Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,15.11.2019 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,
на петнадесети
октомври през двехиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева
гр. дело №3748 по описа за 2018 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж, рег. №54209****, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България,
ЕИК *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със
седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1766, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 14, представлявано от Димитър Димитров - Заместник управител,
чрез юрисконсулт Ц.Х.С. против Й.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която
ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че при сключване на договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер *****ответницата Й.Г.Д. е дала съгласието
си, освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Твърди, че на 08.09.2016г. ответницата
Й.Г.Д. е активирала предоставената й от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж
рег.№54209***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България кредитната
карта №*****, с максимален кредитен лимит в размер 1000.00 лв. Твърди, че същият
представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява
посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания,
чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му
кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент.
Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, за кредитополучателят възниква задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението.
Твърди,
че ответницата Й.Г.Д. е преустановила редовното обслужване на кредитната карта
на 01.03.2017г. когато е последното й плащане по нея като балансът по същата е
в размер на минус 1000.46 лв. Това принуждава кредиторът да блокира
използването й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените
й покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, тя продължава виновно
да не изпълнява, което поражда интерес от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж peг.№54209****, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България да потърси съдебна защита на вземането си.
Сочи,
че към датата на подаване на Заявлението по чл.410, задължението на ответника
по кредитната карта е в размер на 1000.46лв., представляващо използваната
главница в размер на 761.56 лв., както и договорна лихва от 01.03.2017г. (първа
пропусната вноска) до 10.11.2017г. (дата на изпращане на покана за доброволно
изпълнение) върху използваната сума в размер на 238.90 лв. Твърди, че
ответницата Й.Г.Д. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в
размер на 38.66 лв. за периода от 10.11.2017г. (дата на изпращане на покана за
доброволно изпълнение) до 11.05.2018г. (дата на завеждане на дело).
Твърди,
че към настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните суми: Главница
- 761.56 лв.; Възнаградителна лихва - 238.90 лв.;
Законна лихва за забава - 38.66
лв.; Общо - 1039.12 лв.
Сочи,
че за събирането на посочените суми, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж
peг. №54209****, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е
предприела действия по съдебното събиране на вземането си като е подало
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен
съд-Пазарджик. По частно гражданско дело №2100/2018 г., 27 с-в е издадена
Заповед за изпълнение, след което е постъпило възражение от Й.Г.Д. срещу
издадената заповед. На основание чл.415 ал.1 от ГПК, БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж peг. №54209****, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България предявява настоящия иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок.
Въз
основа на чл.238 от ГПК моли за разглеждане на делото и постановяване на
решение в тяхно отсъствие.
Моли
съда да постанови решение, с което да установи, че е налице вземане от страна
на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг. №54209****, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България от Й.Г.Д. в размер на: 761.56 лв.,
представляваща главница по револвиращ кредит; 238.90 лв., представляваща
договорна лихва по кредита за периода от 01.03.2017г. до 10.11.2017г.; 38.66
лв., представляваща обезщетение за забава, на основание чл.76 от ЗЗД за периода
от 10.11.2017г. до 11.05.2018г. или общо дължима сума 1039.12 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.
Моли
съда да осъди Й.Г.Д. да им заплати и съдебните разноски в заповедното
производство в размер на 25.00лв., представляващи заплатената държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. и съдебните разноски по
настоящото производство в размер на 125.00 лв. - държавната такса за завеждане
на иск, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Сочи
банкова сметка, ***.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани. Направено
е доказателствено искане – за прилагане на заповедното производство.
В
срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
назначения особен представител на ответницата, в който е взето становище, че
предявеният иск е допустим, но по съществото си е неоснователен, както по
основание така и по размер.
Възразява
се, че договорът за револвиращ потребителски кредит е недействителен, тъй като
не са спазени изискванията на чл.11 ал.1, т.9, т.9а, т.10 и т.20 от ЗПК. Твърди
се, че договорът не съдържа условията за прилагането на лихвения процент,
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент. Не е посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент,
съгласно чл.33а от ЗПК. Не е посочена общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да
бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихва,
съгласно чл.29 ал.4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.
