№ 8533
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110150642 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба срещу П. А. А., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество,
сумите както следва: 988,27 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва
от 18.04.2024 г. до изплащане на вземането; 166,67 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. – 03.04.2024 г., 20,13 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.10.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от
18.04.2024 г. до изплащане на вземането; 3,95 лева – мораторна лихва върху главница
за дялово разпределение за периода 16.12.2021 г. до 03.04.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
23383/2024 г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Х. и
Р.“ ЕООД, съобразно сключения между посоченото дружество и сградата в етажна
собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
1
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца формулира искане за постановяване на неприсъствено
решение, при твърдения, че са налице предвидените в закона предпоставки.
Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба, не се е яви в първото по делото съдебно заседание без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните
по делото доказателства и заключенията по допуснатите съдебно – счетоводна и
съдебно – техническа експертизи може да се направи извод за основателност на
заявените искови претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния закон
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което исковете да бъдат
уважени, доколкото ответникът е предупреден за тази правна възможност, както с
разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението за насрочване.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищцовото дружество сторените по делото разноски в размер на
1050.00лв., от които 25.00лв. – държавна такса заповедното производство, 50.00лв.
– юрисконсултско възнаграждение заповедното производство, 175.00лв. – държавна
такса исковото производство, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение исковото
производство и 700.00лв. – депозит вещи лица.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че П. А. А.,
ЕГН**********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК **********, /адрес/, на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите както следва: 988,27 лева –
главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия до
обект, представляващ ап. 105, находящ се в /адрес/, за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 18.04.2024 г. до изплащане на вземането, 166,67 лв. – мораторна лихва за
периода 15.09.2021 г. – 03.04.2024 г., 20,13 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.10.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 18.04.2024 г. до изплащане на
вземането и 3,95 лева – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за
периода 16.12.2021 г. до 03.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23383/2024 г., по описа на СРС,
180-ти състав.
ОСЪЖДА П. А. А., ЕГН**********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК **********, сумата от 1050.00лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца –
„„Х. и Р.“ ЕООД“ .
Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3