Решение по дело №520/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 октомври 2019 г. (в сила от 7 ноември 2019 г.)
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20197240700520
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  388

 

гр.Стара Загора, 21.10.2019 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на         четиринадесети октомври

през      две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                     

при секретаря    Николина Николова

и в присъствието на  прокурора    Петя Драганова,                                                        като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело     520 по описа  за 2019 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

 

Образувано е по искова молба, подадена от Х.С.Б. *** чрез пълномощника му адвокат П.Х., против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ Стара Загора за присъждане на обезщетение в размер на 250лв за причинени имуществени вреди от отменено електронен фиш серия К № 2182184, издаден от ОД на МВР Стара Загора. В исковата молба се твърди, че по жалба срещу електронния фиш е образувано административно-наказателно дело № 268/ 2019г по описа на Районен съд Стара Загора. Във връзка с обжалването ищецът упълномощил адвокат като му заплатил възнаграждение в размер на 250лв. Твърди, че е налице имуществена вреда за него като последица от незаконосъобразен акт – електронен фиш на ОД на МВР Стара Загора. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претендираните имуществени вреди в посочения размер от 250лв, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане и да присъди направените в настоящото производство разноски.

 

Ответникът – ОД на МВР Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р.М.  с писмен отговор оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че разноските, направени в резултат на успешно реализирано право на съдебно производство, не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт и нямат характер на претърпени вреди и пропуснати ползи по смисъла на ЗОДОВ. Според ответника няма доказателства за връзка между представения с исковата молба договор за правна защита и съдействие и посочения електронен фиш, както и такива за  действително осъществено плащане на уговореното възнаграждение. Прави искане адвокатското възнаграждение в производството по настоящото дело да бъде присъдено в минимален размер. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че предявеният иск е основателен и доказан по съображения за наличие на всички предпоставки п очл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което предлага да бъде уважен.

 

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

 

Срещу  Х.С.Б. *** е издаден Електронен фиш серия К № 2182184 от ОД на МВР Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400лв. Като административно нарушение са възприети обстоятелствата, че на 06.05.2018г в 11:27ч в област Стара Загора, ПП-I-6 км.311+900 в посока към гр.София е установено превишение на скоростта, въведена с пътен знак  В26 от 60 км/ч, отлек автомобил „Опел Астра” с рег.№ СТ3564АХ, собственост на Х.С.Б..

 

По жалба на Х.С.Б. е образувано АНД № 268/ 2019г по описа на Районен съд Стара Загора, приключило с Решение № 183/ 29.05.2019г, с което Електронен фиш серия К № 2182184, издаден от ОД на МВР Стара Загора, е отменен като незаконосъобразно поради допуснато съществено процесуално нарушение при издаването му. Решението е влязло е в законна сила на 20.06.2019г.

 

 Към материалите по настоящото дело е приложено АНД № 268/ 2019г по описа на Районен съд Стара Загора. Видно от съдържащите се делото договор за правна защита и съдействие № 000032/ 11.02.2019г и пълномощно от 11.02.2019г /л.6 от делото на районния съд/, Х.С.Б. е възложил и упълномощил адвокат П.Х. *** да изготви жалба и осъществи процесуално представителство и защита пред Районен съд Стара Загора по АНД № 268/ 2019г при договорено адвокатско възнаграждение в размер на 250лв, заплатено в брой.

 

        Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

 

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна  дейност.

 

Предявеният иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на ВКС, за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение  по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите предпоставки за това.

 

Разгледан по същество, главният иск за присъждане на обезщетение е основателен и доказан.

 

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение  на административна  дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

 

    В конкретния случай отговорността на ответника ОД на МВР Стара Загора, респективно увреждането на ищеца, се основава на незаконосъобразен Електронен фиш серия К № 2182184, издаден от ОД на МВР Стара Загора, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме, че  административнонаказателното производство по налагане на административни наказания, представлява осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и правомощия. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че НП, като резултат от упражнена дейност по административно наказване представлява правораздавателен акт с наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, като властнически акт издаден от административен орган /орган на администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна /изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. А съгласно разпоредбата на чл.189, ал.11 от Закона за движение по пътищата, електронният фиш се приравнява на НП. Следователно спрямо електронния фиш са приложими всички горепосочени доводи.

 

   Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред административния съд, което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателния процес налага извод, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административно-наказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

 

         Като съобрази гореизложеното съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на ОД на МВР Стара Загора по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на МВР при изпълнение на административна дейност. На следващо място безспорно се установи по делото, че за обжалването на посочения електронен фиш ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250лв. Направените от Х.С.Б. разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорари(, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

 

       Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отменения електронен фиш, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на Електронен фиш серия К № 2182184, издаден от ОД на МВР Стара Загора. Този извод следва от отбелязването в  договор за правна защита и съдействие № 000032/ 11.02.2019 г, който е приложен в оригинал към образуваното АНД № 268/ 2019г на Районен съд Стара Загора и не оставят съмнение, че са изготвени за конкретното съдебно производство. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производството по АНД № 268/ 2019г на Районен съд Стара Загора, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадения и впоследствие отменен електронен фиш. Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на електронния фиш, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването на това право не може да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на електронен фиш се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. В тази връзка твърдените от ищеца имуществени вреди в размер на 250лв се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадения Електронен фиш серия К № 2182184 от ОД на МВР Стара Загора. Приложеният договор за правна защита и съдействие има характер на разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане до приключване на съдебното производство /в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.

 

    От приложеното АНД № 268/ 2019г на Районен съд Стара Загора се установява, че адвокат П.Х. е участвал в насроченото открито съдебно заседание по делото. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на Електронен фиш серия К № 2182184, издаден  от ОД на МВР Стара Загора, отменен като незаконосъобразен с влязъл в сила съдебен акт. Като съобрази изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати  на ищеца като обезщетение за причинени имуществени вреди сумата 250лв.

 

Върху определената като обезщетение сума ответникът дължи законна лихва до окончателното й изплащане от датата на завеждане на исковата молба, както е претендирано в нея  – в случая от 23.07.2019г.

 

При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането Х.С.Б. за присъждане на направените по настоящото дело разноски, като ОД на МВР Стара Загора бъде осъдена да му заплати сумата 310 лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 300лв за адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено договорено и заплатено съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие № 000038/ 11.07.2019г /л.6/. Този размер съвпада с минимално предвидения размер по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразен е с фактическата и правна сложност на спора, поради което съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

 

  Водим от горните мотиви и на основание чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи,  гр. Стара Загора, бул.“Граф Игнатиев“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на Х.С.Б. ЕГН ********** ***, СУМАТА 250 /двеста  и петдесет/лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменен като незаконосъобразен Електронен фиш серия К № 2182184, издаден от ОД на МВР Стара Загора, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 268/ 2019г. по описа на Районен съд Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от 23.07.2019г до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи,  гр. Стара Загора, ул.“Граф Игнатиев“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на Х.С.Б. ЕГН ********** ***0 /триста и десет/лв, представляваща направени разноски по настоящото дело.

 

   Решението  подлежи на  обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните  пред ВАС на РБ.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: