№ 1510
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231100514100 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 218241/01.08.2023 г., подадена от Поделение
пътнически превози – София при „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД – ответник по гр. дело
№ 29902/2022 г., Софийски районен съд, 54 състав срещу постановеното по него решение №
12297/11.07.2023 г., с което е отменено по иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т.
2 КТ наложено на Т. П. Д. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“,
наложено със Заповед № Д-49/13.04.2022 г. на ръководителя на Поделение „Пътнически
превози“ – София към БДЖ „Пътнически превози“ ЕООД. Със същото решение ответникът
е осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на СРС сумата от 80 лв. –
държавна такса.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно. Поддържа се, че по делото
било доказано, че ищецът е участвал в ПТП, при което са нанесени повреди на превозвания
материал. Правилно съдът приел, че била спазена законовата процедура по налагане на
дисциплинарното наказание. Неправилно съдът приел за недоказано основанието за
налагане на наказанието, тъй като в исковата молба единственото, което ищецът твърдял е,
че не участвал в произшествието, а по делото, както било прието и в мотивите, било
доказано обратното. Ответникът доказал с представените документи – писменото обяснение
на работника и протокола за ПТП настъпването на катастрофата, обстоятелствата,
съдържащи се в заповедта.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение и постановяване на
ново, с което да бъде отхвърлен предявения иск.
Ответникът Т. П. Д. редовно уведомен на 23.10.2023 г. не подава отговор на въззивната
жалба.
От фактическа страна съдът установява следното:
Производството по гр. дело № 29902/2022 г., Софийски районен съд, 54 състав е
1
образувано по искова молба с вх. № 114782/06.06.2022 г., в която ищецът Т. П. Д. е посочил,
че изпълнява длъжността „работник, ремонт ПЖПС, шлосер и шофьор“ при ответника. На
13.04.2022 г. със Заповед № Д-49 на директора на ППП - София му било наложено
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, тъй като при изпълнение на
длъжностната си характеристика предизвикал ПТП на 28.02.2022 г., при което от
управлявания от него т.а. марка „Ман“ с рег. № ******* изпаднали четири колоси и
предизвикали материални щети в размер на 1 360, 34 лв. Ищецът отрича да е участвал в
посоченото произшествие и да е станал причина за причинените щети. Поискал е отмяна на
наложеното дисциплинарно наказание.
Ответникът Поделение пътнически превози – София при „БДЖ- Пътни превози“ ЕООД
оспорва предявения иск, поддържайки, че ищецът е извършил описаното в заповедта за
дисциплинарно наказание нарушение- допуснал е превозваните в ремаркето на товарния
автомобил колоси да паднат, като не ги е закрепил с колани, и с това е станал причина за
ПТП и за настъпили в резултат от него увреждания по товарната композиция, което се
установявало от съставения за ПТП протокол, от писмените обяснения и декларации на
служителя, както и от счетоводните документи, съставени във връзка с отстраняване на
настъпилите в резултат от инцидента имуществени вреди.
По делото е представена Заповед № Д-49/13.04.2022 г., с която на служителя Т. Д. било
наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, тъй като на 28.02.2022
г. при извършване на превоз от гр. Мездра към гр. София на четири колоси с т.а. марка
„Ман“ с рег. № ******* внезапно по време на движение от ремаркето на камиона паднали на
пътя четири колоси и били причинени щети на камиона. Работодателят приел, че вина за
произшествието носел работникът, тъй като не укрепил добре товара.
В депозираните пред работодателя в хода на развилата се пред него дисциплинарна
процедура обяснения, дадени по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, ищецът е заявил във връзка с
процесния случай, че на 28.02.2022г. получил заповед да превози от гр. Мездра до гр. София
четири колооси, които натоварил на стойките и потеглил за гр. София, но на тунела
„Витиня“ стойките, заедно с колоосите се изпързаляли и паднали в канавката. В обясненията
си е изразил предположение, че причина за това са неподходящите стойки, както и
дюшемето на автомобила, което било от пресован фазер.
От РУ на МВР- Ботевград бил представен протокол за ПТП № 1778755/28.02.2022 г., в
който било посочено, че на 28.02.2022 г. около 14:30 часа, на път I- 1, в района на тунел
„Витиня“ в посока към гр. София, от товарен автомобил „МАН“ с рег. № *******,
управляван от ищеца Т. П. Д. при извършване на десен завой на платното за движение
паднал неукрепен товар, в който се ударил лек автомобил „Рено“ с рег. № *******, в
резултат на което възникнали материални щети по двата автомобила.
