№ 16230
гр. София, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110124393 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба на ищеца . срещу ответника . за заплащане на
сумата от 5880,20 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за
ремонт на камион ., peг. № . от м.10.2022г., за което е издадена фактура № ********** от
06.11.2022г. и сумата в размер на 236,84 лева, представляваща обезщетение за забава при
плащане на главницата за периода от 12.12.2022г. до 09.05.2023г.
Ищецът . твърди, че през месец октомври 2022 г. в гр. ., в качеството му на управител
на . и Т. П. К., в качеството му на управител на . бил сключен устен, неформален договор за
изработка с предмет извършване на ремонт на камион ., peг. № .. Посочва, че камионът бил
приет в сервиза и след оглед и направена сервизна констатация, е било издадено становище
с подробна разбивка на резервните части, необходими за ремонта, тяхната стойност и
стойността, която е следвало да бъде заплатена за положения труд. Ищецът твърди, че
изпълнил възложената работа в уговорения срок, като извършил всички необходими
действия, уговорени при предаване на камиона, а именно– закупуване на необходимите
резервни части и влагането им в ремонта. Сочи, че след отремонтирането на процесното
МПС, то било прието от същия шофьор, който го е оставил в сервиза, без забележки и
възражения за неправилно изпълнение, като възнаграждението по договора следвало да бъде
платено по банков път от ответника. За вложените резервни части и извършения ремонт от
ищцовото дружество била издадена фактура № **********/06.11.2022 г. за сумата от
10880,20 лв. с включен ДДС, като в нея били описани вложените резервни части и
стойността им, както и цената на труда. Ищецът твърди, че отправил покана до ответника,
получена от последния на 07.12.2022г. за заплащане на сумата по фактурата, като в отговор
ответното дружество изпратило уведомително писмо с изх. № .г., с което информирало
ищеца, че ще заплати фактурата, след представяне на фактури за закупените резервни части,
използвани за ремонта на камиона. Посочва, че на 12.12.2022 г. в банковата сметка на .,
постъпила сумата от 5000 лв., наредени от ., като основание за плащането било посочено
„частично плащане по фактура № **********/06.11.2022г.“. Твърди, че остатъкът от
възнаграждението не бил заплатен, с оглед на което предявява настоящите искове за
осъждането на ответника да му заплати сумата от 5880,20 лв., представляваща неплатена
част от дължимото възнаграждение по договора и сумата от 236,84 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 12.12.2022г. до 09.05.2023г.
1
Претендира и законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.
Ответникът . е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който
оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е бил сключен неформален
договор за извършване на ремонт на камион . с peг. № ., но поддържа, че уговорката била
единствено за ремонт на скоростната кутия. Оспорва да е възлагал, респективно ищецът да е
извършил ремонт на други части от автомобила, както и да е вложил описаните в
процесната фактура № ********** от 06.11.2022г. части. Твърди, че при получаването на
товарния автомобил след ремонта служителят на ответника не бил информиран какво е било
ремонтирано по него, нито му били издадени документи в тази връзка. Твърди, че възразил
срещу размера на фактурата при получаването . Оспорва размера на претендираното
възнаграждение, както и стойността на вложените от ищеца части. Счита, че с плащане на
сумата от 5000 лв. е погасил изцяло дължимото възнаграждение по договора. Моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за производството.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Страните не спорят относно фактите, че между тях е бил сключен неформален договор
за изработка с предмет ремонт на камион ., с peг. № . през м. октомври 2022г., че ремонт бил
извършен и камионът – предаден на възложителя, че изпълнителят – ищец издал фактура за
стойността на ремонта с № **********/06.11.2022г. за сумата от 10 880,20 лв. с включен
ДДС, по която ответникът е извършил частично плащане преди процеса в размер на 5000 лв.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че страните са постигнали уговорка за
извършване на ремонтни дейности по смяна на скоростната кутия на автомобила,
дължимото възнаграждение за която работа, включително вложения труд била уговорена на
5000 лв., която сума именно е платена от ответника на ищеца преди завеждане на исковата
молба.
Установява се от представената по делото фактура № ********** от 06.11.2022г., че
ищецът е издал на ответника счетоводния документ, в който е обективирал вида и
стойността на вложените части и труд за ремонт на процесния автомобил, както следва: 1.
