопоставим на съсобственика Б. В. Ц.. По отношение на ищеца ползването на вещта
от наемателя се явява без основание, за което Д. К. И. дължи обезщетение по чл. 59, ал. 1
ЗЗД, определено съобразно средномесечния пазарен наем.
Относно размера на обезщетението, обаче, настоящият съдебен състав приема, че
ответникът следва да отговаря единствено за частта от имота, в която е паркирал лекия си
автомобил, като аргументите за това са следните. Целта на разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е при
7
неоснователно разместване на имуществени блага имущественото равновесие между
отделните субекти да бъде възстановено, като всеки, който се е обогатил за сметка на
другиго, бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Касае се обаче за разместване на имуществени блага, които са оценими в пари и се изразяват
или в увеличаване актива на имуществото на получателя на облагата - чрез придобИ.е на
една вещ, или на едно право, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на
обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В тази последна
хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване, но в случай че те са били необходими
и ответникът по иска, основан на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е следвало да ги понесе от собственото си
имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. Следователно релевантното
обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всякога е свързано или с придобИ.е на нови
имуществени блага за обогатения, или с избягване на иначе необходимо изразходване на
налични, включени в патримониума му блага, като за общия фактически състав на
неоснователното обогатяване са без значение формите, чрез които се реализира
обогатяването. Съществено условие е то да е станало за сметка на друго лице. Поради това
отсъствието на последното условие прави невъзможно прилагането на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, дори
и да е налице обогатяване на дадения субект. Тези разрешения водят до извода, че когато
няма обективна възможност реално да се използва чуждо имущество, не се осъществява
хипотезата на чл. 59 от ЗЗД. Това е така, защото нито собственикът, нито лицето, което
държи имуществото без основание, могат да получат имуществени блага от него. Не е
възможно да се придобият имуществени блага, например-чрез отдаване под наем, не могат и
да се спестят средства, тъй като за негодната за ползване вещ не се дължи наемна цена.
Препятстването на собственика да ползва вещта в съответствие с нейното функционално
предназначение и в обема на притежаваните от него права лично или да реализира от нея
имуществени блага по друг начин не е по причина държането на вещта без правно
основание от ответника, за да намери приложение законовото правило на чл. 59, ал. 1 ЗЗД –
в този смисъл Решение № 565 от 3.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5249/2023 г., III г. о., ГК.
При съобразяване с посоченото по – горе принципно разрешение за неосъществяване
на общия фактически състав на неоснователното обогатяване, когато няма обективна
възможност за реално използване на чуждо имущество поради лошото му състояние,
настоящият съдебен състав приема следното. От показанията на доведения от ответника
свидетел И. Р. Г. се установява, че Д. И. притежава няколко моторни превозни средства, сред
които много голям пикап марка „GMC”, който поради габаритите си в повечето случаи е бил
паркиран в процесния недвижим имот, в който има място само за един автомобил. От
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство
експертиза, се установява, че: процесният имот представлява дворно място, оградено с
ограда от метални колове и метална решетка, с монтирана метална двойна врата за достъп за
автомобил, а след нея е направена настилка с пресовани паркинг плочи с отвори за
паркиране на един автомобил с размери около 13 кв.м.; в дворното място има и постройка,
намираща се след обособената зона за паркиране, която е изпълнена от стени с тухлен зид,
дървена едноскатна покривна конструкция с покритие с хидроизолация с посипка;
процесното дворно място е силно обрасло с ниски дървета и храсти, като видимо не се
ползва от дълго време; възможно е ползване на мястото само за паркиране на автомобил,
като за останалата част е необходимо да се извършат дейности по премахване на
растителността. В подкрепа на изложеното относно състоянието на процесния имот са и
показанията на доведения от ищеца свидетел Н. Б. С., който заявява, че мястото е
занемарено, с бурени и строителни материали, като не се стопанисва. Ето защо от всички
тези еднопосочни и непротиворечиви доказателства се достига до извода за обективна
невъзможност имотът (без построената в него сграда, която не е предмет на настоящия спор)
изобщо да бъде ползван през исковия период, освен за паркиране на един автомобил на
направената за целта настилка с пресовани паркинг плочи с площ от около 13 кв.м.
8
Следователно, с изключение на площта от 13 кв.м., по принцип е изключено да се получават
доходи от имота или да се спестят разходи, като се ползва лично от ответника, тоест - не
може да има имуществено разместване – в този смисъл е Решение № 565 от 3.10.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 5249/2023 г., III г. о., ГК, в което също е прието, че само постъпването на
чужда вещ във фактическата власт на ответника без основание, само по себе си не е
достатъчно, за да възникне обогатяване по смисъла на общия фактически състав на
неоснователното обогатяване. Няма спестяване на разходи от страна на ответника за
разликата над посочената площ от 13 кв.м., тъй като той обективно не е могъл да използва
имота за свои нужди, нито да увеличи имуществото си, понеже не е могъл да го отдава под
наем и да получава наемна цена. Отделно от изложеното по – горе, анализирайки събраните
по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че ищецът не доказа при
условията на пълно и главно доказване, така, че да създаде убеденост в съда, че ответникът е
ползвал останалата част от процесния недвижим имот.
От гореизложеното следва, че единствено за използваната от ответника през исковия
период част от процесния недвижим имот с площ от 13 кв.м. е налице съвпадане на
стойностите на обогатяването и обедняването, тъй като те се измерват със средния пазарен
наем, който би могъл да се получи от ползването на имота - за това обстоятелство е
допуснато изслушването на съдебно-оценителна експертиза, като от заключението на
вещото лице се установява, че средният пазарен наем за целия недвижим имот с площ от 252
кв.м. за периода от 01.03.2022 г. до 30.04.2024 г. възлиза в размер на 5 398,18 лв., респ. за 13
кв.м. е в размер на 278,47 лв., изчислени от съда по реда на чл. 162 ГПК. От така
изчислената сума, съобразно припадащата се на ищеца ½ идеална част от собствеността на
процесния недвижим имот, ответникът дължи сумата в размер на 139,23 лв.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е основателен до
размера от 139,23 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 14.10.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, а за
разликата до пълния предявен размер от 6500 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК, право на
разноски имат и двете страни.
Ищецът е сторил и претендира разноски в общ размер на 2550 лв., от които: 500 лв. за
държавна такса, 500 лв. за депозит за съдебно-оценителна експертиза, както и 1550 лв. –
адвокатско възнаграждение, съобразно представения по делото договор за правна защита и
съдействие, в който изрично е посочено, че е заплатено в брой, поради което в тази част
договорът има характера на разписка. Своевременно релевираното от процесуалния
представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид вида и
обема на осъществената правна защита в исковото производство, както и фактическата и
правна сложност на спора. Ето защо съдът приема, че ищецът е сторил разноски за
производството в общ размер на 2550 лв., от които съразмерно с уважената част от иска
ответникът следва да му заплати сумата в размер на 28,40 лв.
По отношение на претендираните от ответната страна разноски следва да се отбележи,
че ако поради отказ от иска производството по делото бъде прекратено (в случая частично),
след като ответникът е уведомен за същото и е депозиран отговор по чл. 131 ГПК, се
предполага, че ищецът неоснователно е заставил ответника да направи разноски по делото.
Ето защо, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска и прекратената част от производството. Ответникът
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., съобразно
представения по делото договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено,
9
че е заплатено в брой, поради което в тази част договорът има характера на разписка.
Съразмерно с отхвърлената част от иска и прекратената част от производството, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата в размер
на 1186,63 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. К. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „******* № 34, да заплати
на Б. В. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Б.Т.“ № 14, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
сумата в размер на 139,23 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване,
изразяващо се в ползване без правно основание за периода 01.03.2022 г. – 30.04.2024. на
собствената на ищеца ½ идеална част от недвижим имот с идентификатор 68134.608.207,
находящ се в гр. С., район „П.“, ул. „******* № 34А, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 14.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 139,23 лв. до пълния
предявен размер от 6500 лв.
ОСЪЖДА Д. К. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „******* № 34, да заплати
на Б. В. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Б.Т.“ № 14, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 28,40 лв., представляваща сторените в производството пред СРС разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Б. В. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Б.Т.“ № 14, да заплати на Д.
К. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „******* № 34, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.
4 ГПК, сумата в размер на 1186,63 лв., представляваща сторените в производството пред
СРС разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска и прекратената част от
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10