№ 133350
гр. София, 26.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110143522 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
274763/14.08.2025 г., с клеймо от 14.08.2025 г., от И. В. В., с ЕГН **********,
с постоянен адрес в ******** срещу ******, със седалище и адрес на
управление в град *******, представлявано от С. Е. Ц. и Г. Х. К., с която е
предявен положителен установителен иск с правна квалификация чл.26,
ал.1, пр.1 вр. чл.209 ЗЗД, с който се иска да се обяви за нищожен Договор за
покупко-продажба на МПС № 2207/31.01.2023 г., сключен между И. В. В., с
ЕГН ********** и ...*******.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните са
сключени три вида договори: Договор за покупко-продажба на МПС, с който
ищецът продава на ответника вещта; Договор за лизинг, с който ответникът
предава за ползване вещта срещу определена сума, като след изтичане срока
на договора и изплащане на сумата, ищецът се задължава да закупи вещта
отново за себе си; Договор за покупко-продажба на МПС, след изтичане срока
на лизинга. Ищецът твърди, че договорът за покупко-продажба е нищожен,
тъй като съдържа уговорка по чл.209 ЗЗД. Сочи, че лизингът е обвързан с
първия договор за покупко-продажба, като по тази начин продавачът, ищецът,
т.е. лизингополучателят се задължава отново да закупи вещта след изплащане
на лизинга. Отделно от това навежда довод, че договорът за лизинг е
нищожен, на основание чл.152 ЗЗД, тъй като задължава лизингополучателят
отново да закупи вещта, която е продал. Счита, че тази уговорка за обратно
изкупуване на вещта, след продажбата е нищожна, поради противоречие с
чл.209 ЗЗД. Твърди, че за отношенията между страните се прилага ЗЗПотр. и
договорите са потребителски, а не търговски.
1
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и
доказателствени средства: 1. Договор за обратен лизинг № 2207 от 31.01.2023 г.
със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив; 2. Общи
условия; 3. Приложение № 1 - Погасителен план; 4. Приемо-предавателен протокол към
Договор за обратен лизинг № 2207 от 31.01.2023 г. и Приложение № 1 към него; 5. Договор
за покупко-продажба на МПС № 2207 от 31.01.2023 г.; 6. Приемо-предавателен протокол
към Договор за покупко-продажба на МПС № 2207 от 31.01.2023 г. и Приложение № 1 към
него; 7. Споразумение за прихващане от 31.01.2023 г.; 8. Договор за прехвърляне на
собствеността върху МПС в изпълнение на Договор за обратен лизинг № 2207 със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив;
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Посочено е, че ищецът се представлява от адв. В. Б. Б. от САК, със
съдебен адрес: ********, първи надпартерен етаж, офис 1.
Липсва документ по чл.128, т.1 ГПК.
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.32, т.1
ГПК.
По държавната такса
За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се
дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е
над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск,
който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако
общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална
държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72,
ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д.
№ 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72,
ал.2 ГПК не е приложим.
Защитаваният материален интерес по установителния иск за покупко-
продажба е 10 500 лева, поради което държавната такса е в размер на 420.00
лева. Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.
Защитаваният материален интерес по установителния иск за договора за
обратен лизинг е 21 191.58 лева, поради което държавната такса е в размер на
847.66 лева. Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.
По редовността на исковата молба и доклада
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че
договорите за нищожни, на основание чл.152 ЗЗД и 209 ЗЗД. Същевременно за
съда не е ясно кой договор се иска да се обяви за нищожен – договорът за
2
покупко-продажба на автомобил от 31.01.2023 г. или договорът за обратен
лизинг.
Съгласно приетото в Решение, договорът за обратен лизинг е нищожен,
на основание чл.152 ЗЗД.
Съгласно, приетото в Решение, договорът за покупко-продажба е
нищожен на основание чл.209 ЗЗД.
Липсва документ по чл.128, т.3 ГПК.
Предварителни въпроси
С оглед характера на предявените искове, съдът служебно следва да
прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените
искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба,
медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора,
като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е
най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в
открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2
% от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават
върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 274763/14.08.2025 г.,
като нередовна, на основание чл.129, ал.2 ГПК, като УКАЗВА на ищеца, че в
3
едноседмичен срок, считано от получаване на настоящото разпореждане, да
отстрани нередовностите на исковата молба, както следва:
1. Да посочи кой договор иска да бъде обявен за нищожен – договор за
покупко-продажба или договор за лизинг, съгласно мотивите, на
основание чл.127, ал.1, т.4 ГПК.
2. Да формулират точен, ясен, прецизен петитум, който да отговора на
диспозитива на бъдещото решение, и да фактическите твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба, на основание чл.127, ал.1, т.5
ГПК.
3. На основание чл.128, т.2 ГПК да представи пълномощно за надлежно
учредена представителна власт на адв. В. Б. към датата на подаване на
исковата молба 14.08.2025 г. или с нарочна писмена молба да потвърди
подаване на исковата молба от адв. Б., на основание чл.42 ЗЗД.
4. на основание чл.128, т.2 ГПК за представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 847.66 лева за
иска по Договор за обратен лизинг или 420.00 лева по Договор за
покупко-продажба. Внасянето на държавна такса може да бъде
осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова
сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС
(IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез
плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда..
Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без
начисляване на банкови такси
5. да представи от ИМ и от приложенията към нея, на основание чл.128,
т.3 ГПК.
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗАНИЯТА в срок, исковата молба
ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
УКАЗВА на ищеца възможността да ползва правна помощ, ако има
необходимост и право на това, за което да подаде декларация за гражданско и
имуществено състояние по чл.83 ГПК.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
4
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М. Н. на тел. 02/8955423 или на ел.
адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на
адрес: гр. С бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
5
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи лично на ищеца на адреса,
изготвен в НБД и посочен в ИМ.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6