РЕШЕНИЕ
№ 607
гр. Търговище, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА
при участието на секретаря К. Ал. К.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело №
20253530100784 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Д. Д. П., против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай
Тръст“ ЕООД, с предявени обективно съединени искове за прогласяване
нищожност на Договор за потребителски кредит № 2792482/20.06.2023 г., и
Договор за поръчителство от същата дата, сключени с „Кредисимо“ ЕАД и
„Ай Тръст“ ЕООД на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД във
вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 ал.1 т.9, т.10 и т.11 от ЗПК и във вр.и чл. 19 ал.4
от ЗПК, както и осъдителни искове за заплащане на надвзети суми по чл.55,
ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди в исковата си молба, че е страна по сключен Договор за
потребителски кредит № 2792482/20.06.2023 г. сключен с "КРЕДИСИМО"
ЕАД., за сумата от 1500 лева. при срок на кредит от 18 вноски. Съгласно чл.4
ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 2792482/20.06.2023 г. ищцата е
следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството
АЙ ТРЪСТ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за
потребителски кредит
На 20.06.2023 г., сключва с Ай Тръст ЕООД, Договор за предоставяне на
поръчителство, по който следва да заплати сумата от 2550 лева.
Твърди, че по Договор за потребителски кредит № 2792482/20.06.2023 г.
е заплатила сумата от 200 лева над дължимата главница, а по договор за
предоставяне на поръчителство сумата от 1000 лева.
Счита, че Договор за потребителски кредит № 2792482/20.06.2023 г.
1
сключен сключен с „Кредисимо“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26 ал. 1 от
ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК, като излага обстойни
мотиви за това.
По отношение на втория установителен иск, счита, че така сключеният
Договор за предоставяне на поръчителство от 20.06.2023 г., сключен с
дружеството „Ай тръст“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от
ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4. от ЗПК и чл.143 от
ЗЗП.
Наред с това, при извършена справка в Търговския регистър по
партидата на ответните страни се установява, че същите са свързани лица, а
именно, едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е
"Кредисимо" АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни
сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на "Ай
Тръст" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се
разпределя в полза на едноличния собственик "Кредисимо" АД. С оглед това
обстоятелство може да заключим, че със сключване на договора за
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в
договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие
ще бъде разпределено като печалба на "Кредисимо" АД. С договора за
поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен
с "Кредисимо" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза
на "Кредисимо" АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със
сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително
оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел
да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до
недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство.
На последно място, счита че Договор за предоставяне на поръчителство
с дружеството „Ай тръст“ ЕООД. е недействителен на основание чл. 143 ал.1
и ал.2 т.19 от ЗЗП. Същият е във вреда на потребителя и не отговаря на
изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в
правата на страните, като по този начин е в ущърб на доверителката ми като
потребител /чл.143 ал.1 ЗЗП/. Посоченият по-горе Договор за поръчителство
не е разбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП.
Моли съда да постанови решение с което:
Да обяви за нищожен Договор за потребителски кредит №
2792482/20.06.2023 г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД, на основание чл.26 ал.1 от
ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
Да обяви за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от
20.06.2023 г., сключен с дружеството „Ай тръст“ ЕООД на основание чл.26
ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и
чл.143 от ЗЗП.
2
Да осъди на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, „Кредисимо“ ЕАД да
заплати на ищцата, сумата в размер на 200 лева, недължимо платени по
недействителен Договор за потребителски кредит № 2792482/20.06.2023 г.
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда,
до окончателното изплащане на сумата.
Да осъди на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди ,Ай тръст“ ЕООД
да заплати на ищцата, сумата в размер на 664.26 лева, недължимо платено
възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на
поръчителство от 20.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
Ответното дружество – „Кредисимо“ ЕАД не оспорва сключването на
Договор за потребителски кредит № 2792482/20.06.2023г.между тях и и Д. Д.
П., както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от
20.06.2023 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Д. Д. П..
Твръди, че реалните параметрите на сключения между страните договор
са различни от посочените. Договор за потребителски кредит №
2792482/20.06.2023 г. е сключен между страните за главница от 1758.62 лева,
като същата е била усвоена в цялост от нея. Сумата от 1600.00 лева от
главницата са усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а със
сумата от 158.62 лева е заплатена дължима от кредитополучателя
застрахователна премия по застрахователен сертификат, сключен между него
и трето лице -застраховател. В частта за сумата от 158.62 лева кредитът има
характеристиките на стоково финансиране, тъй като с отпусната главница
кредитополучателят е закупил услуга (застраховка), а дължимото за услугата
възнаграждение е заплатено от кредитодателя от името и за сметка на
кредитополучателя директно към доставчика на услугата. Уговорено е между
страните предоставената в заем главница да бъде върната за срок от 18 месеца,
при фиксиран ГЛП от 40.00 % и ГПР от 48.21 %. Общият размер на изначално
дължимите по кредита суми при точно спазване на погасителния план възлиза
на 2382.85 лева (от която сума: 1758.62 лева - главница и 624.23 лв. -
договорна възнаградителна лихва).
Договорът за кредит е погасен доброволно предсрочно от ищцата.
Предвид предсрочното прекратяване, съгласно уговореното между страните,
ищцата не е заплатила в цялост уговорената възнаградителна лихва по
договора за кредит.
Не оспорват твърдението на ищцата, че във връзка с Договор за
потребителски кредит № 2792482/20.06.2023 г. същата е заплатила по сметка
на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 200,00 лева, която е разпределена за
погасяването на договорната възнаградителна лихва по кредитното
правоотношение. Молят това обстоятелство да бъде изведено като безспорно
и ненуждаещо се от доказване.
Оспорват всички останали твръдения касещи нищожност на договора, а
3
именно че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като
съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (да
бъдат посочени „годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин“); че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като
разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, че за ищцата било задължително да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник, че към
момента на сключване на процесиите договори за кредит ответникът не е
знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на
поръчителство.
Признават, че „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на
„Ай Тръст“ ЕАД. Въпреки това двете дружества са самостоятелни
юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители,
информационни системи и правила на дейност. В този смисъл „Кредисимо"
ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно
няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по
същия.
Твърдят, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и
„Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и
уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по
кредита.
По силата на процесния договор за предоставяне на поръчителство „Ай
Тръст“ ЕООД се е задължило да извърши за сметка на доверителя (ищеца)
възложените от него действия, а именно да отговаря пред кредитора
„Кредисимо“ ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички негови
задължения по договора за кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията по него.
На следващо място, считат, че дори и да бъдат споделени доводите на
насрещната страна за свързаност на двете дружества - ответници по
производството и наличие на скрито обогатяване на доверителя ми, то това не
влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на
поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за
предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи
възнаграждение на другия ответник „.Ай Тръст" ЕООД.
Не на последно място твръдят че, дори и да приемем, че процесният
Договор за предоставяне на поръчителство от 20.06.2023 г., сключен за
обезпечаване на задълженията на ищеца по процесния договор за кредит, е
нищожен (което те изрично оспорват), евентуалната му недействителност на
основанията, изложени в исковата молба, би довела единствено до отпадане
на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя
4
възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на
самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със
същия договор за поръчителство.
Молят съда да отхвърли като неоснователен и недоказан, предявения
срещу тях иск за прогласяване нищожността на процесния Договор за
потребителски кредит № 2792482/20.06.2023 г., както и осъдителния иск за
сумата от 200лв. Претендират разноски.
Ответникът „Ай тръст“ ЕООД е депозирал отговор в срока по чл.131 от
ГПК. Признава наличието на сключен между страните Договор за
потребителски кредит № 2792482/20.06.2023 г., във връзка с обезпечаването
на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 20.06.2023 г.
с поръчител „Ай Тръст" ЕООД и потребител Д. Д. П., при следните параметри:
размер на кредита 1758.62 лева, срок -18 месеца, ГЛП- 40,00 % и ГПР- 48,21
%.
Общият размер на дължимите по кредита суми при точно спазване на
уговорения между страните погасителен план възлиза на 2382.85 лева.
Договорът за кредит, е погасен предсрочно. Предвид предсрочното
погасяване, ищцата не е заплатила в пълен размер уговорените договорна
възнаградителна лихва по договора за кредит и възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство.
Определя сключеният договор с ищецата като договор за поръчка при
условията на чл.280 от ЗЗД, наименован „договор за предоставяне на
поръчителство", съгласно същината на който е поел задължението да сключи
договор за поръчителство с „Кредисимо" ЕАД, по силата на който се е
задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния абзац
задължение на ищеца. Съгласно погасителния план, представляващ част от
Приложение № 1 към сключения с ищцата договор за предоставяне на
поръчителство за така описаната услуга е дължимо възнаграждение в размер
на 1848.13 лева, погасяването на което е разсрочено на 18 месечни вноски.
Възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано
задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на
кредитополучателя, каквото е налице в настоящия случай, същият няма да
дължи възнаграждение на доверителя ми за периода след пълното изплащане
на кредита. Вноските за погасяване на задължението за възнаграждение за
поръчител са намаляващи, като размерът им е в зависимост от размерът на
гарантираното главно задължение - така например първата вноска е в размер
на 133.68 лв., тъй като в този момент гарантираното задължение е 2382.85
лева (цялата главница и възнаградителна лихва по договора за кредит), а
последната вноска е в размер на 0.00 лв., тъй като към този момент размерът
на гарантираното задължение би възлизало на 138.56 лв.
Предвид това считат, че възнаграждението за поръчител има
характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие
предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти (дейност,
5
която не е забранена от закона), като и размерът му е съобразен с риска, който
доверителят ми поема - възнаграждението е дължимо само за периода на
предоставяне на услугите, като при по-голям размер на гарантираното
задължение е дължимо по- голямо възнаграждение, което с времето намалява.
Твърдят, че задължението по договора за кредит е предсрочно погасено,
поради което не му е заплатено възнаграждение в пълния уговорен размер.
Оспорват твърдението на ищцата, че им е заплатено възнаграждение за
предоставеното поръчителство в общ размер на 1000.00 лв. Заявяват, че
заплатеното възнаграждение за предоставеното поръчителство е в общ размер
на 664,26 лв. Излагат съображения защото считат, че възнаграждението за
поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на
дефиницията на S 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж" от
Директива 2008/48/ЕО.
На последно място твръдят че, наличието на свързаност между
„Кредисимо" ЕАД и „Ай ТРЪСТ" ЕООД само по себе си не води до „скрито
оскъпяване на кредита". „Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на
капитала на „Ай Тръст" ЕООД, което видно публичния търговски регистър
при Агенцията по вписванията. „Ай Тръст" ЕООД, обаче е отделно
юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и
различен предмет на дейност (гаранционни сделки и придобиване на вземания
по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други).
По обстойно изложени съображения считат, че доколкото договорът за
предоставяне на поръчителство е действителен, платените във връзка със
същия суми са били дължими и не подлежат на връщане по реда на чл. 55, ал.
1, т. 1 от ЗЗД.
Молят съда да отхвърли, като неоснователен и недоказан, предявения
срещу доверителя ми иск за прогласяване нищожността на процесния договор
за предоставяне на поръчителство, както и предявеният осъдителен иск за
заплащане на сумата от 1000лв. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Претендират разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна: По делото не се оспорва
сключването на Договор за потребителски кредит №2792482/20.06.2.2023 г.
между „Кредисимо“ ЕАД и Д. Д. П., както и сключването на Договор за
предоставяне на поръчителство от 20.06.2023 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД
и потребител Д. Д. П..
Не се оспорват и параметрите на сключения между страните договор:
главница от 1758.62 лева, като същата е била усвоена в цялост от ищцата,
срока на кредита- 18 месеца, при фиксиран ГЛП от 40.00 % и ГПР от 48.21 %.
Безспорно е, че Д. Д. П. е усвоила изцяло заемната сума. Общото задължение
по кредита в размер на 2382.85лв., вкл. сумата от 1758.62лв. главница и
624.23лв. договорна лихва е доброволно погаено от ищцата.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили
6
обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в
заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на „КРЕДИСИМО“ ЕАД
банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на
заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до
48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на
кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от
предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по
настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия
относно обезпечението. В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок
кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, ще се
счита, че заявлението не е одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, съответно този
договор не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2). Съгласно чл. 4, ал.
3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без
обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му.
Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда
действие. Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в
последния е предвидено връщане на кредита на 18 месечни вноски, всяка от
които включваща главница и лихва.
Не се спори, а се установява и от представените по делото договор за
предоставяне на поръчителство от 20.06.2023г., ведно с Приложение № 1 към
него, че между Д. Д. П. и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил
да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който
да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на
всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу
възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно –
1848.13лв., платимо на 18 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо
на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно
погасителния план.
Ответника „Кредисимо“ ЕАД не оспорва твърдението на ищцата, че във
връзка с Договор за потребителски кредит № 2792482/20.06.2023 г. същата е
заплатила по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сума в размер на 200.00 лева, която
е разпределена за погасяването на договорната възнаградителна лихва по
кредитното правоотношение.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По първоначално предявените от Д. Д. П. срещу „КРЕДИСИМО“
ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9-11 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26,
ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 ЗЗП съдът приема
7
следното: За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищцата е да
докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че
договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на
поръчителство са нищожни на заявените правни основания. Въз основа на
събраните писмени доказателства по делото настоящият съдебен състав
приема, че между "Кредисимо" ЕАД и Д. Д. П. е бил сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който "Кредисимо" ЕАД предоставило на
ответницата-кредитополучател потребителски кредит в размер на сумата от
1758.62лв. за срок от 18 месеца. Установява се също така, че между Д. Д. П. и
"АЙ ТРЪСТ" ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство,
по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за
поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред
последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения
на Д. Д. П., възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по
договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при
условия съгласно Приложение № 1, а именно 1848.13лв., платимо на 18
месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на
съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. Сключеният
между Д. Д. П. и "Кредисимо" ЕАД договор е потребителски, поради което
намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит
(ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК,
въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. С оглед изложеното, преценката относно действителността на
процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на
поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила
на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са
сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните
от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за
търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по
тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.
В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения
8
отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за
потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК. По силата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В приложение № 1 към процесния
договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 31,89%, т. е.
формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство,
сключен от потребителя с "АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което се включва в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Възнаграждението в
полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по
договора. От служебно извършена справка в Търговския регистър се
установява, че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "АЙ
ТРЪСТ" ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото
време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство,
"Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства. От клаузите в договора за
потребителски кредит - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо"
юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за
9
кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като
срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24
часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на
лицето, кандидатстващо за кредит, се 6разглежда в 14-дневен срок от
подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар.
"бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената сума в
кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за
кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното
съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на
разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице поръчител, което
освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите
относно обезпечението на кредита следва, че потребителят, за да ускори
разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае,
следва да сключи "договор за предоставяне на поръчителство" с посочено от
кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че
в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване
към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна
на получените гаранции. Въпреки, че всеки един от представените договори -
този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално
представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се
разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за
приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от
кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването на договора за
поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с
изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично
посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне на поръчителство. С оглед
изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията на "Кредисимо" ЕАД по процесния договор за
потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита (така Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по
в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС и др.).
В договора за кредит № 2792482 не отразен реалният ГПР, тъй като не
са включени разходите за възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. При това положение и въз основа на съвкупната преценка на
всяка от уговорките съдът счита, че макар формално процесният договор за
потребителски кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК,
вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 -
10
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите
по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните
продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи
да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е
оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.
22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК.
Следва да се отбележи, че договорът, сключен между потребителя и
"Кредисимо" ЕАД, и договорът, сключен между потребителя и "АЙ ТРЪСТ"
ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство,
поради естеството на правоотношенията. Ето защо следва да се приеме, че и
договора за предоставяне на поръчителство е недействителен.
Предвид гореизложеното, предявените от Д. Д. П. срещу
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9-11 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК и
чл. 26, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 ЗЗП са основателни и
следва да бъдат уважени.
