Определение по дело №4360/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260123
Дата: 13 януари 2021 г.
Съдия: Антония Иванова Тонева
Дело: 20205530104360
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№.........                                       13.01.2021г.                        гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав

На тринадесети януари                                    2021г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                           Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                         

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №4360 по описа за 2020 година:

 

            Предявена е искова молба от А.Д.П. против ЗАД „Армеец“ АД София.

            Ответникът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД София е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.

Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представените писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

С оглед правилно изясняване на делото от фактическа страна съдът счита, че следва да уважи искането на ищеца по чл.195 ГПК за назначаване на автотехническа експертиза.

            Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните документи:  Заверени копия на следните документи: свидетелство за регистрация част 1 с № ********* на лек автомобил с рег. № СТ2332РВ, застрахователна полица „Каско“ и „Злополука“ с № 0306Х0425971, Опис на щети по щета №33019030101280, Писмо от 26.11.2019г., Писмо от 17.10.2019г., откази за изплащане на застрахователно обезщетение, Протокол № ********** от 22.10.2018г.; Общи условия;  Уведомление – декларация за щета от 25.04.2019г.

Прилага 4 бр. снимки

НАЗНАЧАВА СЪДЕБНА АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, която след като се запознае с материалите по делото, извърши съответните справки, където е необходимо и оглед на процесното МПС, да даде отговор на въпросите, поставени от ищеца в исковата молба и от ответника в писмения отговор.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300,00лв., платим както следва: 200лв. от ищеца и 100лв. от ответника в едноседмичен срок от връчване на определението, за което да се представят квитанции по делото.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по назначената експертиза Слави Николаев Николов.

УКАЗВА на страните, че при невнасяне на определения депозит вещото лице няма да даде заключение по поставените въпроси.

УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са следните: Ищецът А.Д.П. твърди в исковата си молба, че притежава валидно сключена застраховка „Каско“ с номер на застрахователна полица 0306Х0425971 по отношение собствения си лек автомобил марка „БМВ“ модел 535d с рег.№СТ 2334 РВ. Твърди също, че на 11.10.2019г. вечерта паркирал лекия автомобил на обособен паркинг пред сградата, в която живеел на ул.Св.Княз Борис №122 в гр. Ст. Загора. На следващия ден около 08:00 ч. установил, че процесното МПС е претърпяло инцидент изразяващ се в наличието на огромна дълбока драскотина по цялата предна броня от навярно неустановен друг автомобил. Незабавно след настъпилото застрахователно събитие ищеца уведомил ответното дружество като посетил офис на ЗАД „Армеец“ АД в града.  От представител на ответника – вещо лице бил изготвен опис на щета от 14.10.2019г., като били установени вида и степента на вредите по автомобила. Щетата била заведена под № 33019030101280. На 17.10.2019г. ищеца получил отказ от страна на ответника за изплащане по застрахователната полица поради това, че не е спазил правилата предвидени в разпоредбата на т.16.2 от Общите условия за застраховане, съгласно които застрахователя не обезщетява онези увреждания по автомобила, които са били налични към момента на сключване на застрахователния договор. Ищеца подал възражение, но ответника потвърдил първоначалното си становище и  постановил нов отказ. Ищецът сочи, че вследствие на настъпилото застрахователно събитие на 11/12.10.2019г., претърпяната имуществена вреда се изразявала в това, че предната броня на лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № СТ2334РВ била със степен на увреда-боядисване. Ищеца счита постановените от застрахователното дружество откази за незаконосъобразни и неоснователни. Твърди, че още при сключване на застрахователния договор горепосоченото МПС било огледано от вещото лице-П. Тенева и от нейна страна не били констатирани никакви повреди или липси, за което и бил издаден протокол № **********/22.10.2018г. Ищецът анализира основанията за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение и в заключение счита, че не са налице.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД София да му заплати сумата 100 лв., представляваща стойността на претърпяната от него имуществена вреда /цената на боя черен металик, необходима за боядисването на предната броня и цената на труда/ по отношение на лек автомобил марка „БМВ“ модел 535d с рег. № СТ2332РВ, ведно  със законната лихва от завеждане на иска до окончателното плащане и сумата 10,50 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за периода 12.11.2019г. до 23.10.2020г. Претендира направените по делото разноски.

 

Ответникът ЗК „АРМЕЕЦ“ АД София представя отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва предявените искове по основание и размер, като счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността му по доброволната имуществена застраховка „Каско“.

