Р
Е Ш Е
Н И Е № 260250
гр.Хасково, 27.11.2020 год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на дванадесети ноември
през две хиляди
и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 3585 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ № 37 против Ж.Г.Й., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че на 17.06.2019г. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред
Районен съд-Хасково за вземанията си към ответника в размер на 280.34 лева.
Било образувано Ч.гр.д. № 1569/2019г. по описа на съда, по което заповедта била
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обосновавало
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Посочва се още в
исковата молба, че ищецът в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с
Решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно
чл.35, ал.1 от ОУ, същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. ОУ били
публикувани на сайта на дружеството. По силата на чл.7, т.1 от същите
дружеството ищец било поело задължение да снабдява с електрическа енергия
следния обект на ответника с ИТН 1555804, находящ се в *********. За ответника
бил открит клиентски номер **********. Същият бил собственик на недвижимия
имот, придобит на 27.05.2004г. Видно от приложената справка от Агенция по
вписванията, нямало последващи прехвърляния на собствеността. Съгласно чл.1,
т.4 от ОУ, „потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо
лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД,
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си“. Ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от ОУ, се
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите – чл.18,
ал.1 и ал.2. В изпълнение на задълженията си по ОУ ищецът доставил на обекта на
ответника за периода 06.04.2017г. – 05.08.2017г. електроенергия на обща
стойност 232.75 лева, която към момента на предявяване на иска не била
заплатена. Поради забава в плащане на консумираната ел. енергия ответникът дължал
законна лихва в общ размер от 47.59 лева за периода 23.05.2017г. – 16.06.2019г.
Законната лихва била дължима за период
от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на настоящото
производство. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата в размер на 232.75 лева, представляващи стойността на консумираната от
обекта на потребителя електрическа енергия за периода 06.04.2017г. –
05.08.2017г. и 47.59 лева – лихва за забава за периода 23.05.2017г. –
16.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.06.2019г. до
изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
назначеният особен представител на ответника подава отговор на исковата молба,
в който заявява, че оспорва исковете по основание и размер. Счита, че по делото
липсвали доказателства ищецът да е канил ответника да заплати дължимите суми,
респ. да е настъпил падежът на вземането. Оспорва и посочените суми в размер на
126.72 лева за периода от 06.04.2017г. до 05.05.2017г. и 72.84 лева за периода
от 06.05.2017г. до 05.06.2017г., като счита, че същите са начислени
неправомерно предвид факта, че потреблението за следващите месеци било много
по-малко. В проведените две съдебни заседания назначеният особен представител
на ответника – адвокат К.Г. не се явява.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По
подадено от ищеца заявление е образувано Ч.гр.д.№ 1569/2019г. по описа на Районен-съд Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите от 232.75
лева
– главница, представляваща неизплатено задължение за заплащане стойността на
електрическа енергия, доставена за периода от 06.04.2017г. до 05.08.2017г., и 47.59
лева
– лихва за забава за периода от 23.05.2017г. до 16.06.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2019г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, за
които суми е издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 752 от 18.06.2019г.
Като доказателства по делото са представени издадените на ответника фактури за
дължими суми към ищцовото дружество. Приложена е справка от имотния регистър, от която се установява, че
през 2004г. ответникът е закупил процесния недвижим имот в ***********,
представляващ поземлен имот № I-191 в кв.28 по плана на *********** от 670
кв.м., ведно с двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка.
За изясняване на делото от фактическа страна по
искане на ищеца съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
приема като компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице
сочи, че процесните фактури са осчетоводени редовно през съответния период, за
който се отнасят, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, по
счетоводна сметка 411 „Клиенти“, по партидата на клиентски номер **********,
потребител: Ж.Г.Й., ЕГН **********, за обект на потребление: ИТН 1555804,
находящ се в ***********. След завеждане на делото, дължимите суми се отнасят
по сметка 444 „Вземания по съдебни спорове“. Според изчисленията на експертизата,
потребената от абоната ел.енергия за периода от 06.04.2017г. до 05.08.2017г.
възлиза на обща стойност от 232.75 лева, а размерът на претендираното
обезщетение за забава върху главницата за процесния период от 23.05.2017г. до
16.06.2019г. възлиза на сумата от 47.59 лева. Вещото лице посочва още, че
дължимата цена на консумираната електрическа енергия и достъп до мрежата по
процесните фактури е правилно изчислена, съгласно Решенията на КЕВР за всеки
отделен ценови период.
По искане на ищеца бе назначена и
съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът също възприема
изцяло. От същото се установява, че за процесния период от 06.04.2017г. до
05.08.2017г. има доставена ел. енергия до процесния обект с ИТН 1555804 и
отчетена от СТИ с № *********. Общо за исковия период до процесния обект са
доставени: дневна ел. енергия – 874 квтч.; нощна ел. енергия – 424 квтч.; общо
ел. енергия – 1298 квтч., като електромерът е отчитан от отчетник чрез оптична
глава. В.л. сочи, че отчетените количества ел. енергия съвпадат с фактурираните
такива. Поставеният електромер с фабр. № ********* в ИТН 1555804, на кл. номер
********** през процесния период от 06.04.2017г. до 05.08.2017г. е преминал
изискуемите проверки съгласно Закона за измерванията и е имал необходимите
знаци за преминати метрологични проверки /метрологична пломба М 16/.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца
към ответника за посочените в исковата молба суми. Съдът намира така предявения
установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от
надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи на ищеца процесната
сума, представляваща консумирана и неизплатена ел.енергия за визирания в
исковата молба период, заедно с лихвата за забава след датата на издаване на
съответната фактура. В настоящия случай по несъмнен начин се установи, че
ответникът е собственик на недвижимия имот, за снабдяването на който с
ел.енергия се иска заплащане на процесната сума за периода от 06.04.2017г. до 05.08.2017г.
В своето заключение вещото лице по съдебно-техническата експертиза подробно
описва показанията на електромера, находящ се в имота на ответника, както и
съответните цени по дневна и нощна тарифа. Според изчисленията на съдебно-счетоводната
експертиза, дължимата сума за доставената през процесния период ел.енергия до
имота на ответника възлиза на 232.75 лева. При тези данни по делото съдът
намира за установено по категоричен начин, че именно ответникът носи
отговорност за заплащане на доставената до собствения му недвижим имот
ел.енергия за процесния период.
Предвид
гореизложените съображения съдът намира предявения иск с правно основание
чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД за основателен и доказан и
счита, че следва да се уважи изцяло, тъй като по делото не се представиха
доказателства, от които да се установи, че ответникът е изплатил процесната
сума за доставената от ищеца ел.енергия за процесния период за визирания в
исковата молба обект. Ето защо, при тези дани по делото съдът счита, че следва
изцяло да се уважи иска с правно основание чл.422 от ГПК, като в случая се
дължи и обезщетение за забавеното плащане на главницата. Доколкото се установи
дължимост на претендираната главница в нейната цялост, то съдът счита, че
следва да се уважи и акцесорния иск за дължимост на лихва за забава на
плащането, чийто размер вещото лице по счетоводната експертиза определя на
сумата от 47.59 лева за периода от 23.05.2017г. до 16.06.2019г.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца и направените в настоящото производство разноски в размер на 75 лева –
държавна такса; 300 лева – възнаграждения за вещи лица; 150 лева –
възнаграждение за особен представител и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.дело
№4/2013г. на ОСГТК следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство в размер на 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Общият размер на разноските на ищеца в двете производства
възлиза на 650 лева.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „ЕВН България
Електроснабдяване” EАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул.”Христо
Г.Данов” №37, от Ж.Г.Й.,
ЕГН **********,***, в размер на 232.75
лева – главница, представляваща неизплатено задължение за заплащане стойността
на електрическата енергия, доставена за периода от 06.04.2017г. до 05.08.2017г.
по партида с клиентски номер **********, отнасяща се за обект на потребление с
ИТН 1555804, находящ се в **********, и 47.59 лева – лихва за забава за периода от 23.05.2017г. до
16.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2019г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена и Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 752 от 18.06.2019г. по Ч.гр.д.
№ 1569/2019г. описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Ж.Г.Й., ЕГН **********,***, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37,
направените в настоящото и в заповедното производство разноски в размер общо на
650 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.