РЕШЕНИЕ
№2476/29.11.2019
г. гр. Пловдив 29.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично
заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: М. ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2295 по описа за 2019год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.195б, ал.1 и чл.194,
ал.1, т.1, б.”б” от Закона за водите (ЗВ).
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД-гр. Пловдив, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти септември” №250,
представлявано от управителя С.Н. срещу Акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДВ/ № 83/28.06.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция
"Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив към Министерство на
околната среда и водите, с който по отношение на дружеството са установени
задължения, представляващи такси за водовземане за периоди 2013г.-2017г. по
разрешителни за водовземане с № 31510135/13.01.2009г., № 31510136/14.01.2009г., № 31510144/13.02.2009г. и № 31510194/20.10.2009г. в общ размер на 15 743,69 лв.-главница, ведно с
дължимите лихви в размер на 4437,56 лв.
Жалбоподателят „ВиК“ ЕООД, гр. Пловдив, оспорва
размера на определените задължения, като счита, че АУПДВ е издаден в нарушение
на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и материалния закон. Иска се отмяна на
оспорения АУПДВ, алтернативно да бъде изменен същия и присъждане на сторените
разноски.
Ответникът - Директор на Басейнова дирекция
"Източнобеломорски район" - гр.Пловдив, чрез процесуален представител
- юрисконсулт Г. оспорва жалбата. Моли за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и потвърждаване на обжалвания акт, алтернативно изменението му. Представя
писмени бележки.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е допустима. Видно от представеното по делото
заверено копие на известие за доставяне, процесният административен акт е
връчен на 03.07..2019г., а жалбата е входирана на 16.07.2019г., в срока
по чл. 149, ал.1
от АПК,
подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт,
поради което е допустима, но разгледана по същество, тя е частично неоснователна
поради следните съображения:
Предмет на
оспорване е акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №
83/28.06.2019 г., издаден от Директора на Басейнова Дирекция в
„Източнобеломорски район“ (БД ИБР), с който са установени парични задължения за
водовземане по разрешителни с № 31510135/13.01.2009г.,№31510136/14.01.2009г.,
№31510144/13.02.2009г. и №31510194/20.10.2009г. на Директора на БД ИБР по
периоди в общ размер на 15 743,69 лв, ведно с дължимата лихва за периода забава
в общ размер на 4437,56 лв.
От представените
по делото писмени доказателства се установява, че е издадено разрешително за водоползване № 31510135/13.01.2009г.,
издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" /БД
ИБР/, на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД Пловдив, съгласно което е
предоставено правото на водовземане от подземни води, с цел на водовземането -
„Питейно - битови нужди", за водоснабдяването на обект: гр.Лъки, община
Лъки, област Пловдив ,чрез КЕИ, намиращи се в землището на с Дряново, находящи
се в имоти: №*** „Кривия извор", в имот № ***-,Табакова воденица", в
имот №***- „Дряновска воденица", разрешено
годишно водно количество - 378000.00 куб.м. Краен срок на действие на разрешителното-двадесет
и пет години след датата на издаване. (л.24).
За използваните
годишни водни количества по издаденото разрешително № 31510135/13.01.2009г. са подадени
декларации по чл.194б ЗВ от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с
писмо с вх. №КД-05-1131/25.01.2017.г. (л142)
С Констативни
протоколи № СМ-278/14.08.2017 г. (л.130) и Констативен протокол №
СМ-78/04.05.2018 г. (л.172) са обективирани резултатите от извършена проверка
на 11.08.2017 г. и на 04.05.2018 г. по документи за изчисляване на дължимите
такси по разрешително № №31510135/13.01.2009г.
При извършените
проверки е констатирано, че не е заплатена дължимата такса за водовземане по
периоди, както следва:
За отчетен
период 01.01.2014г. - 31.12.2014г.-главница в размер на 3311.64лв. и лихва за периода 01.04.2015г. до
28.06.2019г. в размер на 1 426,53 лева.;
за отчетен период 01.01.2015г. - 31.12.2015г. – главница в размер на 4106.96лв. и лихва за периода 01.04.2016г. до
28.06.2019 г. в размер на 1 350, 95 лева; за отчетен период 01.01.2016г.
-31.12.2016г. - Главница: 3685.06лв. и Лихва за периода 01.04.2017г. до
28.06.2019 г. в размер на 838,42 лева; за периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г. –
Главница – 3348,08лв. и лихва за периода 01.04.2018г. до 28.06.2019 г. в размер
на 422,26 лева.
Общо дължимата и
незаплатена към момента такса по разрешително № 31510135/13.01.2009г., издадено
от Директора на БД ИБР, на В и К ЕООД Пловдив, за правото на водовземане от
подземни води, с цел на водовземането - „Питейно - битови нужди", за
водоснабдяването на обект: гр.Лъки, община Лъки, област Пловдив е в размер на:
главница: 14 451,74лв., и дължимата лихва за периода на забава в общ размер на
4038,16 лева.
Дължимата такса
по разрешително № 31510135/13.01.2009г., издадено от Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район" /БД ИБР/, на „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД, Пловдив, за водовземане от подземни води за периода
01.01.2014 г.-31.12.2017 г. е изчислена на база декларирано от титуляра
използвано годишно водно количество, и съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1,6. „6",
чл. 3, чл. 7, чл. 11, ал. 1, посредством чл. 12, ал. 2 т. 1 от Тарифа за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване.
С Писмо с №
ПО-02-313/03.06.2019 г., изпратено на основание чл. 1956, ал. 2, т. 3 от Закона
за водите „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр. Пловдив, като титуляр на
разрешително №31510135/13.01.2009г., издадено от Директора на БД ИБР, е
поканено доброволно да заплати дължимата сума за периода 01.01.2013 г.
-31.12.2017 г., възлизаща на Главница: 14 451,74 лв. и дължимата лихва за
периода на забава.
С разрешително № 31510136/14.01.2009г.,
издадено от БД ИБР, на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД-Пловдив, е
предоставено правото на водовземане от подземни води, с цел на водовземането -
„Питейно - битови нужди", за водоснабдяването на обект: с.Югово, община
Лъки, област Пловдив чрез КЕИ, намиращи се в землището на с.Югово, както
следва: в имот № ***„Варът-1, в имот № ***- „Варът-2", в имот № ***и
„Буков дол". Разрешено годишно водно количество - 15770.00 куб.м. Краен
срок на действие на разрешителното- двадесет и пет години след датата на
издаване. (л.24)
Съгласно раздел
„Такса за водоползване" на разрешително №31510136/14.01.2009г. г.,
издадено от Директора на БД ИБР, на титуляра на разрешителното е вменено
задължението да заплаща такса за правото на водоползване и/или разрешено
ползване на воден обект.
За използваните
годишни водни количества по издаденото разрешително №31510136/14.01.2009г. са подадени декларации
по чл.194б ЗВ от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с писмо с
вх. №КД-05-1131/25.01.2017.г. (л142)
С Констативни
протоколи с № СМ-283/14.08.2017 г.
(л.133), СМ-82/04.05.2018 г. (л.166) са обективирани резултатите от извършена
проверка на 14.08.2017 г. и на 04.05.2018г. по документи за изчисляване на
дължимите такси по разрешително №31510136/14.01.2009г.
При извършените
проверки е констатирано, че не е заплатена дължимата такса за водовземане по
периоди, както следва: за отчетен период 01.01.2014г. -31.12.2014г.- Главница в
размер на 110.42лв. и Лихва за периода 01.04.2015г. до 28.06.2019 г. в размер
на 47,56 лв; за отчетен период 01.01.2015г. - 31.12.2015г. в размер на
главница: 109,40лв. и Лихва за периода
01.04.2016г. до 28.06.2019 г. в размер на 35,99 лева.; за отчетен период
01.01.2016г. - 31.12.2016г. в размер на главница 114.26лв. и лихва за периода
01.04.2017г. до 28.06.2019 г. в размер на 26,00 лева; за периода 01.01.2017г. -
31.12.2017г. в размер на главница- 129,92 лв. и лихва за периода 01.04.2018г.
до 28.06.2019 г. в размер на 16,39 лева.
