№ 49
гр. Сливен, 05.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на пети февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело
№ 20232200100166 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Ищецът А. З. Д., редовно призован, не се явява, вместо него се явява
адв. М. М., АК – Сливен, съгласно пълномощно представено днес.
Ответницата З. Д. С., редовно призована, се явява лично.
Ответникът М. А. М., редовно призован, не се явява, представлява се от
назначения от съда особен представител адв. Е. М. от АК гр. Сливен.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на делото.
ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.
АДВ. М.: Поддържам исковата молба на посочените в нея основания.
З. С.: Живея в **, **. А. се отглежда в ** от мен. Това, което пише в
исковата молба, е вярно. Всички обстоятелства посочени отговарят на
истината. Твърдя, че биологичен баща на детето А. Д. е М. А. М.. Нямам
контакт с М. А. М. откакто се разделихме преди повече от година и от тогава
нямам контакт с него. Той не се интересува от детето през този период, не
идвал да го вижда, не е плащал издръжка, не е носил подаръци. Другото дете
И., което имаме заедно с ответника се казва И. М.А. и е припозната от него.
М. М. замина за Италия и не се е връщал повече, поради което не намери
възможност да припознае сина си А..
АДВ. М.: Поддържам подадения отговор.
1
Съдът ПРИСТЪПВА към устен доклад на делото по реда на чл. 146
ГПК.
Предявена е искова молба от малолетния А. З. Д. против М. А. М. и З. Д.
С., в която се твърди, че през 2011 г. ответниците са заживели на съпружески
начала. Тогава двамата в присъствието на близки са отпразнували годежа си
по традициите и обичаите на общността, към която принадлежат.
Фактическото съжителство на ответниците е продължило около 11 години,
през което време те основно са живели и работили в Италия. В края на 2022 г.
двамата ответници са се разделили. По време на фактическото брачно
съжителство на ответниците са се родили две деца - А. З. Д., родена не ** и
детето И. М.А. родена на **. Малко след раждането на второто дете – И.,
ответникът М. изоставил семейството си и установил връзка с друга жена. До
раздялата си с ответницата З. С. той помагал в грижите за двете деца,
осигурявал издръжката им и никога не е изразявал съмнение, че е техен баща.
Въпреки това в акта за раждане на детето А. З. Д. е записано, че е с баща
неизвестен, тъй като родителите му не са сключвали граждански брак. Сочи
се, че в края на 2022 г. ответниците М. А. М. и З. Д. С. са се разделили и от
тогава всеки устройва живота си самостоятелно. Ответникът М. е създал
друго семейството, а цялата отговорност по отглеждането, възпитанието и
грижите за детето А. З. Д., както и за другото дете, е поела майката.
Ответникът М. не участва в издръжката на сина си А., въпреки че е постоянно
трудово зает в Италия и получава средно месечно възнаграждение в размер на
около 800-900 евро. От съда се иска да признае за установено, че ответникът
М. А. М. е биологичен баща на детето А. З. Д., да допусне промяна в неговото
бащино и фамилно име, да определи местоживеенето на детето в дома на
майката, да предостави упражняването на родителските права върху детето А.
З. Д. на майката, като определи режим на лични отношения с бащата М. А. М.,
да осъди ответникът М. А. М. да заплаща месечна издръжка на детето в
размер на 350 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба, както
и за минало време, считано от 01.01.2023 г. до депозиране на исковата молба
в съда в общ размер на 1512 лева, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
Исковата молба е връчена редовно на ответницата З. Д. С., която в
законоустановения срок не е депозирала писмен отговор.
Исковата молба е връчена редовно и на ответника М. А. М., чрез
назначения особен представител адв. Е. М. от АК – Сливен.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор, в който се сочи,
че предявения иск е допустим, но вероятно неоснователен. Оспорват се
фактите и обстоятелствата изложени в исковата молба. Не се представят
доказателства. Заявени са доказателствени искания.
Съдът с Определение № 26/05.01.2024 г. е изискал от РДСП – Нова
Загора изготвянето на социален доклад относно условията при които се
отглежда детето А. З. Д.. С писмо от 22.01.2024 г. Агенцията „Социално
подпомагане“ е уведомила съда, че семейството не живее в ** и не може да
2
събере информация необходима за изготвянето на социален доклад за детето
А. З. Д..
АДВ. М.: Нямаме възражения по доклада. Водим двама свидетели за
разпит, както са допуснати от съда.
АДВ. М.: Нямам възражения по доклада.
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИСТЪПВА към разпит на водените двама свидетели.
САМОЛИЧНОСТ НА свидетелката:
Б.Ф.Й. – **, българка, българска гражданка, семейна, неосъждана,
основно образование, зълва на З. Д. С..
Съдът УВЕДОМИ свидетелката, че като роднина на ответницата З. Д.
С., може да откаже да свидетелства.
СВИД. Й.: Желая да свидетелствам.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелката Й. за наказателната отговорност по
чл. 290 НК и същата ООБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: З. я познавам от 2011 г. и през 2012 г. те се
ожениха с М.. Направиха тържество вкъщи със семейството заедно и аз бях
там. През 2014 г. се роди сина им. Ние заедно родихме, аз родих края на 2013
г., а той се роди 2014 г., говоря за детето А.. Те отидоха в Италия там да
работят. М. работи там, имат си квартира там и по телефоните се чувахме
постоянно. На година един път се връщат в България, повечето август месец,
за един месец и тогава се срещаме, иначе по телефоните се виждаме. Към края
на 2022 г., декември месец, говорихме със З. по телефона, те са в Италия и З.
ми разказа за мъжа си, че той си е намерил една друга жена и са отишли.
Значи те бяха заедно, всичко беше най-нормално при тях. Тя разбра, че
мъжът й е с друга жена и му казала и той веднага взел жената и си отишъл.
Това го знаят всички в семейството на М., всичко го знаят, че това е така. Тя
остана сама в квартирата в Италия, с децата си. Остана сама, някъде към три
месеца беше сама. Мъжът й не се върна изобщо. Ние постоянно се чувахме по
телефона. По едно време тя не можеше да смогва, иска мъжа си да се върне и
поиска помощ от свекъра и свекърва си, значи майката и бащата на М.. Отиде
при тях и те са в Италия, но в друга квартира, в друга къща. Тя излиза от
нейната квартира и отиде при тях, за да й помагат за децата, да се върне
мъжът й, но и те се отказаха и с тях беше заедно тя към два месеца. Живяха
заедно, но няма как, мъжът й не се върна и тя стоя, стоя до едно време и си
взе децата и се прибра в България при майка си и при баща си. Тя си има
собствена къща в ** и в момента е сама там, а баща й и майка й са в друго
3
село и постоянно им гостува. Събота и неделя гостува в с. Езерово, когато
децата нес а на училище, иначе е сама в **.
Когато се роди А., те бяха много хубаво семейство. М. се радваше
много. Тя роди в България. М. беше тук, свекър, свекърва също. Отидохме на
посещение за бебето, правиха тържество при изписването и аз бях там и
всичко беше нормално. М. не е имал съмнения, че А. не е негово дете.
Хвалеше се със сина си. Всички в селото знаят, че А. е син на М.. Те се
разделиха края на 2022 г., декември месец. От тогава и към момента не съм
видяла М. да идва при децата си, да им изпраща пари, колети и подаръци. Не
се интересува по никакъв начин, не се обажда по телефона. Не съм видяла и
не съм чула и никой не ми е казал.
От както се събраха през 2012 г. те живяха заедно в Италия, в собствена
квартира там без свекър и свекърва, като семейство. Мисля, че З. беше
пълнолетна, когато се събраха. Незнам М. защо не припозна детето. Няколко
месеца след раждането заминаха за Италия. Тук в България, когато раждаме,
трябва след десет дни, когато вземем акта за раждане, трябва да дойдем в
Сливен от Нора Загора и да си припознаем децата и мисля, че той не дойде,
не, че не искаше да го припознае, а от други работи не му се искаше да дойде.
А в Италия, където се роди второто дете, там, в Италия автоматично се
припознават децата. Второто е припознато автоматично, а в България трябва
да вземеш една работа, че трябва да идваш тук да вземеш акта за раждане, да
припознаеш, да правиш някакви документи, за това всичко тук се иска
работа, а там нищо не правиш и е по-леко и веднага, автоматично се
припознават децата.
