О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
гр. С., 27.01.2020 г.
С. районен
съд, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. № 1890
по описа на съда за
Постъпила е искова молба от “А.“ ООД против „К.“ ООД, чрез която моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 3103,13 лв. по фактура № ********** от 22.05.2018 г., обезщетение за забава върху тази сума за периода от 23.05.2018 г. до 09.12.2019 г. в размер на 487,88 лв. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното ѝ плащане.
След като в изпълнение на задължението си по чл. 129, ал.1 ГПК съдът е проверил редовността на исковата молба и нейните приложения, е констатирал, че в нея не са индивидуализирани конкретните договорни отношения между страните, представляващи основания на исковата претенция, както и обезщетението за забава дължимо по всеки от договорите. Съдът е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението в допълнителна молба с препис за ответника да уточни конкретните договорни отношения между страните, представляващи основания на исковата претенция – договорите, по които за възникнали задълженията, включени във фактурата, като се посочи цената/възнаграждението по всеки от договорите с включен ДДС, както и останалите белези, които го индивидуализират (напр. вида и количеството на продадената стока, предмета на осъществената изработка, вида и дестинацията на договора за превоз, момента на сключване на договорите), както и размера на обезщетението за забава, което се претендира по всеки от договорите, и периода, за който то е начислено. Ищецът е бил предупреден, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба ще му бъде върната, а производството по делото – прекратено.
В изпълнение на дадените указания ищецът е уточнил, че фактура № ********** от 22.05.2018 г. отразява продажна цена по договор за продажба на резервни части, както и възнаграждение за ремонт на селскостопанска машина – челен товарач Manitou (включващо и транспорт до базата, където се съхранява машината), без да разграничава вземанията си по двата договора, съответно обезщетението за забава, което се дължи по всеки от тях. Същевременно твърденията на ищеца от допълнителната му молба не сочат на извод, че описаните във фактурата резервни части са вложени в ремонта на селскостопанската машина, поради което не може да се приеме, че цялото вземане, предмет на исковото производство, произтича от едно и също основание и по конкретно от договора за изработка (в тази насока следва да се добави, че самият ищец квалифицира претенцията си като сбор от вземанията си по два договора). Неуточняването по размер на претенциите на ищеца по договора за продажба и за изработка, обективирани във фактура № ********** от 22.05.2018 г., представлява нередовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, чието неотстраняване в указания от съда срок е обвързано със санкцията по чл. 129, ал. 3 ГПК, а именно връщането й на депозиралото я лице. С оглед на казаното и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА на “А.“
ООД исковата молба, по която е образувано гр.д. № 1890 по описа на СРС за
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 1890 по описа на СРС за
Определението подлежи на обжалване от ищеца пред Окръжен съд – гр. С. в едноседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: …………………
/М. Петрова/