№ 135
гр. Разград, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20223300500152 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Р. Й. СТ. и СВ. СТ. СТ. чрез пълномощник против
Решение № 149/ 10. 03. 2022 г. по гр. д. № 360/ 21 г. по описа на РС Разград, с което съдът е
отвърлил предявените от въззивниците искове за прогласяване нищожността на договорни
клаузи от Договор за кредит № HL34404/07. 03. 2008 г. за покупка на недвижим имот и
Договор за кредит № HL34407/07. 03. 2008 г. за покупка на недвижим имот, сключени
между тях и „ЮРОБАНК И Еф Джи БЪЛГАРИЯ“ АД, както и за заплащане на сумата
7 850, 38 лв. , недължимо получена от ответника за курсови разлики за периода 04. 04. 2008
г. – 16. 02. 2021 г . ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба,сумата
569, 07 шв. франка недължимо получени от ответника лихви за периода 17. 08. 2008 г. до 17.
12. 2009 г. по Договор за кредит № HL34404/07. 03. 2008 г.,ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба, сумата 2 738, 26 шв. франка, недължимо получени от
ответника лихви за периода 17. 08. 2008 г. – 16. 02. 2021 г. ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба, сумата 13 669, 09 лв., недължимо получена от
ответника за курсови разлики в периода 04. 04. 2008 г. – 16. 02. 2021 г . ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба по Договор за кредит № HL34407/07. 03. 2008
г. за покупка на недвижим имот, като неоснователни и недоказани. Изложени са подробни
доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът е
постановил решението в нарушение на материалния и процесуалния закон, приемайки, че
спорните договорни клаузи са индивидуално уговорени и молят да бъде отменено, като бъде
1
постановено друго, с което да бъде уважена исковата молба като основателна.
Въззиваемата страна „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ “АД е депозирал писмен отговор на
въззивната жалба. Заявява становище, че въззивната жалба е неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява частично основателна.
Страните по делото не спорят, че на 11.04.2006 г. ищците Р. Й. СТ. и СВ. СТ. СТ. са
сключили с ответника Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 9176-163, по
силата на който са им предоставени 40 000 лв., от които 20 945 лв. за покупка на жилищен
имот и 19 055 лв. - за други разплащания. На 21.05.2007 г. страните сключили Договор за
потребителски кредит HL 22630-304. По време на сключване на този договор, ищцата била
служител на "ДЗИ Банк". Впоследствие ответната банка е придобила "ДЗИ Банк". След
придобиването, ищцата сключила с ответното дружество трудов договор № 3330/31.10.2007
г., с който е назначена на длъжност „експерт ОКП (“Експерт обслужване на клиенти и
продажби“) и ККР (“Контрольор касова работа“) в сектор „Обслужване на клиенти и
продажби“. На 26.02.2008 г. с Допълнително споразумение № 494 към трудовият договор
било променено мястото на работа на ищцата от експерт ОКП и ККР на длъжност „Експерт
ЖК“ (“Експерт жилищно кредитиране“). С оглед стабилността на швейцарският франк, на
07.03.2008 г. ищцата и съпругът й сключили два договора HL 34404 и HL 34407, с които са
им предоставени заемни средства под формата на кредитен лимит в швейцарски франкове в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 39 600 лв. по договор HL 34404 с цел
рефинансиране на жилищен кредит HL22630 и заемни средства под формата на кредитен
лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 30
000 лева, от които 10 310 лв. за рефинансиране на задълженията по договор HL 22630 и 19
690 лв. за текущи нужди. На 17.07.2008 г. ищците и ответната банка сключили
допълнително споразумение към договор HL 34404/07.03.2008 г., с което са договорили, че
кредитополучателите не дължат заплащането на такси и комисионни и уговорили, че
размерът на дължимата възнаградителна лихва е 4%. На 26.11.2009 г. сключили
допълнително споразумение към договор HL 34404/07.03.2008 г., с което постигнали
съгласие, че цената на кредита ще съставлява фиксирана годишна лихва в размер на 4.75 %,
валидна за остатъка от срока на договора. На 22.01.2013 г. между страните бил сключен
анекс към договор HL 34407/07.03.2008 г., с който уредили отношенията си по повод на
предсрочно погасената от кредитополучателите сума в размер на 9000 шв. франка, във
връзка с което са изготвили нов погасителен план. Запазили действието на останалите
уговорки по първоначалният договор. Съгласно договор HL 34404/07.03.2008 г.
възнаградителната лихва е договорена в размер на 4%, a по HL 34407/07.03.2008 г. - в
размер на 6 %. Още от месец 2 Този файл е копие на електронно подписан документ.
Оригиналът е подписан от Silvina Dachkova Yovcheva на 11.03.2022 г. в 16:04:58 ч. Актът е
постановен на 11.03.2022 август 2008 г. кредиторът повишил дължимата му договорна
2
лихва, след извършено едностранно увеличение на компонента „базов лихвен процент“ -
променливата лихвообразуваща величина, предвидена в двата договора.
В представените по делото договори - в чл. 3 е уговорена възнаградителна лихва,
дължима за ползването на кредита, в размер на БЛП на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове и договорна надбавка. Съгласно чл. 3, ал. 5 от договора БЛП на
банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните, като кредитополучателите се считат уведомени за тях с
обявяването им на видно място в банковите салони. Чрез клаузата на чл. 4, т. 2 от № HL
34407/07.03.2008 г. е определено плащане на такса управление. Съгласно чл. 6 кредитът се
погасява на месечни вноски, съгласно погасителен план, като погасяването се извършва във
валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове – ал. 2. Според
същата договорна клауза, ако на падежната дата на погасителна вноска кредитополучателят
не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по посочена в договора сметка, но
има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването се извършва с тези
средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс
„продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро. Чрез клаузата на чл. 6, ал. 3
кредитополучателите дават неотменимото си и безусловно съгласие за автоматична промяна
на размера на погасителните им вноски в случай на промяна на БЛП на банката. С чл. 12
банката си запазва правото да прави промени в тарифата си. Чрез клаузите на чл. 23, ал. 1 и
ал. 2 от договора обективира декларацията на кредитополучателите, че са запознати и
съгласни с обстоятелството, че промените на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към български лев/евро, както и превалутирането по чл. 23 от
договора, може да има за последица повишаване на размера на дължимите погасителни
вноски по кредита, изразени в лева/евро, като напълно приемат да носят за своя сметка
риска от такива промени и повишаване, както и че са съгласни да поемат всички вреди
(включително и пропуснати ползи), произтичаща от промяната на валутните курсове и
новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Чл. 22 от договора предоставя на
кредитополучателите правото да поискат превалутиране на предоставения кредит в
швейцарски франкове съответно в евро/лева при прилагане на обявения курс „купува“ на
банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и на лихвените
проценти, обявени от банката за съответната валута и вид на кредита.
Ищците твърдят, че договорните клаузи: на чл. 6, ал. 2, и на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34404/07.03.2008 г. и на чл. 3, ал. 5,
на чл. 4, т. 2, на чл. 6, ал. 2 , на чл. 6, ал. 3, на чл. 12 и на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 34407/07.03.2008 г. са нищожни, тъй като не са
индивидуално уговорени, респ. са неравноправни.
Правото да се предяви иск, с който се претендира прогласяване на нищожност не е
ограничено със срок, поради което в този смисъл възражението на ответниците, че
предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е
погасен по давност е неоснователно. ЗЗП е приет въз основа на Директива 93/13/ЕИО на
3
Съвета от 5 април 1993 година, относно неравноправните клаузи в потребителските
договори и преповтаря разпоредбите й.
Съгласно Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите,
кредитополучателите – ищци по делото, са потребители на финансови услуги по см. на §13,
т.12 от ДР на ЗЗП, тъй като отпускането на кредит, в това число потребителски или кредит,
обезпечен с ипотека съставлява финансова услуга и всяка клауза в договор за финансова
услуга, която е неравноправна следва да се счита за нищожна. Според разпоредбата на чл.
143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор с потребител е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата на страните. В чл. 146 от ЗЗП е поставено условието, че за да се счита
клаузата за нищожна, независимо от неравноправния й характер, следва да не е уговорена
индивидуално. Според чл. 146, ал.2 от ЗЗП, не са индивидуално договорени условия, които
са изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
В случая, за да отхвърли предявените искове, районният съд е приел, че оспорените
договорни клаузи са индивидуално уговорени, тъй като ищцата работи в клона на банката в
гр. Разград и е имала информация за предстоящо движение във валутния курс на
швейцарския франк, както и че получила служителски условия от кредита.
Според формираната съдебна практика, договорна клауза е неравноправна при
наличието на следните предпоставки: 1 клаузата да не е индивидуално уговорена; 2 да е
сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3 да създава значителна
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и
необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4 да е сключена
във вреда на потребителя.
За да се прецени дали конкретните договорни клаузи отговарят на този критерий за
изключване на общия принцип, въведен с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, те трябва да бъдат формулирани
по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил
достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно
да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най–уместния начин.
В случая, ищцата е била служител на банката към момента на сключване на двата
договора за кредит № HL 34404/07.03.2008 г. и № HL 34407/07.03.2008 г. От 31.10.2007 г. е
заемала длъжността „Експерт ОКП (“Експерт обслужване на клиенти и продажби“) и ККР
(“Контрольор касова работа“) в сектор „Обслужване на клиенти и продажби“, а от
26.02.2008 г. „Експерт ЖК“ (“Експерт жилищно кредитиране“). Преди това е работила в
„ДЗИ Банк“ АД. Според приложените длъжностни характеристи за длъжностите Експерт
„Жилищно кредитиране“ и “Експерт обслужване на клиенти и продажби“ /л. 324 – 333/, на
ищцата са били вменени задължения и отговорности да познава, продава и промотира
стандартните банкови продукти и услуги и да извършва кръстосани продажби, да
осведомява клиентите, относно продуктите и услугите на банката, да обслужва
документооборота между клиентите и ЦУ, да извършва индивидуални сделки при
4
преференциални условия и др. Явно е, че според изискванията на длъжностните
характеристики, експертът трябва да бъде компетентен по всички въпроси за кредитиране.
Изискват се професионални умения и специфични знания за заемане на длъжността,
осведоменост за всички налични кредитни продукти. Съобразявайки изложеното,
настоящият състав намира, че предвид професионалната компетентност на ищцата към
момента на сключване на договорите за кредит в чуждестранна валута – швейцарски
фаранкове, тя е разполагала с цялата относима информация, която й е позволявала да
прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите й задължения
от възникващия за нея още със сключването на договора валутен риск при получаван доход
в местна валута, като направи информиран избор дали да получи по-нисък лихвен процент и
да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния
риск . По смисъла на даденото в т. 50 от СЕС по дело С-186/16, чл. 4, пар. 2 от Директива
93/13, липсата на предоставена информация не позволява на средния потребител
(относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен) да прецени
потенциално значимите за него икономически последици при изчисляване на погасителните
вноски, тъй като не разполага с информация в дългосрочен план за котировките на
швейцарския франк. Банката като професионалист е могла и е била длъжна да предвиди
устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това насрещната
страна по договора, тъй като това представлява обстоятелство, което по естеството си се
отразява на по-нататъшното изпълнение на договора. В случая, ищцата, предвид
спецификата на длъжността й да продава и промотира банковите продукти, не може да се
счита за „среден потребител“. Тя е разполагала с цялата информация, която е имала банката
и е била осведомена какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския
франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, както и какви действия да
предприеме, за да минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането му или
използването на други финансови инструменти. Не е нарушен принципа на добросъвестност
при договарянето, който да създава във вреда на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, поради което съдът
приема, че клаузата на чл. 23 в двата договора за кредит в конкретния случай не е
неравноправна. По същите съображения следва да се приеме, че не е неравноправна клаузата
на чл. 6, ал. 2 от договорите, която дава право на банката при липса на осигурени средства в
швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 на съответния падеж на погасителната
вноска по главницата и/или лихвата и наличие на средства на кредитополучателя в лева или
в евро по сметките му в банката, погасяването на кредита да се извърши от банката освен
във валутата на кредита, и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в
швейцарски франкове по курс "продава" на банката за швейцарския франк към лева/евро.
По същите съображения не е неравноправн клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора за кредит №
HL 34404/07.03.2008 г. , както и клаузата на чл. 4,т. 2 от договор № HL 34407/07.03.2008 г.
Безспорен е факта на „икономическа свързаност“ между ищците като съпрузи, според
легалното определение на §1, т.5, б.“а“ от ДР на ЗКИ, поради което за ищеца се онасят
5
същите правила, изключения и ограничения, както по отношение на ищцата.
Клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за кредит № HL 34407/07.03.2008 г. предвижда, че
за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора
на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/,
валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1, 5
пункта, като към момента на сключване на договора БРП е в размер на 4, 5%. В ал. 2 е
предвидено, че дължимите лихви се начисляват от датата на усвояването на кредита. С тази
клауза е определен размерът на годишната лихва за усвоения кредит, като този размер е
ясно посочен и се равнява на 6 %. Клаузата съдържа конкретизирано по размер задължение
на длъжника и доколкото касае основния предмет на договора– възнаградителната лихва по
договора за кредит, и е формулирана по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл.
145, ал. 2 ЗЗП, тя не е неравноправна.
В чл. 3, ал. 5 от двата договора е предвидено, че действащият БЛП на банката за
жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на
БЛП и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите
салони. Съгласно чл. 6, ал. 3 в случай, че по време на действие на договора банката промени
БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в алинея 1, се
променя автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с
подписването на договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. Тези клаузи са
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Промяната на стойността на банковия лихвен
процент е предоставена изцяло на преценката на банката, без да е посочена методика за
промяната му, обосноваваща извод за наличие на основателна причина по чл. 144, ал. 2, т. 1
ЗЗП или зависимост от външни фактори съгласно чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, поради което по
отношение на тези клаузи посочените изключения не са приложими. При липса на
обвързаност на изменението на лихвения процент с конкретни обективни показатели, не
може да се счете, че кредитополучателят е получил предварително достатъчно конкретна
информация за начина, по който банката може едностранно да промени цената на
предоставената финансова услуга, и следователно не е изпълнено изискването за
добросъвестност. Данните по заключението на ССЕ не сочат обективно обосновани
промени.
По същите съображения е неравноправна и клаузата на чл. 12 от договора за кредит
№ HL 34407/07.03.2008 г. , предвиждаща право на банката да променя дължимите лихви по
кредита, таксите и комисионите.
Предвид неравноправния характер на посочените клаузи на чл. 3, ал. 5 и чл.12 от
договора за кредит № HL 34407/07.03.2008 г.и Договор за кредит № HL 34404/07.03.2008
г.,същите се явяват нищожни на основание чл. 143, т. 19 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, поради което
искът по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността им е основателен и следва
да бъде уважен. За да бъдат уважени предявените искове, ищците носят доказателствена
тежест да докажат, че са платени от тях повече суми за лихви, отколкото са дължимите.
6
Според заключението на ССЕ, по Договор за кредит № HL 34404/07.03.2008 г. разликата
между първоначално уговорения погасителен план и при промяна на лихвените нива в
периода от 17. 08. 2008 г. до 17. 12. 2009 г. е 569, 09 швейцарски франка, платени повече за
възнаградителна лихва. По договора за кредит № HL 34407/07.03.2008 г. разликата в
периода от 17. 08. 2008 г. до 16. 02. 2016 г. е 352, 07 шв. Франка, а за периода от 17. 02. 2016
г. до 25. 10. 2019 г. е 2 353, 28 шв. Франка – платена по-малко спрямо първоначално
уговорения погасителен план.
При нищожност на сделката, поради противоречие на закона, е налице начална липса
на основание, а даденото от страните подлежи на връщане по правилото на чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД. Връщане на даденото без основание не представлява периодично плащане,
независимо, че даването е било осъществено през определени периоди от време, поради
което исковете се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност. С оглед на така
изложеното, възражението на ответника, че исковете на ищците за вземанията им,
представляващи разлика между платените възнаградителни лихви по Договор за кредит №
HL 34404/07.03.2008 г. и дължимите такива, получени без основание от ответника за
периода от 17. 08. 2008 г. до 17. 12. 2009 г., както и за периода от 17. 08. 2008 г. до 16. 02.
2016 г. по Договор за кредит № HL 34407/07.03.2008 г., са погасени с изтичане на 5-
годишния давностен срок е основателно, тъй като исковете са предявени на 19. 02. 2021 г.
На това основание исковете, предявени от ищците по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни.
За периода от 17. 02. 2016 г. до 25. 10. 2019 г., според заключението на ССЕ ответникът не е
получил недължимо платени суми за лихви по Договор за кредит № HL 34407/07.03.2008
г.;платени са 2 353, 28 шв. франка по-малко спрямо първоначално уговорения погасителен
план, поради което и за този период претенцията на ищците е неоснователна.
По изложените съображения, решението на районния съд в частта, в която е
отхвърлен иска за прогласяване нищожността на на чл. 3, ал. 5 и чл.12 от Договор за кредит
№ HL34407/07. 03. 2008 г. следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
същите клаузи да бъдат прогласени за нищожни. В останалата част, поради съвпадане на
крайните изводи на двете инстанции, решението следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 149/ 10. 03. 2022 г. по гр. д. № 360/ 21 г. по описа на РС Разград В
ЧАСТТА, в която съдът е отхвърлил предявения от Р. Й. СТ. и СВ. СТ. СТ. иск за
прогласяване нищожността на договорни клаузи – чл. 3, ал. 5 и чл. 12 от Договор за кредит
№ HL34407/07. 03. 2008 г. за покупка на недвижим имот и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 143 вр.
чл. 146, ал. 1 ЗЗП клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 12 от Договор за кредит № HL34407/07. 03.
2008 г. за покупка на недвижим имот, сключени между „Юробанк И Еф Джи България" АД
7
и Р. Й. СТ. и СВ. СТ. СТ. по иска, предявен от Р. Й. СТ. и СВ. СТ. СТ. против "Юробанк
България" АД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 149/ 10. 03. 2022 г. по гр. д. № 360/ 21 г. по описа на
РС Разград в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в едномесечен срок
от съобщаване на страните пред Върховния касационен съд .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8