№ 200
гр. Свиленград, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100087 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.535 и сл. от ТЗ.
Ищецът „ОТП ЛИЗИНГ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Ал. Стамболийски” № 73, ет. 3, иска от съда да признае за
установено в отношенията на страните, че ответникът Г. Ц. С., с ЕГН: **********, с адрес:
с. ************, като солидарен длъжник по Запис на заповед, издаден на 26.06.2017
година, му дължи сумата 4033,57 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 05.04.2021 година до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч. гр. дело № 258/2021 година по
описа на РС – Свиленград. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че ответникът е авалист по запис на заповед, издаден от дружеството
„Г. С. – Джуниър“ ЕООД, с ЕИК: *********, на 26.06.2017 година в град София, за сумата
23198,65 евро, платим на предявяване в срок до 54 месеца от датата на издаването. Записът
на заповед бил предявен на издателя, както и на авалиста-ответник на датата 10.03.2021г.
След настъпване на падежа ответникът не изпълнил задължението си по записа на
заповед, поради което ищецът подал заявление по чл.417 от ГПК в съда, с което
претендирал част от вземането си, а именно сумата 4033,57 евро. Въз основа на заявлението
било образувано ч.гр.д. № 258/2021 година по описа на РС - Свиленград, по което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. Предвид
полученото от съда указание да предяви установителен иск, ищецът предявил настоящият
иск.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител,
представя отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска като
неоснователен. Прави възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между
страните - договор за лизинг на МПС, обезпечен с процесния запис на заповед. Твърди, че и
издателят, и авалистът по записа на заповед са заплащали редовно лизинговите вноски,
поради което нямали задължения към ищеца.
Ищецът, на основание чл.143, ал.2 от ГПК, депозира становище, с което уточнява, че
1
процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване на задължение по Договор за
финансов лизинг № 172710824340 от 26.06.2017 г. с лизингополучател „Г. С. - Джуниър“
ЕООД, с ЕИК: *********, и солидарен длъжник Г. Ц. С.. По силата на договора за лизинг,
ищецът, в качеството му на лизингодател, се задължил да придобие, достави и предаде за
ползване на лизингополучателя лизингова вещ (актив) - полуремарке SCHMITZ SCS 24/L-
13.62, шаси № ************. Ищецът изпълнил това свое задължение на 27.07.2017 г.
Първоначално лизингополучателят изпълнявал задължението си за заплащане на
лизинговите вноски, но впоследствие преустановил плащанията, поради което ищецът
упражнил правото си да прекрати договора за лизинг, така че същият бил прекратен на
30.11.2020 г. Лизингополучателят и солидарният длъжник не погасили договорните си
задължения, възлизащи на сумата 4 033.57 евро, включваща сумите: 3 329.30 евро -
непогасена част от главница по лизингови вноски; 135.54 евро - възнаградителна лихва,
дължима от 25.03.2020 г. до 25.11.2020 г. върху лизинговите вноски с настъпил падеж; 57.52
евро - лихва за забавено плащане за периода от 25.02.2020 г. до 27.11.2020 г., с прекъсване в
периода 13.03.2020 г. от 14.05.2020 г., начислена на основание чл. 8, ал.1 от договора за
лизинг; 511.21 евро - част от дължима неустойка за неизпълнение на парично задължение в
общ размер на 2 240.00 евро, дължима на основание чл.8, ал.3 от договора за лизинг.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, както и наведените от страните доводи и възражения, намери за установено
следното:
По приложените ч. гр. дело № 258/2021г. по описа на Районен съд - Свиленград е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист в полза на ищцовото дружество срещу ответника – дължника Г.
Ц. С., при условията на солидарност с длъжника „Г. С. - Джуниър“ ЕООД, с ЕИК:
*********, за вземането, предмет на иска, по който е образувано настоящото производство.
Издадената заповед и изпълнителен са връчени на ответника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК, в резултат на което и в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск. Ето защо,
същият се явява допустим.
В кориците на заповедното производство е приложен оригинала на запис на заповед,
издаден от „Г. С. – Джуниър“ ЕООД, с ЕИК: *********, на 26.06.2017 година в град София,
за сумата 23198,65 евро, платим на предявяване в срок до 54 месеца от датата на издаването.
Записът на заповед е авалиран от ответника Г. Ц. С., което е удостоверено с подпис върху
ценната книга.
Безспорно е, а и от представените от ищеца със становището му от 27.09.2022г.
доказателства е видно, че записът на заповед е издаден и авалиран във връзка с конкретно
каузално правоотношение – Договор за финансов лизинг № 172710824340 от 26.06.2017 г.,
сключен между „ОТП ЛИЗИНГ” ЕООД, /с предишно наименование „СОЖЕЛИЗ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД/, като „Лизингодател“, „Г. С. - Джуниър“ ЕООД, като
„Лизингополучател“ и Г. Ц. С., като „Съдлъжник“. Поради това, дължимостта на сумите по
записа на заповед следва да се преценява с оглед дължимостта на сумите по договора за
лизинг.
Видно от съдържанието на представения договор за финансов лизинг, ищцовото
дружество - лизингодател, е предоставило на лизингополучателя лизингова вещ -
полуремарке SCHMITZ SCS 24/L-13.62, шаси № ************, срещу задължението на
последния да заплати лизингова цена в размер на 22 094,65 евро (без ДДС), при аванс 4480
евро (без ДДС) и 48 лизингови вноски, платими съгласно погасителния план, уговорен в
договора. Приложен е и погасителния план, видно от който падежът на последната
лизингова вноска е настъпил на 25.06.2021г. Съгласно клаузите на договора ответникът Г.
Ц. С. се е задължил солидарно с лизингополучателя, относно изпълнението на всички
негови задължения по договора. В изпълнение на чл.6, ал.3 от договора, за обезпечаване на
дължимите лизингови вноски и други плащания по договора, в полза на лизингодателя е
издадена от лизингополучателя и авалирана от съдлъжника записа на заповед, предмет на
образуваното заповедно производство, респ. на настоящото производство.
2
По своя характер сключеният Договор за финансов лизинг № 172710824340 от
26.06.2017 г. представлява търговска сделка, уредена в чл.342 и сл. от ТЗ, като ищецът има
качеството на лизингодател, а ответникът – на поръчител.
С договора за финансов лизинг, съчетаващ елементите на договор за наем и договор
за покупко-продажба, лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при
условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу
възнаграждение. Финансовият лизинг съчетава мандатния елемент - поръчката на
лизингополучателя с финансово-кредитния елемент - придобиването на вещта от
лизингодателя с негови средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под
формата на възнаграждение за ползването – лизингови вноски.
Доколкото липсва възражение, че ищецът не е изпълнил договорното си задължение
да предаде лизинговата вещ, а са налице извършени лизингови вноски, за което са издавани
съответни фактури, съдът приема, че лизингодателят е изправна страна по договора.
От друга страна, от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че лизингополучателят е бил неизправна страна по договора.
Видно от заключението, процесният договор за лизинг е прекратен на 30.11.2020г., поради
забава на плащането на лизинговите вноски от страна на лизингополучателя. Посочено е в
заключението, че до 30.11.2020г. по договора са били дължими 41 бр. вноски в общ размер
16754,24 евро, включващи главница в размер на 15102,05 евро и лихва в размер на 1652,19
евро, а са били платени 32 бр. вноски в общ размер 13289,24 евро, включващи главница в
размер на 11772,75 евро и лихва в размер на 1516,65 евро. Посочено е още, че
претендираната сума от 4 033.57 евро, включва дължими 9 бр. вноски /8 бр. цели и 1 бр.
частична/ в общ размер на 3 464,84 евро; възнаградителна лихва в размер на 135,54 евро - за
периода 25.03.2020 г. - 25.11.2020 г., начислена върху лизинговите вноски с настъпил падеж;
лихва за забавено плащане за периода 25.02.2020 г. - 27.11.2020 г. в размер на 57,52 евро –
част от общодължимата такава в размер на 445,85 евро; неустойка за неизпълнение на
парично задължение в размер на 511,21 евро – част от общодължимата такава в размер на
2240,00 евро.
Заповедното производство е образувано по заявление на лизингодателя, подадено
след прекратяване на договора за лизинг. В случая е без значение дали заповедното
производство е образувано преди или след изтичане на шестмесечният срок по чл.147 ал.1
от ЗЗД, релевантен за отговорността на поръчителя по договора за лизинг, тъй като остава
отговорността на авалиста, който е поел самостоятелно и независимо задължение с
подписването на авала. Задължението на авалиста макар да обезпечава изпълнението на
задължението на издателя на записа на заповед представлява самостоятелно задължение с
юридически факт едностранна правна сделка. Авалът е специфичо за менителничните
сделки обезпечение, което се различава от договора за поръчителство, поради което за него
не намират приложение разпоредбите на чл.147, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.513 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.537 от ТЗ, предвидена е солидарна
отговорност на авалиста заедно с всички задължени лица по ефекта към приносителя. С
оглед горното, съдът приема,че е налице действителен менителничен ефект, в случая запис
на заповед, съдържащ всички реквизити, предвидени в чл.535 от ТЗ.
Предвид изложеното и доколкото се установи, че ищецът е кредитор по запис на
заповед, който е редовен от външна страна и е действителен като едностранна абстрактна
правна сделка, размерът на претенцията, връзката й с каузалното правоотношение, неговата
действителност и изправността на ищеца по него, предявеният иск е основателен и следва да
се уважи изцяло.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски, които се установиха в общ размер на 1057,78 лв.,
от които 157,78 лв. – за внесена ДТ, 200,00 лв. – за възнаграждение за ССЕ, 400,00 лв. – за
възнаграждение за особен представител на ответника и 300,00 лв. – за юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се присъдят и разноските,
3
направени в заповедното производство, съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т.12/.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че ответникът Г. Ц. С.,
с ЕГН: **********, с адрес: с. ************, дължи на ищеца „ОТП ЛИЗИНГ” ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ал. Стамболийски”
№ 73, ет. 3, при условията на солидарност с „Г. С. - Джуниър“ ЕООД, с ЕИК: *********,
сумата 4033,57 евро, представляваща част от вземане по запис на заповед за сумата 23198,65
евро, издаден на 26.06.2017 година в град София от „Г. С. – Джуниър“ ЕООД и авалиран от
Г. Ц. С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.04.2021 година до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч. гр. дело № 258/2021 година по описа на Районен
съд – Свиленград.
ОСЪЖДА Г. Ц. С., с ЕГН: **********, с адрес: с. ************, да заплати на „ОТП
ЛИЗИНГ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Ал. Стамболийски” № 73, ет. 3, сумата 1057,78 лв. – разноски по делото и сумата 257,78 лв.
– разноски по ч. гр. дело № 258/2021 година по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4