МОТИВИ към присъда № 33/28.03.2011 г.,
постановена
по НОХД № 417/2010 г по описа на СОС
Подсъдимите
Б.Ю.А. и А.А.А. са предадени на съд
съответно:
за първия :
затова, че през периода 29.04.2008 – 81.08.2008 г. в гр. Силистра, в
условията на продължавано престъпление, в качеството си на ЕТ”Боби-Ай-Б.А.” , в
съучастие като извършител с А.А.А. е избегнал плащането на данъчни задължения
по ЗДДФЛ и ЗДДС в размер на 28 372,56 лв- данъци
в особено големи размери, като е потвърдил неистина в подадена годишна декларация по чл. 48,ал.1
от ЗДДФЛ за финансовата 2007 г. и като потвърдил неистина в подадени СД по
ЗДДС, като е използвал неистински официални документи, включени в дневника за
покупки за данъчни периоди май, юни и август 2008 г и приспаднал неследващ се
данъчен кредит както следва:
На
29.04.2008 г. в гр. Силистра е избегнал плащане на данъчни задължения като в
годишна данъчна декларация по чл. 48 от ЗДДФЛ за финансовата 2007 г. с вх. №
19007425/29.04.2008 г подадена пред ТД на НАП Силистра е потвърдил неистина,
като декларирал данък за внасяне, който не подлежи на облагане, при реално
дължим данък за внасяне 5 348.68 лв.
За
данъчен период 01.05.-31.05.2008 г. е избегнал плащане на данъчни задължения на
данъчни задължения в размери 2 704 лв, като
потвърдил неистина – право на приспадане на данъчен кредит в подадена СД по
ЗДДС № 19000922568/11.06.2008 г. по чл. 125 от ЗДДС, като е включил в дневника
за покупки неистински официални документи – четири броя фактури с издател „РИС”
ЕООД София.
За
данъчен период 01.05.-30.06.2008 г. е избегнал плащане на данъчни задължения на
данъчни задължения в размери 4 915,20 лв, като
потвърдил неистина – право на приспадане на данъчен кредит в подадена СД по
ЗДДС № 19000924813/14.07.2008 г. по чл. 125 от ЗДДС, като е включил в дневника
за покупки неистински официални документи – пет броя фактури с издател „Тим Групс 2007” ЕООД София.
За
данъчен период 01.08.-31.08.2008 г. е избегнал плащане на данъчни задължения на
данъчни задължения в размери 15 404,80 лв, като
потвърдил неистина – право на приспадане на данъчен кредит в подадена СД по
ЗДДС № 910079/13.09.2008 г. по чл. 125 от ЗДДС, като е включил в дневника за
покупки неистински официални документи – пет броя фактури с издател „Тим Групс 2007” ЕООД София.
Престъпление по чл. 255, ал.3, във вр. с ал.1,т.т.2,6 и 7 от НК във вр.
с чл. 26 и чл. 20, ал.2 от НК.
за втория:
За
това, че през периода 08.05-25.08.2008 г. в гр. Силистра, в условията на
продължавано престъпление , в съучастие като помагач е спомогнал Б.Ю.А. да
избегне плащане на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размер
23 023,91 лв. като е съставил неистински официални документи с цел да
бъдат използвани в счетоводната отчетност на ЕТ „ Боби- Ай-Б.А.”
Престъпление по чл. 255, ал.3 във вр. с ал.1, т.т.2,6 и 7 във вр. с
чл. 26 и чл. 20, ал.4 от НК.
Производството бе проведено по реда
на чл. 371, т.1 от НПК.
Окръжна прокуратура поддържа така
предявеното обвинение
Подсъдимите признават вината си по повдигнатото и предявено обвинение и
изразяват съжаление за стореното.
Съдът
след като съобрази становищата на страните и обсъди събраните доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Б.Ю.А. е собственик на фирма, регистрирана по ЗДДС, с решение № 465/09.05.03г.
на СОС.
В
края на 2008 г. и началото на 2009 г. на фирмата е била извършена ревизия , с
ревизиран данъчен период за цялата 2007 г. и от 01.01.2008 до 31.08.2008 г. Въз
основа на РД № 900029/27.02.2009 г. е издаден и РА № *********/06.04.2009 г. ,
с който е прието за установено от органите по приходите следното:
За
данъчен период 01.05.-31.05.2008 г. подс. А. е
включил в дневника си за покупки четири броя фактури , издадени от „РИС – 2005”
ЕООД с № 396/08.05.08 г.;№ 402/25.05.08
г. ;№ 400/29.05.08 г. и № 403/29.05.08 г. въз основа тези фактури и други, по
които има реално осъществени сделки, търговецът е декларирал данък за
възстановяване в размер на 6 240, 43 лв.
Ревизиращият
орган е направил съответна проверка , касаеща
насрещния данъчен субект, при която се установило, че такива фактури в
дневниците за продажба не са включени. „РИС-2005” ЕООД за процесния данъчен
период не осъществявало дейност, подавало нулеви справки-декларации по ЗДДС.
Освен това, било установено, че прикачените към фактурите касови бонове са
издадени от фискални апарати с различни номера и различни фискални памети ,
които всъщност принадлежат на други фирми, а не на „РИС-2005”ЕООД. Защо и какво
е било участието на тези фирми по делото не е установено, дори не са посочени
имената на същите. Разследване за съучастие не е проведено.
Подобни
констатации, ревизиращия орган е направил и за данъчните периоди :
01.06.-30.06.2008 г. и 01.08-31-08.2008 г. , касаещи приложени фактури с
издател „ ТимГрупс-2007” ЕООД София., съответно с номера
№ 578/26.06.2008 г. ;№
579/26.06.08 г.;№ 580/27.06.08г.; № 1211/27.06.08 г.;№ 1212/27.06.2008г.; №
421/01.08.08 г.; № 424/05.08.08 г.;№ 426/11.08.08 г. ; № 428/18.08.08 г. и №
430/25.08.08 г.
За
процесните два данъчни периода дружеството е подавало
нулеви справки декларации, не е развивало търговска дейност и фактурите не са
включени в дневниците за продажби. Приложените касови бонове не са издавани от
фискално устройство, принадлежащо на фирмата, издател.
При
тези констатации ревизиращият орган е приел, че няма реално осъществени сделки
за процесните три данъчни периода, поради което не е
и признал право на възстановяване на данъчен кредит в размер съответно за
периодите както следва – сумата от 2 704 лв. за м.май 2008 г; сумата от
4 915,20 лв. за месец юни 2008 и сумата от 15.400.80 лв. за месец август
2008 г. или общо в размер на 23 024
лв.
Видно
обаче от приложената съдебно счетоводна експертиза избягването на плащането на
данъчни задължения, касае друг размер , а именно 23 023,91 лв. Сума, която
е по-благоприятна за двамата подсъдими
При
разследването в досъдебното производство изложените по-горе констатации на
ревизиращия орган са били проверени по надлежен ред и е било установено
безспорно, че използваните от подс. А. фактури са
неистински. Това се потвърждава от разпитите на св. Р.С. и Н.Д., съответно
собственици на „РИС -2005”ЕООД и „ Тим Групс-2007” ЕООД. От заключението по
назначената графическа експертиза е видно, че тези лица не са изпълни нито един
елемент от проверяваните фактури.
Ръкописните текстове са изготвени
от подс. А.А..
В
унисон със свидетелските показания и другия доказателствен
материал са и обясненията на подсъдимите, които чисто сърдечно признават
съучастническата си престъпна дейност.
Подс. А. по предложение на подс. А.
се съгласил да изготви фалшивите фактури за закупуване на телета, крави и
люцерна, срещу заплащане. Фактурите били използвани от подс.
А. съвсем съзнателно, при воденето на счетоводната отчетност на фирмата и
включени както в съответните дневници за покупки, така и в СД за съответните данъчни
периоди.
Тук
следва да се посочи, че неизяснен /дори и неразследван/ остана произхода на
приложените към фактурите касови бонове, които са издадени от фискални
устройства, регистрирани на реално съществуващи фирми, непосочени в
обвинителния акт. Този факт би следвало да остане без коментар.
Освен
изложеното по-горе, според ОП Силистра, подс. Б.А. е
извършил деяние, явяващо се елемент от продължавано престъпление по чл. 255 от НК, а именно :
„
…С годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г. подс.
А. е декларирал получени доходи от :
Стопанска
дейност като едноличен търговец с фирма „Боби-Ай-Б.А.” с счетоводен финансов
резултат /печалба 12 315,62 лв. ;
Счетоводен
финансов резултат за определяне на данъчния финансов резултат 2 059,62 лв.
Същият е
данъчно преобразуван от търговеца в увеличение с 5 388 лв
и в намаление 5 388лв, след което данъчната печалба е в размер на
2 059,62 лв.
След
приспадане на задължителните осигурителни вноски в размер на 785,50 лв.
годишната данъчна основа за 2007 г. е в
размер на 1 274,12 лв.
Наем на
движимо имущество в общ размер на 1 200 лв. с 20% разходи за дейност и
облагаем доход в размер на 960 лв.
Продажба на
производствена непреработена растителност и животинска продукция в размер на
686 730,60 лв.
Изчислен данък
върху общата годишна данъчна основа за 2007 г….. 2 176,52лв.Сумата не
подлежи на данък по реда на чл. 48,ал.1 от ЗДДФЛ / за какъв данък върху данъка
се говори не е ясно/ …”
След съответни
данъчни преобразувания в увеличение и намаление , според ревизионния доклад ,
който е изцяло преписан от ОП Силистра, без да е водено разследване по този
пункт от обвинението , се приема, че данъчната основа следва да бъде
29 966,05 лв. , като след приспадане на осигурителни вноски , данъкът за
внасяне по облагаемата данъчна основа следва да се счита в размер на
5 348,65 лв.
Въз основа на
тази фактическа обстановка, ОП Силистра е приела, че подс.
А. е избегнал плащане на данъчни задължения в размер на 5 348,65 лв. като
е потвърдил неистина в годишна данъчна декларация по чл. 48 от ЗДДФЛ., /коя е
неистината и как е избегнато плащането?
Всъщност
никъде не се споменава въз основа на какви доказателства - писмени, устни, преки или косвени се стига до извод за довършено деяние
по това обвинение.Няма разпитано нито едно лице, което да даде яснота по
въпроса, обвиняемите /подсъдимите също не са разпитвани. Нещо повече, по делото
липсват каквито и да било фактури или документи, от които да е видно как и по
какъв начин се е стигнало до извеждане на такъв размер на данъчната основа, въз
основа на какво следва да се приема, че същата трябва да е в размер на
29 966,05 лв. и дължим данък
5 348,65 лв. Друг е въпросът, че подобна декларация по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ за процесната 2007 г изобщо липсва по делото.
Приложена е такава по чл. 50 от ЗДДФЛ и то за стопанската 2008
г.заведение. А експертът , от своя
страна, изобщо не е положил усилия да установи каквото и да било. Задоволил се
е и той да препише тази част от доклада, без дори да се позове на РА или друг
документ. С оглед на това съдът приема, че обвинението в тази част е
недоказано.
Подлагайки на
анализ всички събрани доказателства- по отделно и в тяхната съвкупност, се
налагат следните правни изводи:
От обективна и субективна страна подс. Б.А. е осъществил състава на чл. 255, ал.3 във вр. с ал. 1 , т.т. 2,6 и 7 , във вр.
с чл. 26 и чл. 20, ал.2 от НК, а подс. А.А. – по чл.
255, ал.3 във вр. с ал.1, т.т. 2,6 и 7 във вр. с чл. 26 и чл. 20, ал.4 от НК.
Подавайки СД
за три процесни периода – май,юни и август 2008 г. ,
подсъдимият А. е избегнал плащане на
данъчни задължения в особено големи размери 23 023,91 лв. като е потвърдил неистина в данъчни
декларации по ЗДДС за трите данъчни периода /осъществени сделки / , като е
използвал и включил в дневниците за покупки неистински официални документи –
данъчни фактури /подробно описани по-горе/ , за да приспадне неследващ се
данъчен кредит.
Трите отделни
деяния осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време , при една и съща обстановка и при еднородност
на вината – пряк умисъл, при което всяко последващо
се явява от обективна и субективна страна продължение на предходното.
Тази си престъпна
дейност, като извършител подс. Б.А. е осъществил с дейното подпомагане от страна на подс. А.А.. Той от своя страна изготвяйки процесните неистински документи е подпомогнал деятелността
към избягване на плащане на данъчни задължения от страна на подс.
Б.А..
Двамата
подсъдими са действали съзнателно и целенасочено към постигане на противоправен резултат. Предварително са уговорили и
разпределили ролите си. Подс. А., срещу заплащане, се
е съгласил да изготви неистински документи, за които е знаел , че ще бъдат
използвани в счетоводството на фирмата на подс. А..
По този начин умишлено е подпомогнал неплащането на дължими данъци. И двамата
подсъдими са били с ясното съзнание, че по процесните
фактури няма да има реално осъществени сделки , за да се прилага право на
приспадане на данъчен кредит и по този начин ще се избегне плащане на реални
данъци.
Предвид
представените в съдебно заседание доказателства, че дължимият данък, ведно с
лихвите е внесен в хазната, чрез
съответни прехващания и внасяния в брой, съдът прие, че се касае за по-леко
наказуемо деяние.
Подс. Б.А. бе признат за виновен в извършване на деяние по
чл. 255, ал.4, във вр.
с ал.3 и ал.1, т.т. 2,6 и 7 във вр. с чл. 26 и чл.
20, ал.2 от НК затова, че в това, че през периода 01.05.2008 г. – 31.08.2008 г.
в гр. Силистра, в качеството си на ЕТ „Боби-Ай-Б.А.”, в условията на
продължавано престъпление и в съучастие като извършител с А.А.А., в качеството
му на помагач, е избегнал плащане на данъчни задължения по ЗДДС в особено
големи размери 23 023,91 лв. като потвърдил неистина в подадени справки
декларации по ЗДДС, използвал неистински официални документи, включени в
дневниците за покупки и приспаднал неследващ се данъчен кредит както следва :
1. За данъчен
период 01.05.- 31.05.2008 г. е избегнал плащане на данъчни задължения в размер
на 2 704 лв, като потвърдил неистина – право на
приспадане на данъчен кредит в подадена СД по чл. 125 от ЗДДС с вх. № 19000922568/11.06.08 г. като
включил в дневника за покупки за данъчния период неистински официални документи
– 4 бр. фактури с издател „РИС” ЕООД София .
2. За данъчен
период 01.06.-30.06.2008 г. е избегнал плащане на данъчни задължения в размер
на 4 915,20 лв. като потвърдил неистина – право на приспадане на данъчен
кредит в подадена СД по чл. 125 от ЗДДС с вх. № 19000924813/14.07.2008 г. ,
като включил в дневника за покупки за данъчния период неистински официални
документи – 5 бр. фактури с издател „Тим Групс 2007”
ЕООД София.
3. За данъчния
период 01.08.-31.08.2008 г. е избегнал
плащане на данъчни задължения в размер на 15 404,80 лв. като потвърдил
неистина - право на приспадане на
данъчен кредит в подадена СД по чл. 125 от ЗДДС с вх. № 910079/13.09.2008 г.
като включил в дневника за покупки за данъчния период неистински официални
документи – 5 бр. фактури с издател „Тим Групс” ЕООД
София, като до приключване на съдебното следствие дължимите данъчни
задължения,ведно с лихвите са внесени в държавния бюджет, като съответно
оправдан по първоначално предявеното обвинение и разликата до 28 372,56
лв.
Настоящата
инстанция прие за недоказано обвинението в частта , касаещо
годишната данъчна декларация за стопанската 2007 г. с гореизложените мотиви.
Подс. А.А. бе признат за виновен в извършване на деяние по
чл. 255, ал.4, във вр. с ал.3 и ал.1, т.т 2,6 и 7 във
вр. с чл. 26 и чл. 20, ал.4 от НК, затова че през
периода 08.05.-25.08.2008 г. в гр. Силистра , в условията на продължавано
престъпление и в съучастие като помагач ,съставяйки 14 бр.данъчни фактури
- неистински официални документи е
спомогнал и улеснил извършителя Б.А. да избегне плащане на данъчни задължения в
особено големи размер 23 023,91 лв. ,като потвърди неистина в справки
декларации по чл. 125 от ЗДДС , включвайки документите в дневниците за покупки
и приспадайки неследващ се данъчен кредит за данъчни периоди както следва
1. за данъчен
период 01.05.-31.05.2008 г. за сумата от 2 704 лв. ДДС
2. за данъчен
период 01.06.-30.06.2008 г. за сумата от 4 915,20 лв. ДДС
3. за данъчен период
01.08.-31.08.2008 г. за сумата от 15 404,80 лв. ДДС, като до приключване
на съдебното следствие дължимите данъчни задължения са възстановени в бюджета
ведно с лихвите, като съответно оправдан по първоначално предявеното обвинение.
Причините
довели до осъществяване на инкриминираното деяние се коренят в нежелание за
спазване на установения правов ред в страната, липса на морални задръжки и
желание към неоснователно обогатяване.
При определяне вида и размера на
наказанието, и предвид чистото съдебно минало на двамата подсъдими, съдът на осн. чл. 78А от НК ги освободи от наказателна отговорност,
като наложи административно наказание глоба за всеки един, съответно на подс. А. в размер на 3 800 лв., предвид ръководната му
функция и на подс. А. в размер на 3 000 лв
СОС взе предвид и отчете:
- като смекчаващи вината обстоятелства -
признаването на вината, изразеното съжаление за стореното; направените
самопризнания; чистото съдебно минало и за двамата подсъдими.
- като отегчаващи вината обстоятелства -
съдът не отчете такива,
С налагането
на тези наказания, по преценка на съда, /отчитайки многобройните смекчаващи
вината обстоятелства и липсата на отегчаващи такива /, в пълна степен биха се изпълнили визираните в
чл. 36 от НК цели и най-вече би се постигнало максимално превъзпитателно
въздействие върху двамата подсъдими. С оглед на високата степан на обществената
опасност на деянието , така наложените на подсъдимите наказания ще ги постави в
условия на морално-волеви задръжки, които да формират у тях достатъчно съзнание
за спазване на правовия ред в страната.
Подсъдимите
следва да заплати и съответните разноски по делото в съразмерни части.
На основание чл. 309 от НПК съдът потвърди
мерките за неотклонение.
Отменена бе
и мярката за обезпечаване на глобата и
конфискацията, постановена спрямо подс. А., касаеща налагане на запор върху движима вещ
Водим от
горните съображения съдът постанови присъдата си.