Въздушна възглавница двг мост – 1 бр. на стойност от 138,33 лв. с ДДС, 2. Въздушна
възглавница двг мост – 2 бр. на стойност от 130 лв. с ДДС, общо 260 лв. с ДДС, 3. Г-ри
агренаж - 1 бр. на стойност от 45 лв. с ДДС, 4. Рем. комплект дехидратор – 1 бр. на стойност
от 22 лв. с ДДС, 5. Рем. комплект дехидратор на стойност от 48 лв. с ДДС, 6. Семеринг
колянов вал - 1 бр. на стойност от 61 лв. с ДДС, 7. Маркуч радиатор - 1 бр. на стойност от
21 лв. с ДДС, 8. Лагер ск. кутия – 1 бр. на стойност от 40 лв. с ДДС, 9. Капак спирачка ск.
кутия – 1 бр. на стойност от 145 лв. с ДДС, 10. Муфа ск. кутия – 2 бр. от 224 лв. с ДДС, общо
448 лв. с ДДС, 11. Рем. комплект вилка – 1 бр. на стойност от 30 лв. с ДДС, 12. Ролка вилка –
2 бр. на стойност от 15 лв. с ДДС, общо 30 лв. с ДДС, 13. Семеринг ск. кутия – 1 бр. на
стойност от 25 лв. с ДДС, 14. Упл. Пръстен спирачка ск. кутия – 2 бр. на стойност от 10 лв. с
ДДС, общо 20 лв. с ДДС, 15. Бутало, пружина, о-пръстен спира1ка – 1 бр. на стойност от 50
лв. с ДДС, 16. Цилиндър – 1 бр. на стойност от 45 лв. с ДДС, 17. Бутало - 1 бр. на стойност
от 70 лв. с ДДС, 18. Рем. комплект – 1 бр. на стойност от 51 лв. с ДДС, 19. Г-ра капак
спирачка – 1 бр. на стойност от 25 лв. с ДДС, 20. Лагер иглен - 1 бр. на стойност от 35 лв. с
ДДС. 21. Лагер иглен – 2 бр. на стойност от 33 лв. с ДДС, общо 66 лв. с ДДС, 22. Лагер вх.
вал – 1 бр. на стойност от 49 лв. с ДДС, 23. Комплект синхрони – 1 бр. на стойност от 1020
лв. с ДДС, 24. Зъбно колело – 1 бр. на стойност от 464 лв. с ДДС, 25. Зъбно колело – 1 бр. на
стойност от 575 лв. с ДДС, 26. Зъбно колело – 1 бр. на стойност от 406 лв. с ДДС, 27. Зъбно
колело на стойност от 550 лв. с ДДС, 28. Демонтаж/монтаж ск. кутия - 1 бр. на стойност от
600 лв. с ДДС, 29. Ремонт ск. кутия – 1 бр. на стойност от 1200 лв. с ДДС, 30. Филтър ск.
кутия – 1 бр. на стойност от 25 лв. с ДДС, 31. Масло ск. кутия 75х90 – 17 бр. от 12,50 лв. с
ДДС, общо 212,50 лв. с ДДС, 32. Смяна възглавници двг – 3 бр. на стойност от 80 лв. с ДДС,
общо 240 лв. с ДДС и 33. Ремонт кран дехидратор – 1 бр. на стойност от 100 лв. с ДДС, общо
всички части и труд на стойност от 10880,20 лв. с ДДС.
Посочената фактура е връчена на ответника на 07.12.2022г., като с писмо с изх. № .г.,
получено от ищеца на 15.12.2022г., ответникът е заявил, че ще заплати фактурата след
представяне на фактури за закупените резервни части, използвани за ремонта по издадената
фактура.
По делото са приети 3 броя фактури с № . от 17.10.2022г. с доставчик „., с
2
№ ********** от 11.11.2022г. с доставчик „. и с № . от 04.11.2022г. с доставчик . от които се
установява, че ищецът . е закупил и получил от съответните доставчици авточастите,
описани в процесната фактура от 06.11.2022г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Л. Г.
Л. и М. Х. Х.. От показанията на свидетеля Л. се установява, че същият работи като монтьор
при ищеца от три години, с място на работа в с. .. Свидетелят помни, че е извършвал ремонт
на товарен автомобил . – камион през м.10.2022г. Автомобилът му бил предоставен лично от
шофьора на фирма .“, който казал на свидетеля, че работи в ответното дружество.
Автомобилът бил оставен първо за ремонт на въздушна възглавница на заден мост, а след
това имал проблем със скоростната кутия. След нейното отстраняване се установили и други
проблеми – теч на масло, който бил отстранен, подмяна на трите въздушни възглавници на
двигателния мост, подмяна на усилвателната кутия, която се строшила в сервиза, тъй като й
било дошло времето. Извършването на тези допълнителни дейности се наложило в хода на
ремонта, за което предварително свидетелят уведомил шефа си, който от своя страна се
свързал с управителя на ., но свидетелят не знае какво точно е обсъждано в този разговор.
На свидетеля било казано от шефа му да отстрани проблемите, тъй като камионът не можел
да се движи без извършване на ремонт и свидетелят извършил ремонта на всичко
горепосочено. След ремонта автомобилът бил предаден на шофьора, който го оставил в
сервиза, и свидетелят не е чувал за възражения при приемането на камиона. Свидетелят не е
подписвал документи за предаването/приемането, шефът му лично го предал на шофьора.
Този шофьор идвал и друг път за ремонти, например за дюза на същия автомобил.
Предварително било известно, че освен скоростната кутия, и въздушните възглавници се
нуждаят от ремонт и това било казано на управителя на дружеството-възложител.
Шофьорът, който оставил автомобила, казал, че скоростната кутия изключва, споменал и за
възглавниците, да се сменят и те. Когато взел камиона, на шофьора били предадени и
отремонтираните части от кутията и възглавниците, и усилвателя. Сложили се нови части, а
се върнали старите. Свидетелят посочва, че за всички, ремонти, които били извършени, били
вложени нови части, които шефът му поръчвал. Свидетелят видял, че частите са нови,
защото идвали опаковани. Ремонтът отнел 3-4 дни. Свидетелят не знае каква била цената на
ремонта, той не бил говорил за това. По принцип шофьорът бил дошъл за ремонт на
скоростната кутия, но след като я свалили, видели, че са необходими и другите ремонти,
които били извършени – усилвател на съединителя, теч на масло, възглавници. Същите се
налагали, за да бъде дадена гаранция за ремонта от сервиза. Шофьорът бил предупреден
предварително, че имало проблем с възглавниците – че се напукват и изпускат въздух, тъй
като една от тях била сменяна преди този ремонт.
От разпита на свидетеля М. Х. се установява, че същата работи като технически
секретар в .“ от 2019г., секрета е на г-н Т. К., който е управител на фирмата. Фирмата се
занимала с пътно сторителство – изграждане на големи съоръжения – виадукти, надлежи,
подлези, укрепителни стени и др. В тази връзка дружеството разполагало с автовишки и
автокранове. Автокранът бил марка . и с него дружеството разполагало от 2019г.
Свидетелката знае, че неведнъж кранът е ходил на ремонт в .. Последния път кранът имал
проблем със скоростната кутия и управителят г-н К. и А., момчето, което управлявало крана,
го закарали в сервиза, който се намирал в с. ., където бил установен този проблем. Това
станало през м.10.2022г. Първоначално управителите на двете дружества решили да търсят
скоростна кутия втора ръка и такава била намерена на стойност от 3000 лв. с ДДС. След
това обаче управителят на . И. казал, че не е хубаво да се взима скоростна кутия втора ръка,
тъй като не се знаело какво е нейното състояние, и предложил да извърши ремонт на
съществуващата скоростна кутия за цена от 4500 лв., заедно с труд и материали. Г-н К. се
съгласил на това предложение, като свидетелката присъствала на посочения разговор.
Управителят на ответника предложил шофьорът А. да остане да помогне за по-бързия
ремонт и А. останал, но не винаги бил в сервиза по време на ремонта. Около седмица
продължил ремонта. Свидетелката не е чувала да е извършвано нещо друго по автомобила в
сервиза и не е била информирана за подобно нещо. И друг път бил извършван ремонт на
крана в сервиза на ищеца. Свидетелката знае, че комуникацията между двете дружества във
връзка с възлаганите ремонти протичала между И., управителя на ищеца и А., шофьора, на
който управителят на ответника възлагал да се свърже с И., да обясни какъв е проблемът и
И. да каже дали може да го оправи. Така станало и този път. Г-н К. ходил няколко пъти до
сервиза, два пъти със свидетелката, за да се разбере лично с ищеца. След ремонта,
автомобилът бил взет от А., който го закарал веднага в ., на едно от съоръженията, на които
тогава работел ответникът, като казал на И. да пусне фактура. Фактурата се забавила доста
3
време и когато пристигнала, се установило, че същата била за стойност от 10880 лв., доста
по-висока стойност от уговорената от 5000 лв. Свидетелката посочва, че знае, че
управителят г-н К. отишъл и говорил с И., като му било обяснено, че били вложени някакви
материали, но свидетелката счита, че нямало съгласие за тях. След това управителят на
ответника наредил за ремонта да се плати сумата от 5000 лв., като за останалата част й казал,
че ще изчакат да получат документи за вложените части, че същите са платени от ищеца.
Такива доказателства така и не били представени в счетоводството на ответника, като
свидетелката лично говорила с управителя на ищцовото дружество и той й казал, че нямало
такива фактури. Свидетелката не е присъствала на договарянето на цената на ремонта, А.
предавал всичко във връзка с ремонтите на г-н К., съответно на него г-н К. възлагал да
извършва комуникацията с . и А. обяснявал в сервиза какъв е проблемът с автомобила.
По делото е изслушвано заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като обосновано и компетентно в частта относно обстоятелството, че
стойността на материалите и труда, описани в процесната фактура с № ********** от
06.11.2022г., се явява по-ниска от пазарната за съответните видове работа, както по
отношение стойността на частите, които съответстват на части от алтернативни доставчици,
така и по отношение на калкулирания труд, който е много по-нисък от средната пазарна
цена, при която би се взела предвид и стойността на труда по цените на официалния
представител, които са много по-високи и водят и до по-висока средна пазарна цена.
Същевременно от експертизата и отговорите на вещото лице в съдебно заседание става
ясно, че не съществува метод, по който да се определи кои детайли са подменени и в какъв
изминал период от време. Евентуално би могло да се определи по серийните номера на
частите, с които вещото лице не разполага, дали същите са вложени в автомобила, но за тази
цел е необходимо да се разглоби цялото МПС, което би коствало сериозен финансов ресурс,
освен това вещото лице не е имало такава задача и никой не му е предоставил камиона за
тази цел, нито се е съгласявал да бъде разглобен. От заключението на . се установява, че
стойността само на вложените материали без отстъпка се равнява на сумата от 8012,20 лв., а
с прилагане на обичайната търговска отстъпка от 25 % – в размер на 6009,15 лв. Крайният
извод на вещото лице е че общо стойността на частите и труда от 10880,20 лв. е по-ниска от
средната пазарна цена на ремонта, включващ части и труд.
При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на предявения иск следва от установяване на елементите от
фактическия състав на спорното право, а именно че между страните е сключен договор за
изработка с посоченото в исковата молба съдържание, по който ищецът е изпълнил
съобразно уговореното възложената работа, като е предал работата на ответника, който я е
приел без забележки, че стойността на извършения ремонт се равнява на посочения в
исковата молба размер и това е дължимият действителен размер на възнаграждението за
извършената работа.
Сключването между страните на неформален договор за изработка с предмет ремонт на
товарен автомобил ., с peг. № . през м.10.2022г. не е спорно между тях. Не е спорно и че
предмет на договора първоначално е бил ремонт на скоростната кутия на автомобила, която
работа е извършена, надлежно предадена, респективно приета от ответника без възражения,
обстоятелства, които се установяват безпротиворечиво от приетите по делото писмени
доказателства и съвпадащите си показания на свидетелите на страните в този смисъл.
