РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг 03.07.2020 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов АНД № 34 по описа за 2020 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН

 

            В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от П.М.К., с ЕГН ********** с адрес: ***, с адрес за призоваване***подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 17-0374-001025/23.11.2017 г. на ***към ОДМВР Плевен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя му е наложено административно наказание – „ГЛОБА“ в размер на 500.00 /петстотин/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за това, че на ***управлява товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. ***с прекратена регистрация, нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Твърди, че при установяването на нарушението и съставянето на АУАН-а, както и при издаването на атакуваното НП са нарушени материалния закон и процесуалните правила, водещи до неговата незаконосъобразност. Твърди се още, че липсва правно единство между посочените като нарушени правни норми и словесното им описание. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

 ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с адв. И.В. ***. Поддържа жалбата. Счита, че клиента му не е извършил вмененото му нарушение. Позовава се на представените писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – редовно призован не се представлява.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Обжалваното Наказателно постановление № 17-0374-001025/23.11.2017 г. на ***към ОДМВР Плевен е получено от жалбоподателя на 22.01.2020 г. Жалбата е подадена на 23.01.2020  г., т.е. в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Разгледана по същество същата е основателна.

Актосъставителят и свидетелят по акта, редовно призовани, вземат становище по жалбата и поддържат направените констатации в съставения АУАН.

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган, като производство е образувано по реда на чл. 36 от ЗАНН.

            По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното:

От фактическа страна:

            Съставен е АУАН с бл. № 229026 от 06.09.2017 г., затова, че П.М.К., с ЕГН ********** на ***управлява товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. ***с прекратена регистрация, нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Акта бил съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел при установяване на нарушението му, предявен му е и същия го е подписал. В срока по чл.44 от ЗАНН жалбоподателя не е депозирал възражения пред АНО.

Съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка АНО издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН, като наложил на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 500.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.

Разпитани в хода на съдебното производство в качеството на свидетел актосъставителя Л.Ц.В. и свидетеля по установявяване на нарушението – В.Г.В. потвърждават изложената в акта фактическа обстановка.

Съдът кредитира показанията на ***, тъй като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви.

В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото и тези по АНП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на *** Л.В. и В.В., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства  прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От правна страна:

АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – ***към ОДМВР Плевен, съгласно приложената Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно същата заповед.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.  

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна само на това основание. В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.         

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Съгласно приетата за нарушена разпоредба чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.За това нарушение чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер от 200 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Съдът счита, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за деяние, което не е извършил по следните съображения:

По делото не се спори, че ***автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. ***и е бил спрян за проверка. Въз основа на събраните доказателства безспорно се установява и обстоятелството, че към момента на извършване на нарушението, автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация на 20.12.2016 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Доводите на жалбоподателят са, че не е знаел, че регистрацията на автомобила е била прекратена.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Нещо повече, видно от справка от СДВР 7-мо РУ е, че няма данни на жалбоподателя да е уведомяван за служебно прекратената регистрация на собствения му товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ***Жалбоподателят е управлявал МПС, което е закупил и същото е било с поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за същото МПС. За факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от уведомяването му от съответният сектор „Пътна полиция“. В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията, собственикът, респективно водачът, на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията ако не е уведомен за това.

Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици. За разлика от разпоредбата на чл.157, ал.4 от ЗДвП, съгласно която се губи придобитата правоспособност по силата на закона, с отнемането на всички контролни точки, без да е необходимо някакво отразяване или произнасяне от контролните органи, прекратяването на регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона с изтичане на съответния срок, а е факт след извършено от контролните органи отбелязване в автоматизираната информационна система. В тази връзка е и изискването на чл.143, ал.10 от ЗДвП собственикът на ППС да бъде уведомен. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване.

При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.

Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което издаденото наказателно постановление следва да се отмени.

На второ място, както в АУАН, така и в НП липсва описание на мястото на извършване на нарушението, което е съществен пропуск по смисъла на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Нарушението на това правило представлява още едно процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление, без да се разглежда спора от съда по същество.

Изложеното обосновава извода, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно от процесуалноправна страна и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 2/07.01.2020 г. на ***към ОДМВР Плевен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на П.М.К., с ЕГН ********** с адрес: ***, с адрес за призоваване***е наложено административно наказание – „ГЛОБА“ в размер на 500.00 /петстотин/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за това, че на ***управлява товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. ***с прекратена регистрация, нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.  

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                                                                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: