Определение по дело №464/2022 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 830
Дата: 4 ноември 2022 г. (в сила от 4 ноември 2022 г.)
Съдия: Поля Данкова
Дело: 20224300500464
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 830
гр. Ловеч, 04.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500464 по описа за 2022 година
Постъпила е частна жалба №№12261/20.05.2022 г. от П. В. М.,в качеството на
взискател против спиране на изпълнението по изп.дело №141/2107 г. на ЧСИ, което моли да
бъде отменено. Посочва, че е извършена публична продан на имота и е ощетена не само
материално , но и морално от подаването на редица жалби от И. К. и съпругата му.
Не е подаден писмен отговор от И. К., след получаване на препис от частната жалба
на 03.05.2022 година.
След разпореждане №448/21.09.2022 г. на основание чл. 23,ал.3 от ГПК поради отвод
на съдебните състави при Плевенски окръжен съд производството по ч.г.д. №491/22 г. на
ПлОС е прекратено и делото е изпратено на АСВТ за определяне на друг равен съд. С
определение №409/05.10.2022 г. по ч.гр.в.х. д.№338/2022 г. делото е изпратено на Окръжен
съд –Ловеч.
Ловешки окръжен съд съобрази, че обжалваният съдебен акт е обжалван от П.М.,
извършена е проверка по допустимост на жалбата от Плевенски районен съд и е даден ход,
следователно частната жалба от следва да бъде разгледана по същество.
Съдът обсъди представените писмени доказателства и процесуалните действия на
страните и съда по гражданско дело 1808/2022 г. на ПЛРС и приема за установено следното:
И. К. К. е подал молба № 8253/05.04.2022 г. против „Брит Инвест „АД-Плевен с
искане на основание чл. 390 от ГПК да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез
спиране на изпълнението по изп.дело №2017443040301041 по описа на Държавен съдебен
изпълнител при РС-Плевн. В молбата е посочил, че има правен интерес за предявяване на
иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за покупко-
продажба по нот. Акт №146,т.5,рег. №5096,н.д. №416/2009 във връзка с чл. 79 от ЗЗД поради
неизпълнение на задължението да върне част от цената поради надвзета сума в размер на
4000 лева. Посочва, че по цитираната сделка е закупил магазинно помещение в гр.Плевен,
1
ул.“Хан крум“№11 от 38.67 кв.м. като е заплатил сумата 47800 лева , но впоследствие се
установило, че помещението е по-малко с пет метра.
Постановено е определение №1372/05.04.2022 г. по ч.гр.д. №1808/2022 г. на ПлРС, с
което е допуснато обезпечение на бъдещ иск от И. К. К. против „Брит Инвест „АД-Плевен
чрез налагане на обезпечителна мярка-спиране на изпълнението по изп.д.
№201744304301041 на ДСИ при РС-Плевен и е определен едномесечен срок за предявяване
на иска.
С определение №1706/29.04.2022 г. на ПЛРС по гр.д. 1808/2022 г. е извършена
поправка на очевидна фактическа грешка , като обезпечителна заповед , с която е допусната
обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изпълнително дело, да се счита издадена
по изп.д. 201744304430141.
Видно от писмо №141-137/11.04.2022 г. на ДСИ при ПлРС изп. дело има
№20174430430141.
Настоящата инстанция счита, че частната жалба е основателна и атакуваното съдебно
определение от №1372/05.04.2022 г. по ч.гр.д. №1808/2022 г. на ПлРС следва да бъде
отменено.
Настоящата инстанция съобрази, че ищецът е заявил искане за налагане на
обезпечителна мярка спиране на изпълнението. Предвид установените изисквания в чл.
391,ал.1 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и то ако искът е
подкрепен с писмени доказателства или ако бъде представена гаранция в определения от
съда размер, съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД. На първо място е поставено изискването без
обезпечението да бъде невъзможно или да се затрудни осъществяването на правата на
лицето, което е искало налагане на обезпечителна мярка. К. не е формулирал надлежно вида
на бъдещия иск доколкото е посочил, че се касае до „завеждане на гражданско дело за
плащане на дължимото от ответното дружество за обявяване за нищожен на осн. Чл. 26 ЗЗД
поради невъзможен предмет договор за покупко-продажба, изразен в нот. акт №146,т.5,рег.
№5096,н.д. 416/2009 г. във връзка с иск осн. по чл. 79 ЗЗД поради неизпълнение на
задължението да върне чат от цената поради надвзета сума в размер на 4000 лева“/К.Ц./.
Така посочен петитум не конкретизира вида и броя на исковете - облигационен за реално
изпълнение по чл. 79 от ЗЗД , положителен установителен и реституция при нищожност на
сделка. По делото са представени нотариален акт за покупко-продажба от 25.06.2009 г.-
№146,т.5,рег. №5096,н.д. 416/2009 г. и схема на имота №15-617143-06.12. 2017 г., като
липсват каквито и да са други писмени доказателства. При това положение не може да се
прецени, че има вероятна основателност на предявения иск.
Съдът намира, че не е обоснована основателност на молбата за налагане на
обезпечителната мярка и предвид неустановяване на обезпечителната нужда за ищеца.
Обезпечителната нужда съществува, когато без налагане на посочените обезпечителни
мерки, ще бъде затруднено реализирането на правата на ищеца при положително съдебно
2
решение. Съдът счита, че не се установява по вложените писмени доказателства,
съществуваща обезпечителна нужда за ищеца, тъй като по твърденията, че има
изпълнително производство при неконкретизиране на изпълнителното действие,
непредставяне на доказателства за развитие на изп. производство, не се доказва неговата
обезпечителна нужда.
В разпоредбата на чл. 390,ал.4 от ГПК е предвидено, в императивен порядък,
изискването да бъде представена гаранция, за да бъде допуснато обезпечение чрез спиране
на изпълнението по бъдещ иск. В казуса чл. 390,ал.4 от ГПК е относим, тъй като се
обезпечава бъдещ иск. Молителят не е представил и парична гаранция, следователно
искането е неоснователно и при тези данни. Следователно Ловешки окръжен съд преценява,
че не са налице кумулативно установените предпоставки за допускане на обезпечение на
иска, а именно вероятна основателност на иска, обезпечителна нужда и представяне на
убедителни писмени доказателства. При това положение искането за допускане на
обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението е неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
Следва се отбележи, че районния съд е поправил очевидна фактическа грешка, но
такава не е съществувала. От друга страна поправка в обезпечителната заповед се допуска
след поправка в определението за допускане на обезпечението на бъдещ иск по чл. 390 от
ГПК. В молба №8253/05.04.2022 г. молителят е посочил изп.д. №201744304301041 на ДСИ
при РС-Плевен, по което дело се е произнесла и първата инстанция. Извън правомощието
на съда е да поправя по реда на чл. 247 от ГПК технически грешки на молителя в молбата по
чл. 390 от ГПК, в какъвто смисъл е било искането по писмена молба №10265/28.04.2022 г.
Още повече, че след поправката отново е допусната грешка в номера на изпълнителното
дело и в определение №1706/29.04.2022 г., като вместо №20174430430141 е изписан
№201744304430141.
Предвид изложените обстоятелства Ловешки окръжен съд счита, че определение
№1372/05.04.2022 г. по ч.гр.д. №1808/2022 г. на ПлРС следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно и искането за допускане на обезпечение да бъде отхвърлено.
Следва да бъде осъдена П. М. да внесе по сметка на ЛОС сумата 15 лева държавна
такса.
При тези мотиви съдът


ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно, определение №1372/05.04.2022 г. по ч.гр.д.
№1808/2022 г. на ПлРС и вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането по молба № 8253/05.04.2022 г. на И. К. К.
3
против „Брит Инвест „АД-Плевен , на основание чл. 390 от ГПК, да бъде допуснато
обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението по изп. дело №20174430430141
/№20174430430141/ по описа на Държавен съдебен изпълнител при РС-Плевен.
ОБЕЗСИЛВА обезпечителна заповед №25/05.04.2022 г. по ч.гр.д. №1808/2022 г. на
Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА П. В. М.,ЕГН-********** от гр. *****2/постоянен и настоящ адрес – гр.
София, Софийска област, район 13, Надежда, секция 015, ул.“Жорж Дантон“№49, ет.4, ап.20/
да внесе по сметка на ЛОС в полза на бюджета сумата 15 лева/петнадесет лева/-държавна
такса за подаване на частната жалба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4