Почти всяка година идваха заедно идваха за по близо месец. Изобщо не
се говори по въпроса за припознаването. При нас не се държи много да се
припознават децата. И моите деца не се припознати, когато се родиха, а малко
по-късно. Сключихме брак и тогава се припознаха децата. При нас не държим
много да се припознаят децата веднага. Аз познавам много хора, които не са
припознали децата си веднага, но бащите си гледат семейството, гледат си
децата, грижат се за тях, но не като М.. Той не стига че не припозна това дете,
а си и отиде. Тази жена си е сама, безработна, с две деца, А. е ученик, иска да
ходи да училище и всяка сутрин пътува от **, трудно е за нея.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетелката. Да се освободи.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетелката от залата.
САМОЛИЧНОСТ НА свидетелят:
Свидетелят С.С.Б. – 66 г., българин, български гражданин, завършен
четвърти клас, женен, неосъждан, дядо на З..
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелят, че като дядо на ответницата З. С.
може да откаже да свидетелства.
Свид. Б.: Желая да свидетелствам.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетеля С. Б. за наказателната отговорност по
чл. 290 НК и същата ООБЕЩАВА да говори истината.
4
РАЗПИТАН КАЗА: З. и М. към 2012 г. се събраха да живеят заедно. Те
тогава бяха малки. Тя беше може би 14-15 годишна, а М. може и по-голям,
незнам. Малко време живяха тук, после отидоха в Италия. В Италия бяха
майка му и баща му на М., цялото семейство. А. се роди 2014 г., някъде
десетина годишно е сега детето. Когато се роди А. не помня дали е имало
тържество. Някои неща правиха, че имат бебе, М. се радваше. Има дете и
събрахме някой лев и дадохме на детето. След като се роди А., като се
оправиха и си заминаха пак. Те не стояха много тук. През цялото време бяха в
Италия, там работят. З. и М. имат още едно дете. З. и М. сега не са заедно.
Може би две години става откакто се разделиха. Незнам причината, поради
която се разделиха. М. в момента е в Италия. З. сега е тук, може би няколко
месеца стана откакто се върна. З. си е в **, там си има къща. Тя се грижи за
двете деца. М. не е идвал да види децата, откакто се разделиха. Мисля, че не е
пращал пари за издръжката, но незнам точно. Тя рядко идва у нас. Родителите
на М. също не се интересуват от децата. Не съм чувал М. да се съмнява, че А.
не е негов син. Откакто се събраха 2012 г. до 2022 г., когато се разделиха,
бяха все заедно и не е имало период, в който да се карат и да се разделят.
Познавам М.. От квартала го знам. Не мога да кажа кога се прибирал
М.. Не съм говорил с него по темата. Те се оставиха и затова няма смисъл да
говоря с него. Видях го след като се оставиха, че беше в Нова Загора. Дойде
си за няколко дни и пак си замина. Не съм говорил с него каква е причината
да не припознае момчето. На мен ми е мъчно, че остави моята внучка с
децата. Когато бяха заедно си говорехме, но не съм попитал защо не е
припознал детето.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Да се освободи
свидетеля.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
АДВ. М.: Аз считам, че не се налага извършването на съдебно-
медицинска/гинекологична експертиза. С отговорите на въпросите към
евентуално назначената съдебно-медицинска експертиза няма да се доизяснят
обстоятелствата по делото. Считам, че с разпита на свидетелите достатъчно
категорично се установи, че двамата ответници са били в интимни
отношения от 2012 г. и детето е родено значително по-късно. По отношение
на социалния доклад безспорно трябва такъв да постъпи по делото. По всички
начини съдействахме на социалните, вече са посетили дома на майката и
предстои писмено да бъде изготвен доклада.
АДВ. М.: По отношение на моето искане за назначаване на
гинекологична експертиза предоставям това мое искане на съда, като считам,
че може би ще утежни процеса. Другият момент, който касае социалния
доклад, който не представен в днешното съдебно заседание, заявявам че
държа той да бъде изготвен, да чуя становището на социалните и в тази
връзка моля да не приключваме днес съдебното заседание и да бъде отложено
за друга дата, за да бъде представен социалния доклад.
5
За изготвяне на значения по делото социален доклад и запознаването му
от страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседание за 25.03.2024 г. от
9.30 ч., за която дата и час страните да се считат редовно призовани.
ДА СЕ ИЗПРАТИ напомнително писмо на Агенция „Социално
подпомагане“ - Нова Загора - отдел „Закрила на детето“, в което бъде вписан
срок до 10.03.2024 г. за представяне на по делото на писмен социален доклад.
Протоколът се състави в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 09,33 ч.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
6