Определение по дело №166/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на Н. П. Н. и М. И. Н., живущи в Р., У.”.№17, против решение №2197/13.04.11г на РС-Р., постановено по Г.д.№1207/10г по описа на с.с., подадена по реда на чл.258 и сл ГПК.

С атакувания акт съда е уважил частично иска за делба, като го е отхвърлил относно подробно описаното жилище на първия етаж от посочената жилищна сграда, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, докато за останалите обекти от последната е допуснал делбата.

Недоволни от отхвърлителната част на така постановеното решение са останали жалбоподателите, който го намират за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.Поради това искат неговата отмяна и постановяване на ново, с което се уважи изцяло предявеният иск.

Ответната страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционният акт, като настоява за потвърждаването му, излагайки аргументите си за това.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела за установени родствените връзки и брачните отношения между М. и Н. Н., както и че Г. и Н. са деца на П. Н. Н., п.31.05.09г. Установено е също, че с нотариален акт №35/77г бащата П.Н. е признат за собственик по наследство на къща с дворно място, представляващо им.пл.№1690,кв.121 по плана на Р..Така описания имот, включен в УПИХІV от 1967г, е идентичен с поземлен имот с идентификатор 61813.761.229 по КК на Р.(вж.у-ние с изх.№79/25.02.10г).

Според представеното разрешение за строеж №120/08.08.1979г и писмо с изх.№11-00-100/01.03.11г на Община-Р., за изградената в посочения имот сграда е издадено строително разрешение за „масивно жилище” по одобрен архитектурен проект върху 84кв.м. на името на П. Н.. В свидетелските показания се съдържат данни, че делбената сграда е построена от общият наследодател на мястото на намираща се преди това в имота стара къща. Сочи се още, че впоследствие била пристроявана и надстроявана.

Обсъдени са и свидетелските показания, според които въззивниците живеят на втория етаж, а въззиваемия и семейството му – на първия, където се настанили след сватбата им през 1990г. Според свидетелите това е станало по изричните волеизявления и действия на техния баща, който заявил че първия етаж дава на Г., а втория – на Н..За себе си и съпругата си той подготвил стая на първия етаж, където се преместили и живял до смъртта си през 2009г, а тя продължава да живее и понастоящем.В показанията на свидетелите се сочи, че всеки от двамата братя правил различни ремонти и подобрения на жилищата си през годините, респ.плащали по отделно разходите за ел.енергия и вода.

С нотариален акт №88/10г майката на братята – Ел.Н. продала на Н. 4/6 ид.ч. от описаната сграда, когато той бил в граждански брак с втората жалбоподателка.

Представените скица №1945/17.02.10г на сградата и схеми на СГКК-Б. с №№20531, 20532, 20528, 20529 и 20530 от 08.12.2010 г.,всичките от 08.12.01г, установяват че в процесната сграда са заснети пет самостоятелни обекта, а именно: две жилища с площ по 82 кв.м. на първия и втория етаж, съответно си идентификатори 61813.761.229.1.1 и 61813.761.229.1.2, жилище с площ от 26 кв. м. с идентификатор 61813.761.229.1.5 на нулев етаж, гараж в сграда с идентификатор 61813.761.229.1.3 и склад с идентификатор 61813.761.229.1, също на нулев етаж.

При тези данни РС обосновано е счел за доказани предпоставките за уважаване на иска за делба досежно останалите обекти от сградата, изключвайки първия жилищен етаж, за който приел че е изключителна собственост на въззиваемия Г.Н..Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият състав, вкл. и тези относно възражението за придобиването по давност на подробно описания първи жилищен етаж от ответника, тъй като са основани на доказателствения материал, закона,теорията и константата съдебна практика.

Обосновано решаващият съд е счел П.Н. за изключителен собственик на процесната жилищна сграда, но неправилно е приел че се легитимира за такъв Ч. приращение. Щом като в представения нотариален акт №35/77г е признат за собственик по наследство на къщата и дворното място, то след всяко последващо строителство върху земята от негова страна, очевидно със свои материали и средства, се стига до сливане на два и повече самостоятелни обекта на правото на собственост в един, без това да води до възникване или изгубване на правота на собственост.Общият наследодател не може да придобие това което вече притежава, поради което не може да се приеме, че приращението го легитимира за притежател на сградата. Въпреки това правилени и законосъобразен е крайният извод, че общият наследодател П. Н. се явява изключителен собственик на обектите от делбената сграда, извън жилището на първия етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 61813.761.229.1.1 - апартамент от 82 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите частни на сградата, находящ се на първия жилищен етаж в сграда с идентификатор 61813.761.229.1, разположена от своя страна в имот с идентификатор 61813.761.229 по КК на Г. Р., одобрена със заповед № РД – 18 – 33 от 15.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра – София, при съседи на самостоятелния обект: под обекта - обекти с идентификатори 61813.761.229.1.3, 61813.761.229.1.4 и 61813.761.229.1.5 и над обекта – обект с идентификатор 61813.761.229.1.2..Жалбоподателите (ищци пред РС) действително не доказват по категоричен начин тезата си, за да се приеме сградата за СИО между техния баща и майка. Оттук и основателността на извода да липсата на вещноправно действие на прехвърлителната сделка между Ел. Н. и Н. Н., материализирана в нотариален акт №88/10г, за което са изложени достатъчно съображения, споделяни от настоящата инстанция.Впредвид изложеното оплакванията на жалбоподателите пред въззивната инстанция за неправилно определени собственически квоти, не намират опора в закона.

В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се потвърди, като по силата на чл.272 ГПК въззивния състав препраща към мотивите на първоинстанционният съд.

Разноските пред настоящата инстанция в полза на жалбоподателите не се дължат от ответника.Такива не следва да се присъждат и на последния, тъй като не са поискани.

Водим от горното БОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №2197/13.04.11г на РС-Р., постановено по Г.д.№1207/10г по описа на с.с.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: