№ 872
гр. Пазарджик, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20245220103888 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба, подадена от Б. С. П., ЕГН: **********, адрес **,
чрез адв. А. Г., със съдебен адрес ** против Б. З. Б., с адрес общ. Пазарджик, **, в която се
твърди, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор 32010.501.617 по КККР,
съставляващ УПИ IV-329 в кв.32 по плана на ** и сградите върху него, включително сграда с
идентификатор 32010.501.617.1. Твърди се, че ответникът е собственик на съседния ПИ с
идентификатор 32010.501.1183 по КККР, съставляващ УПИ IV-328 в кв.32 по плана на с. **,
и сградите върху него, включително сгради с идентификатори 32010.501.1183.2 и
32010.501.1183.3. Твърди се още, че ищецът е собственик на сграда с идентификатор
32010.501.617.1 по КККР, една от стените на която е била разположена на регулационната
линия с имота на ответника.Тази стена се ползвала от ответника, за окачване на различни
аксесоари - осветителни тела, огледало, стенна окачалка за дрехи, контакт тип
„Шуко“,аспирационен чадър, мазниноуловители и т.н., като се иска, съдът да осъди
ответника да преустанови ползването на вещта, на която ищецът се твърди да е единствен
собственик. Твърди се, че на 15.08.2020 г., при монтаж на стенна окачалка ищецът пробил с
пробивна машина изцяло процесната стена, като част от свредлото на машината навлязло в
помещението на ищеца и в опасна близост до електрическа разклонителна кутия. Стаята на
ищеца станала мръсна, върху масата му се изсипали камъни и ищецът преживял силен стрес.
Твърди се, че стойността на имуществените вреди от това била в размер на 500 лв., като
сочи, че до края на първото съдебно заседание ще бъде предявен допълнителен петитум за
репариране на тези вреди. Твърди се, че пробиването на дупки отвън, които достигат до
вътрешността на помещението на ищеца, създавало пречки на ищеца-собственик да
упражнява правото си на собственост. Твърди се, че с жалба с вх. № 44-1419/20.04.2023 г.
1
ищецът бил сезирал Община Пазарджик за незаконно строителство на имотната граница с
ответника, както и, че бил получил отговор от Община Пазарджик с изх. № 44-1419-
003/22.08.2023 г. (приложение № 1 към исковата молба), че за строителството има издадени
строителни книжа, а ако правата му са били накърнени, да ги защити с иск по чл. 109 ЗС. От
представения протокол с изх. № 238/14.07.2024 г. на кмета на с. и (приложение № 2 към
исковата молба) се установявало, че ответникът е собственик на УПИ VI-238 в кв. 32 на с. и
съгласно Нотариален акт № 11, т 1, рег. № 375, дело 10 от 25.03.20216 г., както и, че от
протокол с изх. № 44-2610-001/26.09.2023 г. на Община Пазарджик (приложение № 3 към
исковата молба) се установявало, че са налице одобрени проекти за допълващо застрояване -
навес с разрешение за строеж № 122 от 15.05.2023 г. на главния архитект на Общината,
съгласно проектното решение към одобрения архитектурен проект не е било предвидено
изпълнение на зид в собствения УПИ, а всъщност конструкцията се състояла от дървени
колони, върху които лягала покривната конструкция. Твърди се, че е проектът не е бил
изпълнен съгласно строителните книжа, като несъответствието се състояло в това, че
въпреки проекта за навес на дървени колони е бил изграден и зид, както и, че част от зида се
намирал в имота на ищеца (ПИ 32010.501.617). В същия протокол било констатирано още,
че в имота на Б. Б. по стената на стопанската постройка - собственост на Б. П., са били
окачени различни аксесоари - осветителни тела, огледало, стенна окачалка за дрехи и т.н., с
което се нанасяли щети върху чужда собственост, както и, че в стената на стопанската
постройка на г-н П. е била пробита дупка, която била в опасна близост до
електроразклонителна кутия.Твърди се, че от Съобщение, рег. № 729300-738/03.11.2023 г. на
ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР (приложение № 4 към
исковата молба) се установявало, че на стената на сградата е разположен контакт тип
„Шуко“, аспирационен чадър и мазниноуловители. Твърди се, че на границата между сграда
32010.501.617.1 на ищеца и сграда 32010.501.1183.2 на ответника е била изградена законна
обща за двата имота, тухлена ограда, както и, че ищецът бил взел нотариално заверено
съгласие от съседа си през 1997 година, за да построи тази ограда между двата имота
(приложение № 5 към исковата молба). Твърди се още, че след това ищецът построил
сградата си като долепена до оградата, но изцяло и само в своя собствен имот, т.е. не бил
извършил калканно застрояване. Твърди се, че ответникът бил построил своята сграда освен
в своя имот, и върху общата тухлена ограда, като бил долепил сградата си калканно до тази
на ищеца. Твърди се, че сграда 32010.501.1183.2 на ответника „стъпвала“ върху оградата и се
долепвала калканно до сграда 32010.501.617.1, което било незаконно, като се сочи, че
издадените строителни книжа не предвиждали строителство върху оградата и свързано
калканно застрояване. Твърди се, че това налагало тази част от сграда 32010.501.1183.2 да се
премахне.
Оформен е петитум с който се моли съдът да осъди ответника да преустанови
ползването на стената на сграда с идентификатор 32010.501.617.1 по КККР, която стена е
разположена на регулационната линия с имота на ответника, както и да осъди ответника да
премахне тази част от зида на сграда с идентификатор 32010.501.1183.3/ след корекция на
грешка отстранена в съдебно заседание/, който попада в имота на ищеца с идентификатор
2
32010.501.617. Моли се съдът да осъди ответника да премахне тази част от сграда с
идентификатор 32010.501.1183.2, която е построена върху общата масивна ограда между
цитираната сграда и сградата на ищеца 32010.501.617.1, както и да плати разноските по
делото. Формулирани са доказателствени искания. Сочат се писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор
от ответника, в който е изразено становище, че исковете са неоснователни. Ответникът не
възразява, че е собственик на ПИ с идентификатор 32010.501.1183 по КККР, съставляващ
УПИ IV- 328 в кв.32 по плана на с.и, с адм.адрес: с.и, ул.14-та, 4, и сградите върху него,
включително сгради с идентификатори 32010.501.1183.2 и не оспорва, че една от стените на
сграда с идентификатор 32010.501.617.1 по КККР е разположена на регулационната линия с
имота на ответника. Не било вярно, че ответникът бил ползвал тази стена за окачване на
различни аксесоари - осветителни тела, огледало, стенна окачалка за дрехи, контакт тип
„Шуко“, аспирационен чадър, мазниноуловители и т.н., както твърдял ищецът в исковата
молба. Твърди се, че по протежението на процесната стена ответникът бил изградил законно
навес на площ 36,00 кв.м, с разрешение за строеж № 122 от 15.05.2023 г. на Главния архитект
на Община Пазарджик, Архитектурен и Конструктивен проекти, и Протокол обр. 2 за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа.
Твърди се, че съгласно проектното решение към одобрения архитектурен проект не е било
предвидено изпълнение на зид в собствения на ответника УПИ, а всъщност конструкцията
се състояла от дървени колони, върху които лягала покривната конструкция. Твърди се, че
такова било и действителното изпълнение на навеса. Твърди, че никога не е имало
аспирационен чадър с мазниноуловители, монтирани на стената на регулационната линия с
ищеца, както и, че аспирационният чадър се намирал на стената на друга негова сграда,
която била перпендикулярна на стената на регулационната линия с ищеца, а именно на
сграда с идентификатор 32010.501.1183.2. Твърди, че там се намирал и контактът тип
„Шуко“. В резултат на подавани неоснователни жалби срещу ответника от ищеца Б. П. до
различни институции във връзка с твърдян от него незаконен строеж - навес, извършен от
ответника, в дома му, били идвали проверки, както от Община Пазарджик, в т.ч. чрез Кмета
на с.и, така и от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ -
Пазарджик. При проверките от Община Пазарджик било прието, че на стената на
стопанската постройка, която била собственост на Б. П., имало окачени различни аксесоари
- осветителни тела, огледало, стенна окачалка за дрехи, но поддържа, че въпреки, че
посочените аксесоари били много малки и окачени не на стената, а на дървените колони на
новоизградения навес, за да има мир и добросъседство ответникът бил откачил тези
аксесоари в деня на проверката на 12.02.2024 г. и още от тогава нямал окачени такива
аксесоари, поради което и ответникът твърди, че нямал какво да премахва и нямало какво да
премахва и към деня на подаване на исковата молба - на 16.09.2024 г. Сочи, че в приложения
№ 3 към исковата молба - Протокол с изх.№ 44-2610001/26.09.2023 г. на Община Пазарджик ,
също било посочено, че ,,в стената на стопанската постройка на г-н П. е пробита дупка,
която е в опасна близост до електроразклонителната кутия“. Твърди се, че било видно, че
3
при тази проверка е била установена някаква дупка в стопанска постройка на ищеца, а
ищецът сочел дупка върху масата му в жилищно помещение, като се твърди, че никъде, при
извършените проверки от Община Пазарджик не е било установено, че има дупка на същата
стена и от страната на ответника. От приложената снимка, която се оспорва като цяло, т.к.
не било известно кога е била правена, и същата / на 09.05.2024 г./, се твърди, че била негодно
доказателствено средство, било видно , че имало някаква следа, която приличала на дупка -
в близост до тавана и левия ъгъл на помещението, което приличало на складова стопанска
постройка , а не помещение за живеене. Ответникът не знаел и нямал информация за това
кой и кога е правил тази дупка, но категорично твърдял, че той не бил правил дупка в
стената на ищеца. Твърди се, че от страната на ответника нямало дупка, а и нямало как да му
е трябвала такава за поставяне на стенна окачалка, както твърдял ищецът, т.к. нивото на
дупката, съответно от страната на ответника било на височина над 3 метра, т.к. нивото от
страната на ищеца се твърди, че било задигнато с 1,50 м. и никой не монтирал стенни
закачалки на място недостъпно за ползване. Изложено е становище, че ако евентуално се
приемело, че следата по стената от страната на ищеца е от дупка, то тя би се намирала от
страната на ответника над покрива на навеса му, т.е., би могла да служи за закачалка за
щъркели. В представеното Съобщението с рег.№ 729300-738/03.11.2023 г. на ГДПБЗН
/Приложение № 4 към ИМ/ никъде не било установено твърдяното от ищеца, че именно на
стената на сградата на ищеца на регулационната линия с ответника е разположен контакт
тип „Шуко“, аспирационен чадър и мазниноуловители, т.к. в действителност те били
разположени на стена, но се твърди на друга стена - на тази на ответника, а не на
твърдяното място от ищеца. Според ответника, заяждането на ищеца и неоснователните му
претенции към него, които започнали през миналата 2023 г., са не само неоснователни, но
изцяло неуместни. Твърди се, че самият ищец никога не бил искал и не бил получавал
съгласие от ответника или по-рано от негови родственици за изграждане на сградата му с
идентификатор 32010.501.617.1 и сградата му с идентификатор 32010.501.617.1, една от
стените на които били разположени на регулационната линия с имота на ответника, което
поставяло под въпрос тяхната законност. От друга страна се сочи, че стрехата на сградата на
ищеца с идентификатор 32010.501.617.1 висяла по цялата си дължина с по над 30 см в
поземления имот на ответника с идентификатор32010.501.1183 по КККР, съставляващ УПИ
IV- 328 в кв.32 по плана на с.и, като покривът му е бил покрит частично с вредни азбестови
плоскости и с керемиди, отломки, от които периодично се изсипвали в двора на ответника,
поставяйки под угроза живота и здравето на ответника и членовете на неговото семейство и
здравината на покрива на допълващото застрояване - навеса. Това наложило и ответникът да
потърси съдействие чрез подадени жалби до Община Пазарджик и до прокуратурата в
Пазарджик, част от които се прилагат към отговора. Твърди се, че самата стена на сградата
на ищеца с идентификатор 32010.501.617.1 се издигала над имота на ответника на височина
от 4.20 м с начало от сградата на ответника с идентификатор 32010.501.1183.2 до около 6 м
до сградата му с идентификатор, което също било изпълнение в нарушение на строителните
правила. Също се оспорва, че навесът не бил изпълнен от ответника съгласно проекта и
строителните книжа. Твърди се, че сграда с идентификатор 32010.501.1183.3 съществувала
4
от преди 1968 г. като оборищно помещение, същата разполагала със собствен зид, който
дори не се допирал до зида на ищеца, който бил изградил неговия зид, без съгласие на
ответника и без строителни книжа. Твърди се, че наклонът на едноскатния покрив на
сградата бил към имота на ответника и по никакъв начин не пречел на ищеца. Приложена е
към отговора и стара скица на имота, от която се виждала нанесената стара оборищна сграда.
Оспорва се основателността и на третата претенция на ищеца, като се сочи, че ищецът бил
взел нотариално заверено съгласие от съседа си в.к.д., което било видно от Приложение № 5
към ИМ. Твърди се, че становище на ищеца не държало сметка, на първо място, на факта, че
оградата между имотите на ищеца Б. П. и съседа му в.к.д., б.ж. на с.и, с наследник к.в.д.
никога не е била обща тухлена ограда, което било видно от Нотариално завереното съгласие
на в.к.д. /Приложение № 5 от ИМ/, където изрично било подчертано, че последният давал
съгласието си на ищеца Б. С. П. - „да извърши строителство на граничната регулация между
двата парцела като до собствената му стена се задължавал да построи стена от юг към север
по дължината на 6 /шест/ метра на височина до 3 /три/ метра от земята и построи стопанска
сграда с наклон към двора му.“ Твърди се, че становището на ищеца не държи сметка и за
обстоятелството, че е било одобрено и извършено Изменение в кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.и със Заповед № 18-13127-07.12.2022 г. на Н-ка на СГКК -
гр.Пазарджик по Заявление на ответника Б. З. Б. и Удостоверение за приемане на проект за
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-390517-06.12.2022 г.,
издадено от СГКК - гр.Пазарджик. Твърди се, че с наследника на съседа в.к.д. - к.в.д. били
направили замяна с Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 83, том № I, рег.№ 1669,
дело № 68/2023 г., съставен от нотариус и а, вписан в регистъра на нотариалната камара под
№ 656, в резултат на която замяна, тухлената ограда в частта между имота на ответника и
този на ищеца /с размер около 1,5 м/ е собственост на ответника, а не обща с ищеца, в която
връзка ответникът сочи писмени доказателства за установяване изменението на регулацията
и за извършената замяна.Моли се съдът да отхвърли като неоснователни и недоказани
предявените от ищеца негаторни искове и да присъди в полза на ответника сторените от
него разноски в настоящото производство.Формулирани са доказателствени искания.
В съдебно заседание – лично и чрез упълномощени представители , страните
поддържат своите доводи и възражения. В съдебно заседание, процесуалните
представители поддържат искания за присъждане на разноски и предявяват взаимно
възражения за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по представен
списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира
следното от фактическа страна:
Не е спорно в настоящото производство , а и тези обстоятелства се установяват от
представените от страните писмени доказателства/ нотариален акт № 60 / 84 г.,нотариален
акт № 11/2016 г., нот. Акт № 83/2023 г., справки , скици по кадастрални схеми/ и от
заключението на допуснатата съдебно- техническа експертиза, че ищецът е собственик на
ПИ с идентификатор 32010.501.617 по КККР, съставляващ УПИ IV-329 в кв.32 по плана на
5
**, и сградите върху него, включително сграда с идентификатор 32010.501.617.1.
Ответникът е собственик на съседния ПИ с идентификатор 32010.501.1183 по КККР,
съставляващ УПИ IV-328 в кв.32 по плана на с. **, и сградите върху него, включително
сгради с идентификатори 32010.501.1183.2 и 32010.501.1183.3.
Със заповед № 96 / 28.04.2023 г., на кмета на гр. Пазарджик е одобрен проект за ПУП
– изменение на план за регулация, а именно : промяна на вътрешно-регулационните линии,
като регулационните линии на УПИ ІV-329 се изменят по границите на поземлен имот с
идентификатор 32010.501.617/ на ищеца/, а тези на УПИ V-329 и УПИ -328 / имота на
ответника /- по съществуващите на място сгради с идентификатор 32010.501.619.1 и
32010.501.619.2 по КККР.
От другите представени по делото писмени доказателства / одобрен архитектурен
проект, разрешение на строеж, скици и протоколи/ , както и от заключението на вещото лице
Г., което съдът цени като компетентно изготвено и надлежно обосновано и от представената
към него скица и снимков материал , се установява че сграда с ИД 32010.501.1183.3, с
функционално предназначение - Складова база, склад, брой етажи 1, застроена площ 21 кв.
м., построена в имота на ответника, представлява едноетажна второстепенна сграда от
допълващото застрояване с обособени помещения за обитаване.При измерването на място
вещото лице е установило, че същата е изградена с четири ограждащи стени от тухла с
дебелина от 0,25м.л. и покривна железобетонна плоча, покрита с дървена конструкция и
керемиди.На северната си ограждаща стена сградата на ответника е долепена до сградата на
ищеца под №2 с дължина от 3,47м.л. В обхвата на долепването е отразено
местоположението на границата между двата имота по данни от КК. За сграда с
идентификатор 32010.501.1182.3 ответникът не е представил и вещото лице не е открило
строителни книжа и документи. По данни от плановете на населеното място същата е
строена преди 1968 г.Сграда с ИД 32010.501.1183.2, с функционално предназначение - Друг
вид сграда за обитаване, брой етажи 1, застроена площ 28 кв. м., построена в имота на
ответника, представлява едноетажна второстепенна сграда от допълващото застрояване с
обособени помещения за обитаване.При измерването на място вещото лице е установило ,
че същата е изградена с четири ограждащи стени от тухла с дебелина от 0,25м.л. и покривна
железобетонна плоча, покрита с профилирана термопанела. На западната си ограждаща
стена сградата на ответника е долепена до сградата на ищеца под №1 с дължина от 1,70 л.м.
До точката на долепването на двете сгради в посока север е изградена плътна ограда от
керамични тухли с дебелина от 0,15м.л. и с височина до 2,05м.л., която ограда е граница
между имота на ищеца и съседния от изток ПИ с №1182. Съгласно предвижданията на
действащия ПУП на с.и, одобрен със Заповеди 3371/1968г. и 70/1998г., не е предвидено
свързано (калканно) застрояване за сградата на ищеца с идентификатор
32010.501.617.1.Долепения до нея навес в имота на ответника е одобрен, като преместваем
обект по чл.56 от ЗУТ и не представлява строеж.В източното помещение на сграда под №1,
построена в имота на ищеца, на вътрешната южна стена, която е съседна на долепения навес
в имота на ответника, на височина от 2,00 м.л.от пода към тавана съществува под мазилката
6
електрическа разпределителна конзола, от която се открива гофрирана тръба за електрически
кабел. Отвора, от който се открива гофрираната тръба за електрически кабел , но на същото
място от към имота на ответника върху външната ограждаща стена вещото лице не е
открило извършването на строително-ремонтни дейности - пробиване с машина на дупки и
направа на отвори. В съдебно заседание вещото лице заявява, че поддържа заключението си
и е категорично, че сградите са построени на регулационната линия и няма навлизане в
чужд имот, както и че към момента пробита дупка от към сградата на ответника към
сградата на ищеца /№ 617.1/ не съществува. Освен това експерта сочи, че процесните сгради
, както и сграда № 617.1 са построени в двата съседни имота, но всяка от тях си има своя
оградна стена – т.е. не се ползва оградна стена на построената в съседство сграда.
Не е спорно и се установява , че по жалби на ищеца и на ответника са образувани
проверки в Областната администрация и техническата служба в общината и Окръжна
прокуратура и ГДПБЗН. Съгласно посочените по-горе писмени доказателства , както и
според писмо №44-1419-003/22.08.2023 г., № 44-2610-00/26.09.2023 г. ,съобщение № 729300-
738/03.11.2023г. и писмо № 08-00-7-00-52/05.03.2024 г. , изпълненото от ответника Б.
строителство на навес – допълващо застрояване има издадени необходимите за целта
разрешение за строеж, одобрени проекти и дадена строителна линия и ниво, както и
трасоровъчен план.Установява се , че през 2023 г. са извършени проверки от компетентните
служители на Община Пазарджик, при която е констатирано , че в стената на сграда № 617.1
на ищеца действително има пробита дупка, която е в опасна близост до негова
електроразпределетелна кутия. Към този момент е констатирано още, че вероятно
пробиването се дължи на окачени аксесоари от страната на ответника /осветителни тела,
огледало, стенна окачалка за дрехи/.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са разпитани свидетелите
к.л.у, д.а.а. и Й. г.и., които заявяват и поддържат, че навеса е построен изцяло в имота на
ответника и на стената му от към имота на ищеца няма нито пробити дупки , нито са
окачени някакви предмети. След спор със собственика на съседния имот , ответникът бил
премахнал още в предходната година , всичко което е било закачено на стената. Сега
ответникът ползвал, не тази стена , а стената която е перпендикулярна на стената от към
ищеца.
