Р Е Ш Е Н И Е
№
/12.05.2021 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен
съд II състав
На двадесет и първи
април две хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно
заседание в състав:
Районен съдия:
Елена Стоилова
при
секретар Н.С.
Като разгледа
докладваното от съдията Елена Стоилова
гражданско
дело № 473 по описа на съда за 2020г.
И
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК.
Производството е образувано по искова молба
от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ********* срещу М.Я.Д., с постоянен адрес ***.
В исковата молба се излага, че ищецът е подал заявление по чл.
410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД
възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу него.
Твърди се, че е подписан Договор за паричен
заем № 5458251 от 31 юли 2018 г. между „Вива Кредит" ООД като Заемодател и
М.Я.Д. като Заемател, с който Заемателят удостоверява, че е получила Стандартен
европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Сключен Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение № 1 към него от 01 август 2019 г. г. между „Вива Кредит" ООД,
ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК
*********, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят
се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 800 лева, под формата
на паричен заем, който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на
„ИЗИПЕЙ" АД. С подписването на договора, М.Я.Д. удостоверява, че е получил
от Заемодателя заемната сума от 800 лева, като договорът има силата на разписка
за предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и
върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума
в размер на 1 302.21 лева, ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 144.69 лв. (включваща първоначална главница и
договорна лихва и такса за експресно разглеждане). В договора страните се
съгласяват, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на
ответника по Договор за паричен заем № 5440368 в размер на 410.65 лева.
Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения, като в случая процесният договор има сила на разписка. След
извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасява изцяло, а
Заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора. По договора за
паричен заем, М.Я.Д. е извършвала плащания в общ размер на 185 лв.. Към момента
дължимата главница е в размер на 722.40 лв.
За ползването на предоставената заемна сума
по сключения Договор за паричен заем № 5458251 от 31 юли 2018 г., ответникът
дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. Била начислената договорна
лихва в размер на 113.36 лева за периода от 30 август 2018 г. - датата на
първата вноска до 27 април 2019 г. - датата на настъпване на падежа на
договора.
Ответникът дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 321.67 лева,
тъй като се е съгласил с това.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят се
е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител
физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия ИЛИ валидна
банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на
договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на
Заемателя, съгласно уговореното от страните по договора, на същия е начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 361.98 лева, която е дължима на падежната
дата на погасителната вноска.
Дължимата към момента на подаване на исковата
молба неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение е в размер на 321.76 лв.
Разпоредбите на договора предвиждат, че
кредитополучателят се е запознал с Тарифа на Вива кредит ООД, която е актуална
към датата на сключване на договора и се намира, както във всеки търговски
обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на Заемодателя, така и на интернет
страницата - www.vivacredit.bg. Тарифата представлява неразделна част от
договора. В последната е посочено, че при забава на плащане на погасителна
вноска, ответникът дължи на Кредитора определени суми, представляващи направени
разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и
електронни съобщения за събиране на просроено вземане, както и разходи за
събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането. В настоящия случай се твърди, че М.Я.Д. дължи разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 245лв.
Ответникът е трябвало да изплати целия заем
на 27 април 2019 г. - последната падежна дата, но това не се е случило, поради
което дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената
главница, в размер на 35.03 лева от 28 април 2019 г. датата, следваща деня на
последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението - 28 януари 2020 г. г., ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Иска се признаване на установено в
отношенията между страните, че „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД има следните вземания срещу М.Я.Д.: 722.4 лв. главница; 113.36 лева за
периода от 30 август 2018 г. до 27 април 2019 г. г.; 321.76 лв. неустойка,
321.67 лв. такса за експресно разглеждане на документите; 245 лв. разходи и
такси за извънсъдебно събиране; 35.03 лихва за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, от 28 април 2019 г. - датата, следваща деня на
последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението - 28 януари 2020 г. г., ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми. Иска се присъждане на разноски по заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор
от особения представител на ответника.
В него се заявява, че исковата молба е
редовна, а исковете допустими. Твърди се, че исковете са основателни и сумата
претендирана от ищеца е дължима на ищеца по силата на сключения между него и
заемателя рамков договор за цесия. Твърди се, че задължението на ответницата
действително произтича от Договор за паричен заем № 5458251 от 31 юли 2018 г.,
сключен между „Вива Кредит" ООД и ответницата.
Ответницата работела в чужбина и имала
намерение, когато се завърне да изплати процесния кредит.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца не се явява с писмено становище
моли за постановяване на решение при признание на иска. Особеният представител
на ответника се явява и моли за постановяване на решение при признание на иска/.
Съдът приема за
установено следното:
Предявен
е от ищеца срещу ответника установителен иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите описани в издадената Заповед № 50/11.02.2020г.
за изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д.123/2020г. по описа на
ПРС следните суми: в размер на
722.40 лв. (седемстотин двадесет и два лева и 40 ст.) главница по Договор за
паричен заем № 5458251 от 31.07.2018 г. между „Вива кредит“ ООД и М.Я. Д., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Вива кредит“ ООД
в полза на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 01.12.2016 г. и
Приложение № 1 от 01.08.2019 г.; в размер на 113.36 лв. (сто и тринадесет лева
и 36 ст.) представляваща договорна лихва за периода от 30.08.2018 г. до
27.04.2019 г.; в размер на 321.67 лв. (триста двадесет и един лева и 67 ст.)
представляваща такса за експресно разглеждане на документи; в размер на 321.76
лв. (триста двадесет и един лева и 76 ст.) представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение; в размер на 245 лв. (двеста четиридесет и пет)
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране; в размер на 35.03 лв.
(тридесет и пет лева и 3 ст.) представляваща законна лихва за периода от
28.04.2019 г. до 28.01.2020 г.; законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на настоящото заявление в съда – 07.02.2020 г., до окончателното
погасяване на дълга.
Съдът
намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение
по чл. 237, ал.1 от ГПК. Ответникът, е направил изрично изявление за признание
на предявения иск. Спазени са и изискванията на чл. 237 ал. 3 от ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга
страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил на
страните за приетия от него ред за разглеждане на делото и правната
квалификация на предявения иск, като те не са възразили. С оглед направеното
признание на иска и събраните по делото писмени доказателства - Договор за паричен заем “Вивакредит план“№ 545251/31.07.2018 г.; Тарифа
на “Вива кредит“ ООД относими към
Договор за паричен заем “Вивакредит сега 14 или „“Вивакредит план“-3 стр.; Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения(цесия); Приложение № 1/01.08.2019
г.-3 стр.; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 Закона за
задълженията и договорите; Уведомление до М.Я.Д.; ЧГД № 123/2020 г. по описа на
РС Провадия,
съдът намира, че предявения иск следва да бъде уважен.
По
изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК няма да излага мотиви относно
признатите права.
Направено
е искане за присъждане на разноски от ищеца. Съгласно чл.
78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
конкретния случай безспорно е налице признание на иска, но липсва втората
предпоставка за приложението на чл.
78, ал.2 от ГПК, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на
иска. В конкретния случай неизпълнението на задължението на ответника по
договора, е довело до подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в защита на субективните права на ищеца, а подаденото възражение от
ответника по издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е довело до
образуване на настоящото производство. Поради това съдът намира, че ответникът
е дал повод за завеждане на иска. С оглед на това чл.
78, ал. 2 от ГПК е неприложим и ответникът дължи заплащане на разноските на
ищеца, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК. Според доказателствата за сторени разноски от ищеца те са
следните: 35,18 лева – държавна такса по
заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение по
заповедното производство, 35,18 лева – държавна такса в исковото производство,
353,14 лева – депозит за особен представител назначен на ответника като се
претендира и юрисконсутско възнаграждение. Съдът на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 ЗПП
вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правна помощ определя
юрисконсулткото възнаграждение в размер на 100 лева, предвид липсата на фактическа
и правна сложност по делото и неявяване на юрисконсулт на ищцовото дружество в
единственото по делото открито съдебно заседание.
Мотивиран
от горното, Провадийския районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК във вр. чл. 415 ГПК
съществуването на вземането на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********* към
М.Я.Д., с постоянен адрес ***, за което е издадена Заповед № 50/11.02.2020г. за
изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д.123/2020г. по описа на ПРС
следните суми: в размер на 722.40 лв. (седемстотин двадесет и два лева и 40
ст.) главница по Договор за паричен заем № 5458251 от 31.07.2018 г. между „Вива
кредит“ ООД и М.Я. Д., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна на „Вива кредит“ ООД в полза на “Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 от 01.08.2019 г.; в размер на
113.36 лв. (сто и тринадесет лева и 36 ст.) представляваща договорна лихва за
периода от 30.08.2018 г. до 27.04.2019 г.; в размер на 321.67 лв. (триста
двадесет и един лева и 67 ст.) представляваща такса за експресно разглеждане на
документи; в размер на 321.76 лв. (триста двадесет и един лева и 76 ст.)
представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; в размер на 245 лв.
(двеста четиридесет и пет) представляваща разходи и такси за извънсъдебно
събиране; в размер на 35.03 лв. (тридесет и пет лева и 3 ст.) представляваща
законна лихва за периода от 28.04.2019 г. до 28.01.2020 г.; законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящото заявление в
съда – 07.02.2020 г., до окончателното погасяване на дълга.
ОСЪЖДА М.Я.Д., с постоянен адрес *** да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********
сумата от общо 488,32 лева, представляваща
направени разноски в настоящото производство и в размер на 85,18 лева сторените
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 123/2020г. на ПРС, на основание чл.
78, ал. 1 и 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
Препис
от постановеното решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: …………………