Твърди
се, че договорът за револвиращ потребителски кредит съдържа неравноправни
клаузи, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
нищожност на същите, тъй като създават значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора. Твърди се, че договорът е изготвен
предварително като ответницата не е имала възможност да влияе върху
съдържанието му.
Твърди
се, че посоченият в договора лихвен процент и годишен процент на разходите са
сключени в условията на неравнопоставеност, водещи до нищожност поради
противоречие с добрите нрави /чл.26 ал.1, предл. 3 ЗЗД/, тъй като се създава
възможност за неоснователно обогатяване.
В проведените по делото съдебни заседания, ищецът, чрез пълномощника си и с депозираните писмени молби поддържа предявения установителен иск и
моли съда да го уважи като основателен и доказан.
Претендира разноските в заповедното и в исковото производство по Списък на същите по чл.80 от ГПК. Излага доводи по съществото на правния спор.
Особеният
представител на ответницата взема становище, че искът е недоказан и
неоснователен и моли съда да го отхвърли. Подробни съображения по същество излага
в хода на устните състезания.
Съдът като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на особения представител на ответницата и като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
На 29.05.2018 год., ищцовото дружество
е подало по пощата Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата Й.Г.Д. в качеството й на длъжник, което заявление е постъпило в Районен
съд-Пазарджик на 30.05.2018г. и въз основа, на което е образувано
ч.гр.дело №2100/2018г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Заявлението е било уважено и Пазарджишкият
районен съд е издал Заповед №1105 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 04.06.2018 год., с която е
разпоредил ответницата-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор следните суми: сумата от 761,56 лева за главница по договор за револвиращ потребителски кредит и
издаване на кредитна карта *****, активирана на
08.09.2016г., сумата от 238,90 лева - за възнаградителна лихва за периода
01.03.2017г.-10.11.2017г., сумата от 38,66 лева - за мораторна лихва за периода
10.11.2017г.-11.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
29.05.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лева - платена
държавна такса и сумата от 50,00 лева - за юрисконсултско възнаграждение –
разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича от неизплатени месечни вноски по договор за револвиращ потребителски кредит и
издаване на кредитна карта *****, активирана на
08.09.2016г. при условията на максимален
кредитен лимит от 1000,00 лева, ведно с уговорена възнаградителна лихва. Заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и
срок за предявяване на установителен иск за вземането. В
законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим
и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът приема следното:
От представения и приет по делото Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта *****е видно, че на 05.05.2016г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД /правоприемник, на което дружество е
ищецът по делото/ и ответницата Й.Г.Д. е сключен договор за кредит за покупка
на стоки или услуги.
Съгласно разпоредбата на т.12 от договора,
кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с
максимален кредитен лимит до 10 000 лева, която карта кредиторът ще издаде и
достави на кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по
договора за кредит на кредитополучателя. Договорено е, че издаването на
кредитната карта ще бъде не по-късно от осемнадесет месеца от първата
погасителна вноска по кредита, а при неиздаване на такава в посочения срок – този
раздел от договора не произвежда действие между страните. Предвидено е, че
всички задължения, произтичащи от договора и свързани с ползването на
кредитната карта ще възникнат само след активирането от кредитополучателя на издадена кредитна карта.
В т.13 от договора страните са се уговорили, че кредитният
лимит на картата, едностранно определен от кредитора, ще бъде съобщен на
кредитополучателя, като същият ще може да се ползва от кредитополучателя, чрез
извършване на трансакции /т.14 от договора/. За ползването на кредитния лимит,
е предвидено в т.16 от договора, че кредитополучателят ще заплаща годишна лихва
върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползването на същия, както
и ще заплаща такси за ползването на кредитната карта. Лихвата и таксите ще бъде
посочени в приложението по т.21 от договора. В последният текст на договора
/т.21 от договора/ е предвидено, че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора
на кредитополучателя, като наред с нея ще бъде доставен и документ –
приложение, неразделна част от договора, съдържащо всички конкретни условия на
револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата. Задължения за
кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след активирането и
използването й в съответствие с този договор и приложенията към него.