Общо дължимата и
незаплатена такса по разрешително № 31510136/14.01.2009г., издадено от
Директора на БД ИБР, на В и К ЕООД Пловдив, е в размер на: Главница: 464.
00лв., и дължимата лихва за периода на забава в общ размер на 125, 94 лева.
Дължимата такса
по разрешително № 31510136/14.01.2009г., издадено от Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район" /БД ИБР/, на „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД, Пловдив, за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014
г.-31.12.2017 г. е изчислена на база декларирано от титуляра използвано годишно
водно количество, и съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1,6. „6", чл. 3, чл. 7, чл.
11, ал. 1, посредством чл. 12, ал. 2 т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване.
С покана за
доброволно изпълнение изх. № ПО-02-313 от 03.06.2019г. „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД е поканено да плати доброволно, в седемдневен срок от
получаването, задължението си по чл.194, ал.1, т.1, б.“б" ЗВ като титуляр
на разрешително № 31510146/14.01.2009г., издадено от Директора на БД ИБР, е
поканено доброволно да заплати дължимата сума за периода 01.01.2014
г.-31.12.2017г., в размер на главница: 464.00лв. и дължимата лихва за периода на забава.
С разрешително № 31510144/13.02.2009г.,
издадено от БД ИБР на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, Пловдив, е
предоставено правото на водовземане от подземни води, с цел на водовземането -
„Питейно – битови нужди", за водоснабдяването на обект: с.Дряново, община
Лъки, област Пловдив ,чрез КЕИ, намиращ се в землището на с Джурково, в имот №***,
отдел 42л, в местността „Дъбака". Разрешено годишно водно количество -
4730.00 куб.м. Краен срок на действие на разрешителното- двадесет и пет години
след датата на издаване.
Съгласно раздел
„Такса за водоползване" на разрешително 31510144/13.02.2009г., издадено от
Директора на БД ИБР, на титуляра на разрешителното е вменено задължението да
заплаща такса за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден
обект. (л.34)
За използваните
годишни водни количества по издаденото разрешително №31510144/13.02.2009г. са подадени декларации
по чл.194б ЗВ от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с писмо с
вх. №КД-05-1131/25.01.2017.г. (л.142)
С Констативни
протоколи с № СМ-284/14.08.2017 г.
(л.136), СМ-81/04.05.2018 г. (л.168) са обективирани резултатите от извършена
проверка на 14.08.2017 г. и на 04.05.2018г. по документи за изчисляване на
дължимите такси по разрешително №31510144/13.02.2009г.
При извършените
проверки е констатирано, че не е заплатена дължимата такса за водовземане по
периоди, както следва: за отчетен период 01.01.2013г. - 31.12.2013г. – Главница
в размер на 24.96лв. Посочено в АУПДВ е,
че след заплащане на сумата от страна на от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ"
ЕООД е приспадната сума за периода 01.01.2013г.-31.12.2013г. в размер на 15.57
лв., в резултат на което е установено, че за периода 2013 г. не е заплатена
дължимата такса за водовземане в размер на 9,39 лв. и лихва за периода
01.04.2014 г. до 28.06.2019г. г. в размер на 5,00 лева.
Установено е, че
за отчетен период 01.01.2014г. - 31.12.2014г. е установено, че не е заплатена
дължимата такса за водовземане в размер на главница - 19.26лв. и лихва за
периода 01.04.2015г. до 28.06.2019 г. в размер на 8,30 лева.; за отчетен период
01.01.2015г. -31.12.2015г. – главница в размер на 19.26лв. и лихва за периода 01.04.2016г. до 28.06.2019
г. в размер на 6,34 лева; за отчетен период 01.01.2016г. -31.12.2016г.- главница:
22.76лв. и лихва за периода 01.04.2017г. до 28.06.2019г . в размер на 5,18 лева;
за периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г. - главница: 26.94 лв. и лихва за периода
01.04.2018г. до 28.06.2019г. - в размер на 3,40 лева.
Общо дължимата и
незаплатена такса по разрешително №31510144/13.02.2009г., издадено от Директора
на БД ИБР сума за периода 01.01.2014 г. -31.12.2017 г., възлиза на Главница: 97,61
лв., и дължимата лихва за периода на забава в размер на 23,22 лв..
Дължимата такса
по разрешително № 31510144/13.02.2009г., издадено от Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район" /БД ИБР/, на „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД, Пловдив, за водовземане от подземни води за периода
01.01.2013 г.-31.12.2017 г. е изчислена на база декларирано от титуляра
използвано годишно водно количество, и съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1,6. „6",
чл. 3, чл. 7, чл. 11, ал. 1, посредством чл. 12, ал. 2 т. 1 от Тарифа за
таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване.
С писмо с изх. №
ПО-02-313/03.06.2019 г., изпратено на основание чл. 1956, ал. 2, т. 3 от Закона
за водите, „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр. Пловдив, като титуляр
на разрешително 31510144/13.02.2009г, издадено от Директора на БД ИБР, е
поканено доброволно да заплати дължимата сума за периода 01.01.2014 г.
-31.12.2017 г., в размер на 97,61 лв. и дължимата лихва за периода на забава.
С разрешително № 31510194/20.10.2009г.,
издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" /БД
ИБР/, на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, Пловдив, е предоставено
правото на водовземане от подземни води, с цел на водовземането - „Питейно -
битови нужди", за водоснабдяването на обект: с.Манастир, община Лъки,
област Пловдив ,чрез КЕИ, намиращи се в землището на с.Манастир, както следва:
в имот № ***- „Кишето 1, в имот №***- „Кишето - 2, в имот *** - „Сухока" и
в имот *** „Гиндерица". Разрешено годишно водно
количество по разрешителното - 28380.00 куб.м. Краен срок на действие на
разрешителното- двадесет и пет години след датата на издаване (л.47)
Съгласно раздел
„Такса за водоползване" на разрешително №31510194/20.10.2009г., издадено
от Директора на БД ИБР, на титуляра на разрешителното е вменено задължението да
заплаща такса за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден
обект.
За използваните
годишни водни количества по издаденото разрешително №31510194/20.10.2009г. са подадени декларации
по чл.194б ЗВ от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с писмо с
вх. №КД-05-1131/25.01.2017г. (л. 142)
С Констативни
протоколи с № СМ-281/14.08.2017 г. (л.139),
СМ-79/04.05.2018 г.(л.170) са обективирани резултатите от извършена проверка на
14.08.2017 г. и на 04.05.2018г. по документи за изчисляване на дължимите такси
по разрешително №31510194/20.10.2009г.
При извършените
проверки е констатирано, че не е заплатена дължимата такса за водовземане по
периоди, както следва: за отчетен период 01.01.2013г. - 31.12.2013г. -
главница: 125.90лв. и Лихва за периода 01.04.2014 г. до 28.06.2019 г. в размер
на 67,03 лева.; за отчетен период 01.01.2014г. - 31.12.2014г. - главница:
140.28лв. и лихва за периода 01.04.2015г. до 28.06.2019г. в размер на 60,43
лева.; за отчетен период 01.01.2015г. - 31.12.2015г. - главница:- 129.70лв. и лихва
за периода 01.04.2016г. до 28.06.2019 г. в размер на 42,66 лева; за отчетен период
01.01.2016г. - 31.12.2016г. - главница- 160.92лв. и Лихва за периода
01.04.2017г. до28.06.2019г. в размер на 43, 51 лева.; за периода 01.01.2017г. -
31.12.2017г. - главница- 191,24 лв. и лихва за периода 01.04.2017г. до 28.06.2019г.
в размер на 43,51. лева.
Общо дължимата и
незаплатена към момента такса по разрешително № 31510194/20.10.2009г., издадено
от Директора на БД ИБР, на В и К ЕООД Пловдив, за правото на водовземане от
подземни води, с цел на водовземането - „Питейно - битови нужди", за
водоснабдяването на обект: с. Дряново,община Лъки, област Пловдив е определена
в размер на: Главница- 730,34лв., и дължимата лихва за периода на забава в общ
размер на 250,24лв.
Дължимата такса
по разрешително №31510194/20.10.2009г., издадено от Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район" /БД ИБР/, на „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД, Пловдив, за водовземане от подземни води за периода 01.01.2013
г.-31.12.2017 г. е изчислена на база декларирано от титуляра използвано годишно
водно количество, и съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1, 6. „6", чл. 3, чл. 7, чл.
11, ал. 1, посредством чл. 12, ал. 2 т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване.
С покана за
доброволно изпълнение изх. № ПО-02-313 от 03.06.2019г. „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД е поканено да плати доброволно, в седемдневен срок от получаването,
задължението си по чл.194, ал.1, т.1, б.“б" ЗВ като титуляр на
разрешително № 31510194/20.10.2009г.,
издадено от Директора на БД ИБР, е поканено доброволно да заплати дължимата
сума за периода 01.01.2014 г.-31.12.2017г, в размер на главница: 730,34лв. и дължимата лихва за периода на
забава.
С писмо с изх. №
ПО-02-313/2/20.06.2019г. ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД гр. Пловдив,
представлявано от С.Н. е уведомено за започвате на производство по установяване
на акт за публично държавно вземане, като на основание чл.34, ал.1 във връзка с
чл.26, ал.1 от АПК е дадена възможност на длъжникът да представи доказателства
за пращане или други документи удостоверяващи погасяване на задължението.
С оспорения
АУПДВ №83 от 28.06.2019 г. – предмет на настоящото съдебно производство е установено по основание и размер
задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от
подземни води по разрешително парични задължения за водовземане по разрешителни
с №31510135/13.01.2009г.,№31510136/14.01.2009г., №31510144/13.02.2009г. и
№31510194/20.10.2009г. на Директора на БД ИБР в общ размер на 15 743,69 лв.,
ведно с дължимата лихва за периода забава в общ размер на 4437,56 лв. тъй като
към датата на издаване на АУПДВ дружеството не е платило по сметката на БДИБР
тези такси.
В хода на
настоящето съдебно производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза,
приета без възражение от страните, която ще бъде коментирана по-долу при
разглеждане на спора по същество.
ВЛ в отговор на
поставените задачи е обобщило, че главницата и лихвите по Акт за установяване
на публично държавно вземане № 83/28.06.2019 г. не са изчислени правилно.
Според ВЛ
размерът на главниците по акта следва да бъде намален с 0.96 лв, а лихвите следва
да бъдат намалени с 29.14 лв. предвид установени технически грешки в
изчисленията.
От жалбоподателя,
въпреки изричните указания на Съда, не бяха ангажирани доказателства за извършени
плащания на установените като неплатени с АУПДВ такси по издадените на дружеството-жалбоподател
разрешителни за водовземане.
При така
установеното от фактическа страна, Съдът достигна до следните правни изводи.
АУПДВ е издаден
от компетентен орган, предвид разпоредбата на
чл.195б, ал.1 във връзка с чл.152 от ЗВ, в предвидената писмена форма,
съгласно изискванията по чл. 59, ал.2, т.1-8 от АПК.
Съгласно
чл.194б, ал.1 ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на
разрешителни представят информация за изчисляване на дължимата такса по
образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и съдържащ данните,
съгласно тарифата по чл.194, ал.6, въз основа на които се определят таксите.
В настоящия
случай дружеството жалбоподател е подало към БДИБР справки през годините във
връзка с процесните разрешителни. Съдът констатира, че посочените количества в
тези справки са идентични със стойностите, установени като задължение с
процесния АУПДВ. В този смисъл неоснователно и недоказано е възражението на
жалбоподателя за неправилно определяне на дължимите суми и на периодите, за
които се дължат такси за водовземане. Приложените към
жалбата платежни нареждания за платени такси за водоползване се отнасят за
предходни години и установяват частично плащане на такси за 2013 г.и са взети предвид от административния орган,
при определяне на дължимите такси, съответно са отразени в АУПДВ, както е
установено и от експерта по назначената ССчЕ.
Административният орган е изпратил покана за
доброволно изпълнение на задължението за плащане на таксата за водовземане,
която съдържа предупреждение, че при неизпълнение ще последва издаване на акт
за установяване на публично държавно вземане. т.е., спазени са правилата на
чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в
пълен обем, като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения
и да представи всичките си писмени доказателства.
В административното
производство по издаване на оспорения акт и в настоящото съдебно производство,
дружеството не е представило нови писмени доказателства, установяващи плащане
на процесните задължения, което е единственият правнорелевантен факт от
значение за настоящия спор и за преценката за законосъобразността на издадения
АУПДВ.
Съгласно
чл.195б, ал.2 ЗВ актът се съставя въз основа на писмени доказателства,
включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и
други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана
към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения
контрол за изпълнение на задължението. В съответствие с тази законова
регламентация оспореният акт е издаден въз основа на представени от дружеството
справки за иззети водни количества и декларации по чл.194б ЗВ за периода 2013
г.-2017 г., поканата за доброволно изпълнение и констативни протоколи от
проверка за изпълнение на задълженията.
Съгласно
чл.48, ал.1, т.6 ЗВ водоползвателите – титуляри на разрешителни имат задължение
да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. В изпълнение
на това задължение дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и
отчет, който е представял в БДИБР. По делото не са представени други данни за
ползваните води по процесните разрешителни освен установените от служителя на
БДИБР в констативните протоколи, посочени по горе, въз основа на подадената от
самото дружество информацията, която е намерила отражение и в оспорения акт.
Неоснователни
са възраженията по отношение на определения размер на публичните задължения,
доколкото цената на правото на водовземане е определена в съответните тарифи по
чл.194 ЗВ, които за процесния период, за който с оспорения акт са определени
публичните задължения на дружеството към БДИБР, са Тарифа за таксите за
водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм., в сила от
01.01.2012 г. до 01.01.2017 г.), и Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2017 г. И в двете
тарифи (чл.10, ал.2, т.1 от отменената тарифа и чл.12, ал.2, т.1 от новата
тарифа) единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за питейно-битови
нужди е 0,02 лв./куб.м.
Съгласно чл.194, ал.1, б.“б“ ЗВ за правото на използване
на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води, а съгласно чл.194,
ал.2 ЗВ таксата по ал.1, т.1 се определя на база отнетия обем вода. Именно по
този начин са определени задълженията на жалбоподателя – на база на
декларирания от самото дружество годишен обем на водовземане и съответния
единичен размер на таксата, която за целия период от 2013 г. до 2017 г. е 0,02
лв./куб.м независимо от приемането на нова тарифа.
Съдът
счита за неоснователно и възражението на жалбоподателя, относно основанието за
издаване на АУПДВ, като твърди посочване на няколко места в акта чл. 7, ал. 1 и
ал. 4 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017
г., в сила от 01.01.2017 г., която касае основание за заплащане на таксите за
водоползване с неработещ/несертифициран водомер.
Цитираната
от ответния орган разпоредба на чл. 7, ал. 1 от тарифата гласи, че отнетият при
водовземането обем вода или обемът на отпадъчните води се измерва чрез
отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства, което не е в
противоречие с фактите по случая, доколкото никъде в акта не е посочено, че не
е монтиран или е налице неработещ водомер, а напротив посочено е че дължимите
такси по разрешителните са изчислени на база декларирано от титуляра добито
годишно водно количество.
Съгласно
ал.4 на чл. 7 от Тарифата, когато не са монтирани водомерни устройства за
разделно измерване на използваните води за цели, за които се дължат такси с
различен размер, таксата за общото използвано количество се изчислява на базата
на най-високата стойност по тарифата за разрешеното водовземане.
Следва
да бъде изрично посочено, че справките за ползвания годишен обем вода са
представени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД на БДИБР и въз основа
единствено на тези декларирани от самото дружество количества са изчислени
задълженията по години.
В този
смисъл е без правно значение и съществуват ли на място при каптирните кладенци
водомери, дали тези водомери работят и дали декларираните количества
съответстват на данните от водомерите, доколкото това са действия на самото
дружеството, които административният орган не е контролирал, а при определяне
на публичните задължения се е съобразил изцяло и единствено с декларираните от
самото дружеството данни.
По
делото не се твърди и доказва дружеството - жалбоподател да е платило така
определената такса по периоди, описани подробно в част II от АУПДВ. Между страните не се формира спор,
че за периода 2011 г. и 2012 г., както и частично за 2013 г., задълженията на
дружеството са платени.
Не се споделя също възражението за допуснати
съществени процесуални нарушения.
В оспорения акт са посочени периодите по години и
размерите на главницата и лихвата за забава, периодите са посочени в част
II от АУПДВ, общият размер на главницата
– 15743,69 лева, общият размер на лихвите – 4437,56лева.
Допуснатите неточности по отношение на конкретизиране
на периодите на плащане, респективно за периодите, не съставлява такова
съществено нарушение, което да води до незаконосъобразност на оспорения акт. Процесните
разрешителни също са част от административната преписка по издаване на
оспорения акт, както и констативните протоколи от извършения контрол за
изпълнение на задължението по издадените разрешителни, в които достатъчно ясно,
конкретно и точно са определени всички елементи на правото на водовземане,
включително целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на
водоизточника, както и периодите на плащане.
Установените от ВЛ неточности в мотивите на обжалвания
АУПДВ по отношение на платени суми през 2013г. също не представляват съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на същия като издаден при допуснати съществени
процесуални нарушения, противно на възраженията, изложени в жалбата. Както е
установено и в заключението на ВЛ таксите за водоползване са изчислени на база
декларации по чл.194б от Закона за водите, подадени от В и К ЕООД, гр.Пловдив.
Експертът правилно е констатирал, че по отношение на разрешително за
водоползване № 31510144 от 13.02.2009 г.
е допусната техническа грешка като за така декларираното количество за 2015г. е
915 куб.м. x 0.02 лв./куб.м.=18,30 лв., дължимата сума по главницата е в размер
на 18,30 лв., а дължимата лихва за периода 01.04.2015 г.-28.06.2019 г.,
изчислена с лихвен калкулатор е в размер на 6,03 лв.
Всъщност именно в резултат на допуснатата техническа
грешка е дало заключение, че сумата по главницата следва да бъде намалена с
0,96 лв.
Следва да се посочи още, че по разрешително за
водоползване № 31510194/20.10.2009г. за периода 01.01.2013 г.-31.12.2017г. е
посочено, че общо дължимата сума по разрешителното е 730,34 лв. в част II от АУПДВ. Едновременно
с това обаче при сумиране на сумите по акта, описани по периоди, се констатира,
че размерът на дължимата сума е 748,04
лв., т.е. разликата от 17,70лв., за
които ВЛ е констатирало, че не са включени в размера на задълженията, всъщност са
били взети предвид от административния орган.
Неоснователни са възраженията за недължимост на
законната лихва за забава. Частично основателни обаче са възраженията относно
така определения размер на лихвите за периода 2013 г.-2017 г.
Съдът констатира, че експертът е изчислил правилно
дължимата за 2017 г. лихва по разрешително за водоползване
№31510194/20.10.2009г. за периода 01.04.2018г.-
28.06.2019 г. в размер на 24,12 лв.-лихва, а в оспореният АУПДВ лихвата е изчислена неправилно за
периода 01.04.2017г.-28.06.2019 г.
На следващо място в АУПДВ е посочено, че по разрешително
за водоползване № 31510194/20.10.2009г.
дължимите суми за периода 2016 г. са в размер на 160,92 лв.- главница и лихва-
43,51 лв. В заключението на експерта лихвата, правилно е определена в размер на
36.61 лв.
По отношение на констатираните разлики в изчисленията
на лихвата за 2015 г. по разрешително за водоползване №31510144 от 13.02.2009 г. експертът правилно
е констатирал, че е налице техническа грешка при определянето на таксата за
водоползване за 2015 г. В случая задължението за главница е в размер на 18,30
лв., а дължимата лихва за периода 01.04.2015 г.-28.06.2019 г., изчислена с
лихвен калкулатор е в размер на 6,03 лв.
По Разрешително № 31510194/20.10.2009 г., върху
главница от 108.20 лв. експертът е изчислил правилно лихвата за периода 01.04.2014
г. - 28.06.2019 г. в размер на 57,60 лв. при така определената главница в
размер на 108,20 лв.
Съгласно чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси
и други подобни държавни вземания (ЗЛВДТДПДВ), неплатените в сроковете за
доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци,
такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от
подобен характер се събират със законната лихва. А размерът на законната лихва
се определя съгласно Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения.
Според чл. 15, ал. 1 от отменената тарифа от 2012 г. и
чл. 21, ал. 1 от действащата тарифа от 2017г. таксите за водоползване са
годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така
уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава
при неплащане и началният момент, от който се дължи законната лихва върху
установеното задължение за периода 2013 г. – 2017 г., а именно от 01 април на
съответната следваща година. За да изпадне в забава носителят на правото на
водовземане, е достатъчно изтичането на определения в закона срок и не е
необходимо или задължително директорът на съответната басейнова дирекция да
издава нарочен акт.
Нормата на чл.194б,
ал.4 ЗВ е претърпяла законодателна промяна, в сила от 27.11.2018 г., и
към момента на издаване на оспорения акт за директора на басейновата дирекция
не е съществувало задължение да уведомява писмено титуляра на разрешителното за
размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата
следва да бъде заплатена, поради което неоснователно и недоказано е твърдението
за нарушение на процедурата, направено в жалбата в тази насока.
От събраните по делото доказателства се установи, че
описаните суми в процесния АУПДВ са дължими от дружеството-жалбоподател.
Дори да са налице допуснати неточности в мотивната
част на обжалвания АУПДВ, то същите не
представляват съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на същия като
издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, противно на
възраженията, изложени в жалбата. Както е установено и в заключението на ВЛ
таксите за водоползване са изчислени на база декларации по чл.194б от Закона за
водите, подадени от В и К ЕООД, гр.Пловдив.
По отношение на размера на задължението, както се
посочи по горе и съобразявайки заключението на експерта по назначената и
неоспорена от страните ССчЕ, Съдът намира, че обжалваният АУПДВ следва да бъде
отменен в частта на задълженията за главница и лихви за спорния период,
съгласно заключението на ВЛ, като сумите по главницата в АУПДВ № 83 от 28.96.2019
г. бъде намалена с 0,96 лв., а сумата на лихвите- с 29,14 лв.
В останалата част жалбата се явява неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, а процесния АУПДВ № 83 от 28.06.2019 г., издаден
от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" -
гр.Пловдив да бъде потвърден в тази му част.
При този изход на спора на жалбоподателя се дължат
сторените по делото за заплатена ДТ и депозит за ВЛ, съразмерно на уважената
част на жалбата, в общ размер на 0.37лв. От процесуалния представител на
жалбоподателя не са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение.
От ответника не са направени искания за присъждане на
разноски от ответния административен орган, поради което такива не следва да
бъдат присъждани.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД– гр. Пловдив, Акт за установяване на публично държавно
вземане № 83/28.06.2019 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция
"Източнобеломорски район" - гр.Пловдив към Министерство на околната
среда и водите, с който по отношение на дружеството са установени задължения,
представляващи дължими такси за водовземане по периоди, описани в АУПДВ №
83/28.06.2019 г. по разрешителни за водовземане с
№31510135/13.01.2009г.,№31510136/14.01.2009г., №31510144/13.02.2009г. и
№31510194/20.10.2009г. в общ размер на 15 743,69 лв.-главница, ведно с
дължимите лихви в размер на 4437,56 лв.,
В ЧАСТТА за сумата над 15742,73 лв. главница и над 4408,42лв. лихва,
като
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. “6-ти септември” №250, против Акт за установяване на публично
държавно вземане № 83/28.06.2019 г. издаден от Директора на Басейнова дирекция
"Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив към Министерство на
околната среда и водите, В ЧАСТТА, в която по отношение на дружеството са
установени задължения, представляващи такси за водовземане за периоди
2013г.-2017г. по разрешителни за водоползване с № 31510135/13.01.2009г., № 31510136/
14.01.2009г., № 31510144/ 13.02.2009г. и № 31510194 / 20.10.2009г. в размер на
4437,56 лв. за периода 01.01.2013 г.-31.12.2017 г., по периоди, описани в акта,
в размер на 15742,73 лв.- главница и
лихва в размер на 4408,42 лв.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция
"Източнобеломорски район"- гр.Пловдив към Министерство на околната
среда и водите да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти септември” № 250 сумата
от 0,37 лв. (тридесет и седем стотинки)
разноски.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