Решение по дело №56/2024 на Административен съд - Силистра

 

Производството е образувано по жалба на Н. Н. А. и Ф. Ю. А. - двамата съпрузи от [населено място], община [населено място], подадена чрез представител по пълномощие адв.Г. Х. от АК [населено място], против Заповед №ЗД/Д-ТХ-Т-006/06.02.2024г. на Директора на Дирекция ”Социално подпомагане” [населено място], Добричка област, с която, на основание чл.25 ал.1 т.2 и ал.2,във вр. с чл.4 ал.1 т.4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) и чл.33 ал.1 от Правилника за прилагане на ЗЗДет, временно е настанено детето Е. (***.) с родители: майка Ф. Ю. А. и баща Н. Н. А., в семейство на утвърден приемен родител (професионален) М. В. С. от [населено място], до произнасяне на съда с решение по чл.28 ЗЗДет.

С жалбата се твърди, че оспорващите, като родители на детето, разполагали с необходимите материални условия за неговото отглеждане, както и, че притежавали необходимия родителски капацитет, за да го отглеждат и възпитават,ведно с другите им три деца - братя на настаненото извън семейството, ненавършило една година дете. Поддържат, че много обичат дъщеря си Е., която от своя страна била силно привързана към тях, поради което извеждането ѝ извън семейството, щяло да ѝ причини тежки емоционални преживявания и непоправими психически увреди, предвид и особено ниската ѝ възраст. Считат, че детето се чувства сигурно и спокойно в семейството си по произход, поради което твърдят отсъствие на материалните предпоставки за издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание развиват доводи, конкретизиращи оплакването, че същата била издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като акцентират върху твърдение за отсъствие на условията от чл.33 ППЗЗДет, за преценка на случая като „спешен“.Поддържат,че с оставянето на детето за два дни в дома на лелята на неговата майка (жалбоподателката Ф. А.), не се попълвал състава на дефинитивната разпоредба от §1 т.11 ДР ЗЗДет за „дете в риск“, а и бил изцяло игнориран редът от чл.36г ЗЗДет,изискващ създаване на мултидисциплинарен екип, разработващ план за действие за защита на детето. След приемане на устния сигнал не бил попълнен и регламентираният с Приложение №2 към чл.10 ал.3 ППЗЗДет, формуляр, което в съвкупност сочело на неспазване на реда за издаване на акт от вида на процесния по делото. Не оспорват констатациите в Социалния доклад, нито в Доклада за оценка на случая и предприемане на мярка за закрила спрямо дете, обосновали атакуваната заповед, но твърдят, че същата противоречала на целите, заложени в закрилящото децата законодателство. Молят за отмяната ѝ, както и за присъждане на разноски.

Ответникът - Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” [населено място],чрез представител по пълномощие Ат.В. - ст.юрисконсулт в РД “Социално подпомагане“-Добрич,поддържа аргументи за неоснователност на оспорването и моли за неговото отхвърляне.Настоява жалбата да бъде оставена без последици,а оспореният административен акт, като съответен на фактите към момента на неговото постановяване и на закона, да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ДСП [населено място].

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК,във връзка с чл.27а от Закона за закрила на детето. Съдът, съобразявайки становищата на страните, твърденията в жалбата и доводите, развити в хода на процеса, извърши преценка на събраните доказателства и прие: Сезиращата съда жалба е адресирана до по-горестоящ орган по отношение на издателя на оспорения индивидуален административен акт,а именно - до директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ [населено място], който, видно от Решение №0805-РД04-0130/08.03.2024г. (л.83), е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в адреса на жалбоподателите, но не се е произнесъл по съществото ѝ. Предварителен административен контрол не е регламентиран като задължителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване, съгласно чл.27а ЗЗДет. Напротив, нормирани са ускорени срокове за разглеждане на дела от процесния тип, с оглед особената чувствителност на правата, предмет на защита в релевирания сегмент от обществените отношения, регулирани със ЗЗДет. Още повече, че ответният орган е действал в хипотезата на чл.33 от ПП ЗЗДет, уреждащ правомощията му при спешност на настаняването на дете извън семейството. Посоченото, ведно с първоначалната преценка за спазване на преклузивния срок от чл.149 ал.1,във вр. с чл.27а ал.1 ЗЗДет, внесената държавна такса и установения правен интерес от обжалването, сочи на процесуална допустимост на същото.

Предмет на съдебния контрол е Заповед №ЗД/Д-ТХ-Т-006/06.02.24г., издадена от Директора на ДСП [населено място], с която, на основание чл.25 ал.1 т.2 и ал.2, във връзка с чл.4 ал.1 т.4 ЗЗДет и чл.33 ал.1 ППЗЗДет, временно е настанено детето на жалбоподателите Е., в семейство на утвърден приемен родител М. В. С. от [населено място], до произнасяне на съда с решение по чл.28 ЗЗДет. От административната преписка се установява, че Е. Н. Н. е родена на ***г. (л.77) и към датата на издаване на оспорената заповед, не е навършила една година. От проведено проучване по повод на подаден устен сигнал за оставянето ѝ при леля на нейната майка, която изрично е заявила, че нито има възможност, нито желание, да се грижи за детето, е установено:

Личният лекар на Е. е д-р Б. Н., с медицинска практика в [населено място], според когото детето е здраво, с нормално физическо и психическо развитие, като имунизационният календар по отношение на него до голяма степен е изпълнен, само някои от последните имунизации, не са били поставени (л.132).

На 05.02.2024г. в 17:08 часа, в администрацията при ответния орган, е постъпил устен сигнал от Б. А. и Н. А., че Е., заедно с нейните братя Е. и А., са оставени в дома им в [населено място], като Н. е леля на майката на децата Ф. Ю. А., а другият подател на сигнала, е неин съжител. Устно постъпилият сигнал е описан във Формуляр, съгласно Приложение № 2 към чл.10 ал.3 ППЗЗДет (л.128), обратно на твърдението на оспорващите. При подаване на сигнала затова, че детето Е. е оставено от родителите му в дома на подателите е установено, че в същия (дом) е обзаведена една стая, в която живеят освен те и синът на Н. и,че фактически детето е в риск за физическото и психическото му здраве.Проведен е разговор, като първо действие от работата по сигнала, видно от Протокол от 05.02.2024г. (л.129), установяващ следното: Н. Е. А. и Б. К. А. съжителстват на семейни начала от 10 месеца, като с тях живее и син на Н., в [населено място], [улица], [адрес]. Жилището се състои от 2 стаи, коридор, кухня и баня с тоалетна, като има течаща вода, електричество, интернет и кабелна телевизия.Обитаема е, обаче, само една стая, тъй като другите са в ремонт и необзаведени. В същата има легло, котлон, електрическа кана и радиатор. По сведение на сигналоподателите, на леглото са спали трите деца на Ф. и Н. и синът на Н.,а самите те - на земята.Н. не работи и не се подпомага от ДСП [населено място], а Б. полага епизодично труд в дърводобива, получавайки средно по около 70 лева седмично.

На 03.02.2024г. (събота) на гости им дошли жалбоподателите с трите си деца - Е., А. и Е., живеещи постоянно в [населено място]. На 04.02. 2024г. около 17:30 часа, Ф. и Н. тръгнали към денонощния магазин в [населено място], като при пристигането им до „игрална зала“ (намираща през паркинг срещу жилищния блок, в който е апартамента на Б. до тях, на пътя, спрял лек автомобил, човек от който бутнал Н. на земята и взел Ф. със себе си, докато тя викала „Чакай! Децата са горе, поне да ги взема!“,но колата потеглила. Н. се върнала в жилището и съобщила за случилото се. Н. и синът на Н. отишли в полицията за да подадат сигнал за инцидента. Когато се върнал, Н. си взел якето и тръгнал, оставяйки децата при лелята на майка им. Впоследствие, при проведен телефонен разговор, същият заявил, че ще вземе децата само ако са с майка си. И тъй като не знаели къде се намира тя; бащата ги оставил в дома им, а и предвид ниската им възраст - момиченцето Е. не било навършило още и една година, а братчетата му А. - на 3 години и 9 месеца и Е. - на 5 години и 4 месеца и, защото на следващия ден - 05.02.2024г. до 17:00 часа, родителите не са дошли за децата си, лелята на тяхната майка и съжителят ѝ, подали процесния устен сигнал до ДСП [населено място], Отдел „Закрила на детето“.

Случаят е бил възложен на социалния работник Д. А. В., която е изслушана като свидетел в съдебно заседание. Веднага, на 06.02.2024г., е осъществила контакт с инспектор в „Детска педагогическа стая“ при РУ МВР [населено място], със съдействието на когото, в 14:30 часа, е проведена среща с майката на децата - жалбоподателката Ф. Ю. А. и упълномощен от нея адвокат от АК-Добрич, Г. И.. В хода на същата майката на децата еднозначно е заявила, че не се разбира с техния баща и семейството му. Затова била избягала от него и към момента се намирала в съвместно съжителство с Е.. Заявила, че няма желание и възможност да се грижи за децата, което се установява от Протокол от проведена среща на 06.02.2024г. (л.131).

На същата дата - 06.02.2024г. в 9:35 часа е проведена среща с Н. А. и Б. А. (повторна), в чиито дом в [населено място], са били трите малолетни деца, като същите са препотвърдили невъзможността си да се грижат за тях поради липса на материални условия, а и на желание. Попълнили приложените на л.133 и л.134 от делото декларации по чл.24 ал.3 ППЗЗДет.В ускорен порядък е било изпратено искане до ДСП-Дулово за проучване на близки и роднини на децата (л.135), каквото е извършено и, всички те са отказали да се грижат за Е. (както и за другите две деца на оспорващите), видно от Декларациите от 07.02.24г., попълнени от М. Я. Р. и Н. А. И.-родители на жалбоподателя Н. и баба и дядо на детето Е.; Л. Н. И. и С. Н. А. - всички с адрес в [населено място],[улица]близки родственици на бащата на детето. Декларации за несъгласие по чл.24 ал.3 ППЗЗДет са приложени по делото и от близки родственици на оспорващата Ф. Ю. А. - Ю. Е. А. (л.113) и Ф. Ю. Е. - двамата от [населено място], [улица] (л.117).

При тези факти, социалните работници са счели случаят за такъв със спешен характер, а видно от Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете изх.№СЛ/Д-ТХ-Т/402-001/06.02.2024г. (л. 138-л.140), изрично са установили риск от изоставяне на детето Е. (р.V, подр.IV).Съвместно с Областен екип по приемна грижа Добрич, са избрали подходящо приемно семейство за настаняване на детето - на М. В. С. от [населено място], където са го и настанили в края на деня на 06.02.2024г. с процесната по делото Заповед на ответния орган

След извършените проучвания и в съответствие с регламентацията от чл.14-чл.21 ППЗЗДет, са изготвени:Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх.№СИГ/Д-ТХ-Т/29/05.02.2024г. (л.136-л.137); Развитие на случая (л.107); Доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете (л.138-л.140); План за действие (л.141-л.152); Индивидуална оценка на потребностите (л.143-л.144);Доклад-предложение за настаняване на детето Е. Н. Н. (л.145) - всички от 06.02.2024г.,съставени и подписани от социалния работник Д. А. В. и В. Г. М. - началник отдел „Закрила на детето“, изготвяйки и заключителния Социален доклад (за затваряне на случай-л.106) на 06.02. 2024г. В последния са изложени мотиви за приключване на социалната работа от ДСП-Тервел, в следния смисъл: С оглед охраняване по най-добрия начин интереса на детето Е. Н. Н., съвместно с Областния екип по приемна грижа [населено място], за него е избрано подходящо приемно семейство в [населено място], където е и настанено с процесната заповед на 06.02.2024г. Към датата на нейното издаване не са установени роднини или близки, които да имат желание и възможност да поемат грижата за детето.

В съдебно заседание процесуалният представител на оспорващите представя писмени доказателства затова,че същите са с постоянна трудова ангажираност (макар и с работно време от 4 часа); Молба с вх.№ДДМ/Д-СС-Д/6 от 25.03.2024г. до ДСП-Дулово, че желаят да се грижат за детето си; Удостоверение за сключен граждански брак на 10.11.2016г., през която година е роден и първият им син А. Н. Н. ([ЕГН]), който не е бил с тях при гостуването на 03.02.2024г. в [населено място]. Изслушани по реда на чл.176 ГПК, не оспорват фактическите констатации от описаните по-горе и депозирани по делото доклади и оценки на социалните служби, но поддържат, че не били запознавани с тяхното съдържание, а поставяли („удряли“ според използваната от тях терминология) само по един подпис. На въпрос към жалбоподателката - заявявала ли е пред социален работник, че не може да си гледа децата, защото има проблем със семейството на мъжа си,същата отговаря „Много пишман станах,не знаех,че така ще стане“ което практически е признание на удостоверения с официален писмен документ факт. Изслушаните като свидетели баба и дядо на детето Е. - М. Я. Р. и Н. А. И. заявяват, че нямали никакви проблеми със снаха си Ф., напротив, много добре се разбирали и искали да се грижат за нейните деца, както били правили и досега. На поставени въпроси, провеждани ли са с тях срещи със социални работници от ДСП-Дулово относно грижите и възпитанието на Е., отговарят, че имало такива, но ги карали да „ударят“ по един подпис и те не разбирали на какво и защо се подписват. Последното влиза в тежко противоречие с приложените на л.114 и л.115 от делото Декларации по чл.24 ал.3 ППЗЗДет в които ръкописно са изписани данните им, включително от личните карти и, декларираното несъгласие да се грижат за Е., защото се грижели за по-големия ѝ брат А.. На две отделни места са поставени саморъчни подписи от свидетелите,което е в неразрешим конфликт със заявеното от св.Н. И. „подписах на празен лист и после какво направиха не знам“. Самите декларации са по утвърден образец (Приложение №5а към чл.24 ал.3 ППЗЗДет),т.е. с генериран текст, като се попълват само свободните полета, което изключва изцяло твърдението на свидетеля, че се бил подписал на „празен лист“. Ето защо не следва да бъдат кредитирани гласните доказателствени средства, ангажирани от жалбоподателите.

В качеството на свидетел е изслушан и социалният работник Д. А. В., която е работила по случая и, чиито показания са в пълна корелация със събраните по делото писмени доказателства.Същата потвърждава изводите за оценка на сигнал по случай за дете в риск, както и че оспорената заповед е издадена във връзка с разрешаването на „спешен случай“.При анализа на коментираните по-горе доказателства, настоящият състав намира,че Социалният доклад - предложение (л.106 и л.145), към който изрично се препраща с оспорената Заповед №ЗД/Д-ТХ-Т-006/06.02. 2024г. на ответния орган, несъмнено е официален свидетелстващ документ (чл.179 ГПК), изготвен от длъжностни лица, в кръга на службата им, по установените форма и ред и представлява доказателство за направените изявления пред социалния работник и за извършените от него и пред него действия. В същия са изложени недвусмислените изявления на оспорващата, а и на родителите на жалбоподателя (предвид неоспорените от жалбоподателите саморъчно подписани декларации), че не желаят, а и не могат, да се грижат за Е..Нещо повече, констатациите в обсъдените документи, съставени в много ускорен порядък, но в пълния им регламентиран с ПП ЗЗДет обем, не са оспорени,което води до извод, че описаните в тях факти и обстоятелства са точно такива, към датата на издаване на процесната заповед, и съгласно правилото от чл.142 ал.1 АПК, само те имат значение за преценката на нейната законосъобразност. Обстоятелството, че впоследствие както жалбоподателите, като родители на настаненото дете в приемно семейство, са преосмислили поведението си и са изявили воля за неговото отглеждане,така и техните най-близки роднини,не променя извода, че детето Е. в периода 04-06.02.2024г. е било изоставено при леля на оспорващата и неин съжител, в [населено място], които видимо не са разполагали с условия за неговото отглеждане, а в хода на изясняване на случая и неговата оценка,са изразили нежелание да се грижат за 10 месечното дете.

Като несъстоятелно следва да бъде отклонено възражението на жалбоподателите, че били оставили Е. само за два дни, при леля (т.е. роднина на майката), което не сочело на „трайно неполагане на грижа за него без основателна причина“,съгласно чл.25 ал.1 т.2 ЗЗДет. Според чл. 125 от Семейния кодекс СК), родителите имат задължение да се грижат за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, която грижа се дължи постоянно, т.е. недопустимо е отклонение от нормативното задължение, вкл. и „само за два дни“, макар в случая да липсват данни,че на 07.02.24г.,например,непосредствено след настаняване на детето в приемно семейство, някой от жалбоподателите или техен близък родственик, да е проявил интерес и изявил грижа за това дете, с готовност да го гледа, още повече, че става въпрос за 10-месечно бебе. Напротив, майката изрично, на проведената среща при инспектора в Детска педагогическа стая на РУ МВР Тервел, не само е заявила, че не желае да полага грижи за нея,но обяснила и причините за това, а на 07.02.2024г. бабата и дядото на Е. (родители на жалбоподателя, заявили като свидетели, че винаги били готови и искали да гледат детето), са подписали обсъдените по-горе декларации по чл.24 ал.3 ППЗЗДет.

Като неоснователно следва да бъда отклонено и оплакването за пренебрегната процедура, регламентирана със закона и правилника за неговото прилагане, с позоваване на чл.36г ЗЗДет. Последният урежда действията на специализираните служби при насилие (създаване на мултидисциплинарен екип), видно от систематичното място и изричното заглавие на нормативния текст, какъвто настоящият случай не е.Напротив,стриктно е следвана регламентацията от Глава трета на ППЗЗДет „Ред за осъществяване на мерките за закрила на детето“, независимо от правилото на чл.21 ал.6 с.пр., че при спешни случаи, какъвто е процесният, ползването на заместваща грижа за детето се осигурява в рамките на деня. Освен това, както правилно е процедирал ответният орган, съгласно чл.33 ППЗЗДет, детето е настанено спешно извън семейството при установената опасност за неговото здраве и декларирано несъгласие както от неговите родители, така и от семействата на техните роднини, да полагат грижи за него. Настоящият състав намира, обратно на доводите на жалбоподателите, че в случая детето Е. е било в непосредствен риск от изоставяне (арг. чл.36а ЗЗДет), като установените факти сочат на попълнена хипотеза от §1 т.11 б. “а“ и б.“в“ от ДР ЗЗДет, тъй като е останало без грижа на родителите си в дните 04-07.02.2024г. и за него е съществувала опасност от увреждане на физическото, психическото и социалното му развитие, още повече предвид ниската му възраст - само на 10 месеца.

На основание горните фактически констатации и поради изчерпване на възможностите за закрила на детето в семейна среда,както и за настаняването му в семейство на роднини или близки, е издадена процесната Заповед №ЗД/Д-ТХ-Т-006/06.02.2024г. за временно настаняване на Е. в приемно (професионално) семейство със срок - до произнасянето на съда с решение по чл.28 ЗЗДет.Изготвен е план за действие на ДСП-Тервел до предаване на случая на ДСП-Добрич,където е настанено детето в приемно семейство (л.141), а от показанията на свидетелите и обясненията на оспорващите, се установява, че са налице и мерки за осигуряване на регулярни контакти с родителите по произход. Последните вече искат да се грижат за детето заедно с тримата му братя, видно от представената молба от 25.03.2024г. до ДСП [населено място] (л.157), който факт подлежи на преценка от сезирания с искането по чл. 27 ал.2 ЗЗДет граждански съд, но не е в състояние да повлияе/промени ретроактивно обстоятелствата, легнали в основата на процесния пред настоящия съд акт.

С оглед на горните фактически установявания, от правна страна се налагат следните изводи: С разпоредбата на чл.26 ал.1 ЗЗДет, правомощието за настаняване на дете в утвърдено приемно семейство, при наличие на някоя от предпоставките от чл.25 ал.1 ЗЗДет, е предоставена единствено на районния съд. Директорът на дирекция „Социално подпомагане” по настоящ адрес на детето, може да извършва временно настаняване по административен ред в приемно семейство, като за целта издава заповед по чл.27 ал.1 от с.з. и на основание ал.2 от същия текст, следва да отправи искане до РС в едномесечен срок от издаването й. Налице са данни по делото, че съдебно заседание по отправено такова искане, е било насрочено в РС [населено място] и отложено за представяне на документи от ДСП-Добрич.Обжалваната заповед е издадена на 06.02.2024г. със срок „до произнасяне на съда с решение по чл.28 ЗЗДет”. Според чл.29 ЗЗДет, настаняването извън семейството се прекратява с отпадане на основанията по чл.25 от същия закон. В случая мярката за закрила е била постановена поради изразено нежелание на майката на детето да го отглежда, съпроводено от изявление и на баща му, че ще се грижи за него само ако е с майка си, по които факти не само, че не се спори, но са налице и безпротиворечиви и убедителни доказателства. По делото се релевира новонастъпил факт - изразена готовност и желание от двамата родители да отглеждат и възпитават Е. заедно с нейните братя (Вж.Молба от 25.03. 2024г.), но той не е от категорията факти, които биха могли да променят фактическата обстановка, установена при издаването на заповедта, респ. правното положение към релевантния момент (чл.142 ал.1 АПК), за да е приложима ал.2 на чл.142 АПК,защото няма и не може да има ретроактивно действие. При хипотезата на чл.235 ал.3 от ГПК, най-вероятно ще бъде съобразен от районния съд гр.Добрич.

Следователно, оспорената заповед за наложена временна мярка по административен ред за закрила на дете, е издадена от компетентен орган, предвид предоставените правомощия на директорите на Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето, съгласно чл.27 ал. 1,във вр.с чл.20 ал.1 ЗЗДет. Производството по прилагане на мерки за закрила по ЗЗДет е уредено в Глава трета на ППЗЗДет. По силата на законовото овластяване за издаването му, разпоредбите на правилника се считат инкорпорирани в регулацията от ЗЗДет и съставляват специални такива по смисъла на чл.2 ал.1 АПК. От изложеното по-горе се установява, че всички нормирани стъпки по Глава трета „Ред за осъществяване на мерките за закрила на детето” на ППЗЗДет, са осъществени законосъобразно, при отчитане спецификата на конкретните отношения, регулирани със ЗЗДет, принципите и характера на тези мерки, както и необходимостта от бързина и оперативност при предприемането им, което сочи, че не е налице отменително основание по чл.146 т.3 АПК. Още повече, че съгласно чл.25 ал.2 ЗЗДет, настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане, данни за каквато спешност несъмнено са установени по делото. Ето защо, съответно на закона, ответният орган се е позовал в процесната заповед на чл.33 ал.1 ППЗЗДет, при установената опасност за здравето и живота на детето Е. в релевирания период: 04.-07.02.2024г.

Доколкото не са предвидени специални правила за формата на акта по чл.27 ал.1 ЗЗДет, то съобразно чл.59 АПК, същият следва да бъде преценен като издаден при спазване на установената форма и имащ предвиденото в същия нормативен текст съдържание.Налице са и мотиви - правни и фактически съображения, в това число изложени в отделен акт, на който има позоваване в заповедта- социален доклад/предложение,изготвен от социален работник в отдел „Закрила на детето“ при ДСП [населено място]. Изложените в него съображения и доказателствата, на които се основава, следва да се считат като такива на самия акт, предвид ТР №16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС.

Разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗЗДет прогласява правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Един от базовите принципи на закрилата, изведен от чл.3 т.3 ЗЗДет е „осигуряване най-добрия интерес на детето”,а съгласно дефиницията от §1 т.5 ДР ЗЗДет, в него се включва преценката на седем самостоятелни характеристики и потребности на детето и способности на родителите да се грижат за него. По делото е несъмнено установена към правнозначимия момент на издаване на оспорената заповед, предпоставката от чл.25 ал.1 т.2 ЗЗДет за настаняване на детето извън семейството:„чиито родители, без основа-телна причина трайно не полагат грижи за детето“, като в случая елементът „трайно“ следва да бъде преценен с оглед интензивността и категоричността на нежеланието и на двамата родители към процесните дати да се грижат за 10-месечното бебе Е.,а не толкова като темпорална продължителност на изоставянето на детето. Променените обстоятелства (стига да не са само декларирани), съгласно чл.29 ЗЗДет, са основание за прекратяване на настаняването на детето извън семейството, какъвто не е предмета на настоящия съдебен спор - иска се отмяна на Заповед №ЗД/ Д-ТХ-Т-004/06.02.2024г.,а не прекратяване на определената с нея мярка за закрила, което е от компетентността на районния съд, съгласно чл.30 ал.1 ЗЗДет. Изхождайки от философията на този специален закон и прогласените с него основни принципи в чл.3 т.2 „отглеждане на детето в семейна среда” и т.12 ”подкрепа на семейството”, при установяване на твърдените нови факти, свързани с декларираното желание от родителите за отглеждане на детето,ще се предприемат мерки по незабавната му реинтеграция, вкл. по чл.30 ал.2 ЗЗДет от административния орган.

Мярката за закрила „спешно настаняване извън семейството“ по чл.33 ППЗЗДет се налага незабавно в резултат на едно бързо административно производство, което следва от обезпечителния характер на същата по отношение на интересите на детето. Процесната мярка е разновидност на мярката по чл.27 ал.1 ЗЗДет, която се налага след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, изключение от което е въведено с разпоредбата на чл.25 ал.2 ЗЗДет и чл.23 ал.1 ППЗЗДет,както следва: не се изисква да бъдат изчерпени всички възможности за закрила в семейството, когато се налага спешното извеждане на детето, какъвто именно е настоящият случай. Е. е била „оставена“ от двамата си родители в непригодния за нейното отглеждане дом на лелята на майка ѝ и без нейното изрично съгласие,като детето не е било потърсено, респ. взето от неговите родители нито на 05.02.2024г., нито на 06.02.2024г.,нито потърсено по-късно след 07. 02.2024г. В тези случаи не се извършва предварително проучване (въпреки което в случая такова има) на възможността за настаняване на детето в семейство на роднини или близка с подготвено становище за годността им да го отглеждат (чл.24 ППЗЗДет). В конкретния случай е наложена мярка за закрила - спешно временно настаняване в професионално приемно семейство. Касае се за дете в риск от изоставяне (към датата на издаване на процесната Заповед) съгласно регламентацията от §, т.11 б.“а“,пр.“посл.“ и б.“в“ ДР ЗЗДет. Посредством предприетата мярка по чл.4 ал.1 т.4 ЗЗДет се постига и целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве в началния етап на осигуряване на закрилата му, когато връзките с близки и роднини, както и техния капацитет, все още не са установени. Целта на мерките за закрила по ЗЗДет е като краен резултат да се осигури нормалното развитие на детето, която цел в случая е постигната, предвид и временния характер на процесната по делото мярка. Правилна е преценката на ответния орган за наличие на основанието по чл.25 ал.1 т.2 ЗЗДет, приложено с цел - защита на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията/нежеланията и интересите на родителите му.

Предметното съдържание на понятието „висш интерес на детето” може да бъде изведено от разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗЗДет, като в конкретния случай приоритетно значение има правото му да се развива физически по здравословен и нормален начин, предвид ниската му възраст и установеното нежелание на неговите родители да гарантират това.Тези права и интереси са изцяло защитени с издаването на заповедта, като в противен случай,не е ясно къде би могло да бъде отглеждано 10-месечното дете през конфликтния период през м.02.2024г., тъй като е безспорно, че лелята на майка му, при която е оставено, нито има жилищни помещения, нито материална обезпеченост, а още по-малко желание, да полага грижи за него. В обобщение на горното настоящият състав приема, че оспореният акт е и материално законосъобразен, включително съответен на нормативната цел, поради което подлежи н потвърждаване.

Разноски своевременно са поискани и от двете страни, каквито с оглед изхода на процеса, се дължат на ответния орган (арг. от чл.143 ал.3 АПК), които следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта,а именно Държавна агенция за закрила на детето,по аргумент от чл.17 ал.2 ЗЗДет,вр. с чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на ДАЗД (Обн.ДВ,бр.17/01г.,посл.изм.ДВ,бр.10/24г.) и във връзка с §1 т.6 ДР АПК. Определянето на основателно поисканото юрисконсултско възнаграждение, е нормативно регламентирано с чл.37 ЗПП, препращащ към Наредба за заплащане на правната помощ (Обн.ДВ,бр.5/06г.,посл.изм. ДВ,бр.74/21г.) относно неговия размер, чиито чл.24 го е определил в относителни граници от 100 до 240 лева, В случая същото следва да бъде присъдено в размер на 100 лева, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр. “посл.“ АПК, Административният съд гр. Силистра

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Н. А. и Ф. Ю. А., двамата от [населено място], [улица], община Дулово, срещу Заповед №ЗД/Д-ТХ-Т-006/06.02.2024г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” [населено място], Добричка област, с която временно е настанено детето Е. Н. Н., с [ЕГН], в семейството на утвърден професионален приемен родител М. В. С. от [населено място], [улица],  до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.

 

ОСЪЖДА Н. Н. А. с [ЕГН] и Ф. Ю. А. с [ЕГН] - двамата съпрузи с постоянен адрес в [населено място], [улица], община Дулово, Силистренска област, да заплатят солидарно на Държавна агенция за закрила на детето, с [ЕИК] и административен адрес в [населено място],[улица], сумата от 100 (Сто) лева - съдебни разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.