Решение по дело №3088/2019 на Районен съд - Варна

       

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 1476/18.7.2019г.                    Година 2019        Град Варна

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд                   четвърти състав

На петнадесети юли          Година две хиляди и деветнадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

                  

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

 

     като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 3088 по описа за две хиляди и деветнадесета година.

                           

 

 

                        Р  Е  Ш  И:

 

 

 

 

     ОТМЕНЯ НП №434670/481430/14.05.2019г. на зам. Директор на ТД на НАП- Варна, с което на  „С.т.“ ЕООД са наложени административни наказания ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 от КСО; ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 от КСО; ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 от КСО и ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева на основание чл.355 ал.1 от КСО.

 

     Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

             

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

     МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на  представляващ търговеца против НП №434670/481430/14.05.2019г. на зам. Директор на ТД на НАП- Варна, издадено на основание чл.53 ЗАНН.

     Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

С жалбата се сочи, че декларации са били подавани двукратно, като и двата пъти са били отхвърлени и втория път не е било обърнато внимание, че отново са отхвърлени. При годишното счетоводно приключване било установено, че в ТД НАП стоят надвнесени суми и така било констатирано , че не са приети декларациите. Тогава били подадени и обработени успешно.  Счита се, че е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. Формулира се искане за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

По същество се поддържат основанията за отмяна на наказателното постановление, изложени с жалбата.

     Представител на органа, издал наказателното постановление оспорва жалбата.

     В пледоарията си по съществото на делото моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

     След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

     На 04.04.2019г., след извършена проверка по повод подадена декларация обр.І в ТД НАП Врана, било установено от св. Ч., че дружеството „С.т.“ ЕООД , в качеството си на осигурител, не е подало в законоустановения срок декларация обр.№1 – до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.

Декларациите за наетите лица за месец 10.2018г.  били подадени на 14.01.2019г.

     За констатираното, на 10.04.2019г. св. Ч. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството. В обстоятелствената част на същия подробно били описани обстоятелствата на извършване на нарушението. Била дадена и правна квалификация по КСО и Наредба Н-8/2005г.  Така съставения акт за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството. Срещу АУАН били подадени възражения в тридневния срок за такива.

     Впоследствие, на 14.05.2019г. било издадено НП, с което  дружеството, в качеството на осигурител било санкционирано за извършени нарушения по чл.3 ал.1 т.1 б.“а“ от Наредба Н-8/29.12.2005г.  вр. чл.5 ал.4 от КСО. На осн. чл.355 ал.1 от КСО били определени административни наказания имуществена санкция в минимално предвидения размер.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства -  показанията на св. Ч., както и писмените доказателства, приложени към административно наказателната преписка.

     При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на административно нарушение е съставен в  срок, съобразно изискването на чл.34 от ЗАНН; наказателното постановление е било издадено в месечен срок от съставянето на АУАН, т.е. спазен е и предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

     Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като по административнонаказателната преписка  събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по Наредбата и КСО.

Съдът намери, че административно наказващият орган неправилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение, което следва да бъде санкционирано по смисъла на закона.

     В настоящия казус се касае за установяване на извършеното нарушение посредством проверка на подадена декларация. Действително, декларацията е била подадена на 14.01.2019г. , но в хода на въззивното производство се установи по безспорен начин, че се касае за двукратно подаване на декларации, които са били отхвърлени, а дължимите осигурителни вноски са били внесени в срок. Горното дава основание да се възприеме соченото с въззивната жалба, че поради пропуск не е било отчетено повторното отхвърляне на декларациите и едва след счетоводно приключване на 2018г. е било установено, че такива декларации не са валидно подадени в ТД НАП Варна. Безспорно, налице е закъснение за деклариране, но доколкото се изясниха причините за това закъснение и не са налице произтекли вредни последици за фиска, както и за работници или служители , то следва да се отчете като занижаващо степента на обществена опасност на деянието  обстоятелство. Степента на обществена опасност на деянието в значителна степен е занижена и от сформираното критично отношение към извършеното.

Поради горното се сформира извод, че в сравнение с обичайните случаи от този вид деянието показва изключително ниска степен на обществена опасност и в този смисъл е налице хипотезата на „маловажен случай” на административното нарушение.

 

     След като обсъди възраженията на въззивното дружество и намери част от същите за основателни, съдът отмени НП като необосновано.

 

     Водим от горното съдът постанови решението си.

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: