Определение по дело №229/2021 на Административен съд - Разград

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер:                                                    28.01.2022                            Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и втора  година, в  състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИН МАРИНОВ

 

след като разгледа докладваното от съдията административно дело № 229  по описа  на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248  от ГПК във  вр. с чл. 144 от АПК.

Образувано е по молба на адв. П.А.Х. *** лично и като пълномощник Д.С.К. *** – оспорващ по делото с искане съдът да допълни  и измени Решение № 168 от 13.12.2021 год., постановено по настоящото дело в частта му за разноските. В молбата се сочи, че  в мотивите на решението  съдът е отхвърлил искането на оспорващия за заплащане на минимално възнаграждение на адвокатски труд на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., но липсва изричен диспозитив, поради което се иска допълване,  както и е направено искане за изменение на решението в частта на разноските като съдът   присъди  в тежест на ответника да заплати минимално адвокатско възнаграждение по наредба № 1/2004 г. на ВАдвС за положен труд от адвоката на оспорващия на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Ответната по молбата страна – Административният  ръководител на Специализираната прокуратура оспорва искането като неоснователно и моли съда да го остави без уважение.

Като взе предвид изложеното в искането и данните  по делото съдът намира следното:

С Решение № 168 от 13.12.2021 год., постановено по  адм.д. № 229/2021 год. Административен съд Разград  е отменил Решение № 966/21 от 13.08.2021 год. на административния ръководител на Специализираната прокуратура, с което на К. е отказан достъп до  обществена информация, поискан със заявление, подадено по електронен път на 02.08.2021 год.  Със същото определение съдът е осъдил ответника по жалбата да заплати на жалбоподателя    деловодни разноски в размер на 10 лв.  Съдът е приел в мотивите си за неоснователно и недоказано искането на оспорващия  да му бъде заплатено минимално възнаграждение за адвокатски труд на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., но в решението няма изричен диспозитив, с което  това искане е оставено без уважение.

Решението  е необжалваемо  и молбата за  допълване и изменение е постъпила на 30.12.2021 год.

При тези факти съдът прави следните правни изводи:

Искането е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустимо. Разгледано по същество е частично основателно по следните съображения:

В мотивите на решение № 168 от 13.12.2021 год., постановено по  адм.д. № 229/2021 год. съдът е изложил подробни доводи защо е приел искането на оспорващия да  присъди  в тежест на ответника да заплати минимално адвокатско възнаграждение  в размер на 500 лв. по наредба № 1/2004 г. на ВАдвС за положен труд от адвоката на оспорващия на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. , но не е постановил изричен диспозитив, с който да остави без уважение това искане. В тази част молбата е основателна.

В останалата част молбата е неоснователна.  В решението си съдът е изложил подробни мотиви защо искането на оспорващия К. съдът  да присъди  в тежест на ответника да заплати минимално адвокатско възнаграждение по наредба № 1/2004 г. за положен труд от адвоката на оспорващия на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.  В настоящата молба не са изложени нови факти и доводи, които  да обосноват  правни изводи относно разноските по делото, различни от изложените в мотивите на съдебното решение.

По делото е представен договор за правна помощ, в който изрично е посочено, че е договорено възнаграждение от 500 лв.  След като в представения по делото договор за правна защита и съдействие между страните е уговорена цена от 500 лв., той не може да бъде приет като договор за оказване на безплатна правна помощ, независимо от изписаното в договора текст „ безплатно поради материално затруднение на клиента по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Безвъзмездният характер на предоставената правна помощ следва да е недвусмислен. В случая от съдържанието на представения договор не може категорично да се приеме, че е оказана безплатна адвокатска помощ. От една страна е посочена договорена сума на възнаграждението – 500 лв., а от друга уточнение, че помощта се предоставя при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Налице са две противоречиви договорки между адвокат и клиент. Ако помощта ще се предостави безвъзмездно е без значение какъв е минималния размер предвиден в Наредба № 1/2004г. за съответния вид дело и между страните не следва да се договаря размер на възнаграждението на адвоката.

На следващо място следва да се посочи, че титуляр на правото на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата е адвокатът, а не страната. Като титуляр на това право именно адвоката е процесуално легитимиран да направи искане пред съда да му бъде присъдено възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., а не страната на която е оказана безплатна помощ. В случая такова искане е направено от страната в жалбата, предмет на настоящото дело и възнаграждението по чл. 38, ал. 2 е посочено като част от разноските на жалбоподателя по делото.  Списъкът по чл. 80 от ГПК е списък за разноски на страната по делото и не може да е основание за присъждане на възнаграждение на адвокат по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

По изложените съображения искането  за изменение на решение № 168 от 13.12.2021 год., постановено по  адм.д. № 229/2021 год. в частта за разноските е неоснователно.

Водим от изложените мотиви Разградският административен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОПЪЛВА Решение № 168 от 13.12.2021 год., постановено по  адм.д. № 229/2021 год. на Административен съд Разград, в частта на разноските, както следва: ОТХВЪРЛЯ искането на Д.С.К. *** за заплащане на минимално възнаграждение на адвокатски труд на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 500 лв.

ОТХВЪРЛЯ искането на на адв. П.А.Х. *** за изменение на Решение № 168 от 13.12.2021 год., постановено по  адм.д. № 229/2021 год. на Административен съд Разград , в частта на разноските, като присъди  в тежест на ответника - Специализираната прокуратура, да заплати минимално адвокатско възнаграждение по наредба № 1/2004 г. на ВАдвС за положен труд от адвоката на оспорващия на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните.

                                                                                                                      Съдия: