Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 29.06.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Невена
Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 12 149/ 2014 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.55
ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Ищцата А.Д.Ч. твърди, че на 17.09.2009 г. и
на 30.09.2009 г., съпругът й Ж.Р.Ч. подписал с „П.П.“
ЕООД два предварителни договора за покупко-продажба на два апартамента, а
именно:апартаменти №№11 и 12, находящи се на третия
етаж, секция А, в пететажната сграда, с принадлежащите им мазета №№ 11 и 12,
със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж,както и от припадащите се идеални части от правото на собственост върху
дворното място, представляващо поземлен имот ІІІ-1293, кв. 35 по плана на гр.
София, местност „Кръстова вада“, с площ от 2 035
кв.м. Твърди се, че договорите му били представени от О.П.К., за която съпругът
й знаел, че е брокер на недвижими имоти.
Същата посочила устно банкова сметка, *** „ОББ“ АД, по която да бъдат
превеждани вноските по предварителните договори. Твърди се, че в периода
03.08.2009 г. до 10.08.2009 г. ищцата превела от личната си банкова сметка ***змер на 168 439, 35 лв. Впоследствие ищцата разбрала,
че посочената банкова сметка, *** собствена сметка на Н.М.М.,
майка на О.К.. Твърди се, че осъществените преводи са без основание, с което
мотивира правен интерес от предявяване на исковете и иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответницата да й заплати платените без основание
суми, както следва:
-
сумата от 3 000
лв. – преведена на 20.08.2009 г.
-
сумата от
2 935,50 лв. – преведа на 20.08.2009 г.
-
сумата от
21 845, 50 лв. – преведена на 17.09.2009 г.
-
сумата от 6 123
лв. – преведена на 30.09.2009 г.
-
сумата от 108 112
лв. – преведена на 16.12.2009 г.
-
сумата от
3 774, 75 лв. – преведена на 29.01.2010 г.
-
сумата от
7 549, 50 лв. – преведена на 01.02.2010 г.
-
сумата от
3 774, 75 лв. – преведена на 21.04.2010 г.
-
сумата от
3 774, 75 лв. – преведена на 17.05.2010 г.
-
сумата от
3 774, 75 лв. – преведена на 09.07.2010 г.
-
сумата от
3 774, 75 лв. – преведена на 10.08.2010 г., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от датата на исковата молба до окончателното им
изплащане, както и сторените в производството разноски.
Ответницата Н.М.М., редовно
уведомена, оспорва исковете чрез назначения й особен представител адв. М. като навежда доводи за тяхната неоснователност в
писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. М.Т..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание
от назначения особен представител адв. К.М..
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на
страните , и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ал.2 и
ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съобразно нормата на
чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД при предявен иск за
връщане на даденото без основание в тежест на ищеца е да установи извършеното
разместване на имуществени блага, а в тежест на ответника
е да установи, че извършеното имуществено разместване е имало своето основание във валиден
източник на облигационно задължение (договорен или извъндоговорен).
В настоящия случай,
ищцата твърди, че е извършила няколко превода от личната си сметка в изпълнение
на сключени между трети за спора лица два предварителни договора за
покупко-продажба. Фактите по сключване на тези предварителни договори между Ж.Р.Ч.
и „П.П.“ ЕООД от 17.09.2009 г. и от 30.09.2009 г. се
установява от съдържанието на самите договори, представени по делото.
Видно от
представените по делото писмени документи – банкови извлечения, на сочените в
исковата молба дати ищцата е превела парични суми по банков път в сочените в
исковата молба размери. Видно от представеното по делото писмо на „ОББ“ АД рег.
№ ИД – 21169/24.06.2019 г. сумите са преведени от сметка с титуляр – А.Ч. в по
банкова сметка *** Н.М.М.. Извод, който е подкрепен и
от изслушаната по делото ССчЕ като вещото лице П.Д. е
обосновала идентичен извод.
При тези ангажирани
от страните доказателства, настоящият съдебен състав намира за доказан факта на
осъществено получаване на процесната сума по делото
от страна на ответницата.
С оглед на което, в
нейна тежест е да установи, че процесните преводи са
извършени на определено правно основание. По делото доказване в този смисъл не
е предприемано. Липсват каквито и да е доказателства, установяващи или поне индикиращи, за наличие на правоотношение между страните по
делото, по причина на които да са
извършени процесните банкови преводи.
Предвид което
заявените искове като основателни и доказани следва да бъдат изцяло уважени.
Предвид диспозитивното начало в гражданския процес
претенцията за законна лихва следва да се уважи така, както е заявена в исковата молба, считано от
датата на депозиране на същата.
При този изход
на спора и на основание чл. 78
ал.1 от ГПК на ищцата се следва и сумата от 13 542, 57 лв., съобразно
депозирания списък на разноските.
Водим от
горното, СГС, I -19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.М.М., ЕГН **********, с
адрес: *** – адв. К.К. – М.,
особен представител да заплати на основание чл. 55 ал.1 пр. 1 от ЗЗД на А.Д.Ч.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, дом „******, кантора 10 – адв. М.Т. следните платени без правно основание суми: -
сумата от 3 000 лв. – преведена на 20.08.2009 г.
-
сумата от 2 935,50
лв. – преведена на 20.08.2009 г.
-
сумата от
21 845, 50 лв. –преведена на 17.09.2009 г.
-
сумата от 6 123
лв. – преведена на 30.09.2009 г.
-
сумата от 108 112
лв. – преведена на 16.12.2009 г.
-
сумата от
3 774, 75 лв. – преведена на 29.01.2010 г.
-
сумата от 7 549,
50 лв. – преведена на 01.02.2010 г.
-
сумата от
3 774, 75 лв. – преведена на 21.04.2010 г.
-
сумата от
3 774, 75 лв. – преведена на 17.05.2010 г.
-
сумата от
3 774, 75 лв. – преведена на 09.07.2010 г.
сумата от 3 774, 75 лв. – преведена на 10.08.2010
г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 07.08.2014 г. до
окончателното им изплащане, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 13 542, 57 лв. –
съдебни разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: