№ 563
гр. П., 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20211720104016 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба „Ти Би Ай банк” ЕАД срещу ИР.
СЛ. КЮРЧ., ЕГН **********, гр.П., ул. „******* за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на –
2663,50 лева - представляващи главница по договор за потребителски кредит
**********/20.06.2019 г. (Договора) ведно със законна лихва за забава върху от датата
на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение до окончателното изплащане на задължението; 404,41 лева
представляваща договорна лихва за периода от 25.12.2019 г. до 25.12.2020 г.; 464,40
лева представляваща обезщетение за забава считано от 25.12.2019 г. до 07.01.2021 г.,
начислено върху просрочената сума, за които суми била издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 242/2021 г. по описа на Районен съд
П..
Конкретно сочи, че размерът на предоставения с този договор кредит бил
3512,29 лева, в която сума се включва размера на отпуснатите средства, 376,32 лева -
еднократна такса за оценка на риска, 166,32 лева - еднократна застрахователна премия
за застраховка „Живот“ и 169,65 лева еднократна застрахователна премия за
застраховка „Безработица“. Пояснява, че договореният лихвен процент е 25,00%, като
крайното задължение по Договора е 4247,91 лева, разсрочено на 17 погасителни
анюитетни вноски в размер на 236,00 лева всяка една от тях и 18-та в размер на 235,91
лева. Твърди, че ответникът не е погасил изцяло задължението си, поради което е
изпаднал в забава и е начислена законна лихва.
С оглед моли съда да признае за установено, че в негова полза съществуват
горепосочените притезания, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
Претендира разноски.
Ответникът, чрез особения си представител депозира отговор в срок. В
защитната си теза оспорва предявените искове по размер.
1
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозирана е писмена молба, с
която поддържа така предявените искове.
Ответникът се представлява, като оспорва исковете и поддържа възраженията си
изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото договор за потребителски кредит
**********/20.06.2019 г. се установява, че между страните е сключен договор за
кредит с конкретни уговорки за връщане на сумата, нейното олихвяване, заплащане на
други такси, вкл. застрахователна премия. Постигнато е съгласие размерът на кредита
да е 2800,00 лева, към която сума се добавя 376,32 лева - еднократна такса за оценка на
риска, 166,32 лева - еднократна застрахователна премия за застраховка „Живот“ и
169,65 лева еднократна застрахователна премия за застраховка „Безработица“ – общо
3512,29 лева. Договореният лихвен процент е 25% и ГПР 48,25%, като крайното
задължение по Договора е 4247,91 лева, разсрочено на 17 погасителни анюитетни
вноски в размер на 236,00 лева всяка една от тях и 18-та в размер на 235,91 лева, с
падеж 25-о число от месеца. В чл. 19 от Договора е предвидено, че застраховките не са
със задължителен характер, а съгласно чл. 7.2.2., в случай,, че такива се сключат,
застрахователната премия се превежда от Кредитора по банковата сметка на
застрахователя/застрахователен посредник.
Чл. 9 от Договор общо описва начина на олихвяване, но чл. 9.1 внася яснота,
определяйки константна величина от 25% за ГЛП за целия срок на договора. Съгласно
чл. 10 от Договора ГПР и общата сума по кредита са изчислени към момента на
сключването му, като се посочат взетите предвид допускания по Приложение № 1 към
ЗПК.
В чл. 11.2 от Договора е инкорпориран погасителен план, в който е посочен
размерът на всяка една погасителна вноска и падежната ѝ дата, а в чл. 9.4 е договорено,
че в случай на забава ответникът дължи мораторна лихва в размер на законна лихва.
Разяснена е възможността за отказ от Договора съгласно чл. 20. 1.
По делото е представен и сключеният на 20.06.2019 г. договор за застраховка по
програма „защита живот безработица/хоспитализация“ между ЗК "Уника живот" АД и
ответника. Този договор и съпътстващите го документи са със значително по-дребен
шрифт от този на договора за потребителски кредит, но поради липса на конкретно
възражение това обстоятелство не е изследвано за съответствието му със закона.
Съгласно клаузите на договора за застраховка, премията е в размер на 335,97 лева и се
заплаща еднократно на датата на отпускане на кредита. Ползващо се по нея лице е
ищецът до размера на задължението към датата на застрахователното събитие. В
преддоговорната информация по договорите за застраховка е упоменато, че ищецът е
застрахователен агент.
По делото е представена и приета ССЕ, неоспорено от страните, която съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на
всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при
анализ на приложените по делото документи и представени такива от ищеца. Вещото
лице е констатирало, че ответникът е усвоил кредита, чрез превод на сумата по
банкова сметка, открита при ищеца в размер на 3512,29 лева, от които е осчетоводена
сума в размер на 376,32 лева – такса усвояване/одобрение и 335,97 лева
застрахователна премия. Изчислено е също, че ако се прибавят задълженията освен
чистата стойност на отпуснатата главница, задължението на ответника е в размер на
2663,50 лева главница, 404,41 лева договорна лихва и 464,40 лева обезщетение за
2
забава след като е отчетено погасяване на вземанията в общ размер на 1221,60 лева. По
задачи на съда е изчислило, че задължението е в размер на 1927,93 лева – главница,
236,92 лева договорна лихва за периода от 26.01.2020 г. до 25.12.2020 г. и 87,83 лева
обезщетение за забава за периода от 26.01.2020 до 07.01.2021 г., отново при погасяване
на вземанията в общ размер на 1221,60 лева, като промяната в периодите се дължи на
отнасяне на част от платената сума към Договора.
Изготвено е и допълнително заключение по въпроси на ищеца, съгласно което
сумата в размер на 3512,29 лева е осчетоводена като постъпила по банкова сметка на
ответника, като в останалата част заключението се покрива от вече изготвеното такова
по въпроси на съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни
искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е при
условията пълно и главно доказване да установи: 1) валидно облигационно
правоотношение по договор за банков кредит с ответника, предаването на заемната
сума на ответника по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на
погасителните вноски и изтичането на срока на договора; 2). наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва и начисляване
на допълнителни такси; 3). изпадане на ответника в забава; 4). размера на вземанията;
5). че е изпълнил задълженията си по договора.
В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията и други
правоизключващите си възражения, в случай, че ищецът установи разпределената му
доказателствена тежест.
Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било
образувано заповедно производство и са събрани данни, че лицето е напуснало адреса,
поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята
предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от
който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде
недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното
производство съвпадат, поради което предявените искове са процесуално допустими.
По иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК:
Настоящият състав приема, че страните са обвързани от процесния договор по
отношение на задължението за връщане на предадената в заем сума. Съгласно чл. 9, ал.
1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В Договора
страните са постигнали съгласие по всички установени в чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11
3
ЗПК нормативни изисквания (лихвения процент по кредита, условията за прилагането
му - той е фиксиран за целия срок на действие на кредитното правоотношение; ГПР и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски), поради което този договор за потребителски
(банков) кредит е действителен.
От събраните по делото доказателства се установи, че императивно
определеното съдържание на договора е налице, поради което за ответника е
възникнало задължението да възстанови получената под формата на кредит сума при
условията на Договора в размер на 2800,00 лева.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Съдът прима тези искове за неоснователни. Това е така първо защото клаузата,
съгласно която ответникът дължи сума в размер на 376,32 лева за оценка на риска е
недействителна. Оценката на риска е задължение на кредитните/финансовите
институции, уредено в чл. 8 от Директива 2008/48/ЕО от 23 април 2008 г, поради което
той не предоставя на кредитополучателя съответна "услуга", за осъществяването на
която се дължи насрещна парична престация. Съдът е длъжен служебно и без да е
направено възражение от страна на ответника да извърши преценка за наличие на
нищожна клауза, след като ищецът основава вземането си на нея (така Тълкувателно
решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК). Съгласно чл.
10а, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не и такива
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Доколкото извършването
на оценката на риска, респ. "одобряване на кредита" предхожда сключването на
договора, както и с оглед на чл. 16, ал. 1 ЗПК, който предписва, че преди сключване на
договора за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз
основа на достатъчно информация, включително и такава, представена от потребителя.
Следователно, в действителност се касае за осъществяване на същинска и присъща на
банката дейност, за да вземе решение и да даде съгласие ("одобрение") за отпускане на
кредита, а не се предоставя допълнителна услуга. В този смисъл, доколкото оценката
на риска ("одобряването на кредита") предхожда сключването на договора, тази
дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което обаче в чл. 10а, ал. 2 ЗПК е
предвидена забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за тези
действия. Тази сума е недължимо платена - при начална липса на основание по
смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД (така Решение № 1396 от 22.12.2021 г. на САС по
в. гр. д. № 1601/2021 г.).