Заявява, че за процесното събитие е образувана преписка по щета № 33019030101280 по описа на ЗАД „Армеец“ АД, по която на 17.10.2019 г. с писмо, изх. № ИК-330-388 посочил, че на основание т.16.2 от Общите условия на застраховката застрахователят не дължи обезщетение, тъй като, видно от изготвения при сключване на полицата снимков материал, предната броня е била увредена, преди сключване на процесната застрахователна полица. Това обстоятелство се установявало и от факта, че преди настъпване на обсъжданото събитие, за повреда по същия детайл в дружеството е образувана преписка по щета № 13018030103713, за което ответникът е изплатил обезщетение и за която предходна повреда, в дружеството нямало данни да е отстранена (т. 48.4 във вр. с т.48.9 от ОУ), т.е. детайлът не е включен в покритието. Ирелевантно счита обстоятелството, че преписка по щета № 13018030103713 е заведена по почин на предишния собственик на автомобила, тъй като процесната полица и предходната са сключени без прекъсване. Доколкото предната броня не подлежи на ремонт „на сегменти“, а следва да се ремонтира изцяло, застрахователно обезщетение не се дължи, и с оглед въведената в чл.55 и сл. ЗЗД забрана за неоснователно обогатяване, тъй като ремонтът на вече увреден детайл (за който вече е изплатено обезщетение) би повишило стойността на вещта, сравнено със стойността й, преди сключване на договора за застраховка. Още повече, когато застрахователят вече е изплатил обезщетение за ремонт на същия детайл и които увреди не са отстранени. Счита, че това би довело до изплащане на 2 обезщетения за едни и същи вреди. Заявява също, че застрахователят не дължи уведомяване на застрахования за констатираните при огледа повреди, още по-малко дължи указания за отстраняването им. Вещта се оглежда и заснема, за да се установи състоянието й при сключване на застрахователния договор, във вида, в който е.

Предвид изложеното счита, че не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение, защото в т.16.2. от Общите условия към договора застраховка са посочени обстоятелства - изрично изключени от покритието рискове, при които застрахователят не покрива щети на застрахован автомобил. В тази точка са изрично посочени, и страните по застраховката са приели изключения от покритието по договора за застраховка. Тук не са уредени договорни задължения, тяхното неизпълнение и санкцията за това (които намират своята уредба в т.50 и следващите от ОУ). Следствие горното счита за напълно ирелевантно, дали наличните при сключването на застрахователния договор увреди са довели до настъпването на процесното събитие, дали е завишило риска, тъй като събитие с такъв фактически състав не е покрито от застраховката, респективно не е застрахователно. В обсъжданата т. 16.2. от Общите условия на ЗАД Армеец АД е уредено изключение от застрахователното покритие, каквото нормата на чл.345 ал.5 т.1, предл. второ от Кодекса за застраховането допуска.

Обстоятелството, че увредите са налични при сключването на процесния договор, е основание застрахователят основателно да откаже изплащане на обезщетение, тъй като е налице изключен от покритието риск. Собственикът на МПС е бил съгласен с такава уговорка между страните, като я е приел, подписвайки договора за застраховка в този му вид.

Заявява също, че от гледна точка застрахователните отношения е налице разлика между изключени рискове, основания за отказ и намаляване на обезщетението. В общия случай договорът за застраховка се сключва по отношение на конкретен риск, конкретен вид неблагоприятно застрахователно събитие, което не зависи от волята на застрахователното лице (чл. 343 ал. 1, § 1 т. 3 и 4 КЗ-нов). Следователно изключени са всички рискове извън договорения. По отношение на тях договорът не действа, съответно не възниква задължение за заплащане на обезщетение. Обратно, неизпълнението на задължения на застрахования, във връзка с което се е реализирал покрит риск, не съставлява изключен риск. Основанията за отказ са посочени в чл. 408 КЗ и включват умишленото причиняване на събитието; неизпълнението на задължения от уговореното или естествено (законово) съдържание на договора; и обективни (неповеденчески) пречки, предвидени в закон, напр. давност, самоучастие, лимит (Р. по д. 840/12 г. I ТО ВКС). Сочи, че съдебната практика е категорична, че неизпълнението на законово или договорно задължение на застрахования може да обоснове отказ за заплащането на обезщетение, само ако е в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие. Законът предвижда и основания за намаляване на обезщетението, когато действителният риск е различен от този, за който страните са се договорили (чл. 363, 364, 365 КЗ-нов), или когато не са изпълнени задълженията за предотвратяване, ограничаване и установяване на вредите (чл. 395, 403 КЗ- нов, ако в договора това не е уговорено като основание за отказ). 

В процесния случай клаузата на р-л IV, т. 16.2. от Общите условия по естеството си съответства на даденото заглавие на раздела - изключен риск. Постигнатата между страните договорка има силата на закон. Същата е валидна, не противоречи на добрите нрави, а напротив - води до справедливо разпределение на отговорността. С оглед горното намира иска за главницата за изцяло неоснователен.

Оспорва и иска за лихва, предвид акцесорния му характер и неоснователността на главния иск.

 

От изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че са предявени искове с правно основание чл.405 и чл.409 КЗ. В тежест на ищеца е да докаже обстоятелствата, на които основава исковете си. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.

 

 

НАСРОЧВА делото за 02.03.2021г. от 10,45ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.

             ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответника.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: