Решение по дело №367/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуален административен акт, по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба от Г. М. Б., с адрес: [населено място], община Сунгурларе, чрез пълномощника- адвокат С. Р. от АК-Сливен, против Отказ за извършване на административна услуга- издаване на дубликат на Свидетелство за раждане на А. Х. Х., обективиран в писмо, с рег. № 9400-4084 от 21.02.2025г. на Кмета на община Сливен. Заявява се, че жалбоподателят е наследник на родителя Х. А. Х. и като такъв има право да се снабдява с всички свързани с него документи.

Иска се отмяна на оспореният отказ и даване указания до ответната страна да издаде искания дубликат. Претендират се направените по делото разноски.

Жалбата е подадена чрез административния орган и е изпратена ведно с административната преписка.

Жалбоподателят е направил е направил указаното уточнение на факта в какво качество Г. Б. е подала процесното заявление, а именно „в качеството на наследник на съпруга си Х. Х.“, а не в друго качество.

От страна на ответника е приложен акт за оправомощаване на издателя на акта /по заместване/, като във връзка с указанията на съда е уточнил, че писмото съдържа отказ да се разгледа заявлението. Въпреки направеното изявление от ответната страна, от съдържанието на процесното писмо на Кмета на община Сливен, съдът намира, че е постановен изричен отказ да се извърши услугата /снабдяване на заявителя с искания дубликат на официален документ- свидетелство за раждане на посоченото лице/, чието оспорване следва да се разгледа по реда на чл.145 и сл. от АПК, респективно с произтичащите от този факт последици по дължимите съдопроизводствени действия и насрочване на делото в открито заседание.

В съдебно заседание оспорващата не се явява и не се представлява, редовно призована. В писмено становище от упълномощения адвокат С. Р. от АК-Сливен, се заявява, че поддържа жалбата и пледира за нейното уважаване, респективно отмяна на оспорения отказ на Кмета на община Сливен и даване на указания да се издаде искания от заявителя дубликат на свидетелство за раждане на посоченото лице. Претендира разноските, включително се иска присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът– Кмет на община Сливен изпраща преписката, включително допълнително изискани материали за нейното окомплектоване. Не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание не изпраща представител и няма заявени по делото искания.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, в настоящият състав, след като обсъди доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Установява се по делото, че е подадено искане до ответника- Кмет на община Сливен, с вх.№ 9400- 4084 от 19.02.2025г. /л.6 от делото/, в което Г. М. Б., представлявана от пълномощника- адвокат Р. е поискала издаването на дубликат от удостоверение за раждане на лицето А. Х. Х., роден на [дата]. Видно от текста на искането не е посочена неговата майка, а само данни за бащата- Х. Х.. Към искането е приложено пълномощно, с което Г. Б. е упълномощила адвокат Р. да я представлява пред Община Сливен и да подава молби, заявления и други документи, както и да получава такива, включително удостоверения.

По делото са представени Удостоверение за съпруга и родствени връзки, с изх.№ 9400-2818 от дата 17.02.2025г., издадено за починалото лице Х. Х., от което се установява, че заявителят Г. Б. е негова съпруга. Не се и твърди обаче същата да е майка на А. Х. Х., дори напротив. От направеното изрично изявление по делото- молба от 10.03.2025г. /л.14 от делото/ се установява, че заявителят Б. не е майка на това лице и този факт всъщност е безспорен по делото, с оглед изявленията и на двете страни.

По повод подаденото искане, с отговор, обективиран в писмо, с изх. № 9400-4084-1 от 21.02.2025г. ответният административен орган уведомява подателя на искането, че съгласно разпоредбите на чл.88а, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, документите по чл.88 от

същия закон, сред които и дубликат на удостоверение за раждане се издават на лицето, за което се отнасят, както и на неговите родители и законни представители. Сочи се, че могат да се издават и на трети лица само с изрично нотариално заверено пълномощно от лицата по чл.88а, ал.1 от ЗГР или по реда на ГПК и НПК. Предвид изложеното, заявителят Г. Б., която е втора съпруга на бащата на Аляаттин не е в кръга на тези лица, на които може да се издаде исканият дубликат на удостоверението.

Писмото е подписано от името на Кмета на община Сливен, с отразяване на факта, че се подписва от длъжностно лице, съгласно Заповед № РД-15-295 от 18.02.2025г. Последната е приложена по делото, с оглед указанията на съда /л.21 от делото/ и от нейното съдържание се установява, че писмото е подписано от заместник-кмета на община Сливен- Р. И., като е отразено, че е подписано от името „За кмет на община Сливен“, тъй като в периода от 19.02.2025г. до 21.02.2025г. са му възложени функциите на кмет на общината, съгласно цитираната заповед.

Въз основа на така направените фактически констатации, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, тъй като с оглед датата на подаване и съпоставена с датата на постановяване на оспорения акт този срок обективно не би могъл да изтече. По същество, се оспорва изричен отказ да се извърши поисканата по надлежния ред административна услуга /издаване дубликат на официален удостоверителен документ/, неблагоприятен за адресата, т.е. оспорването е направено от лице, което е активно легитимирано и с наличието на правен интерес. По съществото си отказът съставлява индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Противно на изложената от ответната страна теза налице е отказ да се извърши услугата, а не да се разгледа заявлението. Последното означава въобще да не са обсъдени фактите, на които се основава отправеното искане, поради нередовност на самото искане или неизпълнение на указанията на органа. В случаят обаче, видно от причините поради които се отказва издаването на исканото удостоверение /дубликат/, са изложени съображения по съществото на предоставената услуга, с което очевидно е формиран отказ да се извърши услугата, а не да се разгледа заявлението, адресирано до ответника по някаква причина. В този смисъл, налице е редовна и допустима жалба, която следва да се разгледа по същество.

При разглеждане на оспорването по същество, съдът съобрази следното:

В настоящият случай актът /изричен отказ/, обективиран в писмото е издаден от компетентен орган, с оглед цитираната заповед за заместване на титуляра заемащ длъжността Кмет на Община Сливен, в кръга на неговите правомощия, след надлежно сезиране.

Актът е постановен в изискуемата писмена форма и съдържа относимите фактически и правни основания, позволяващи проверка на неговата законосъобразност, съгласно изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В хода на административното производство не се констатира извършването на съществени нарушения на административно-производствените правила.

Относно съблюдаване нормите на материалния закон и неговите цели, следва да се отбележи следното:

В настоящият казус страните не спорят по фактите. Ясно е качеството на заявителя, безспорно е, че тя не е майка на лицето, за което се иска издаване на дубликат на удостоверението за раждане, а е съпруга на неговия починал баща. Тези факти се установяват и от непротиворечивите писмени доказателства, както и от изявленията на самите страни по делото.

Противоречиви са тезите на жалбоподателя и на ответника само относно правото на заявителя да поиска, респективно да получи такъв документ, като през призмата на чл.88а, ал.1 от Закона за гражданската регистрация ответникът обосновава извода, че втората съпруга на бащата не е от кръга на лицата, които могат да поискат подобна услуга, свързана с предоставяне дубликат на цитирания удостоверителен документ. За разлика от така изразената позиция, според жалбоподателя Б. правото й да поиска такъв дубликат се основава на факта, че е сред законните наследници на починалия й съпруг- Х. Х.. Последното обстоятелство също е безспорно по делото, тъй като наред с пълнолетният син на Халитов- Аляаттин, сред законните наследници е и самият заявител- съпругата Г. Б..

Обстоятелството, че съпругът /бащата на Аляаттин/ е починал не води до извода, че правото на родителите да искат снабдяване с този документ също се наследява, както погрешно интерпретира нормативната уредба заявителят и жалбоподател по делото. Активната легитимация да се подават искания до различни държавни органи за снабдяване на дадено лице с някакви документи в случаят не може да произтече от факта на наследяването. Това е така, защото заявителят не е наследник на лицето, чието удостоверение се иска, а наследник на неговия баща, при което липсва каквото и да е правно основание за получаване на такъв дубликат от втората съпруга на починалия баща. В случаят, такава хипотеза обективно не може да е налице, защото не се и твърди заявителят да упражнява право да представлява самото лице, чието удостоверение се иска, нито по пълномощие, нито като законен представител. Това е и обективно невъзможно, защото лицето е пълнолетно /родено през 1974 година/ и след навършване на 18 години неговите родители не се считат за законни представители, защото това лице е самостоятелен субект на права и упражняването им от негово име може да става само ако родителите или третото лице са надлежно упълномощени за това, а именно с цитираното и от ответника нотариално заверено пълномощно, каквото не се и твърди да е представено, нито е описано наличието на такова, издадено от името на Аляаттин в полза на Г. Б., с което същата е упълномощена от това лице да иска и получава подобен документ от общинската администрация.

Ето защо, постановеният отказ на ответния административен орган е издаден напълно в съответствие с действащата нормативна уредба, а жалбата срещу този акт е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да се отхвърли.

При този изход на спора само ответника има право на разноски, но таива не се претендират и съдът не се произнася по този въпрос.

Мотивиран от изложеното, Административен съд-Бургас,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Г. М. Б., с адрес: [населено място], община Сунгурларе, чрез пълномощника- адвокат С. Р. от АК-Сливен, против Отказ за извършване на административна услуга- издаване на дубликат на Свидетелство за раждане на А. Х. Х., обективиран в писмо, с рег. № 9400-4084 от 21.02.2025г. на Кмета на община Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд на Република България.