Съдът намира за установено въз основа на събраните писмени и гласни доказателства,
че в хода на започналия ремонт за подмяна на скоростната кутия на автомобила, са се
установили други повреди, които са наложили извършването и на други ремонтни дейности
във връзка с теч на масло, подмяна на въздушни възглавници на двигателния мост и на
усилвателя на автомобила, които са били необходими за обезпечаване на движението на
автомобила и предоставяне на гаранция от сервиза за извършения ремонт. В този смисъл
съдът кредитира напълно показанията на свидетеля Л., които съдържат непосредствени
впечатления за релевантните факти, доколкото свидетелят е очевидец на обстоятелствата, за
които свидетелства, самият той е извършвал ремонта на автомобила и в съответствие със
заеманата при ищеца длъжност е комуникирал с представител на ответника във връзка с
4
извършваните ремонтни дейности. Тези свидетелски показания съдът преценява при
условията на чл. 172 ГПК с оглед възможната заинтересуваност на този свидетел в полза на
ищеца предвид обстоятелството, че е негов служител, но като взе предвид, че показанията
му са детайлни, безпротиворечиви и се подкрепят от събраните писмени доказателства
(фактури от 17.10.2022г., от 04.11.2022г. и от 11.11.2022г., издадени от трети за спора лица),
от които се установява, че в периода на извършвания ремонт ищецът е закупил от
съответните доставчици нови части за ремонт на посочените от свидетеля увредени
елементи на товарния автомобил за съответната марка и модел. Неоснователно е
възражението на ответника, че една от фактурите е издадена след предаване на
ремонтирания автомобил, тъй като датата на издаване на фактурата не съвпада непременно с
датата на настъпване на данъчното събитие за доставката, респ. предаване на съответната
стока, още повече предвид отбелязването, че стоката е взета, т.е. получена е в един
предходен момент – арг. от чл. 113, ал. 4 ЗДДС. От друга страна, съдът не кредитира
показанията на свидетеля Х., в частта с която същата посочва, че не знае за необходимост от
извършване на други ремонтни дейности, извън първоначално уговорените, доколкото се
установи безпротиворечиво по делото, че не свидетелят Х., а друг служител на ответника –
шофьора А. А.ов е отговарял за комуникацията между двете дружества във връзка с
възлагането, извършването и приемането на ремонтите при съществувалите между тях
трайни отношения, включително и във връзка с процесния ремонт.
На следващо място, съдът приема, че извършването на допълнителните ремонтни
дейности е резултат на съгласуваната воля на двете дружества, като ищецът е договарял с
представител на ответника – шофьора на товарния автомобил, на когото е била възложена
комуникацията от страна на ответника с ищцовото дружество и който въз основа на
недвусмислени обстоятелства е бил възприеман от ищеца и се е явявал представител на
ответника – същият е предавал волята на управителя на ответника г-н К. на ищеца, предавал
е и е приемал ремонтирани автомобили при съществувалите трайни търговски отношения
между страните (така свидетелите Л. и Х.). От показанията на последните се установява още,
че шофьорът А. е бил уведомяван от ищеца за необходимостта на извършените
допълнителни ремонти, като за въздушните възглавници дори е знаел предварително и е
поискал да бъдат оправени, включително че шофьорът е присъствал в някои дни, в които се е
извършвал ремонта (така свидетелят на ответника Х.) и предвид обстоятелствата е бил
наясно с извършваното. Дали действително овластеният представител е предавал волята на
ищеца на управителя на ответника е обстоятелство, което касае вътрешните отношения
между тях и не може да се отрази на отношенията с третото лице - ищецът, за което е налице
съзнание, че договаря с представител на ответника въз основа на недвусмислени
обстоятелства. Косвен извод за знание и съгласие на ответника с извършвания ремонт е и
обстоятелството, че след разговор с управителя на ответника, управителят на ищцовото
дружество е дал нареждане на свидетеля Л. да продължи и да извърши ремонта и на
откритите впоследствие повреди.
Дори да се приеме, че служителят на ответника – шофьорът на товарния автомобил е
действал без представителна власт, ответникът не е оборил успешно презумпцията на чл.
301 ТЗ, а именно като докаже, че се е противопоставил на извършените действия по даване
на съгласие за ремонта, респ. приемането му веднага след узнаването на тези действия.
Напротив, установи се, че ответникът (чрез негов служител – шофьорът на крана, отговарящ
за комуникацията във връзка с ремонта) е приел автомобила без възражения и същият е бил
откаран веднага на обект на последния и е започнал работа, като дори след получаване на
фактурата за стойността на ремонта на 07.12.2022г. (преди подаване на исковата молба),
включваща и допълнителните дейности, ответникът не се е противопоставил категорично на
искането за плащане, нито е върнал изпратената фактура, а единствено е изискал
допълнителни документи, за да извърши плащането в пълен размер (показанията на
свидетеля на ответника Х.).
По делото се установи също така, при сравняване на закупените от ищеца части за
ремонт и описаните в процесната фактура вложени части, както и въз основа на
заключението на ., че всички закупени от ищеца от доставчици на части и описани във
фактурата части са били необходими за извършване на ремонта на скоростната кутия,
въздушните възглавници, усилвателя и установения теч на масло, поради което извършените
разходи за закупуването им и влагането на труд за подмяната и ремонта на частите, са били
необходими и са в причинна връзка с възложената работа.
Установи се от показанията на свидетеля Л., че възложената работа е извършена и
предадена на представителя на ответника – шофьорът на автомобила, който я е приел без
5
възражения. Възражения по извършения ремонт не са постъпвали от ответника и
впоследствие (така показанията и на двамата разпитани по делото свидетели).
С оглед изложеното се установяват всички елементи от фактическия състав на
претендираното вземане за възнаграждение по договор за изработка по чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 264, ал. 1 ЗЗД – сключването на договор за изработка, чийто предмет е бил разширен в
хода на изпълнение на първоначално уговорената работа, извършване на работата съгласно
уговореното и предаването й, респ. приемането й от ответника без възражения. Стойността
на дължимото възнаграждение, включваща цена на вложени части и труд, се равнява на
сумата от 10880,20 лв., която съгласно кредитираното заключение на съдебно-
автотехническата експертиза е по-ниска от средната пазарна цена на извършване на такъв
ремонт, поради което съдът счита възражението на ответника за завишаване размера на
претенцията за неоснователно. Не е спорно, че преди процеса ответникът е заплатил по
договора сумата от 5000 лв., с оглед на което е останал да дължи сумата от 5880,20 лв.,
доказателства за чието заплащане не са представени от ответника до приключване на
съдебното дирене по делото. Искът се явява следователно основателен и следва да се уважи
за пълния предявен размер от 5880,20 лв., като върху тази сума се присъди и законна лихва
от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2023г. до окончателното изплащане на
вземането.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на този иск следва от установяване на следните обстоятелства:
наличие на главен дълг, изпадане на ответника в забава, размер на обезщетението за забава.
Установи се наличие на главно задължение в размер на 5880,20 лв. С покана, получена
от ответника най-късно на 09.12.2022г., на която дата същият е отговорил на поканата,
ищецът е поканил ответника да му заплати вземането, с оглед на което го е поставил в
забава, считано от 10.12.2022г., денят следващ получаването на поканата. Следователно за
исковия период от 12.12.2022г. до 09.05.2023г. ответникът е бил в забава за плащане на
главното вземане и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, определен от
съда по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на лихвен калкулатор, на сумата от 273,30 лв.
Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е предявен за по-малък размер от 236,84 лв. и с оглед
диспозитивното начало в процеса, следва да бъде уважен за тази сума.
По разноските:
С оглед изхода на производството право на разноски има ищецът, който е претендирал
и доказал извършване на разноски в размер на 285,20 лв. – държавна такса и 1300 лв. –
платено по банков път адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК предвид материалния интерес на делото, неговата фактическа и
правна сложност и извършените от процесуалния представител на ищеца действия.
Следователно на ищеца следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1585,20 лв. разноски за производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ., ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. . да заплати на .,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. . на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД
сумата от 5880,20 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за
ремонт на камион ., peг. № . от м.10.2022г., за което е издадена фактура № ********** от
06.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
09.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
в размер на 236,84 лева, представляваща обезщетение за забава при плащане на главницата
за периода от 12.12.2022г. до 09.05.2023г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1585,20 лв., представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7