Мотиви към Присъда № 63

по НОХД № 1291/2015 год. по описа на ВТРС

 

Районна прокуратура - гр. *** е повдигнала обвинение срещу И.Н.С. - роден на *** год. в гр. ***, с постоянен адрес:***, безработен, неженен, с основно образование, осъждан, с ЕГН **********, затова, че за времето от 08.01.2013 год. до 18.11.2013 год. в гр. ***, ул. „Площад Център 2” на паркинг в района на Областна управа и ул. „Ниш” № 1, на вътрешен паркинг на МОБАЛ „д-р Ст. Черкезов”, при условията на опасен рецидив, при условията на продължавано престъпление, през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, чрез технически средства - използване на подправен ключ и длето, отнел от владението на В.П.Т., В.П.Т., двамата от гр. *о чужди движими вещи, без съгласието на собствениците В.П.Т., В.П.Т., двамата от гр. * и ТП „Б.” - гр. С. с управител В.Г.Д., с намерението противозаконно да ги присвои, както следва:

          1. На 08.01.2013 год. за времето от 15:30 часа до 16:10 часа в гр. ***, на ул. „Площад Център 2” на паркинг в района на Областна управа в гр. ***, чрез техническо средство - използване на подправен ключ, проникнал в лек автомобил „Р.” с peг. № ***, собственост на В.П.Т. от гр. *** отнел чужди движими вещи - дамска черна кожена чанта на стойност 37.50 лв. с намиращите се в нея мобилен апарат „LG 400” с имей: *** на стойност 147 лв., кожен портфейл на стойност 40 лв., парфюм „Долче и Габана” модел „The one” на стойност 90 лв., ваучер за магазин „Триумф” на стойност 100 лв., тефтер с вишнев цвят на стойност 5 лв. и 2 бр. фирмени печати по 16 лв. всеки, или общо 32 лв., на обща стойност 451, 50 лева, от владението на собственика В.П.Т. от гр. ***;

          2. На 18.11.2013 год. за времето от 15:00 часа до 15:50 часа в гр. ***, ул. „Ниш” № 1, на вътрешен паркинг на МОБАЛ „д-р Ст. Черкезов”, чрез използване на техническо средство - длето, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот (странично ветроупорно стъкло на предна дясна врата на лек автомобил „Т.” с peг. № ***, собственост на ТП „Б.” - гр. С. с управител В.Г.Д.), отнел от владението на В.П.Т. от гр. ***, чужди движими вещи - нетбук „Тошиба NB 200” на стойност 467.60 лв.; 1 бр. флаш памет 4 GB с надпис „Реновия” на стойност 7.69 лв.; 1 бр. флаш памет 4 GB без надпис на стойност 7.69 лв. - собственост на ТП „Б.” гр. С. с управител В.Г.Д. и чанта за нетбук, марка „Самсунайт” на стойност 69.30 лв. - собственост на В.П.Т., на обща стойност 552.28 лв., всичко на обща стойност 1 003.78 лв.

          - Престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 пр. 2-ро, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, буква „а” и буква „б” вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

По делото не е предявен граждански иск от пострадалите физически лица В.П.Т. и В.П.Т., както и от ощетеното юридическо лице - ТП „Б.” - гр. С..

Ведно с обвинителния акт представителя на ВТРП е внесъл и предложение за вземане на марка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на подсъдимия С., тъй като до приключване на ДП същия е бил без взета МНО, понеже е изтърпявал ефективно наказание „Лишаване от свобода” по влязла в сила присъда по друго наказателно производство.

В проведено открито съдебно заседание по реда на чл.256 ал.4 от НПК, съдът на основание чл. 94 ал.1 т.6 от НПК (тъй като подсъдимия се явява задържано лице по смисъла на закона), назначи адв. В.М. от ВКАК за служебен защитник на подсъдимия С..

В съдебно заседание подсъдимия изразява желание делото да се разгледа по реда на Глава 27-ма от НПК – съкратено съдебно следствие, като признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Представителят на Районна прокуратура поддържа повдигнатото и предявено на подсъдимия обвинение. Моли, подсъдимия да бъде признат за виновен. Счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл.58 „а” от НК, като на С. се наложи наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства - в размер между средния и минималния, предвиден за престъплението по чл.196 ал.1 т.2 от НК. Счита, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. Моли от веществените доказателства – вещи, които са послужили или са били предназначени за извършване на престъпление и принадлежат на виновния, да бъдат отнети в полза на държавата, а тези, за които е установена собствеността – да бъдат върнати на собствениците им.

Защитника на подсъдимият не оспорва фактите и авторството на деянието. Моли да бъде наложено наказание на подзащитния му към предвидения минимален размер, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, което наказание да бъде редуцирано съобразно разпоредбата на чл.58а от НК. Моли евентуално така наложеното наказание да бъде групирано с наказание, което е било наложено на С. с друга влязла в сила присъда.

Подсъдимия признава вината си, както и признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли за минимално наказание, както и да му бъдат върнати вещи, които не са послужили за извършване на престъпление. Моли също така да наложеното му наказание по настоящото дело да бъде групирано с наказание, което му е било наложено с друга влязла в сила присъда.

От събраните в хода на ДП доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И.Н.С. с ЕГН **********, е осъждан както следва: С присъда № 123/16.09.2011 год. по НОХД № 100/2011 год. потвърдена с решение № 286/10.11.2011 год. по ВНОХД № 317/2011 год. на ВТАС, потвърдено с решение № 41/09.02.2012 год. по НД № 3104/2001 год. в сила от 09.02.2012 год. е осъден за престъпление по чл.195 ал.1 т.7, вр. с чл.194 ал.1 от НК вр. с чл.371 т.2 от НПК, вр. с чл.58а от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 год. и 4 месеца в затворническо общежитие закрит тип, при първоначален „строг” режим.

          На 08.01.2013 год. за времето от 15:30 часа до 16:10 часа в гр. ***, подсъдимият С. ***. Подсъдимият имал нужда от пари и решил да извърши кражба. Насочил се към лек автомобил „Р.” с peг. № ***, собственост на В.П.Т. от гр. В.Търново, паркиран на паркинг на ул. „Площад Център 2”. С. с помощта на подправен ключ отключил петата врата на този лек автомобил „Р.”, след което проникнал в купето, откъдето вземал дамска черна кожена чанта на стойност 37.50 лв. с намиращите се в нея мобилен апарат „LG 400” с имей: *** на стойност 147 лв., кожен портфейл на стойност 40 лв., парфюм „Долче и Габана” модел „The one” на стойност 90 лв., ваучер за магазин „Триумф” на стойност 100 лв., тефтер с вишнев цвят на стойност 5 лв., и 2 бр. фирмени печати по 16 лв. всеки или общо 32 лв., на обща стойност 451,50 лв., които били собственост В.П.Т. от гр. В.Търново. Вещите подсъдимият отнесъл със себе си. Впоследствие мобилния телефон бил продаден на друго лице, което е установено по делото, като телефона е иззет като веществено доказателство. 

В хода на ДП е била изготвена съдебно-оценъчна експертиза, от заключението на която се установява, че общата стойност на откраднатите вещи от л.а. „Р.”, собственост на пострадалата В.П.Т., възлиза на сумата от 451.50 лева.

На 18.11.2013 год. от около 15:00 часа до 15:50 часа в гр. ***, ул. „Ниш” № 1, подсъдимият С. се разхождал в района на вътрешен паркинг на МОБАЛ „д-р Ст. Черкезов”. Той имал нужда от пари и решил да извърши кражба от лек автомобил „Т.” с peг. № ***, собственост на ТП „Б.” - гр. С. с управител В.Г.Д., паркиран в района на вътрешен паркинг на МОБАЛ „д-р Ст. Черкезов”. Подсъдимият с помощта на метално длето (което по късно било намерено и иззето), разбил страничното ветроупорно стъкло на предна дясна врата на горепосочения лек автомобил, проникнал в купето, откъдето вземал – преносим портативен компютър (нетбук) „Тошиба NB 200” на стойност 467.60 лв.; 1 бр. флаш памет 4 GB d надпис „Реновия” на стойност 7.69 лв.; 1 бр. флаш памет 4 GB без надпис на стойност 7.69 лв. - собственост на ТП „Б.” - гр. С. с управител Веселин Георгев Думанов и ползвани от св. В.П.Т., който работел във фирмата. Вещите, собственост на юридическото лице възлизали на обща стойност 482.98 лева. От купето на автомобила подсъдимия вземал и чанта за нетбука, марка „Самсунайт”, на стойност 69.30 лв., която била собственост на свидетеля В.П.Т.. Вещите подсъдимият отнесъл със себе си. Впоследствие нетбука е бил продаден от подсъдимия на друго лице, което е установено по делото, като същия е иззет като веществено доказателство. 

В хода на ДП е била изготвена съдебно-оценъчна експертиза, от заключението на която се установява, че общата стойност на откраднатите вещи от л.а. „Т.”, възлиза на сумата от 552.28 лева, а общата стойност на всички отнети вещи при отделните кражби, възлиза на сумата от 1 003.78 лева.

Приетата за установена фактическа обстановка се обосновава и доказва от събраните на досъдебното производство доказателства: самопризнанията на И.С. в хода на ДП и самопризнанията му в хода на съдебното следствие като подсъдим; от разпитаните на ДП свидетели В.П.Т., И.М.И. ***, Н.С.Н., С.С.Р., П.П.В., М.И.Д., В.П.Т., Д.Н.П. ***, Н.П.Б., М.И.С. и Г.М.Б.; от изготвените в хода на ДП съдебно-оценъчна, съдебно психиатрична, почеркова и други експертизи; от извършените огледи на местопроизшествия; от намерените и иззети по делото вещи, както и от всички останали приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите дадени в хода на ДП, тъй като същите са непротиворечиви, последователни и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно доказано, че подсъдимият И.Н.С. с деянията си е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 пр. 2-ро, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, буква „а” и буква „б” вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

От субективна страна деянията са осъществени при форма на вината - пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на същите, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал тяхното настъпване.

Като призна за виновен подсъдимия, съдът съобразно чл. 54 от НК обсъди обществената опасност на деянието, личната такава на дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се коренят в заниженото правосъзнание на подсъдимия, незачитане на чуждата собственост и стремеж към материално облагодетелстване по незаконен начин.

Обществената опасност на деянието е сравнително ниска. Безспорно е, че е посегнато и са увредени отношенията на собственост, защитени с правовия ред в страната ни, но причиненият престъпен резултат не се отличава с особена тежест. Освен това са намерени и иззети по делото вещи, които са на стойност около 2/3 от общата стойност на отнетите вещи, които след влизане в сила на присъдата ще бъдат върнати на собствениците им.

Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като сравнително висока, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът отчете съдействието му за установяване на обективната истина и критично отношение към извършеното. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете миналите осъждания на подсъдимия. При това, съдът не взе предвид осъжданията на С., които определят възприетата от съда квалификация на деянието, като такова извършено при условията на  опасен  рецидив по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” от НК. Освен това като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете лошите характеристични данни на подсъдимия, а именно, че кражбите и извършването на престъпления са станали начин на живот за него и миналите му осъждания изобщо не са изиграли възпираща роля, а напротив – С. продължава да върши престъпления, предимно кражби. Това показва утвърдените му престъпни навици.

Съдът намира, че в конкретния случай не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да водят до извода за прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК (съответно чл.58 „а” ал.4 от НК). Действително С. е направил самопризнания в хода на ДП, но това е станало едва след като срещу него са били събрани достатъчно и категорични доказателства за да му бъде повдигнато предявено обвинение, за което той не е допринесъл и не е помогнал. Освен това самопризнанията му се явяват едва при приключване на досъдебното производство, когато той вече е установил, че събраните доказателства по делото са достаточно и категорични, за да докажат вината му. За да бъде доказано престъплението срещу него, се били извършени редица следствени действия като разпити на лица, извършени огледи и изземвания, следствен експеримент, няколко експертизи. Едва след като С. е установил, че обвинението срещу него е доказано по безспорен начин, е направил самопризнания и е заявил, че желае споразумение.

В този смисъл съдът намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките и не може да се приложи привилегированата разпоредба на чл.55 от НК, като липсват многобройни или изключително смекчаващо вината обстоятелства.

По делото обаче са събрани и доказателства, които да обосновават и смекчаващи вината обстоятелства. Въпреки, че С. е направил самопризнанията си едва в края на ДП и след като срещу него са били събрани достатъчно и категорични доказателства, той все пак си е признал вината. Същия изразява съжаление в хода на съдебното производство за извършеното, като заявява, че това няма да се повтори. Освен това както бе посочено в хода на ДП са били установени и иззети основните вещи, отнети пир престъпните деяния, а именно мобилния телефон собственост на пострадалата В.Т., както и нетбука „Тошиба”, собственост на юридическото лице ТП Б.” - гр. С.. Тези две вещи са на обща стойност 614.60 лева, т.е. повече от 2/3 от общата стойност на всички отнети вещи, като с присъдата е постановено тяхното връщане на собствениците им. В този смисъл може да се счита, че косвено по-голямата част от причинените от деянията вреди, косвено са възстановени.

При това положение, като прецени и отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че най-подходящо наказание за С. е такова, което да е между средния и минималния размер (както предлага представителя на ВТРП), като с оглед смекчаващите вината обстоятелства, размера да се доближава повече към минималния предвиден за такова престъпление. Предвид горното съдът счете за най-подходящо и определи наказание „Лишаване от свобода” в размер на три години и девет месеца. След така определеното наказание, съдът изхождайки от разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, приложи разпоредбата на чл.58 „а” ал.1 от НК, като намали така определеното наказание с една трета и наложи на И.Н.С. наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца при първоначален „Строг” режим, което да изтърпи в затворническо заведение от закрит тип. В настоящия случай разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК е неприложима, тъй като С. е извършил деянието при условията на опасен рецидив и към момента на деянието вече е бил осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода. Съдът намира, че предложения от защитника на подсъдимия минимален размер на наказание, не би било съразмерно с тежестта на извършеното деяние и не би постигнало целите на наказанието – предвид миналите осъждания на извършителя и с оглед особеностите на личността на С..

Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание на подсъдимия е съобразено с разпоредбата на чл.36 ал.1 от НК. Същото ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително върху него.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия И.С. с рег. № 1085 от 15.06.2015 год., издадена от Бюро съдимост при ВТРС, се установява, че същия е осъден с влязла в сила Присъда (споразумение) № 78/15.08.2014 год. по НОХД № 277/2014 год. по описа на ВТОС, в законна сила от 15.08.2014 год., с което ме у наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим, което да изтърпи в затворническо заведение от закрит тип. Установи се, че деянието, за което е осъден С. с това споразумение, както и деянието, за което С. е осъден с присъдата по настоящото дело, са извършени, преди да е имало влязла в сила присъда за което й да е от тези две деяния. Поради това настоящия съдебен състав счете, че са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.25 ал.1 от НПК за групиране на тези две наказания. Предвид горното съдът с присъдата определи на основание чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 от НК, подсъдимия И.Н.С., да изтърпи едно общо наказание – най-тежкото измежду наказанията, наложени му с настоящата присъда и наложеното му наказание с влязло в сила на 15.08.2014 год. споразумение № 78/15.08.2014 год. по НОХД № 277/2014 год. по описа на ВТОС, а именно: ДВЕ ГОДИНИ  И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „Строг” режим, което да изтърпи в затворническо заведение от закрит тип. Освен това на основание чл.25 ал.2 от НК, съдът приспадна изтърпяното по присъдите от съвкупността, като изтърпяна част от общо определеното наказание и времето на предварителното задържане като изтърпяна част от наказанието „Лишаване от свобода”, като зачете и приспадна на основание чл.59 ал.1 от НК от така определеното общо наказание, времето през което И.С. е бил задържан, считано от 16.06.2015 год. до момента на влизане в сила на присъдата, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

По отношение на иззетите по делото веществени доказателства, съдът прецени и присъди следното:

Иззетото по делото веществено доказателство - преносим компютър „Тошиба” модел „NВ 200-124” със сериен № Х9415176К, да се върне на собственика му - ТП „Б.” - гр. С. с управител В.Г.Д..

Иззетото по делото веществено доказателство - мобилен телефонен апарат „LG” с ИМЕЙ: ***, да се върне на собственика му В.П.Т. с ЕГН ********** ***.

Иззетите по делото веществени доказателства: Договор за откриване и обслужване на спестовна сметка „ДСК Мотив” между „ДСК” АД и И.Н.С. - 12 листа запечатани в плик с № 006938, иззет с протокол за претърсване и изземване от с. ***; Син Тефтер с надпис „Хигия” съдържащ 33 листа и три скъсани листа прикрепени към задната кора с ръкописен текст, запечатан в плик с № 002004 на БНТЛ и плик с № 002573, който е иззет с протокол за претърсване и изземване от с. ***; Листи от тетрадка номерирани от 1 до 6, общо 3 листа, два от които скъсани изписани с ръкописен текст в плик с № 002574, иззети с протокол за претърсване и изземване от с. *** - да се върнат на собственика им – подсъдимия И.Н.С. със снета по делото самоличност.  

Освен това съдът с присъдата отне в полза на държавата на основание чл.53 ал.1 б. „а” от НК като вещи принадлежали на виновното лице (подсъдимия И.С.) и са били предназначени за извършване на умишлено престъпление, следните веществени доказателства: чифт плетени ръкавици иззети с протокол за претърсване и изземване в гр. В.Търново, ул. ***, два броя ключове за лек автомобил захванати с ключодържател и желязно длето с дължина 22 см. и ширина 2 см. - запечатани в плик с № А 013994 иззети с протокол за извършен следствен експеримент, и постанови същите като вещи с ниска стойност, следва да бъдат унищожени.

Съдът отне с присъдата в полза на държавата на основание чл.53 ал.1 б. „а” от НК като вещ принадлежала на виновното лице и е била предназначена за извършване на умишлено престъпление, следното веществено доказателство: Дистанционно управление с две антени и два гумирани бутона, запечатано в плик на НИКК - МВР С. с подпис на вещо лице и плик №  001982, иззето с протокол за претърсване и изземване от с. ***, и постанови същата като вещ с ниска стойност, следва да бъде унищожена.

Иззетите по делото веществени доказателства – 2 бр. раници и чанта за преносим компютър иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 17.01.2014 г., съдът постанови да бъдат отнети в полза на държавата ако същите в едногодишен срок от завършването на наказателното производство не бъдат потърсени и като вещи с ниска стойност следва да бъдат унищожени.

Ная основание чл.112 от НПК, съдът постанови с присъдатада бъдат иззети в полза на държавата следните веществени доказателства: Плик съдържащ парчета от стъкла, запечатани с етикет № А 001961, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 18.11.2013 г. и същите като вещи с ниска стойност следва да бъдат унищожени.

При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 1 и ал.3 от НПК, подсъдимия И.Н.С. беше осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 812.23 (осемстотин и дванадесет лева и двадесет и три стотинки), както да заплати по сметка на ВТРС и сумата от 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.  

 

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.

 

                                                                            

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:             

 

 

     / Е. Бобев /