Решение по дело №1173/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260225
Дата: 27 октомври 2020 г.
Съдия: Пламен Ангелов Колев
Дело: 20201100901173
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, ……………..г.

 

                           

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 18.09.2020 г.  в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

                                                         

при участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 1173  по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.625 ТЗ.

Предявена е молба по чл.625 от ТЗ от НАП за постановяване на решение по чл.630 ал.1 от ТЗ / откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника/ на основание чл. 608 от ТЗ, поради това, че не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения изходящи от  посочени в ИМ договори:

Договор за наем на ресторанско оборудване от 08.03.2018г. и фактура издадена въз основа на договора № ********** от 08.03.2018г. за наем на оборудване за обект МОЛ Сердика;

         Договор за наем на ресторанско оборудване от 08.03.2018г. и фактура издадена въз основа на договора № ********** от 08.03.2018г. за наем на оборудване за обект МОЛ България;

 Договор за наем на ресторанско оборудване от 08.03.2018г. и фактура издадена въз основа на договора № ********** от 08.03.2018г. за наем на оборудване за обект Витоша 150;

         Сочи, че на 08.03.2018г. между „С.Ц." ЕООД в качеството му на Наемодател и „Б.Ф.Е." ЕООД в качеството му на Наемател,  е бил сключен Договор за наем, по силата на който Наемодателя е отдал под наем на Наемателя  употребявано ресторнтско оборудване, находящо се в гр.София, бул.Ситяково, в МОЛ Сердика.  Съгласно договора молителя е предоставил употребяваното ресторнтско оборудване, срещу уговорена наемна цена, която е в размер на сумата от 5 000 лева месечно, дължимо до двадесет и пето число на предходния месец. Въз основа на договора молителя е издал данъчна фактура№ ********** от 08.03.2018г. за наем на оборудване за обект МОЛ Сердика за сумата от 5 000 лева. Поради неплащане на първата наемна вноска „С.Ц." ЕООД е предприел действия по връщане на оборудването. Оборудването е било върната от ответника на молителя едва през месец юни 2018г. Ответникът е ползвал ресторантското оборудване три месеца , а именно месец, април 2018г., месец май 2018г. и месец юни 2018г. но не е заплатил дължимата наемна цена.

 На 08.03.2018г. между „С.Ц." ЕООД в качеството му на Наемодател и „Б.Ф.Е." ЕООД в качеството му на Наемател, е сключил Договор за наем, по силата на който Наемодателя е отдал под наем на Наемателя  употребявано ресторнтско оборудване находящо се в гр.София, бул.България, в МО/1 България. Съгласно договора молителят е предоставил употребяваното ресторнтско оборудване, срещу уговорена наемна цена, която е в размер на сумата от 5 000 лева месечно, дължимо до двадесет и пето число на предходния месец. Въз основа на договора молителят е издал данъчна фактура № ********** от 08.03.2018г. за наем на оборудване за обект МОЛ България за сумата от 5 000 лева. Поради неплащане на първата наемна вноска „С.Ц." ЕООД е предприел действия по връщане на оборудването. оборудване е било върнато от ответника на молителя едва месец юни 2018г.. Ответникът е ползвал ресторантското оборудване три месеца , а именно месец, април 2018г., месец май 2018г. и месец юни 2018г. но не заплати дължимата наемна цена.

         На 08.03.2018г. между „С.Ц." ЕООД в качеството му на Наемодател и „Б.Ф.Е." ЕООД в качеството му на Наемател, сключиха Договор за наем, по силата на който Наемодателя отдаде под наем на Наемателя на употребявано ресторнтско оборудване находящо се в гр.София, бул.Витоша, №150. Съгласно договора молителя предостави употребяваното ресторнтско оборудване, срещу уговорена наемна цена, която е в размер на сумата от 5 000 лева месечно, дължимо до двадесет и пето число на предходния месец. Въз основа на договора молителя  е издал данъчна фактура № ********** от 08.03.2018г. за наем на оборудване за обект бул.Витоша №150 за сумата от 5 000 лева. Поради неплащане на първата наемна вноска „С.Ц." ЕООД е предприел действия по връщане на оборудването. Оборудването е било върнато от ответника на молителя едва месец юни 2018г.. Ответникът е  ползвал ресторантското оборудване три месеца, а именно месец април 2018г., месец май 2018г. и месец юни 2018г. но не заплати дължимата наемна цена.

Твърди, че ответното дружество дължи заплащане на сума в размер на 45 000 лева.,  формирана по следния начин:

Дължим наем за месец април 2018г. за обект МОЛ Сердика в размер на 5 000 лева, за което е издадена фактура № ********** от 08.03.2018г.;

Дължим наем за месец май 2018г. за обект МОЛ Сердика в размер на 5 000 лева;

Дължим наем за месец юни 2018г. за обект МОЛ Сердика в размер на 5 000 лева;

Дължим наем за месец април 2018г. за обект МОЛ България в размер на 5 000 лева, за което е издадена фактура № ********** от 08.03.2018г.;

Дължим наем за месец май 2018г. за обект МОЛ България в размер на 5 000 лева;

Дължим наем за месец юни 2018г. за обект МОЛ България в размер на 5 000 лева;

Дължим наем за месец април 2018г. за обект бул.Витоша №150 в размер на 5 000 лева, за което е издадена фактура N2 ********** от 08.03.2018г.;

Дължим наем за месец май 2018г. за обект бул.Витоша N9150 в размер на 5 000 лева;

Дължим наем за месец юни 2018г. за обект бул.Витоша №150 в размер на 5 000 лева;

Или  в полза на дружеството са налице изискуеми вземания в общ размер на сумата от 45 000 лева.

Сочи, че длъжникът не е погасил задълженията си дори и частично. При справка в Търговския регистър към Агенция по вписванията, се установява че от създаването на дружеството „Б.Ф.Е." ЕООД през 2017г., до настоящия моменент, „Б.Ф.Е." ЕООД не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети. Ответното дружеството въобще не притежава каквито и да е краткотрайни или дълготрайни активи.

Евентуално счита, че имуществото не е достатъчно да покрие паричните му задължения.

Моли да се открие производство по несъстоятелност по отношение на ответника поради неплатежоспособност, евентуално поради свръхзадълженост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представените документи, на 08.03.2018г. между „С.Ц." ЕООД в качеството му на Наемодател и „Б.Ф.Е." ЕООД в качеството му на Наемател,  е бил сключен Договор за наем, по силата на който Наемодателя е отдал под наем на Наемателя  употребявано ресторнтско оборудване, находящо се в гр.София, бул.Ситяково, в МОЛ Сердика.

 Съгласно договора молителя е предоставил употребяваното ресторнтско оборудване, срещу уговорена наемна цена, която е в размер на сумата от 5 000 лева месечно, дължимо до двадесет и пето число на предходния месец.

 Въз основа на договора молителят е издал данъчна фактура№ ********** от 08.03.2018г. за наем на оборудване за обект МОЛ Сердика за сумата от 5 000 лева.

Между страните не се спори, че поради неплащане на първата наемна вноска оборудването е било върнато от ответника на молителя през месец юни 2018г., т.е. ответникът е ползвал ресторантското оборудване три месеца , а именно месец, април 2018г., месец май 2018г. и месец юни 2018г. но не е заплатил дължимата наемна цена.

 На 08.03.2018г. между „С.Ц." ЕООД в качеството му на Наемодател и „Б.Ф.  Е." ЕООД в качеството му на Наемател, е бил сключен Договор за наем, по силата на който Наемодателя е отдал под наем на Наемателя  употребявано ресторнтско оборудване находящо се в гр.София, бул.България, в МОЛ България.

Съгласно договора молителят е предоставил употребяваното ресторнтско оборудване, срещу уговорена наемна цена, която е в размер на сумата от 5 000 лева месечно, дължимо до двадесет и пето число на предходния месец.

Въз основа на договора молителят е издал данъчна фактура № ********** от 08.03.2018г. за наем на оборудване за обект МОЛ България за сумата от 5 000 лева.

По делото липсват доказателства за плащане на наемната цена.

Между страните не се спори, че оборудване е било върнато от ответника на молителя  през месец юни 2018г., т.е. ответникът е ползвал ресторантското оборудване три месеца , а именно месец, април 2018г., месец май 2018г. и месец юни 2018г. но не заплати дължимата наемна цена.

 На 08.03.2018г. между „С.Ц." ЕООД в качеството му на Наемодател и „Б.Ф.Е." ЕООД в качеството му на Наемател, е бил сключен Договор за наем, по силата на който Наемодателя е отдадал под наем на Наемателя  употребявано ресторнтско оборудване находящо се в гр.София, бул.Витоша, №150.

Съгласно договора молителя е предоставил употребяваното ресторнтско оборудване, срещу уговорена наемна цена, която е в размер на сумата от 5 000 лева месечно, дължимо до двадесет и пето число на предходния месец.

Въз основа на договора молителя  е издал данъчна фактура № ********** от 08.03.2018г. за наем на оборудване за обект бул.Витоша №150 за сумата от 5 000 лева. и фактура издадена въз основа на договора № ********** от 08.03.2018г.

Между страните не се спори, че оборудване е било върнато на молителя  през месец юни 2018г., т.е. ответникът е  ползвал ресторантското оборудване три месеца, а именно месец април 2018г., месец май 2018г. и месец юни 2018г. но не заплати дължимата наемна цена.

Следователно неплатените наеми за ползваното оборудване са:

Дължим наем за месец април 2018г. за обект МОЛ Сердика в размер на 5 000 лева, за което е издадена фактура № ********** от 08.03.2018г.;

Дължим наем за месец май 2018г. за обект МОЛ Сердика в размер на 5 000 лева;

Дължим наем за месец юни 2018г. за обект МОЛ Сердика в размер на 5 000 лева;

Дължим наем за месец април 2018г. за обект МОЛ България в размер на 5 000 лева, за което е издадена фактура № ********** от 08.03.2018г.;

Дължим наем за месец май 2018г. за обект МОЛ България в размер на 5 000 лева;

Дължим наем за месец юни 2018г. за обект МОЛ България в размер на 5 000 лева;

Дължим наем за месец април 2018г. за обект бул.Витоша №150 в размер на 5 000 лева, за което е издадена фактура N2 ********** от 08.03.2018г.;

Дължим наем за месец май 2018г. за обект бул.Витоша N9150 в размер на 5 000 лева;

Дължим наем за месец юни 2018г. за обект бул.Витоша №150 в размер на 5 000 лева;

Или  в полза на дружеството са налице изискуеми вземания в общ размер на сумата от 45 000 лева.

От справка в ТР се констатира, че ответното дружество не е обявило в ТР ГФО за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.

По делото е изслушано заключение на ССЕ, което съдът кредитира като обосновано, изготвено въз основа само на ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017 г.

Съгласно удостоверенията от СВ, ответникът не притежава недвижими имоти.

Видно от удостоверението от КАТ, дужеството не притежава автомобили.

По делото е са приобщени доказателства от НАП относно наложени обезпечителни мерки за публични задължения.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съдържанието на съществуващите между страните 3 договора ги определят като такива за наем на вещи по см. на чл. 228 и сл. от ЗЗД, явяващи се субективни търговски сделки  съгласно чл.286, ал.1  ТЗ.

При установено изпълнение на задълженията от страна на наемодателя за предоставяне на вещите, ответникът не е доказал да е заплатил дължимата наемна цена в размер на 45 000 лева.

Съгласно Чл. 608, ал.1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ.

Съгласно ал.2 на с.з., неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Последното обаче е обективно фактическо състояние, характеризиращо имуществената сфера на длъжника търговец. То следва да се различава от неплащането като неправомерен юридически факт, форма на неизпълнение на задълженията(Р№806/206г. по т.д.№476/06г. на ВКС, ТК, І т.о.).

Тъй като по делото се установи наличие на неизплатени парични задължения, попадащи в приложното поле на чл.608, ал.1 ТЗ, трябва да се изследва дали търговецът е в състояние да погаси задълженията си към правно релевантния момент – този на устните състезания(Р №38/04г. по т.д.№330/04г. на ВКС, І т.о.; Р№45/07.02.05г. по т.д.№443/04г. на І т.о.)

За целта следва  да се направи анализ на коефициентите за ликвидност, явяващи се показател за финансовото състояние на ответното дружество – неговата способност да извършва текущите си плащания към кредиторите.

Ответнкът не е изпълнил указанията на съда и не е представил ГФО за за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Не е обявил такива в ТР. Не ги е депозирал и в НАП, като видно от ССЕ в този държавен орган е била представена само ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017 г. Това е възпрепятствало ВЛ да изчисли коефициентите за ликвидност.

Това мотивира съда на осн. чл.161 ГПК за приеме, че ответното дружество не е в състоятение да извърши плащания на текущите си задължения.

 С оглед установените материалноправни предпоставки за неплатежоспособността на търговеца, съдът следва да прецени посочените в чл.631 ТЗ основания за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. (Р№45/07.02.05г. по т.д.№443/04г. на І т.о.)

Видно от приобщените по делото справки, дружеството не притежава недвижими имоти и автомобили. Липсват баланси, от който да се установят активите. Не се констатира то да извършва търговска дейност. Следователно не може да се направи извод,  че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

За установяване на началната дата на неплатежоспособността следва за се констатира момента, в който непрекъснато са се насложили всички предпоставки по чл.608 ТЗ.

Най старото задължение по договора е за м. април 2018г., а най-старото публично задължение – за ДДС (попадащо в приложното поле на чл.608 ТЗ) е с падеж 14.11.2017 г., ), видно от  ССЕ. Не се установява то да е погасено.

 При липса на ГФО към 31.12.2017 г., когато вземането е вече налично, съдът намира, че това е момента на първоначално възникване на всички законови предпоставки на неплатежоспособността.

         Тъй като не се установи ответното дружество да притежава каквито и да било активи, а кредиторите не са привнесли разноски съгласно указанията на съда, производството следва да се спре на осн.чл.632, ал.1 ТЗ.

         Поради сбъдване на вътрешно процесуалното условие, евентуалния иск не следва да се разглежда.

         Воден от горното, Софийският градски съд

 

 

                                               Р   Е    Ш    И   :

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.Ф.Е." ЕООД, *** , като определя за начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2017 г.

ОТКРИВА производството по несъстоятелност на Б.Ф.Е." ЕООД, ЕИК:*******.

Постановява прекратяване дейността на предприятието.

Обявява „Б.Ф.Е." ЕООД, ЕИК:******* в несъстоятелност.

Спира производството.

         Делото да се докладва след изтичане на 1 г. срок, ако не бъде поискано възобновяване.

Решението подлежи на обжалване пред САС  в 7 дн. срок от от вписването му в търговския регистър.

Решението да се впише в ТР.

        

                                                                                    СЪДИЯ: