№ 7330
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражда.ко дело №
20211110167411 по описа за 2021 година
Ищецът ЗК „Л. И.“ АД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка имущество
„Каско на МПС“ заплатил застрахователно обезщетение за щети на застрахованото МПС
„БМВ“, модел „330“, с рег. № ., причинени при ПТП на 20.05.2016 г., около 21:10 ч. в гр.
София, на ул. „Бесарабия“ под моста на бул. „Владимир Вазов“, в размер на 233.30 лв.,
настъпило поради попадане в несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка.
Ищецът предявил пред ответника – С. о., която стопанисва пътя, където е настъпило
произшествието, регресна претенция за възстановяване на платеното обезщетение, но
плащане не постъпило. Ищецът претендира плащане на вземане в размер на 243.30 лв. с
включени 10.00 лв. ликвидационни разноски, заедно със законната лихва от подаването на
исковата молба и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявения иск. Оспорва механизма на ПТП. Твърди, че не е налице валидно сключен
договор за застраховка и покрит застрахователен риск. Оспорва размера на вредите и
твърди, че не е съобразено овехтяването на автомобила към датата на процесното ПТП.
Въвежда твърдение за съпричиняване поради нарушаване на чл. 20, ал.2 ЗДвП. Оспорва
получаването на регресна покана. Моли за отхвърляне на иска, съответно за намаляване на
размера на дължимото обезщетение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на производството е иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. Касае
1
се до предвидено от закона регресно право на застрахователя спрямо причинителя на
вредата да получи от него това, което е платил на застрахованото лице. За да реализира това
си право застрахователят, законът е предвидил встъпването, т.е. суброгирането на
застрахователя в правата на застрахования. Предпоставките на тази законова суброгация са:
наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие
към датата на настъпване на вредите, настъпване на застрахователно събитие и възникване
на право на увредения срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане,
извършено плащане от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди. Обемът на
суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител,
така и правата по чл.49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни
действия. Отговорността в случая е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от
обективното качество на вещта. В този смисъл ищецът следва да докаже и деликтната
отговорност на ответника - виновно противоправно поведение на служители на ответника,
или на лица, на които е възложил извършването на определена работа, причинени при или
по повод изпълнението на възложената работа вреди в правната сфера на трето лице,
наличието на причинна връзка между поведението на виновните лица и причинените вреди.
За уважаването на претенцията не е необходимо установяване на конкретните служители,
виновното поведение на които е станало причина за противоправния резултат, а вредите се
считат за причинени при изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на
действия, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена
съответната работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за
увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от
закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа - в този
смисъл Постановление 9/1966 г. на ВС.
На първо място, спорен по делото е въпросът относно наличието на сключен от ищеца
договор за имуществена застраховка на увреденото МПС, въз основа на който да е платил
обезщетение за причинените вреди и в това си качество да ги претендира от ответника.
Съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ, застрахователният договор се сключва писмено във формата на
застрахователна полица или на друг писмен акт. Писмената форма на застрахователния
договор е за действителност. В случая ищецът не представи подписана застрахователна
полица. По делото обаче са налице данни, от които може да се установи съдържанието на
волеизявленията на страните по застраховката - по смисъла на чл. 293, ал. 4 ТЗ, според която
разпоредба, приложима към търговските сделки, каквато договорът за застраховка е,
писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин,
който дава възможност да бъде възпроизведено. В случая тези данни се съдържат в
подаденото от застрахования уведомление за щета и в изготвените доклад и експертиза по
щета /подписани от страните/, в които са посочени застрахованото МПС /„БМВ“, модел
„330“, с рег. № . /, период на действие на застраховката – 19.3.2016 г.- 18.3.2017 г., покрит
риск и застрахователната сума. Ето защо съдът приема, че с ищеца е възникнало
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ по отношение на
2
увреденото МПС, застраховано като покрит риск и за вреди при ПТП.
Установява се и че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие – пътно-тра.портно произшествие, в резултат на което е увреден
автомобилът, предмет на застраховката – на 20.05.2016 г. при движение по ул. Бесарабия
под моста към бул. Вл. Вазов, МПС попаднало в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, при което се увредили предна и задна л.и гуми. Горното безспорно се
изяснява от събраните по делото писмени доказателства и заключението на САТЕ. На първо
място, съдът може да основе своите изводи на описаната в протокола за ПТП схема и на
ко.татацията за наличието на препятствие на пътното платно, доколкото са обстоятелства
лично възприети от длъжностното лице, което го е съставило, което обуславя и
материалната доказателствена сила на протокола относно тези факти. В случая в протокола
за ПТП е отразено наличието на дупка на пътното платно, която водачът посочил на
автоконтрольора. В уведомлението за щета водачът е отразил като механизъм на
произшествието преминаването на автомобила през дупка на пътното платно. В
заключението на вещото лице по САТЕ е възприет описаният в протокола и уведомлението
за щета механизъм.
За настъпилото застрахователно събитие водачът на увредения автомобил подал
уведомление до застрахователя, въз основа на което е образувана преписка по щета 0000-
1201-16-252305. При извършения от застрахователя оглед са ко.татирани увредени предна и
задна л.и гуми с джанти.
Според заключението на автотехническата експертиза, описаните щети са получени при
ПТП и са в причинно-следствена връзка с него.
С настъпването на застрахователното събитие, което е в рамките на покритите рискове, за
застрахователя е възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение в полза
на застрахования в размер на претърпяната вреда. Установява се от представените от ищеца
платежно нареждане и опис, че той като застраховател е заплатил застрахователно
обезщетение в рамките на застрахователната сума – в размер на 233.30 лв. на увредения
собственик.
Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на действие на сключената
при ищеца имуществена застраховка е реализиран покрит застрахователен риск - ПТП, в
причинна връзка с което по автомобила са нанесени щети, репарирани от ищеца с
изплащане на застрахователно обезщетение. С плащането ищецът е встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата.
В случая ПТП е настъпило на участък от пътя, който попада на територията на С. о..
Следователно, задължението по поддържане на пътя, където е настъпило ПТП, се носи от
ответника. В т§1, т.14 от ДВ на Закона за пътищата е дефинирано "Поддържането на
пътищата" като дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от
прежд.ременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност
на пътищата. Аналогична е и разпоредбата на чл. 3 от Закона за движение по пътищата,
която предвижда, че лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с
3
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението
по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Това задължение е
конкретизирано в разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП, според която лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В §1, т. 37 от 37 от
допълнителните разпоредби към Закона задвижение по пътищата, е посочено, че
«Препятствие на пътя» е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
В този смисъл намираща се на пътното платно неравност - дупка представлява препятствие
по смисъла на закона. При така изложената правна уредба се налага изводът, че за
поддържането на пътя, където в случая е настъпило увреждането, е отговорен ответникът,
който е следвало да осигури безопасността на движението по пътното платно. Наличието на
неравности по пътя води до извода за неизпълнение от страна на ответника на вменените
му от закона задължения, а именно осъществяването на правно регламентирана дейност чрез
негови или наети от него работници и служители по поддържане в изправност на пътното
платно и отстраняване на съществуващите опасности, в причинна връзка с което са
настъпили вреди. Осъществен е съставът на безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД.
Предвид гореизложеното, искът е доказан по основание, тъй като са налице предпоставките
за суброгиране на обезщетилия вредите застраховател в правата на пострадалия срещу
причинителя на щетата. Размерът на обхвата на това субргационно право е равен на по-
малкото от дължимото и платеното.
Според заключението на автотехническата експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил изчислена на база средни пазарни цени е 337.30 лв.
Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, но не повече от застрахователната сума, която от своя страна не
може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. Тази
стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на настъпване
на събитието, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести увреденото
имущество с еквивалентно по вид и качество. Доколкото платената от ищеца сума е по-
малка от установената от вещото лице стойност на вредите, с нея се съизмерява регресното
право на ищеца, като следва да се прибавят и направените ликвидационни разноски от 10
лв., общо 243.30 лв.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача –
участник в процесното ПТП, съдът намира за неоснователно. Принос от страна на увредения
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението си той самият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите, така че
увреждането настъпва като пряка последица и от негови действия или бездействие. В
случая, ответникът, който носи тежестта на доказване, не е ангажирал доказателства в
подкрепа на твърденията си за извършено от страна на водача нарушение на установените в
ЗДвП правила за безопасно движение, включително няма данни последният в нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП да е шофирал с несъобразена със състоянието и особеностите на пътя
4
скорост, при която да е могъл да избегне дупката. По тези съображения следва да се приеме,
че не е налице твърдяното съпричиняване на вредите, поради което липсва основание за
намаляване на дължимото от ответника обезщетение.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен и
следва да се уважи за пълния претендиран размер, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за
разноски е основателна и направените разноски за държавна такса 50 лв., депозит вещо
лице 240 лв. и юриско.ултско възнаграждение 100 лв., подлежат на присъждане.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. о., с адрес гр. София, ., представлявана от кмета на о.та, ДА ЗАПЛАТИ НА ЗК
„Л. И.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, бул. Симеоновско шосе №
67А, на основание чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, сумата от 243.30 лв., представляваща
регресно вземане за платено обезщетение за имуществени вреди от ПТП настъпило на
20.05.2016 г. в гр. София, ведно със законната лихва считано от 26.11.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 390.00 лв.
разноски по делото,
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5