По исковете с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД:
Първият ответник признава, че ищцата е надплатила сумата от 200лв. по
договора за потребителски кредит, а вторият ответник е приложил справка, че
по заема е внесена сумата от 664.26лв. Доколкото съдът приема, че и двата
договора са недействителени, то те не са продили задължение за потребителя
по тях. Ето защо, платената сума по недействителния договор за предоставяне
на поръчителство е дадена при начална липса на основание за плащането,
поради което е недължимо платена и подлежи на връщане на основание чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното погасяване.
По разноските: С оглед изхода от спора ответникът дължи на ищцата
направените разноски, като в случая ищцата е освободена от заплащане на
такси и разноски в производството, поради което ответникът „Кредисимо“
ЕАД следва да заплати държавна такса в размер на 141.50лв.,, а ответникът
„Ай Тръст“ ЕООД държавна такса от 159.50лв. на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
Поискано е и присъждане на адв. възнаграждения на процесуалния
11
представител на ищцата адв. М. М.-АК Пловдив в хипотезата на чл. 38 от
ЗАдв.
В практиката на ВКС, се приема, че осъдената за разноски насрещна
страна не може да оспорва правото на адвоката да получи възнаграждение
съгласно чл.78 от ГПК за нейна сметка по съображения, че в действителност
материалното състояние на безплатно представлявания не е затруднено.
Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна
помощ по чл.38, ал.1 от ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на
искането по чл.38, ал.2 от ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без
данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по
чл.36, ал.2 от ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена
като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на
насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 от ГПК.
Достатъчно е да се представи договор за защита и съдействие, в който да е
посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на
някое от тези основания. Касае се за вътрешни отношения между страните, в
които съдът не може се намесва, за разлика от хипотезата при освобождаване
от публични държавни вземания по чл.83 от ГПК. Възражението на другата
страна, че ползващият безплатна правна помощ не е материално затруднен по
смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатура всъщност не е основание
тази страна да се освободи от разноски. Адвокатът вече е осъществил
действията по защитата на страната, следователно разноските са реално
извършени и заплащането им се дължи съгласно разпоредбите на чл.78 от
ГПК. Именно тези разпоредби са приложими по отношение на отговорността
за разноски, а не общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, което касае
установяването на фактите, свързани с предмета на спора /Определение
№220/02.02.2024 г. по ч.т.д.№653/2023 г. на ВКС, I т.о.; Определение
№1738/10.04.2024 г. по гр.д.№1522/2023 г. на ВКС, II г.о.; Определение
№60227 от 03.06.2021 г. по ч.гр.д. №1954/2021 г. на ВКС и др./. При
определянето на размера на адвокатското възнаграждение, предвид приетото с
решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално
запитване, че посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022 г. редакция на
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимални размери не обвързват съда, поради несъответствието на наредбата
с правото на ЕС, настоящият състав съобразявайки предмета на делото,
обжалваемия материален интерес, вида и количеството на извършената от
адвоката правна дейност, правната и фактическа сложност на делото,
обстоятелството, че исковете срещу двамата ответници произтичат от взаимно
свързани и обусловени правоотношения, както и че се касае за искове, част от
заведени голям брой еднотипни дела, по които има формирана трайна съдебна
практика, намира, че обоснован и справедлив съобразно критериите по чл.36,
ал.2 от ЗАДв е адвокатски хонорар от 480 лв. с ДДС общо по предявените
искове срещу двамата ответници /по 240 лв. по иска за нищожност на
12
договора за кредит и по иска за нищожност на договора за поръчителство/,
което възнаграждение по размер съответства на извършената от адвоката
работа в настоящото исково производство -Определение №1239 от 13.05.2024
г. по т.д.№1555/2023 г. на ВКС, II т.о.; Определение №917 от 12.04.2024 г. по
ч.т.д. №328/2024 г. на ВКС, II т.о; Определение №50043 от 23.05.2024 г. по т.д.
№1442/2022 г. на ВКС, I т.о./. Ищецът претендира възнаграждение и по двата
предявени осъдителни иска срещу ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай
Тръст“ ЕООД по чл.55, ал.1 от ЗЗД. Според съда неприложима за процесния
случай е разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004 г., съгласно която
адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално
представителство по граждански дела се определят съгласно цената на всеки
иск, съобразно вида и броя на предявените искове.
При приложение на посочената разпоредба и присъждане на две
възнаграждения за двата кумулативно предявени иска срещу този ответник би
се стигнало до злоупотреба с право, неоснователно обогатяване и нарушаване
на критериите, залегнали в чл.36, ал.2 от ЗАдв. За обоснован и справедлив
размер на възнаграждението. За да отговаря на тези изисквания
възнаграждението следва да съответства на обема и сложността на
извършената от адвоката работа, както и на фактическата и правна сложност
на делото. В случая се касае за предявени искове, които произтичат от един и
същи юридически факт – договор за предоставяне на поръчителство, като
осъдителната претенция е следствие на нищожността на договора, предмет на
първия иск. Разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004 г. би била
приложима, ако претенциите произтичаха от различни договори, какъвто
настоящият случай не е. Присъждането на възнаграждение в по-голям от
определения от съда размер би довело до неоснователно обогатяване на
адвоката.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за потребителски кредит
№2792482 от 20.06.2023 г., сключен между ищцата Д. Д. П. с ЕГН **********
от гр.Търговище, кв.******************* и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адерс на управление гр.София,
бул.“Витоша“, № 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „България“
представлявано от С. Р. Я., на осн. 26,ал.1,предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.
22 от ЗПК.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адерс на управление гр.София, бул.“Витоша“, № 146 (сграда А), ет.4, Бизнес
център „България“ представлявано от С. Р. Я., да заплати на Д. Д. П. с ЕГН
********** от гр.Търговище, кв.***************, сумата от 200.00 лв.
/двеста лева/, представляваща недължимо платена сума по Договор за
13
потребителски кредит №2792482 от 20.06.2023 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба –28.05.2025 г. до окончателното
изплащане на задълженето, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адерс
на управление гр.София, бул.“Витоша“, № 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център
„България“ представлявано от С. Р. Я. да заплати по сметка на РС Търговище
държавна такса в размер на 141.50лв., на осн. чл. 78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адерс
на управление гр.София, бул.“Витоша“, № 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център
„България“ представлявано от С. Р. Я. да заплати на адв.М. В. М.-АК
Пловдив със съдебен адрес гр.Пловдив, ул.“Парк Отдих и Култура“, №
3Б,ет.3,ап.11, адв. възнаграждение в размер на 240лв. с ДДС, на осн. чл.
38,ал.2 от ЗАдв.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за предоставяне на пъръчителство
от 20.06.2023 г., сключен между ищцата Д. Д. П. с ЕГН ********** от
гр.Търговище, кв.******************** и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адерс на управление гр.София,
бул.“Витоша“, № 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център „България“
представлявано от И. М. Ш., на осн. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с
чл. 22 от ЗПК.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адерс
на управление гр.София, бул.“Витоша“, № 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център
„България“ представлявано от И. М. Ш., да заплати на Д. Д. П. с ЕГН
********** от гр.Търговище, кв.********************, сумата от 664.26лв.
/шестотин шестдесет и четири лева и 26 стотинки/, представляваща
недължимо платена сума за възнаграждение на поръчителя по Договор за
предоставяне на поръчителство от 20.06.2023 г. към Договор за потребителски
кредит №2792482 от 20.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 28.05.2025 г. до окончателното изплащане на
задълженето, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адерс
на управление гр.София, бул.“Витоша“, № 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център
„България“ представлявано от И. М. Ш. да заплати по сметка на РС
Търговище държавна такса в размер на 159.50лв., на осн. чл. 78, ал.6 от
ГПК.
ОСЪЖДА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адерс
на управление гр.София, бул.“Витоша“, № 146 (сграда А), ет.4, Бизнес център
„България“ представлявано от И. М. Ш. да заплати на адв.М. В. М.-АК
Пловдив със съдебен адрес гр.Пловдив, ул.“Парк Отдих и Култура“, № 3Б,
ет.3,ап.11, адв. възнаграждение в размер на 240лв. с ДДС, на осн. чл.38,
ал.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
14
срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки окръжен съд, на осн.
чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
15