Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 18.06.2018г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на четвърти юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при участието на секретар Таня Стоянова като
разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 5440 по описа за 2018г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 01.03.2018г., гр.д.79036/17г., СРС, 72 с-в
отхвърля предявените от В.Г.А. срещу Н.А.за П., Териториална дирекция София
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно
и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 2884/05.10.2017г., издадена
от Директора на ТД на НАП - София на основание чл.9, ал.8 вр. чл.9, ал.4,
предл.2 и чл.9, ал.1, т.1 ЗНАП, поради несъвместимост по чл.9, ал.4 вр. ал.1,
т.1 и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „главен
специалист“ в сектор „Административно обслужване“, отдел „Логистика“, като
осъжда ищеца да заплати на ответника сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищеца В.Г.А.. Намира уволнението за незаконно, поради налагане след повече
от 2 месеца, считано от узнаване за осъждането му от работодателя, в
противоречие с чл.13а, ал.2 ЗНАП. Поддържа искания за допускане на поисканите
от него писмени и гласни доказателства, които неправилно не са събрани в цялост
от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемият – ответникът по исковете Н.А.за
П., Териториална дирекция - София оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1 и т.2 КТ.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са допуснати
исканите с въззивната жалба нови доказателства, като неотносими за изхода на
спора. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане
към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Безспорни по делото са основните
правнорелевантни факти, а именно: По силата на трудов договор № 578/22.04.2015г.,
ищецът В.Г.А. заема при ответника Н.А.за П.,
Териториална дирекция - София длъжността „главен специалист“ в сектор
„Административно обслужване“, отдел „Логистика“. Трудовото правоотношение между
страните е прекратено със заповед № 2884/05.10.2017г., издадена от Директора на
ТД на НАП София, поради несъвместимост
по чл.9, ал.4 и ал.1, т.1 ЗНАП. Несъвместимостта е обоснована в
заповедта с постановеното окончателно определение по протокол от 29.07.2015г.,
нохд 304/15г., РС – Царево, с което е одобрено споразумение между Районна
прокуратура – Ц.и защитника на подсъдимия – настоящия ищец. Със споразумението,
подсъдимият е признат за виновен в извършване на умишлено престъпление по
чл.343б, ал.1 НК за това, че на 14.07.2015г., около 00.20ч. в гр.Ахтопол,
община Царево, по ул. „*******“ управлява МПС с концентрация на алкохол в
кръвта 1.62 промила на хиляда, за което е осъден на пробация и все още не е
реабилитиран към момента на уволнението. Заповедта е връчена на 05.10.2017г.
при отказ на ищеца, удостоверен с имена и подписи на трима свидетели –
служители при ответника.
Възникването, съществуването и прекратяването на трудовото
правоотношение с НАП е обусловено от наличието както на общите изисквания за
заемане на трудова длъжност по Кодекса на труда, така и на специфичните по
Закона за Н.А.за П.. Според специалния чл.9, ал.4, изр.2 ЗНАП, служител на
агенцията по трудово правоотношение може да бъде лице, което е дееспособен
български гражданин, отговаря на условията по чл.107а КТ и на условията по
чл.1, ал.1 ЗНАП, като т.1 от последната норма въвежда изискването лицето да не
е осъждано за умишлено престъпление от общ характер. Според чл.9, ал.8 ЗНАП
несъвместимостта по ал.4 е основание за едностранно прекратяване на
правоотношението със служителя на агенцията без предизвестие. В този смисъл, налице
е самостоятелно и специално основание за прекратяване на трудовото
правоотношение от работодателя, единствено въз основа на съществуваща към
момента на уволнението несъвместимост на работника или служителя с някое от ограниченията
за заемане на длъжност в системата на НАП, като гаранция за добросъвестното
изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавен,
обществен и личен интерес. Спрямо уволнението по реда на чл.9 ЗНАП са
неприложими общите правила на глава девета, чл.181 – чл.199 от Кодекса на труда
за ангажиране на дисциплинарна отговорност, поради нарушение на трудовата
дисциплина. Затова неприложими са регламентираните в тази връзка изисквания за
редовност на различното по своята същност дисциплинарно уволнение по КТ,
свързани със задълженията на работодателя за искане и приемане на обяснения -
чл.193 КТ; за спазване на преклузивните срокове при налагане на дисциплинарно
наказание - чл.194 КТ; за мотивираност на заповедта - чл.195 КТ, въпреки че
процесната заповед е достатъчно ясно мотивирана; както и за закрила при
уволнение в изчерпателно изброени случаи по чл.328 и чл.330 КТ – чл.333 КТ. Разпоредбата
на чл.13а, ал.2 ЗНАП не налага различен извод, защото ясно регламентира сроковете
за налагане единствено на дисциплинарните наказания от дисциплинарно наказващия
орган - не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от
две години от извършването му. След като към момента на връчване на заповедта,
ищецът е осъден за престъпление от общ характер и не е реабилитиран,
уволнението му поради несъвместимост на основание чл.9, ал.8 вр. чл.9, ал.4,
изр.2 вр. чл.9, ал.1, т.1 ЗНАП е законно. Исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението и за възстановяване на
заеманата длъжност са неоснователни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм.
обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 01.03.2018г., гр.д.79036/17г., СРС, 72 с-в.
ОСЪЖДА В.Г.А., ЕГН **********, с адрес: гр.София, кв. „*******да
заплати на Н.А.за П., Териториална дирекция – София, с адрес: гр.София, ул. „*******сумата
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.