Въз основа на тези доказателства съдът постановил своето решение, в което приел, че по
делото било доказано от приобщените писмени доказателства, че ищецът действително е
участвал в ПТП, описано в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. В тежест
на ответника обаче било да докаже, че в длъжностната характеристика на работника било
посочено задължението да обезопаси товара преди тръгване. Предвид недоказването на това
задължение, съдът счел за незаконосъобразно наложеното дисциплинарно наказание и го
отменил.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като
постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, и при
обоснованост на правните изводи, поради което настоящата въззивна нстанция споделя
окончателния извод на първоинстанционния съд за основателност на предявения от ищеца Т.
П. Д. срещу Поделение пътнически превози – София при „БДЖ- Пътни превози“ ЕООД иск
с правно основание чл. 357, ал.1 вр. с чл.188, т. 2 КТ за отмяна на атакуваното
2
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, като незаконно. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от
него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон,
поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените
от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл. 272 ГПК/. В обжалвания съдебен
акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно
положение между страните и разрешаването на правния спор. Обратно на изложеното във
въззивната жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по
делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Разпоредбата на
чл.186 от КТ дефинира нарушението на трудовата дисциплина, като "виновно неизпълнение
на трудовите задължения", а разпоредбата на чл. 187 от КТ посочва по изчерпателен начин
видовете нарушения на трудовата дисциплина. Съобразявайки цитираните законови
разпоредби с оглед всички обстоятелства по делото, съдът намира, че атакуваната от ищеца
заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е
незаконосъобразна. Съдът приема, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание се
явява незаконно по следните съображения: Ищецът оспорва правилността и
законосъобразността на издадената от ответника заповед, като твърди, че не е извършил
нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо наложеното му от работодателя
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ В случай на оспорване на
дисциплинарното наказание от страна на работника или служителя, доказателствената
тежест за установяване законосъобразността на наложеното наказание тежи върху
работодателя. В настоящия случай работодателят- ответник не е ангажирал безспорни и
категорични доказателства, установяващи вменените на ищеца задължения да обезопаси със
съответните средства превозвания товар., при неизпълнението на които да се нарушава
трудовата дисциплина. Съвкупният анализ на събраните в процеса писмени доказателства
не може да обоснове извод на въззивния съд за законосъобразност на наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание. Обратно на изложеното във въззивната жалба, в процесния
случай не се установява по несъмнен начин обстоятелството, че ищецът е извършил
посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, които да са основание за
налагане на дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 2 от КТ- предупреждение за уволнение.
Описаните в процесната заповед действия, респективно бездействия, квалифицирани от
работодателя- ответник като извършени от ищеца дисциплинарни нарушения, не могат да
бъдат подведени под диспозицията на цитираните по- горе нормативни разпоредби и
съответно-да бъдат квалифицирани, като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186
от КТ, определящ дефинитивно, че нарушение на трудовата дисциплина е виновното
неизпълнение на трудовите задължения, и по смисъла на чл.187 от КТ, в който са посочени
конкретните дисциплинарни нарушения, обосноваващи ангажирането на дисциплинарна
отговорност. Ангажираните от работодателя- ответник в тази насока доказателства не са
годни и достатъчни да установят наличието на горепосочените дисциплинарни простъпки.
В настоящия случай от страна на ответника по делото, чрез неговия процесуален
представител не са ангажирани и представени в първоинстанционното производство
доказателства, обосноваващи извод за законосъобразност на наложеното на ищеца Т. П. Д.
дисциплинарно наказание и в частност- за извършването от негова страна на посоченото в
заповедта нарушение на трудовата дисциплина. Съвкупната преценка на събрания в процеса
доказателствен материал налага приемането на правен извод, че в процесния случай
дисциплинарното наказание е наложено, без наказаният работник да е извършил вменената
му от работодателя дисциплинарна простъпка.
3
При това положение наложеното на Т. П. Д. дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение” се явява незаконно и като такова правилно е отменено с обжалваното
решение. Първоинстанционният съд, като е достигнал до същия правен извод е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а
съдебното решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал.1 ГПК.
По отношение на разноските за въззивното производство.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна-ищец Т. П. Д.. В
производството пред СГС ищецът не е взел участие и не е претендирал разноски.
Въззивникът-ответник Поделение пътнически превози – София при „БДЖ- Пътни
превози“ ЕООД няма право на разноски.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12297/11.07.2023 г., постановено по гр. дело № 29902/2022
г. по описа на Софийски районен съд, 54 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4