№ 33
гр. Силистра, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова
Ана Аврамова
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
в присъствието на прокурора И. В. Ч.
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно частно
наказателно дело № 20253400600085 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.163, ал.1, вр.с чл.155 от ЗЗ
С решение №33 от 14.02.2025г. постановено по ЧНД №91/2025г.,
Силистренски районен съд е настанил Т. И. Т., с ЕГН********** на
задължително лечение в специализирано болнично заведение от закрит тип-
ДПБ гр.Бяла, обл.Русе за срок от шест месеца.
Съдът е постановил информирано съгласие за лечението на Т. Т. да бъде
изразявано от представител, определен от кмета на общината по
местонахождение на лечебното заведение.
Срещу решението е подадена жалба от Т. И. Т., който счита, че е в много
добро физично и психично здраве и няма никаква необходимост от лечение.
Редовно призован Т. Т. се явява в съдебно заседание и поддържа подадената
жалба. Процесуалният му представител адв.М. изразява становище, че не са
налице обстоятелства и към настоящият момент за да промени изложеното
пред първоинстанционния съд становище, и смята че е в интерес на Т.
лечението и настаняването му в ДПБ-Бяла.
Представителят на Окръжна прокуратура-Силистра намира жалбата за
неоснователна, а решението на СсРС за правилно и законосъобразно и иска от
въззивната инстанция да го потвърди.
Силистренски окръжен съд като прецени доводите изложени в жалбата,
1
взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства
установи следното:
Съдебното производство е инициирано по повод искане от ръководителя
на МБАЛ-Силистра за преценка на необходимостта от лечение на пациента Т.
И. Т., който е бил задържана в „Психиатрично отделение“ на същото лечебно
заведение. По делото е установено, че Т. страда от Параноидна шизофрения.
Първи протрахиран пристъп. Параноиден синдром в стадий на
парафренизация.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че освидетелствания Т.
попада в категорията лица, подлежащи на задължително лечение, тъй като в
случая са налице изискуемите по чл.155 ЗЗ предпоставки. Категорично е
установен вида на психичното заболяване, което попада от визираните в
разпоредбата на чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд се основават на
събраните по делото доказателства, а именно показанията на свидетелите и
заключението на вещото лице. Същото в своето заключение детайлно и
последователно е изложило своето експертно мнение относно обективното
състояние на Т., психичния му статус и анамнезните данни. В съдебно
заседание вещото лице компетентно, научно и убедително е защитило своето
становище, поради което въззивната инстанция не намира основание за
поставяне под съмнение неговото експертно мнение, поради което не са
налице предпоставки за назначаването на нова експертиза от друго вещо лице,
каквото искане реално се прави от Т. пред настоящата инстанция.
При така установените фактически констатации първоинстанцинния съд
обосновано е приел, че са налице кумулативните предпоставки по чл.155 от ЗЗ
за настаняване на освидетелствания Т. на задължително лечение, като
настоящата инстанция изцяло се солидаризира с конкретните параметри на
задължителното настаняване и лечение, като срок, форма, болнично
заведение за провеждане и лице, което да изразява информирано съгласие за
лечението, съобразени изцяло с експертното заключение на СПЕ и
доказателствата по делото. Вещото лице по изготвената експертиза е изразило
категорично становище, че хипотетичния риск от извършване на проява или
действие, с които Т. Т. да застраши живота и здравето на близките и околните
е умерено висок-30т., а с некритичността си към необходимостта от лечение
сериозно уврежда и собственото си здраве.
Преценявайки обективно всички тези обстоятелства, настоящата
инстанция счита, че СсРС е достигнал до правилни фактически и правни
констатации.
Единствената адекватна мярка в случая е приложената от СсРС, тъй като
поради констатираното заболяване, съпроводено с характеризиращите го
форми на поведение е налице основателна опасност за живота и здравето на
близките на Т., околните, а така също и за самия него.
Водейки се от тези си съображения Окръжния съд
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №33 от 14.02.2025г. постановено по ЧНД
№91/2025г. на Силистренски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3