Решение по гр. дело №3405/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………...

Неприсъствено по реда на чл.239, ал.1 във вр. чл.238, ал.1 ГПК

13.11.2018 г., град  Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, четиридесет и девети състав, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в следният състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

При участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №3405 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ГПК.

Производството по делото е образувано по предявени от „****, с адрес: гр. София, ул. „****, чрез процесуалния му представител – юрк. ****, срещу И.Р.А. ЕГН:**********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: дължима главница по договор за кредит: 9 780.58 лева; Договорна лихва за периода: 05.10.2016 г.-27.09.2017 г. в размер на 1 189.15 лева; Лихва за забава за периода: 05.11.2016 г. - 27.09.2017 г. в размер на 62.36 лева; Заемни такси - 120.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 27.09.2017г. до окончателното погасяване на задължението, които суми са предмет на заповед № 7952/29.09.2017 г., издадена по ч. гр. д. № 14675/2017г. по описа на ВРС, ХL състав.

В исковата си молба ищецът „****” ЕАД излага, че по силата на Договор кредит за текущо потребление от 25.06.2014 година сключен между „****" ЕАД и И.Р.А., кредиторът е предоставил на кредитополучателя/ответник/ сума в заем в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лева. Твърди се, че с договор за кредит за текущо потребление сключен между същите страни от дата 31.07.2014г. „****" ЕАД е предоставила на отв.И.Р.А. сума в заем в размер на 1 000.00 /хиляда/ лева. Твърди се, че сумите са били усвоени изцяло от кредитополучателя, с което „****" ЕАД е изпълнила задълженията си по сключените съглашения и се явява изправна страна по тях. Твърди се, че на 12.09.2016г. кредиторът „****" ЕАД и кредитополучателят И.Р.А. са сключили споразумение, с което се обединяват задълженията по двата договора за кредит, като съгласно клаузите на сключеното споразумение за обединяване на кредити за текущи потребления от 12.09.2016г. срокът за погасяване на обединеното задължение е 72 месеца, считано от датата на подписване на споразуемнието. Твърди се, че договорената падежна дата за издължаване на главница и/лихва е 05 число на месеца, съгласно погасителен план предоставен на кредитополучателя. Твърди се, че за предоставената сума в заем кредитополучателят се е задължил да заплаща лихвен процент и надбавка, който към датата на сключване на споразумението е 12.45% годишно, формиран от стойността на 6-месечен СОФИБОР 0.331 % и фиксирана надбавка в размер на 12.119%, като крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от договорената надбавка. Твърди се, че наред с договорените между страните условия по договора, кредитополучателят се е съгласил с Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, както и Тарифата за лихвите, таксите и комисионните на ****, получил и приел с подписването им. Ищецът твърди, че ответника А. е преустановила плащанията по кредита през месец ноември 2016 г., нарушавайки условията по сключения договор, като е допусната забава на плащанията на главница и/или лихви над 90 /деветдесет/ дни, поради което на основание чл. 19.2. от общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, приложими съгласно чл. 8 от споразумението за обединяване на кредити, остатъкът от кредита е станал предсрочно изискуем, като кредиторът е упражнил правото си да отнесе целия остатък от задължението в просрочие, като предприеме принудителни действия по събирането му. Твърди се, че в съответствие с изискванията т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ищецът-кредитор е уведомил ответника-кредитополучател за предсрочна изискуемост чрез нотариална покана №9, том III, рег.№4315/29.06.2017г. по регистъра на нотариус ****с рег.№ 195 в НК с район на действие PC Варна, като видно от приложената към нотариалната покана разписка, служител от нотариалната кантора е посетил постоянния адрес на длъжника, идентичен с настоящия му адрес съобразно извършена справка в НБДН, три пъти в период от един месец, като същият не е бил открит, както и не е било открито лице, което да получи със задължение на предаде. Твърди, че на 14.08.2017г. е било залепено уведомление на видно място на входната врата, като екземпляр от същото е пуснато и в пощенската кутия. С изтичането на срока предвиден в хипотезата на чл.47 ал.5 ГПК, уведомлението се счита редовно връчено по реда на чл.47 ГПК. Твърди, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14675/2017г. по описа на ВРС, ХL състав, която е била връчена на ответника при усл. на чл.47, ал.5 ГПК. Ето защо счита, че има правен интерес от депозирането на настоящата искова молба за установяване на претендираните вземания.

Ответникът е получила исковата молба и приложенията към нея, чрез работодателя си. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК в съда не е подал отговор, не е изразил становище по исковата молба, не е направил доказателствени искания и не е представил доказателства, в определения му от закона едномесечен срок.

В проведено открито съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител. Прави изрично искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника, като уважи предявените искове. Ответникът редовно призован не се явява и представлява в о.с.з.

Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК), са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявеният иск бъде уважен. Връчването бе осъществено надлежно, чрез работодателя на ответника.

Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата страна, такива следва да бъдат присъдени в размер, съобразно представените доказателства по настоящото делото, като ответника бъде осъден да заплати 468,18 лева, от които 318,18 лева за доплатена държавна такса и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид уважаването на предявените искове изцяло, то следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски, за които ответникът не е направил възражение в общ размер на 273,04 лева.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът И.Р.А. ЕГН:**********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ НА ищеца „****, с адрес: гр. София, ул. „****, следните суми: дължима главница по договор за кредит: 9 780.58 лева; Договорна лихва за периода: 05.10.2016 г.-27.09.2017 г. в размер на 1 189.15 лева; Лихва за забава за периода: 05.11.2016 г. - 27.09.2017 г. в размер на 62.36 лева; Заемни такси - 120.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 27.09.2017г. до окончателното погасяване на задължението, които суми са предмет на заповед № 7952/29.09.2017 г., издадена по ч. гр. д. № 14675/2017г. по описа на ВРС, ХL състав, на основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 415, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА И.Р.А. ЕГН:**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „****, с адрес: гр. София, ул. „****, СУМАТА от 468,18 лева, от които 318,18 лева за доплатена държавна такса и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, за сторените по настоящото исково производство разноски пред РС-Варна от ищеца, както и сумата от 273,04 лева, представляваща сторените разноски от ищеца в производството по чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 14675/2017г. по описа на ВРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, като ответника може в едномесечен срок от връчването да поиска от Варненски окръжен съд отмяната му на основанията посочени в чл.240 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: