О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………………………2022 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Десети състав, в закрито заседание на двадесет и девети март 2022г.,
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ш.
адм.д.№ 1371/2021г. по описа на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63 вр. чл.229 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, приложим на основание чл. 144 от Административно процесуалния кодекс АПК/.
Съдът е постановил решение по адм.д. 1371/2021г. с № 267 от 07.03.2022г. връчено на процесуалният представител на г-н Н. на 08.03.2022г.
С молба от 28.03.2022г. жалбоподателят е поискал да бъде
спряно производството по делото или да бъде удължен срока за обжалване на решение
№ 267 от 07.03.2022г. на следните две основания – решението не му е връчено и в
АдмС Варна има висящо производство – адм.д. 552/2022г., което било преюдициално
по отношение на оспорването на решение № 267 от 07.03.2022г.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. В случая молбата е подадена преди изтичане на срока за обжалване на решението. В разпоредбата на чл. 63, ал. 3, предл. 1 от ГПК е предвидено изключение съгласно което институтът на продължаването на сроковете не се прилага за сроковете за обжалване, какъвто е конкретния случай - иска се продължаване на срок за обжалване на решение.
Съгласно чл. 229, ал.1 от ГПК съдът спира производството при изчерпателно изброени хипотези, между които и когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. От съдържанието на разпоредбата се извлича извод, че за да може да бъде спряно, производството по делото не следва да е приключило. В случая съдът е постановил съдебен акт и производството пред настоящата инстанция е приключило, поради което и не може да бъде спряно.
От друга страна при съобразяване на предмета на споровете формиран по двете дела и на ТР № 6 от 25.11.2010, Върховният административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС по ТД № 4/2010г.[1] се налага и извод, че не е налице и предпоставката преюдициалност на друг спор по отношение на настоящия висящ в друг или в същия съд. Предмет на спора по адм.д. 552/2022г. е друг акт, различен от решението на НЕЛК (предмет на настоящото производство) с друг издател - директора на ТП Варна на НОИ.
Твърдението, че на жалбоподателя не е връчено решение № 267 от 07.03.2022г. е неоснователно. Решението е връчено на процесуалния представител на жалбоподателя, което по арг. от чл.34 от ГПК се явява релевантен факт по отношение на датата, от която започва да тече срока за оспорването на съдебния акт.
Изложеното обуславя неоснователност на молбата по чл. 63, ал. 1 вр. ал.3 от ГПК вр. чл. 229 ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за продължаване на срока за обжалване на постановеното решение по адм.д. 1371/2021г. № 267 от 07.03.2022г. или за спиране на производството по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 вр. 3 от ГПК вр. чл.229 ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 28.03.2022г. жалбоподателят е поискал да бъде спряно производството по делото или да бъде удължен срока за обжалване на решение № 267 от 07.03.2022г. постановено по адм. д. № 1371/2021 г. по описа на Административен съд Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
[1] „За да е налице
такова тъждество, е необходимо изцяло, пълно покриване между правото, вече със
силата на пресъдено нещо по първото дело, и правото, предмет на разглеждане от
второто дело, както с оглед белезите, които индивидуализират това право –
правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и с оглед времето, за което
се претендира. В процесните случаи не само са издадени различни административни
актове, но и същите касаят възникнали в различно време правоотношения ….“