Съдът приема за недължими и претенциите в размер на 166,32 лева - еднократна
застрахователна премия за застраховка „Живот“ и 169,65 лева еднократна
застрахователна премия за застраховка „Безработица“. Това е така, защото ищецът не
изпълни задължението си да установи, че тези суми са преведени в застрахователя.
Съгласно договора за застраховка сумите следва да се преведат в полза на
застрахователя на датата на отпускане на кредита но данни за това по делото липсват.
Вещото лице изследвайки този въпрос е посочило, че информация не му е
предоставена освен обобщено преводно нареждане до застрахователя, без ясното какво
е заплатено с конкретната сума.
По иска с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК:
Договорът за банков кредит е двустранен, консенсуален, формален, възмезден.
Основното задължение на банката е да предостави в собственост на кредитополучателя
определен финансов ресурс, а на кредитополучателя - да заплати уговорената
4
възнаградителна лихва (граждански плод) и да върне заетата сума. Съгласно чл. 430,
ал. 2 ТЗ заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Нейната дължимост е
нормативно определена и при горните изводи за валидност на сключения Договор,
съдът приема, че тази претенция е доказана в своето основание.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Този иск е акцесорен по характера си спрямо главния, но същият подлежи на
самостоятелно доказване. Претендираните за заплащане суми на основание чл. 430, ал.
1 ТЗ е конкретния случай е срочно и длъжникът изпада в забава по правилото на чл.
84, ал. 1 ЗЗД без да е необходима покана. Тъй като ответникът не е изпълнил точно в
темпорално отношение своята парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като
това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1
ЗЗД върху главницата.
По отношение на размера на вземанията и извода за недоказаност на част
претенцията, вкл. недействителност на една от клаузите, съдът кредитира
изчисленията, направени от вещото лице изцяло, което е посочило че задължението е в
размер на 1927,93 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит
**********/20.06.2019 г., 236,92 лева договорна лихва за периода от 26.01.2020 г. до
25.12.2020 г. и 87,83 лева обезщетение за забава за периода от 26.01.2020 до 07.01.2021
г., отчитайки плащане в общ размер на 1221,60 лева.
Ето защо предявените исковете следва да бъдат уважени до тук посочения
размер и отхвърлени до пълния предявен размер. Следва да се отхвърлят като
неоснователни и исковете за реално изпълнение относно сумите, извън предмета на
Договора.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е
доказал разноски в размер на 70,65 лева за ДТ, 300,00 лева депозит вещо лице и 240,00
лева депозит за особен представител, като е претендирал и възнаграждение за
процесуално представителство в размер от 300,00 лева, което обаче на основание чл.
78, ал. 8 ГПК съдът намира, че следва да бъде редуцирано до размер от 150,00 лева,
съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход от спора, на ищецът се
дължат разноски в общ размер на 485,09 лева от доказания, които следва да бъдат
присъдени.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 140,72 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ,
вр. чл. 9 ЗПК, че в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД ЕИК *********, гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 съществува изискуемо вземане срещу ИР. СЛ.
КЮРЧ., ЕГН **********, гр.П., ул. „******* в размер на 1927,93 лева - главница по
договор за потребителски кредит **********/20.06.2019 г., ведно със законна лихва за
5
забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 430, ал. 2 ТЗ - 236,92 лева договорна лихва за периода от 26.01.2020 г. до
25.12.2020 г. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - 87,83 лева обезщетение за забава за
периода от 26.01.2020 до 07.01.2021 г, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК за разликата над 1927,93 лева до пълния предявен размер от
2663,50 лева, иска с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ за разликата над 236,92 лева до
пълния предявен размер от 404,41 лева и периода от 25.12.2019 г. до 25.01.2020 г. и
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 87,83 лева до пълния
предявен размер от 464,40 лева и периода от 25.12.2019 г. до 25.01.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД съществува
изискуемо вземане срещу ИР. СЛ. КЮРЧ. за суми в размер на 376,32 лева -
еднократна такса за оценка на риска по Договора, 166,32 лева - еднократна
застрахователна премия за застраховка „Живот“ и 169,65 лева еднократна
застрахователна премия за застраховка „Безработица“, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 242/2021 г. по описа на
Районен съд П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ИР. СЛ. КЮРЧ. да заплати в полза
„ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД сумите в размер на 485,09 лева – разноски в исковото
производство и 140,72 лева – разноски в заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6