№ 11997
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа доклад.ото от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110112018 по описа за 2023 година
Предявени са от „Т...” ЕАД срещу ответниците Г. И. П. и Е. П. П. -
разделно отговорни длъжници при следните квоти - Г. И. П. (4/6) и Е. П. П.
(2/6), обективно съединени осъдителни искове с правно осно.ие чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните вземания: за сумата от
808.95 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в –
гр.София, ж.к. .., за сумата от 158.61 лв., представляваща обезщетение за
забава в погася.е на главния дълг за периода 15.09.2020 г. – 01.02.2023 г.,
сумата от 24.18 лв., представляваща цена за предоставена услуга дялово
разпределение за периода от м.01.2020 г. до м.04.2021 г. и сумата от 5.34 лв. –
мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 01.02.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до
плащането. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника Г. И. П. и ответницата Е. П.
П., в качеството й на наследник на П. И. П., е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички
абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
1
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати
установената покупна цена, обективирана в представените по делото
фактури.
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл.
30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че
потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответниците Г. И. П. и Е. П. П., са
депозирали отговор на исковата молба, в който се оспорват изложените
обстоятелства и предявените искове. Навеждат доводи, че не притежават
качеството потребител на топлинна енергия за процесния период. Позовават
се на давност. Претендират разноски.
„Т....” ЕООД, конституирано в производството като трето лице-помагач
(ТЛП) на страната на ищеца, не изразява по предявените искове.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С определение от 21.03.2024 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказ.е между страните обстоятелствата, че
топлоснабденият имот, посочен от ищеца в исковата молба, е придобит от Е.
П. П. и И. Г. П. по време на сключения между тях граждански брак.
От представеното по делото Удостоверение за наследници с изх.
№2072/23.04.2015 г. издадено от Столична община – район „Красна поляна“
се установява, че И. Г. П. е починал на 12.01.1980 г., като е оставила за свои
законни наследници ответницата Е. П. П. (съпруга), ответника Г. И. П. (син) и
П. И. П. (син).
Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.7, изр.2 от СК от 1968 г. (отм.)
когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той
не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество.
Следователно след смъртта на И. Г. П. топлоснабденият имот, находящ
се в – гр.София, ж.к. .. е останал в режим на обикновенна съсобственост
между Е. П. П. (съпруга) – 1/2 идеална част, ответника Г. И. П. (син) - 1/4
идеална част и П. И. П. (син) 1/4 идеална част.
От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим
2
имот от 20.02.1996 г., н.д.№2696/1996 г. се установява, че ответницата Е. П.
П. е продала на сина си Г. И. П. собствената си 1/2 идеална част от
горепосочения недвижим имот.
От представеното по делото Удостоверение за наследници с изх.
№1859/18.04.2023 г. издадено от Столична община – район „Красна поляна“
се установява, че П. И. П. е починал на 29.12.2019 г., като е оставила за свой
законен наследник ответницата Е. П. П. (майка).
С писмените доказателства и приетите заключения на допуснатите
съдебно счетоводна и съдебно техническа експертизи се доказа наличието на
валидно правоотношение между страните, изпълнението на задълженията на
ищеца по него и правилното отчитане и фактуриране на задълженията, които
не са платени.
Собствеността върху топлоснабдения имот предпоставя наличието на
възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
облигационно правоотношение между „Т...” и ответника с предмет доставяне
на топлинна енергия за битови нужди при действие на общите условия на
ищцовото дружество (няма доказателства за сключено индивидуално
споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ).
Пода.ето на топлинна енергия към сградата, в която се намира
процесния имот, в периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., се установява от
приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно
счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от трето за
правоотношението лице - „Т....” ЕООД (измер.ето на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите
за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим
на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т....” ЕООД
с договор от 14.08.2002 г., също приет като писмено доказателство).
Изложеното предпоставя, че осъдителният иск за цената на доставена
топлинна енергия е доказан по осно.ие - в периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г., ответниците са потребители на енергия за битови нужди по
смисъла на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ и съгласно чл. 155 от действащия ЗЕ дължат
плащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия, от
която ответникът Е. П. П. дължи 1/4 част, ответникът Г. И. П. - 3/4 части.
Според общите условия на ищцовото дружество, които съгласно чл.
150, ал. 1 от ЗЕ са част от съдържанието на облигационните отношения между
страните, плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в
30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 84,
3
ал. 1, изр. 1 от ЗЗД след изтичането на този срок потребителят на топлинна
енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД върху неизпълнените задължения.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа (СТЕ) и съдебно счетоводна (ССЕ) експертизи, като компетентно
изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на документи, представени от
страните по делото, в т.ч. и от ответника, и в същото вещото лице ясно е
посочило по какви методики и нормативни актове е работило, като са
съобразени всички изменения в нормативната уредба за процесния период.
Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа на редовно водените от
ищцовото дружество счетоводни книги.
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените по
делото писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите
експертизи, наличието на валидно правоотношение между страните,
изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния период в
имота с абонатен № 213550 е доставена топлинна енергия, както и
правилното отчитане и фактуриране на задълженията (по ССчЕ за процесния
период възлизащи на 808.34 лева главница и 158.27 лева лихва за забава),
които не са платени.
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са
установени въз основа единствено на счетоводните запис.ия на ищцовото
дружество и представените едностранно съставени частни докменти, а въз
основа на събраните заключения на експертизите, при отчитане показанията
на измервателни уреди, относно количеството потребена топлонергия, което е
остойностено по регулирани от държавен орган цени.
Ответникът не доказа надлежно прекъс.е на топлоснобдя.ето, нито
плащане на задълженията си (пълно или частично), но задълженията им са се
погасявали с тригодишна давност според задължителната практика на ВКС
(Решение № 172/23.12.10 г. по т.д. 180/10 г. I ТО), поради което исковете
следва да се уважат само в непогасената им част за процесния период.
Непогасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия в
имота на ответника, които са станали изискуеми след датата 07.03.2020 г. -
три години преди датата на пода.е на исковата молба от ищеца. Общият
размер на тези вземания по заключението на ССчЕ е 661.32 лева главница и
121.69 лева лихва за забава върху главните вземания на ищеца,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия, и 24.18 лева
главница и 5.33 лева лихва за забава върху главните вземания на ищеца,
представляваща цена за предоставена услуга дялово разпределение, които не
са погасени по давност (от които ответникът Е. П. П. дължи 1/4 част,
ответникът Г. И. П. - 3/4 части).
4
По разноските:
Разноските на ищеца следва да се присъдят съобразно уважената част от
иска (чл. 78, ал. 1 ГПК) - в размер на 812.45 лв. (държавна такса, депозит за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения).
При този изход на делото ищецът дължи на ответниците сторените
разноски в размер на 93.78 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. П. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ... –
адв. Ж. С., да заплати на „Т...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ..., на осно.ие чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149
от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, сумата от 165.33 лв. – главница за доставена в периода
от 07.03.2020 г. до м.04.2021 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 213550,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 30.42 лв. обезщетение за забава в погася.е
на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 01.02.2023 г., сумата от 6.05
лв. - главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от
м.01.2020 г. до м.04.2021 г. и сумата от 1.33 лв. – лихва за забава върху
главното вземане за периода от 05.03.2020 г. до 01.02.2023 г.,като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер и за периода
от м.05.2019 г. до 07.03.2020 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Г. И. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ... –
адв. Ж. С., да заплати на „Т...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ..., на осно.ие чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149
от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, сумата от 495.99 лв. – главница за доставена в периода
от 07.03.2020 г. до м.04.2021 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 213550,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 91.27 лв. обезщетение за забава в погася.е
на главния дълг за периода от 15.09.2020 г. до 01.02.2023 г., сумата от 16.12
лв. - главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от
м.01.2020 г. до м.04.2021 г. и сумата от 3.56 лв. – лихва за забава върху
главното вземане за периода от 05.03.2020 г. до 01.02.2023 г.,като
5
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер и за периода
от м.05.2019 г. до 07.03.2020 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Е. П. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ... –
адв. Ж. С., и Г. И. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ... – адв.
Ж. С., да заплатят на „Т...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ...., на осно.ие чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 812.45 лв.,
представляваща разноски по делото пред СРС.
ОСЪЖДА „Т...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ...., да заплати на Е. П. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ... – адв. Ж. С., и Г. И. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
София, ... – адв. Ж. С., сумата от 93.78 лв. – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т....” ЕООД, като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжал.е пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връч.ето му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6