Други доказателства страните не са ангажирали.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Предявени са три кумулативно обективно съединени осъдителни иска по чл. 109 ЗС– за
прекратяване на неоснователните действия по държане и ползване на сгради собственост на
ответника.
С иска по чл. 109 ЗС собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко трето
лице в т. ч. и съсобственика, което лице макар и да не оспорва правото му на собственик на
имота, чрез конкретни действия или бездействия създава пречки за упражняване на
7
правомощията на собственика т. е. препятства или ограничават възможността на
собственика да упражнява правото на собственост в определена степен. Установяването на
твърдяните действия, като положително осъществени във времето факти, израз на
евентуално неправомерното въздействие от страна на лицето-ответник подлежат на
надлежно доказване от ищцовата страна с установените за това в гражданско-процесуалния
закон доказателствени средства. Т.е. за уважаване на исковата претенция в тежест на ищеца
е да докаже пълно и главно, че е собственик на ПИ и сгради построени в него, че
ответникът е собственик на съден ПИ и построените в него сгради , че е
налице неоснователно въздействие върху имота на ищеца от страна на ответника, които
въздействия в случая се изразяват в неоснователно ползване на стена в сграда на ищеца /
№617.1/, неоснователно държане на част от зида на сграда с идентификатор 1183.3, която
част попада в имота на ищеца и неоснователно държане на част от сграда 1183.2 , поради
построяването и върху обща масивна ограда между тази сграда и сградата на ищеца 617.1 .
Правото на собственост върху процесните ПИ и построените в тях сгради не се
оспорва- ищецът и ответникът са собственици на двата съседни поземлени имота :
32010.501.617 и съответно 32010.501.1183, ведно с построените в тях сгради. Ищецът има
претенции по отношение ползването на стена на построения в имота на ответника навес /
преместваемо съоръжение / - стената откъм сградата на ищеца , както и по отношение
разположението на двете сгради собственост на ответника – 1183.2 и 1183.3.
В ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че не
е достатъчно ответникът по иск с правно основание чл.109 ЗС да е извършил неоснователно
действие /например незаконно строителство/, а във всички случаи ищецът трябва да посочи
с какво то му пречи да упражнява правото си на собственост. Правото на собственост е
абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от
каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен
да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие.
Прякото въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие от лице, което няма
право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява
правото си. / Р № 42/ 10.04.2018 г. по гр. д. № 2189 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-
ро гр. отделение/
Установено е в настоящето производство, че за построения в имота на ответника
навес с оградни стени са издадени строителни книжа и разрешения по съответния ред.
Същият има статут на преместваемо съоръжение по чл. 56 ЗУТ и не представлява строеж.
Що се касае до сградите 1183.2 и 1183.3 , то вещото лице е категорично , че за тях няма
издадени строителни разрешения и книжа , но сградата № 3 по данни от плановете на
населението е построена през 1968 г. Също така вещото лице е категорично, че и двете
сграда са построени с четири ограждащи стени и не ползват стени на сгради построени в
имота на ищеца или респективно оградата. Вещото лице също така безспорно установява, че
всички сгради / включително и тази на ищеца под № 617.1 / са построени на регулационната
линия и няма каквото и да било навлизане в съседен имот. Всички разпитани по делото
8
свидетели от своя страна поддържат, че сгради № 2 и 3 са съществували в имота още по
време на праводателите на ответника. Ответникът построил допълнително само навеса, но
също така са категорични и непортиворечиви в показанията си относно това, че на стената
на навеса от към сградата на ищеца няма закачени предмети, украшения или акцесоари, а
тези които е имало още през 2024 г. са били премахнати след извършени от техническата
служба проверки. Свидителите поддържат, че не са виждали и дупки на тази стена , а
вещото лице Г. установява, че и към момента дупки от към имота на ответника върху стената
на ищеца няма.Вещото лице също така посочва, че на западната си ограждаща стена сграда
№ 1183.2 е долепена до сграда 617.1 на ищеца с дължина от 1,79 л.м., а до точката на
долепването на двете сгради в посока север е изградена плътна ограда от керамични тухли с
дебелина от 0,15 л.м и с височина 2,05 л.м., която ограда е границата между свата поземлени
имота. Според заключението на експерта обаче сграда 1183.2 не ползва самата ограда за своя
стена, тъй като е със собствени четири оградни стени.
Съгласно т. 3 от ТР№ 4/06.11.2017 по т.д. № 4/2015г. на ВКС, ОСКГ, за уважаване
на иска с правна квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че
неоснователното действие на ответника МУ ПРЕЧИ ДА УПРАЖНЯВА СВОЕТО ПРАВО. / в
този смисъл е и например Определение № 39 от 29.01.2018 г. по гр. д. № 5771 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 1-во гр. Отделение/.
Ищецът не е посочил в исковата молба, с какво изграждането на сградите в
имота на ответника на страничната регулационна линия с неговия имот, пречи на
упражняването на правото му на собственост, като в исковата молба се позовава на ползване
на негова оградна стена, на навлизане в неговия имот и на ползване на общата ограда за
оградна стена на сграда. В допълнителна молба / преди последното по делото заседание/
поддържа, че ответникът е построил своя сграда в неговия имот и е поставил там скара, от
която пушекът навлиза в имота му, ответникът събирал хора и шумели до късно вечерта и
пускали „пиратки „.
Твърденията на ищеца за навлизане в неговия имот или за ползване на оградата
между имотите и ползване на негова стена и по този начин създаване на пречки за
упражняването на правото на собственост върху собствеността му в пълен обем,не е
доказано.Установява се действително , че в един предходен момент е имало действия на
ответника – окачване , пробиване на дупка, но от заключението на експерта и от показанията
на свидетелите безспорно се установява, че тези действия от страна на ответника вече са
преустановени.
В горепосоченото тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС е
прието, а и съдебната практика е непротиворечива , че за уважаването на иска
по чл.109 ЗС не е достатъчно да се установи, че строежът в съседен на ищеца имот е
осъществен в отклонение от техническите правила и норми, а и че пречи на ищеца да
упражнява правото си на собственост. В настоящото производство липсват такива
доказателства.
Извършен в съсобствен или съседен имот,представляващ незаконен строеж
9
представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС,ако незаконността му се
изразява в нарушаване на установените с благоустройствените закони строителни правила и
норми, обезпечаващи нормалното ползване на имота на ищеца. Въпреки че в случая в
тежест на ищеца е да докаже с какво точно реализираното от ответника му пречи да
упражнява правото си на собственост в пълен обем, той с ангажираните по делото
доказателства не успял да стори това. Не е установил,че се накърнява правото му на
владение, че се ограничава или смущава и пречи на пълноценното ползване на неговия
имот.Исковите претенции и в трите им пункта са неоснователни и следва да бъдат оставени
без уважение.
Предвид изхода на спора, на ответника се следва присъждане на сторените по
делото разноски , които в случая са за заплатен адвокатски хонорар. Съгласно представените
по делото доказателства и списък по чл. 80 ГПК тези разноски са в размер от 1150,00 лв. и в
този размер следва да бъдат присъдени изцяло при неоснователност на възражението на
защитата на ищеца за прекомерност. Размера на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение е съответно на правната и фактическа сложност на делото и извършените
до момента процесуални действия по защита , а от друга страна – като ориентир , са в
границите очертани от НАВ .
Така мотивиран, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.109 ЗС, предявен от Б. С. П., ЕГН:
**********, адрес **, чрез адв. А. Г., със съдебен адрес ** против Б. З. Б., ЕГН **********
с адрес общ. Пазарджик, **, да бъде осъден ответника да преустанови неоснователните си
действия/бездействия, а именно : да преустанови ползването на стената на сграда с
идентификатор 32010.501.617.1 по КККР, която стена е разположена на регулационната
линия с имота на ответника, да бъде осъден ответника да премахне тази част от зида на
сграда с идентификатор 32010.501.1183.3, който попада в имота на ищеца с идентификатор
32010.501.617 и да бъде осъден ответника да премахне тази част от сграда с идентификатор
32010.501.1183.2, която е построена върху общата масивна ограда между цитираната сграда
и сградата на ищеца 32010.501.617.1, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б. С. П., ЕГН: **********, адрес **, със съдебен адрес ** чрез адв. Г. да
заплати на Б. З. Б. ЕГН **********, с адрес общ. Пазарджик, **, сторените по делото
разноски в размер на 1150,00 лв. за заплатен адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните пред Пазарджишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10
11