Решение по дело №603/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 375
Дата: 15 юни 2021 г. (в сила от 27 октомври 2021 г.)
Съдия: Елисавета Радина
Дело: 20215220200603
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. Пазарджик , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Христина Велчева
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220200603 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Я.. П., ЕГН: **********, от с. З., ул. „****”
№ *, обл.Пазарджик, чрез адв. Л.К., против Наказателно постановление (НГ1)
№ 21-1006-000539 / 31.03.2021г. на Началник Група Сектор „Пътна
Полиция”-ОДМВР- Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени на
основание чл.175а, ал.1 ,пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 12 месеца
С жалбата се атакува процесуалната и материално-правна
законосъобразност на двата административни акта и се иска отмяна на
санкционния. .
В съдебно заседание и чрез допълнителни писмени бележки
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, развива конкретни
доводи за претендираната порочност, поради което настоява да се НП.
Ангажира доказателства.
1
Въззиваемата страна не изпраща законов или процесуален представител.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 23.02.2021 г., , св. Г. пътувал на предна дясна седалка в лек автомобил
, управляван от неустановено лице. Движели се на път втори клас № 37 ( ІІ-
37) , община Пазарджик. Около в 23:00 часа преминали покрай пазарчето на
с. Д., където имало струпани много автомобили. Това място било неформално
сборище на лица с автомобили, които организирали нерегламентирани
състезания с сях - т.нар „гонки“, които често се провеждали именно по този
път. Това било известно на св. Г., който е началник сектор „Пътна полиция „ и
поради това той незабавно уведомил колегите си с цел превенция на пътния
участък.
Междувременно автомобилът, в който се движел Г., навлязъл в
отсечката на пътя от кръстовището за село Д., км 122+250 към гр. Пазарджик
. На около 500 метра от началото на този участък бил застигнат от два леки
автомобила – сиви, м. БМВ, които с много висока скорост се движили в
насрещната пътна лента. Наложило се водачът на автомобила, в който
пътувал св. Г., да премине крайно вдясно, за да осигури безпрепятственото
преминаване на двата автомобила. Те отминали с висока скорост и едва на
бул. „Г. Б.“ в Пазарджик свидетелят забелязал, че са спрели. Той уведомил
чрез съобщение дежурния към момента автоконтрольор св. Т. – за рег. номер
на единия автомобил, който бил регистриран в България , а за другия посочил
номер с признание, че може да е възприел погрешно, тъй като е английска
регистрация.
Св. Т. преминал отчечката до пазарчето, но не видял описаните два
автомобила. На пазарчето на Д. имало все още паркирани много автомобили,
но всички присъстващи обяснили, че не е имало „гонки“,а само се били
събрали да си поговорят.
По предоставените данни за рег. номер на единия автомобила, св. С.
открил собственика на автомобила св. П. . На 02.03.21г. тя се явила в сектор
Пътна полиция“ – Пазарджик и пред свидетелите Г. и С. заявила, че лек
автомобил с рег. номер **** е неин, но се ползва от жалбоподателя, който е
2
неин брат. Признала устно и в писмена декларация по чл. 188 от ЗДвП (л.7),
че на 23.02.21г. автомобилът също е бил управляван от брат й.
Затова още същия ден и той бил призован в Сектор „Пътна полиция“ и
също писмени ( в обяснение на л.8) и устно пред Г. и С. признал, че той е
управлявал автомобила на процесната дата, на която с в процесната отсечка „
решили да си пробват колите със С.,…но не излъчили…“ никоя.
При това св. С. съставил против него акт за нарушение по „чл. 104б, т.1
от ЗДвП - за това, че като водач на МПС, в горепосочената отсечка участвал
в нерегламентирано състезание заедно с лек автомобил с посочената
английска регистрация „
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП.
То неоснователно се критикува с оглед съдържанието му. Както то, така
и актът, въз основа на който е издадено, съдържат обстоятелства по
административно-наказателното обвинение, които го правят ясно и
разбираемо, при напълно съответна и правилна правна квалификация. Това,
че е посочена начална, крайна и всички поетапни точки ( чрез населените
места) на процесния път ІІ -37, незасяга правото на защита. Пътят е ясно
посочен чрез съответната номерация в републиканската пътна мрежа , вкл.
чрез конкретната отсечка, в която се е състояло нерегламентираното
състезание.
Като цяло, съдържанието на двата административни акта съответства на
нормативно установените изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН.
Актовете са издадени от териториално и материално компетентни за това
органи. Напълно спазена е била процедурата по тяхното съставяне,
предявяване и връчване на преписи.
Горният анализ установи процесуалната изправност на двата акта и
обоснова решение на неоснователност на претенциите на жалбоподателя в
обратния смисъл ( виж жалбата).
По същество нарушението е безспорно установено.
Възприятия, и то непосредствени, от процесната ситуация е имал св. Г.,
3
поради което и той е основен източник на информация относно правно-
релевенатните факти. Същият е началник на СПП при ОД МВР Пазарджик ,
но в случая това обстоятелство е ирелевантно, тъй като той не е взел никакво
отношение в административно-наказателната преписка в това си качество.
Като гражданин , който е възприел едно правонарушение , е подал сигнал и е
споделил впечатленията си, въз основа на които е започнало процесното
разследване на случая. Първоначалните възприятия на Г. са на пазара в с. Д.,
където поради наличното уширение на пътя, той видял много паркирани
автомобили, които основателно породили подозрения за провеждане на
нерегламентирани състезания. Както на него, така и на Т. във връзка с
работата им в сектор „Пътна полиция“ Пазарджик, това място било известно
като сборище за организиране и провеждане на нерегламентирани състезания
между леки автомобили – т.нар. гонки с автомобили. Показанията на тези
двама свидетели са убедителни, взаимподопълващи се и подкрепени от
данните на л. 35.
Г. добросъвестно признава, че възприел само двата автомобила, но не и
водачите. Този на процесния обаче бил установен по един напълно безспорен
начин, изключващ всякакво съмнение. По предоставените от Г. данни за рег.
номер на автомобила, бил установен собственика – св. П.. Именно тя
признала пред Г. и С., че автомобилът по принцип се управлявал от нейния
брат – жалбоподателя , като той го е управлявал и на процесната дата. Това
отразила и в декларацията по делото – по чл. 188 от ЗДвП, с която
удостоверява данни под страх от наказателна отговорност ( отразено в
собственоръчно попълнената и подписана от свидетелката декларация).
Наред с нейните признания, такива направил и самия жалбоподател,
който също пред двамата свидетели и служители на СПП Г. и С. потвърдил,
че участвал на процесното място и дата в нерегламентирано състезание с
процесния автомобил, съобщавайки и отразявайки в собственоръчно
попълнените писмени обяснения дори данни за водача на другия автомобил.
Напълно ирелевантни са възраженията в писмената защита защо св. Г.
не бил спрял състезаващите се. Първо – както сам признава, не бил на работа
и изпълнил своя граждански дълг – подал е сигнал на компетентните органи.
Освен това поясни, че двата автомобила преминали с много висока скорост.
4
Всъщност, дори и да е бил длъжен да предприеме спиране на автомобилите,
но да не го е спрял, това бездействие не би имало никакво значение за
делото, по което Г. е само и единствено свидетел.
Коментираните горе доказателствени средства установяват авторството
по напълно безспорен начин. За този извод се елиминираха показанията на св.
П. , с които тя отрече заявеното от нея, вкл. отразено и в декларацията и с
които приписа на служителя, предоставил й я за подпис , неправомерно
поведение – оказан натиск за посочване на неверни данни в нея относно
лицето, на което е предоставен автомобила. Тези твърдения са неверни.
Първо – защото свидетелката е сестра на жалбоподателя и само поради това
има интерес да ги депозира, доколкото обслужват защитната му теза. Второ –
нейните показания са опровергани от напълно еднопосочните твърдения в
обратния смисъл на Г. и С.. Трето – неверни са дори твърденията й , че
поради оказания натиск от полицейския служител, тя допуснала грешки и
зачерквания в изписания от нея текст в декларацията: единствената поправка
в декларацията е относно първите два буквени символа в номера на
автомобила и една от цифрите на ЕГН на жалбоподателя, но не и относно
имената му, не и относно информацията, че автомобила му е бил предоставен
за ползване на процесната дата. Споделените съображения изключиха
възможността показанията на П. в съдебно заседание да се ползват за
фактически изводи по делото.
Установените безспорно такива по делото са, че на процесната дата и
конкретно и ясно посоченото като пътен участък място жалбоподателят е
участвал в нерегламентирано състезание по път, отворен за обществено
ползване. Съзнавал е, че това поведение е неправомерно, но въпреки това го е
сторил .Както правилно са приели и административните органи, това изпълва
състава на вмененото нарушение по чл. 104б,т.1 от ЗДвП.

Наложените санкции са законодателно предвидени като кумулативни и в
твърд размер - лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок 12 месеца и глоба 3000 лв.
Горното обсъждане предпостави решението за потвърждаване на НП, а
5
то – неоснователността на претенцията на защитника за присъждане на
разноски за адвокат , но пък основателност на претенцията на юрисконсулта
за полагащо й се възнаграждение в хипотезата на чл. 63 вр.чл. 144 и 143 от
АПК вр. Чл. 78 ГПК. Юрисконсулското възнаграждение следва да се
определи на 100 лева, предвид проведените две открити съдебни заседания по
събиране на доказателства, обема на доказателствения материал,
фактическата и правна сложност по делото.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НГ1) № 21-1006-000539 /
31.03.2021г. на Началник Група Сектор „Пътна Полиция”-ОДМВР-
Пазарджик, с което на Д. Я.. П., ЕГН: **********, от с. З., ул. „****” № *,
обл.Пазарджик, са наложени на основание чл.175а, ал.1 ,пр.2 от ЗДвП - глоба
в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца
ОСЪЖДА Д. Я.. П., ЕГН: **********, от с. З. да заплати на ОДМВР-
Пазарджик сума в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6