№ 295
гр. М., 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М., ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20251630100177 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1
от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, кумулативно съединен с осъдителен иск по
чл. 55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД.
Ищцата Н. Д. С., ЕГН********** с адрес: гр.М., С. К. О. №
****** е предявила срещу ответното дружество К. Й., ЕИК:
************** със седалище иадрес на управление: Х. Л. №
************ установителен иск с петитум: Да бъде прогласена от съда
нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем №
*************** г., като противоречащ на добрите нрави, заобикалящ
материално-правните изисквания на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърняващ
договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на
чл. 11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит, както и ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на ищцата сумата от общо 3 ********** лв.-платена без
правно основание сума по кредита.
По същество ищцата твърди, че с уговорената в чл. 8 от процесния
договор неустойка за неизпълнение от страна на длъжника на уговореното в
чл. 6 от Договора за заем предоставяне на обезпечение по кредита/ което било
при неизпълними условия/, която неустойка е в размер на 466,13 лв./дължима
от длъжника разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита/ се
заобикалят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал.4 от
ЗПК, също така неустойката, излизаща извън присъщите й функции и е
1
нищожна, като сумата за неустойка представлява т.нар. ,,скрита лихва‘‘,
довела до изключително оскъпяване на кредита. Излагат се също така
съображения за недействителност на съглашението за договорна лихва, като
уговорена в прекомерен размер и противоречаща и на добрите нрави.
Предвид изложеното, договорът за кредит бил недействителен по
смисъла на чл. 22 от ЗПК, поради нарушение на императивните разпоредби
на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, чл. 19, ал.4 от ЗПК и противоречащ на добрите
нрави.
Изпълнена е процедурата по чл.1******, ал.1 от ГПК, като в
законния едномесечен срок ответната страна е подала писмен отговор на
исковата молба. Искът се оспорва в цялост, като процесуално допустим,
но неоснователен, за което се излагат съображения. Ответникът моли
съда да отхвърли изцяло исковата претенция, като неоснователна.
Претендира деловодни разноски по чл. 78, ал.3 от ГПК.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.************ от ГПК, въз
основа на
закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Исковете са процесуално допустими за съдебно разглеждане. Разгледани
по същество- изцяло основателни.
Съображенията на Районния съд са следните:
Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключение на вещото
лице Г. Е. по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза по делото.
По делото не е спорно, че между ищцата и ответника К. Й., ЕИК:
************* е сключен Договор за паричен заем № ***************
г. , при следните параметри:
Сума по кредита- *****.;
Срок на кредита- 24 м.;
Брой на погасителните вноски- 24 с размер на месечната погасителна
вноска от *** лв.;
Първа падежна дата- 1************
Месечен лихвен процент-3,40%;
Годишен процент на разходите- 49,36%;
Обща сума за плащан*** ****** лв.
Съгласно заключението по ССЧЕ, което съдът кредитира в цялост, като
обективно, обосновано и компетентно дадено се установява:
При включената в ГПР размер на уговорената неустойка /реален/ размер
на ГПР е ************2,62% с годишен лихвен процент от 82,76%;
Ищцата е погасила ***** ********** лв. по кредита, като респективно
надплатената сума над дължимата главница е в размер **** **********
лв.
2
В чл.6 от договора изрично било предвидено, че заемът се
обезпечава с банкова гаранция или с поръчител, отговарящ на условията на
чл. 10 от Общите условия по договора, а именно: едно или две физически
лица, които да отговарят на определени условия, както и с още едно
обезпечение по избор на заемателя: ипотека върху недвижим имот; особен
залог върху движимо имущество; банкова гаранция или ценна книга издадена
в полза на Заемателя.
Съгласно чл. 8 от Договора за паричен заем в случай, че заемателят не
съумее в тридневен срок от сключване на договора да предостави изисканото в
чл. 6 обезпечение, се дължи неустойка в размер *** ******* лв., която следва
да се изплаща разсрочено съгласно Погасителния план-заедно с месечните
вноски по кредита по *********************, като по този начин общата
месечна вноска по заема достига до ******** лв.. В този случай задължението
по кредита щяло да бъде в размер *********** -******в.
От така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
В настоящият случай съдът намира, че в договора за
паричен заем, който има характеристиката на договор за потребителски
кредит, не е посочен действителния размер на ГПР и поради
това не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК по ясен и разбираем начин в договора да бъде посочен
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя"
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита
за потребителя не включва нотариалните такси.
С оглед цитираната разпоредба възнаграждението за неустойка,
уговорено в чл. 8, следва да бъде разглеждано като елемент от общия
разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с
договора за паричен заем, известно е на кредитора и се заплаща от
потребителя.
Нещо повече-по силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява
предварително евентуално обезщетение за кредитора от неизпълнението от
страна на длъжника, като има 3 основни функции- обезпечителна,
обезщетителна и санкционна. Съгласно трайно установената съдебна
3
практика неустоечна клауза, която излиза извън присъщите й функции, е
нищожна.
Съдът намира, че в случая неустойката е загубила присъщите й функции
и е уговорена предварително и с друга цел- неправомерно да оскъпи кредита,
за което е индиция и уговарянето още със сключването на договора тя да се
заплаща разсрочено заедно с месечните вноски по кредита. Чрез процесната
неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчителство/
което между впрочем е изначално почти невъзможно за очевидно материално
затруднено лице в 3-дневен срок да осигури/ не се обезщетяват вреди от
неизпълнение на задължението на кредитополучателя да погасява кредита. От
това, което неустойката ,,обезпечава‘‘ – непредставено в срок обезпечение не
се установява кредиторът да е претърпял каквито и да е било вреди, каквито
би претърпял единствено от посоченото неизпълнение на заемополучателя да
изплаща месечните си вноски. Предвид посоченото, съдът приема
неустоечната клауза за фиктивна и нищожна и без да обезщетява реални вреди
за кредитора.
Същевременно, кредиторът не включва плащането по неустоечната
клауза към разходите по кредита и към ГПР, което е следвало да направи, като
по този начин заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която е
допустим размер на ГПР в размер не по-голям от 50%. В процесния случай
реалният размер на ГПР многократно надвишава този размер, което води до
недействителност на целия договор за потребителски кредит-както посочени
вещото лице в заключението си по ССЧЕ, действителният размер по кредита
на ГПР е в размер от ************2,62%.
Вземането по клаузата за неустойка на практика представлява скрито
възнаграждение за кредитора/,,скрита лихва/ и като такова следва да бъде
включено в годишния процент на разходите.
Невключването на вземането и посочването на неверен ГПР в
сключения договор за потребителски кредит представляват нарушение на
закона и по-конкретно на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК.
Установените факти сочат и на безспорен извод за заблуждаваща
търговска практика.
На основание чл. 22 от ЗПК поради нарушаване на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит
следва да бъде обявен за недействителен.
На осн. чл. 23 от ЗПК потребителят по недействителен договор за потр.
кредит дължи само чистата стойност на кредита- само главницата.
Респективно, ответното дружество се е обогатило неоснователно за сметка на
ищцата с надплатената сума над дължимата главница от *****.- т.е. сумата от
3 ********** лв., която сума следва да бъде възстановена от ответника.
Така мотивиран съдът намира, че исковете, като основателни и
4
доказани, следва да се уважат в цялост.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАдв. на адв. И. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита. Съдът намира, че
следва да се присъди адв. възнаграждение по справедливост от съда, като се
взема предвид и, че разпоредбите на НМАР вече нямат задължителна и
обвързваща съда сила, а имат ориентировъчен и указатетелен характер.
Предвид посоченото, като взе предвид всички обстоятелства по делото, съдът
намира за справедлив размер **** 000 лв. с ДДС- адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска защита на ищцата.
На следващо място, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на РС-М. общо ********** лв.-
такса и разноски, от чието заплащане ищцата е била освободена по реда н чл.
83, ал.2 от ГПК- 50 лв. държавна такса и 150 лв. депозит за експертизата.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр.
чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на К. Й., ЕИК:
************** със седалище иадрес на управление: Х. Л. №
************ НИЩОЖНОСТТА/НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на
сключения между дружеството и Н. Д. С., ЕГН********** с
адрес: гр.М., С. К. О. № ****** Договор за паричен заем №
*************** г., като противоречащ на добрите нрави, заобикалящ
материално-правните изисквания на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърняващ
договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на
чл. 11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит, като ОСЪЖДАК. Й., ЕИК:
************* ДА ЗАПЛАТИ на
Н. Д. С., ЕГН ********** сумата от общо 3 ********** лв.-платена
без правно основание сума по кредита.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от ЗАдв. К.
Й., ЕИК: ************** със седалище иадрес на управление: Х. Л. №
************ ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД ,,Е. И., БУЛСТАТ: ********** с
адрес: П.‘ № 3 сумата от ************ лв.с ДДС- адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.6 от ГПКК. Й., ЕИК: **************
5
със седалище и адрес на управление: Х. Л. № ************ ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС-М. сумата от ********** лв.- държавна
такса и разноски, от чието заплащане ищецът е освободен по чл. 83,
ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- М. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
6