Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Радомир,
13.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска колегия, ІІ състав, в публичното заседание
на 17 юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
с участието
на секретаря Веска Китанова, като разгледа гражданско дело № 810 по описа за 2020 год. Докладвано на съдията, взе предвид
следното:
Предявените обективно съединени искове са с правна квалификация чл.123, ал.1, във вр. Чл 422, ал.1 ГПК.
По изложените в искова молба от ищеца „Т.- П.” АД,
ЕИК …….., със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ“Р.“, представлявано от ю.к.
А.С., е предявил иск срещу ответника против ответника “Р.- М.“ АД, ЕИК: …, със
седалище и адрес на управление:***, с които моли съда да постанови решение, с
което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи
на ищеца за доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в гр.Перник, ул.“Ю. Г.“, бл…, вх.., ап. …., сумата от 2 421.20
лв., от която главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия, в размер на 2 158.26 лв., за периода от 01.05.2016г., до 30.04.2017г..,
както и сумата от 262.94 лв.- законна лихва за забава на месечните плащания, от
10.07.2016г., до 11.05.2018г., както и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК- 27.07.2020 г.,, до окончателното изплащане на сумата, както и да
му бъдат присъдени направените по заповедното и исковото производство разноски.
На ответника е връчен препис от исковата молба с доказателствата, като
същият, чрез своя процесуален представител- адв.А.А. е подал писмен отговор в
установения едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК, с който е изразил
становище, че искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Позовава се на изтекла погасителна давност. В съдебно заседание се е явил адв. А.А.
, който поддържа становището, изразено в отговора.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК , намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Твърденията на ищеца в исковата молба са свързани с това, че същият е депозирал заявление за издаване заповед за изпълнение против
длъжника „Р. – М“.АД /ответник по настоящото дело/, който от своя страна е депозирал
възражение против издадената заповед по реда на чл.414 от ГПК. По делото е
приложено ч. гр. д. № 810/2020 г., по описа на РС- Радомир, от което се
установяват горните обстоятелства и, които са предпоставка за предявяване на
настоящия иск.
В исковата молба се твърди също, че между
топлофикационното дружество от една страна и титуляра по партида от друга
страна е налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на
топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи
условия за битови нужди действали за процесния период.
С
влизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/
в областта на енергетиката действа Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на
топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите части в СЕС
/сграда етажна собственост/ се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Комисия за
енергийно и водно регулиране /КЕВР/.
Съгласно разпоредбата на ал.2 - топлопреносното предприятие задължително
публикува общите условия най-малко в един местен и един централен всекидневник.
Съгласно разпоредбата на ал.3 - в срок от 30 дни, след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в
съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към настоящия
момент в дружеството на топлопреносното предприятие няма никакви
доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните
общи условия или предложени от същата различни условия за уреждане на
взаимотношенията между страните. Клиент на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Ответникът е абонат на топлопреносното
дружество по силата на общите условия, действали към процесния период като
собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия имат действия
спрямо него. Това е видно от разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от сега действащия
Закон за енергетиката- продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от дружеството и съответно одобрени
от КЕВР.
Според ищеца същият е изпълнил задължението си, като е доставял топлинна
енергия, а респективно задължение на ответницата е да заплаща същата. Твърди
се, че ответникът е титуляр на сметка за апартамент, находящ се в гр.Перник,
ул.“Ю.Г.“, бл.., вх.., ап. ... и дължи сумата от 2 421.20лв., от която
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия, в размер
на 2 158.26 лв., за периода от 01.05.2016 г., до 30.04.2017 г.., както и
сумата от 262.94 лв.- законна лихва за забава на месечните плащания, от 10.07.2016
г., до 11.05.2018 г., както и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,,
до окончателното изплащане на сумата
Единственото възражение на ответника е свързано с изтекла погасителна
давност. Съгласно разпоредбата на чл.111, б./в от ЗЗД, с изтичане
на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Доставката на електроенергия безспорно се
явява периодично плащане по смисъла на този текст. Видно от заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано
ч. гр. д. № 547/2020 г. и е била издадена заповед № 485/14.08.2020 г. за изпълнение
на парично задължение.
Съгласно чл.34, ал.1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Последното задължение, което се претендира от
ищеца е за доставена топлоенергия за месец април 2016 г., като в горния смисъл,
същото е станало изискуемо на 30.05.2017 г. Прилагайки разпоредбата на чл.111,
б./в ЗЗД съдът намира, че давностният срок за погасяване на това задължение е
изтекъл на 30.05.2020 г. Видно от приложеното ч.гр.д. № …./20120 г. на РдРС, в
което се съдържа ч.гр.д. № ../2019 г. на ПкРС, заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 28.05.2020 г., т.е.- преди изтичане на
давността за това вземане. Ето защо искът за същото следва да бъде уважен,
както и този за изтеклата лихва върху същото в следния размер: 250.96 лв.,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за месец април 2018
г. и 49.75 лв.- изтекла мораторна лихва. По отношение на останалите претенции
съдът намира, че възражението на представителя на ответника е основателно, тъй
като претенцията за главници се отнася за периода от 01.05.2016 г., до 31.03.2017
г.. и в този смисъл давността на най- късното задължение е изтекла на
30.04.2020 г.
С оглед изхода на делото за главницата, следва да бъде отхвърлен и искът за
изтекли лихва, който иск се явява акцесорен по отношение на главния иск.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част на исковата претенция. Претендираната сума е в общ размер
2421.20 лв., като уважената част на иска е 12.42 %. Съгласно приложения списък
по чл.80 от ГПК, ищецът е направил следните разноски: д.т.- 87.91 лв.,
юрисконсултско възнаграждение- 100 лв. или общо 187.91 лв., а по заповедното
производство д.т.- 23.42 лв. и 50 лв.- юрисконсултски възнаграждение или общо
73.42 лв. В горния смисъл ответникът следва да бъде осъден да заплати по
исковото производство сумата от 23.34 лв., а по заповедното- 9.12 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция. Претендираната сума е в
общ размер 2421.20 лв., като отхвърлената част на иска е 87.58 %. Съгласно
приложения списък по чл.80 от ГПК, ответникът е направил разноски в размер на
600 лв. за адвокатско възнаграждение. В горния смисъл ищецът следва да бъде
осъден да заплати сумата от 525.48 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединените
искове от ищеца „Т.- П.” АД, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление:***,
ТЕЦ“Р.“, чрез процесуалния представител ю.к. А.С., против ответника “Р.- М.“
АД, ЕИК: ….., със седалище и адрес на управление:***, с които моли съда да
постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ответникът дължи на ищеца за доставена, ползвана и незаплатена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в в гр.Перник, ул.“Ю.Г.“, бл.., вх..,
ап. ., сумата от 250.96 лв. /двеста и петдесет лева и деветдесет и шест
стотинки/, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия
за месец април 2018 г., сумата от 49.75 лв., предсатвялаща законна лихва за
забава на плащането, от 10.07.2016 г., до 11.05.2018 г., както и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК- 28.05.2020 г.,, до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни и недоказани исковете до пълния претендиран размер от 2 421.20 лв., от която главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия, в размер на 2 158.26 лв., за периода от 01.05.2016
г., до 31.03.2017 г.., както и сумата от 262.94 лв.- законна лихва за забава на
месечните плащания, от 10.07.2016 г., до 11.05.2018 г., както и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК- 28.05.2020 г.,, до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА “Р.- М.“ АД, ЕИК: …, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на „Т.- П.” АД, ЕИК ….., със седалище и
адрес на управление:***, ТЕЦ“Р.“, чрез процесуалния представител ю.к. А.С.,
следните суми: 23.34 лв. /двадесет и три лева и тридесет и четири
стотинки/- направени разноски по настоящото производство и сумата от 9.12 лв.
/девет лева и дванадесет стотинки/- направени разноски по заповедното
производство /ч.гр.д. № 547/2020 г. на РдРС/.
ОСЪЖДА „Т.- П.” АД, ЕИК …., със седалище и
адрес на управление:***, ТЕЦ“Р.“, чрез процесуалния представител ю.к. А.С., да заплати на Р.-М“ АД, ЕИК: ……, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 525.48
лв. /петстотин двадесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/- направени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./