По делото е представено и Приложение към договора
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта CREX-13318049/05.05.2016г., едностранно подписано от представител
на кредитора-ищец. В същото е отразено, че дружеството-кредитор
отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лева, при
годишна лихва и такси за ползването му, посочени в този документ. Кредитът може
да бъде усвояван чрез извършване на трансакции с издадена кредитна карта
Мастъркард. За ползвания кредитен лимит е посочено, че кредитополучателят дължи
лихва в размер на 35%, такси за теглена в брой, месечна такса за обслужване. Предвиденият
Годишен процент на разходите е в размер на 44.90%. В т.13 от Приложението е предвидено
задължение за кредитополучателя да заплаща месечни погасителни вноски до 1-во
число на месеца, като минималната такава при усвоен кредит лимит до 1000 лева е
в размер на 60 лева /видно от таблицата с тарифите/.
По делото е приложено заверено копие от
товарителница от 30.08.2016г. за доставка на документи до ответницата, като
видно от отразяването, пратката е получена лично от адресата на датата 02.09.2016г.
В представеното месечно извлечение по кредитна
карта от 13.10.2017г. за отчетен период 16.09.2017г.-13.10.2017г. е отразена
дължима сума в размер на 27,40 лева, формирана от месечна лихва и месечна такса
за обслужване. Посочено е, че използваният кредитен лимит възлиза на сумата от 1000,46
лева, формиран от дължима сума по предходно извлечение от 973,06 лева и
текущото задължение от 27,40 лева. Посочената минимална сума за плащане е в
размер на 538,80 лева, платима до 01.11.2017г.
До ответницата е изпратена покана от 16.11.2017г.,
с която е уведомена, че от 01.03.2017г. е преустановила плащането на вноските
по револвиращия потребителски кредит, поради което дължи на дружеството-ищец
главница в размер 761,56 лв., договорна лихва в размер на 238,90 лв. и
обезщетение за забава в размер на 1,27 лв. Ответницата е поканена да изпълни
това си задължение в срок от седем дни, считано от получаване на уведомлението
и е предупредена за последиците от неизпълнението. Поканата е връчена на ответницата,
на член от семейството й Добрев, на датата 26.11.2017г., видно от приложената
товарителница.
По делото са представени и Сертификат за сключена
застраховка „Защита на плащанията“, както и Общи условия към нея.
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата експертиза се
установява, че по договорения между страните кредит в размер на 1000 лв., на
08.09.2016г. от АТМ са изтеглени 1000 лв., за което е начислена такса 26 лв. По
кредита са постъпили 4 броя плащания в общ размер на 420 лв., подробно описани
по дати и размер в кол.7 на Приложение 1. С постъпилите плащания са погасени:
20 лв.- такси по събиране на дълга, 161,60 лв. – договорни/възнаградителни
лихви за периода 09.09.2016г.-15.03.2017г., 238,40лв. – главница. Към
30.05.2018г. са осчетоводени и непогасени следните падежирали задължения: 62,00
лв. - такси; 176,86 лв. – договорна лихва за периода 15.03.2017г. –
13.10.2017г., 761,60 лв. – главница или общо 1000,46 лв. Според заключението на
вещото лице, няма счетоводни данни за начислени задължения за моратарна лихва.
Вещото лице е изчислила, че мораторната лихва за забава на главница от 1000,46
лв. за периода 10.11.2017г. – 11.05.2018г. е равна на 50,86 лв. Мораторната
лихва за забава на главница от 761,60 лв. за периода 10.11.2017г.-11.05.2018г.
е равна на 38,72 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предвид данните по делото, настоящият съдебен състав приема, че между ищцовото
дружество и ответницата е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно текста на чл.10 ал.1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Разпоредбата на чл.11
ал.1, т.1-т.27 от ЗПК определя необходимото съдържание на договора за
потребителски кредит. Съгласно чл.11 ал.2 от ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора.
В конкретния случай, съдът приема, че
процесният договор за револвиращ потребителски
кредит е недействителен, поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в разпоредбите на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1, т.9, т.9а, т.10 и т.20 от ЗПК.
Приложението към договора за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CREX-13318049/05.05.2016г.,
уреждащо параметрите на револвиращия кредит, е подписано едностранно - от
представител на кредитора-ищец. В него няма положен подпис от ответницата по
делото.
Процесният договор не съдържа условията за
прилагането на лихвения процент, индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент. Не е посочена методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент, съгласно чл.33а от ЗПК. Не е
посочена общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на
сключване на договора за кредит, наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихва, съгласно чл.29 ал.4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.
В
процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 44,90 %. Съгласно разпоредите на ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Следователно в посочената
величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани
всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В процесния договор за кредит, яснота досежно посочените
обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по кредита /който е фиксиран – 35%/,
както и годишно оскъпяване по кредита, но не се изяснява
как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. От процесния договор не става ясно какво се включва в общите разходи за
потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата освен лихвения процент
са предвидени и такси за администриране на просрочени задължения, месечни такси за обслужване, такси за теглене на
пари в брой от банкомат, за справки за разполагаем лимит в банкомат. Не става ясно по какъв начин е формиран посоченият в
тарифата ГПР от 44,90 %. Неясни са както компонентите,
така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на кредита.
С оглед
гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11 ал.1, т.9, т.9а, т.10 и т.20 от ЗПК и като такова
не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, при недействителност на
договора за потребителски кредит, потребителят/кредитополучателят дължи връщане
на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
При тези данни, съдът счита, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 580 лева, представляваща разликата между получената сума
по кредита в размер на 1000 лева /която сума е изтеглена от АТМ
на 08.09.2016г., видно от приетото и неоспорено заключение на вещото лице/ и изплатената от нея сума в общ размер на 420 лева /според заключението на вещото
лице/. До този размер претенцията
на ищеца за главница се явява основателна и доказана и следва да се уважи.
С оглед изложеното, съдът приема, че
предявеният установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е доказан и
основателен за част от процесното претендирано вземане за главница в размер на 580 лева. Над този размер и до претендирания с исковата
молба размер от 761,56 лева, претенцията е недоказана и
неоснователна и следва да се отхвърли.
Основателна е претенцията на ищеца за законна
лихва върху главницата от 580 лева, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК – 29.05.2018г. до окончателното й изплащане.
Претенциите за възнаградителна
лихва и за законна лихва за забава ще следва да се отхвърлят изцяло.
Предвид изхода на делото и
с оглед указанията, дадени в мотивите на т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ответницата следва
да заплати на ищеца част от сторените от него в заповедното производство и в
настоящето исково производство разноски, изчислени съразмерно на уважената част
от иска, в размер на 436,90 лева /при определен от
съда размер на юрисконсултското възнаграждение за настоящето производство на
основание чл.78 ал.8 от ГПК в размер на 100
лева/.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. №54209****,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, вписан в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление:
гр.София, п.к. 1766, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 14,
представлявано от Димитър Димитров - Заместник управител, чрез юрисконсулт Ц.Х.С.
против Й.Г.Д., с ЕГН **********,***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата
Й.Г.Д., с ЕГН **********, че дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
Париж, рег. №54209**** сумата от 580 лв. – главница по договор за револвиращ
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 29.05.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед №1105 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.06.2018г. по ч.гр.дело
№2100/2018г. по описа на Пазарджишкия районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за
съществуване на вземане за главница над размера от 580 лева и до претендирания
с исковата молба размер за главница от 761,56 лева, както и претенциите за
вземания за сумата от 238.90 лв., представляваща договорна лихва по кредита за
периода от 01.03.2017г. до 10.11.2017г. и сумата от 38.66 лв., представляваща
обезщетение за забава, на основание чл.76 от ЗЗД за периода от 10.11.2017г. до
11.05.2018г. като неоснователни.
ОСЪЖДА Й.Г.Д., с ЕГН **********,*** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, рег. №54209****,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, вписан в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на
управление: гр.София, п.к. 1766, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 14,
представлявано от Димитър Димитров - Заместник управител, с пълномощник
юрисконсулт Ц.Х.С. разноски в
заповедното производство и в
исковото производство в размер на 436,90
лева.
Присъдената
сума може да бъде платена по следната сметка на ищеца-кредитор:
IBAN: ***,
BIC: ***, „БНП Париба С.А.” - клон София.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: